№ 345
гр. Шумен, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-М.
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-М. Гражданско дело
№ 20233630102730 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно
основание чл.50 от ЗЗД, чл.86 и чл.82 от ЗЗД.
В исковата молба до съда, ищецът И. Д. Р., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез адв. В.Т. от ШАК, сочи че е собственик на недвижим имот, имащ
административен адрес: ***. Този имот била отдала за ползване под наем на
трето лице, при уговорен месечен наем в размер на 600.00 лева. На 27.07.2023
г. този апартамент бил наводнен от теч, възникнал в ап.6 на втория етаж,
който апартамент е собственост на ответницата Г. З. П., ЕГН **********, с
адрес: ***. По времето на този инцидент наемателите били на почивка и
отсъствали от града. Ответницата уведомила ищцата и нейния син едва на
следващия ден. След посещение на апартамента, ищцата и синът й
констатирали следните увреждания: наводнен под на 2/две/ стаи - спалня и
детска, който под бил покрит с естествен дъбов паркет; мокри стени на кухня,
дневна и спалня; мокри тавани на детска, спалня и коридор, които били с
поставена изолация от гипсокартон и изолационна вата; наводнени и паднали
на пода 2 бр. осветителни тела; наводнени контакти /всички/ в стаите. При
проведен разговор с ответницата, последната заявила на ищцата, че има
застраховка „ДЗИ-КОМФОРТ ЗА ДОМА“ в ДЗИ - Общо застраховане ЕАД и
ще поеме всички разходи по ремонта на апартамента й. Междувременно,
1
ищцата направила опити да подсуши апартамента и да премахне влагата от
пода, стените и таваните, като ползвала няколко устройства-
влагоабсорбатори, но неуспешно. Подът в двете стаи - детска и спалня
започнал да се надига, а ватата от изолацията в таваните започнала да
мирише неприятно. Застрахователят на ответницата ДЗИ - Общо застраховане
ЕАД изпратил вещо лице, което извършило оглед и издало три описа на
увреденото и/или унищожено имущество по заведената в дружеството щета
№ 11128882300430. След третия оглед, вещото лице заявило, че не е
необходимо да го викат повече на оглед, защото застраховката покрива
максимална сума от 2000.00 лева и застрахователят няма да плати повече от
тази сума. Ответницата не предприемала някакви действия по отстраняването
на пораженията в апартамента, поради което ищцата, на 07.08.2023 г.
сключила договор за извършване на строително - ремонтни дейности с фирма
„Деметра груп-2012“ ЕООД, ЕИК *********. След наводнението и докато
траел ремонта, наемателите на ищцата се преместили в друго жилище, като за
този период същите не били заплащали наем. Ищецът смята, че този наем е
дължим от виновната страна. Ремонтът на апартамента на ищцата приключил
в края на месец септември 2023 г., като на фирмата извършила ремонта
същата заплатила сума в размер на 3 934,80 лева, с включен ДДС. Освен тази
сума, ищцата била заплатила и сума в размер на 2058, 22 лева за материали,
необходими за ремонта. Общо, извършените разходи от ищцата възлизали на
сума от 6593, 02 лева. По образуваната при горепосочения застраховател
щета, ищцата била получила от застрахователя сума в размер на 2 000.00
лева, представляваща 100% от застраховката. След проведени многократни
разговори между страните по делото, ответницата, на 10.10.2023 г. й
заплатила по банков път още 2 470.00 лева, като отказала да плати остатъка от
2 053,02 лева. Предвид този отказ, на 17.10.2023 г. ищцата била изпратила на
ответната страна нотариална покана за заплащане на сума от 2 289,02 лева,
включваща остатъка от 2 053,02 лева, 200.00 лева за изготвяне на
нотариалната покана и 36.00 лева- нотариална такса. На 03.11.2023 г.
ответницата депозирала отговор на нотариалната покана, с който заявила, че
отказва да плати така претендираната сума за извършения ремонт и разходите
по нотариалната покана.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата следните суми: 2
2
053,02 лева, представляваща обезщетение за причинените й от ответника
имуществени вреди, остатък от сумата, съставляваща разходи за извършен
ремонт на наводнения апартамент на ищцата от теч в апартамент №6 на
втория етаж, с административен адрес на сградата: ***, който апартамент е
собственост на ответницата, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 08.12.2023 г. до окончателното
плащане на сумата; 236,00 лева, представляваща сбора от сумите за изготвяне
на нотариална покана /200.00 лева/ и платена такса за нотариална покана
/36.00 лева/; 44,89 лева, представляващо обезщетение за забавено изпълнение
върху горепосоченото главно задължение, считано за периода 10.10.2023 г. до
08.12.2023 г. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител, депозира отговор, в
който сочи, че счита исковите претенции за изцяло неоснователни, за което
излага аргументи.
В хода на делото моли претенцията за заплатени разходи за ремонт на
апартамента да бъде отхвърлена за сумата над 317, 02 лева, а останалите
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни, сочейки аргументите си.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
и гласни доказателства, кореспондиращи по между си, че ищцата е
собственик на недвижим имот, имащ административен адрес: ***, а
ответницата е собственик на имот, с адрес: ***, ет.2, ап.6. Безспорно е, че на
27.07.2023 г. имотът на ищцата е бил наводнен от теч, възникнал в ап.6 на
втория етаж, собственост на ответницата, като в следствие на това
наводнение в апартамента на ищцата са причинени вреди. Ищцата признава,
че са й възстановени част от разходите по отстраняване на вредите от
наводнението, възлизащи на обща сума от 4 540.00 лева /2 000.00 лева-
платени от застраховател по силата на сключена между ответницата и
застрахователно дружество имуществена застраховка, покриваща вреди от
подобен характер и 2 540.00 лева- платени от ответницата по банков път/.
3
Тези обстоятелства се установяват и от приложените по делото писмени
доказателства. Спорни са обстоятелствата относно размера на вредите и
оттук- размера на необходимите разходи за тяхното възстановяване. Няма
спор, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства
/официално заверени преписи от Договор за извършване на строително-
ремонтни дейности /СМР/ от 07.08.2023 г., Описи на увреденото и/или
унищожено имущество по щета №11128882300430 в „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, Приложение - 1 за извършване на строително-ремонтни
дейности по договор за СМР от 07.08.2023 г., Протокол/Акт (Образец 19) за
извършени СМР по договор от 07.08.2023 г., Фактура
№**********/09.10.2023 г., издадена от „Деметра груп-2012“ ЕООД, Фактура
№ **********/17.08.2023 г., издадена от „ПРАКТИКЕР РИТЕЙЛ“ ЕООД,
Фактура №**********/26.08.2023 г., издадена от „ПРАКТИКЕР РИТЕЙЛ“
ЕООД; Фактура № **********/23.08.2023 г., издадена от „БОДУ“ ООД,
Фактура №**********/26.08.2023 г., издадена от „СМ-ПАРКЕТ“, Фактура №
**********/17.08.2023 г., издадена от „СТРОЙРЕСУРС“ ЕООД, ведно с
фискален бон/, че за отстраняване щетите след наводнението ищцата е
сключила договор с трето лице за извършване на СМР, по силата на който
изпълнителят по този договор поел задължение да извърши следните СМР:
демонтаж на гипсокартон и минерална вата; монтаж на нов картон и нова
минерална вата, шпакловане на тавани и стени, боядисване на тавани и стени,
демонтаж на паркет, почистване на пода /стъргане на смола/, монтаж на
изолационна подложка, монтаж на ламинат, монтаж на ПВЦ первази, монтаж
на преходни лайсни, изхвърляне на строителни отпадъци. От Протокол/Акт
(Образец 19) за извършени СМР, неоспорен от ответната страна, става ясно,
че горепосочените дейности са извършени, като тяхната цена е равна на сума
от 3 934, 80 лева, с включен ДДС. Посочената сума е заплатена от ищцата на
изпълнителя по договора /Фактура №**********/09.10.2023 г./. От заверения
препис от Договор за извършване на строително-ремонтни дейности /СМР/ от
07.08.2023 г., се установи, че сумата от 3 934, 80 лева представлява
стойността на труда за ремонта, като стойността на материалите отделно се
заплаща от възложителя /ищцата/. От представените платежни документи,
описани по-горе, се установи, че ищцата е заплатила общо за материали,
необходими за ремонта сума равна на 2 058, 22 лева. От заключението по
извършената СТЕ, по отношение на което съдът няма основание да се
4
съмнява в правилността и обективността му, се установи, че към датата на
огледа от ВЛ последното е установило, че кухнята и дневната на апартамента
са функционално свързани и между тях няма преградна стена, като по тази
причина течащата вода може свободно да проникне от пода на кухнята към
пода на дневната. При извършения оглед ВЛ установило, че подовата
конструкция на междуетажните плочи е изпълнена от кухи стоманенобетонни
елементи, монтирани по дължина с фуги по дължина между тях. Тази
особеност на конструкцията дава възможност на свободно изливаща се вода
върху пода да проникне в кухите пространства на междуетажните плочи, да
се разпространява вертикално и хоризонтално, да проникне в отворите и
каналите на ел. инсталациите и др. празни пространства по подовите
конструкции. ВЛ посочва, че това е основната причина за размерите на
засегнатите площи в различни помещения на апартамента. Като причина за
наводнението ВЛ посочва откъсване на част от крана в имота на ответницата,
чрез която се присъединява към водопроводната инсталация, което откъсване
е довело до изтичане на вода и наводнението. ВЛ в съдебно заседание заяви,
че вероятно през един значителен период от време е текла вода /“половин,
един час, а може и повече“/, като през такъв период е възможно да изтече
много голямо количество вода. ВЛ в съдебно заседание пояснява, че сочения
от ищцата ремонт е извършен, но дори и в помещенията, в които е извършван
има допълнително, след ремонта следи от наводнението, появили се по-
късно. След зададени въпроси от страните, ВЛ допълни, че подът на дневната
на апартамента на ответницата не е ремонтиран, като поставения там паркет е
надут от наводняване, като предвид конструкцията на жилищния блок, се
предполага, че и дневната, намираща се в апартамента на ищцата също е била
наводнена. От събраните по делото гласни доказателства, се установи, че
паркетът на две от стаите в апартамента на ищцата е бил намокрен от
наводнението и надигнат- „Паркетът, той беше един такъв масивен, беше се
подул, като купчина. В двете стаи беше така, във всекидневната и в спалнята.
Спалнята понеже беше по-голяма, там бабуната беше почти метър, не
можеше да се стъпва в нея, всичко беше във вода. Стените бяха подпухнали.
Имаше килими там, столове намокрени, всичко беше във вода, подгизнало и
мухлясало“- са показания на свидетеля Х.; „Апартаментът беше наводнен.
Паркетът надигнат целия в две от стаите. Аз лично го махах, демонтирах“- са
показания на свидетеля Т.. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като
5
същите са ясни, конкретни, подробни, като свидетелите пряко и
непосредствено са възприели изнесените от тях обстоятелства. На следващо
място, двамата свидетели са трети, незаинтересовани от изхода на делото
лица, което дава основание на съда да направи извод за безпристрастно и
точно възпроизвеждане на обстоятелствата, за които свидетелстват. Предвид
така събраните доказателства, съдът стига до извода, че подовата настилка
/паркетът, който е подменен от ищцата и в двете стаи след наводнението/ е
била увредена, което безспорно е наложило подмяната й, като в този смисъл
счита възражението на ответника за липсата на необходимост от подмяна на
паркета в дневната за неоснователно. Събраните по делото доказателства
/свидетелските показания, посочени по-горе и заключението по СТЕ/, са
непротиворечиви относно навлизането на вода и в двете стаи на апартамента
на ищцата, които са били покрити с естествен паркет. Дори от показанията на
свидетеля, воден от ответника стана ясно, че и в дневната, по стените се е
стичала вода, т.е. имало е навлязла вода и в тази стая, което е наложило
поставяне на влагоабсорбатор- „В последствие го убедих да сложи
влагоабсорбатори. Аз намерих от мои близки два влагоабсорбатора и ги
сложихме в двете стаи да обират влагата“, са изявления на свидетеля Петков.
Фактът, във връзка със сключен между ответницата и застрахователно
дружество договор за имуществена застраховка, че изпратеното от
застрахователя вещо лице не е описало увреждането на паркета в дневната на
апартамента, не дава основание да се направи категоричен извод, че този
паркет не е бил увреден. Взаимоотношенията между ответницата и
застрахователя по този договор се уреждат на отделно правно основание.
Договорното правоотношение по застраховката, респ. стойността на
застрахователното обезщетение, което следва да бъде изплатено по този
договор съобразно покрития риск по застраховката, не рефлектира върху
размера на действително претърпените от събитието вреди. В случая съдът не
счита, че констатираните от застрахователя вреди са всички, настъпили от
наводнението вреди, които следва да бъдат репарирани, тъй като по делото се
събраха непротиворечиви доказателства за размера на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират. По смисъла на сочената разпоредба, отговорността е
обективна/ без виновна/. Тя е от категорията на т. нар. гаранционна
6
отговорност. Предпоставките за ангажирането й са следните: причинени
вреди от вещ; вещта да е собствена на лицето, чиято отговорност се търси,
респективно под чийто надзор се намира, причинна връзка, пряка и
непосредствена, между вредите и вещта.
В разглеждания казус, съдът приема за безспорно установено, че в
следствие наводнение, възникнало в имота на ответницата, са причинени
вреди и в апартамента на ищцата, т.е. приема, че причинната връзка между
вещта и вредите, изисквана от разпоредбата на чл.50 от ЗЗД е налице.
Събраните в тази насока както писмени, така и гласни доказателства са ясни и
категорични. На следващо място, този факт се признава и от ответницата. Ето
защо и с оглед ясната разпоредба на чл.50 от ЗЗД, счита, че в случая
отговорността за репариране на вредите се пада на ответника.
Касателно размера на вредите, претендирани с настоящата искова
молба, а именно възстановяване разходите по извършването на необходимия
ремонт по отстраняване на щетите, съдът счита, че по делото безспорно се
установи, че ищцата е заплатила стойността на извършените СМР /труд и
материали/, равняваща се на сума от 5 993, 02 лева, която сума съдът приема
за стойност на процесните вреди. Установи, че на ищцата й е възстановена
сума за отстраняване вредите от процесното събитие, равна на 4 540.00 лева /2
000.00 лева- платени от застрахователя и 2 540.00 лева- платени от
ответницата по банков път/. Ето защо заключава, че ответницата остава да
дължи разликата до пълния размер на вредите, възлизаща на сума от 1 453, 02
лева, като за тази сума искът е основателен и доказан, и следва да се уважи,
като за остатъка, до пълния предявен размер, се отхвърли. Що се отнася до
заявеното от процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание, че в
посочената в петитума на исковата молба сума е включена и сума в размер на
600.00 лева, представляваща месечен наем, който ищцата е загубила, предвид
факта, че наемателят не е ползвал имота по време на извършване на ремонта
след наводнението, съдът не следва да взема предвид тази претенция, тъй
като ясно в исковата си молба ищцата претендира сумата единствено за
извършен ремонт на наводнения апартамент. По този начин съдът е разбрал
претенцията й, като по този начин е и извършения по делото доклад по чл.146
от ГПК, който страните приеха без възражения. Нещо повече, от
представената по делото нотариална покана става ясно, че в същата ищцата и
извънсъдебно е претендирала сумата единствено като разходи за извършения
7
ремонт. Искане за заплащане и на сума от 600.00 лева представлява отделна и
самостоятелна претенция за обезвреда на вреди от категорията на пропусната
полза, която е следвало ясно, изрично и безсъмнено да бъде заявена с
исковата молба, което в случая не е сторено.
Касателно претенцията по чл.86 от ЗЗД, предвид установеността на
главното вземане, безспорно според общите правила за плащане на парични
задължения, ответникът, при забава, дължи заплащане на съответното
мораторно обезщетение. Съгласно текста на чл.84, ал.3 от ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без
покана от деня на събитието. Ето защо и доколкото искът е доказан по своето
основание, на основание чл.162 от ГПК съдът определя размера на
обезщетението за забавено плащане на сума от 31, 77 лева за периода, заявен
от ищеца от 10.10.2023 г. до 08.12.2023 г., като за тази сума искът е
основателен и следва да се уважи, като за остатъка, до пълния предявен
размер, се отхвърли. За да определи размера на тази претенция съдът
използва общодостъпните в интернет пространството електронни
калкулатори.
По отношение на претенцията за заплащане на следните суми: 200.00
лева- за изготвяне на нотариална покана и 36.00 лева- нотариална такса, за да
се произнесе, съобрази следното:
Не е спорно, а е видно и от документите по делото, че в следствие
частичното неизпълнение задължението на ответника, ищецът е предприел
действия по изпращане и връчване на нарочна нотариална покана за плащане
остатъка от сумата, представляваща стойността на причинените от
разглежданото събитие вреди. От представения по делото заверен препис от
Фактура №**********/17.10.2023 г., се установи, че за връчване на
нотариална покана, ищцата е заплатила нотариална такса в размер на 36.00
лева. По делото ищцата представя и Договор за правна защита и съдействие
от 16.10.2023 г., от който е видно, че ищцата се е договорила с адв. В.Т. за
оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне на
нотариална покана срещу заплащане на възнаграждение за тази правна услуга
в размер на 200.00 лева. В договора е отразено, че възнаграждението следва
да бъде заплатено по банков път, но липсват ангажирани доказателства за
плащането му. Съгласно ТР№6 от 06.11.2013 г. на ВКС, разноски за
8
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая, както е посочено
по-горе страните са уговорили плащането да стане по банков път, но липсват
представени доказателства за извършването му. Ето защо съдът приема, че
тази претенция е основателна и доказана само за сумата от 36.00 лева,
представляваща допълнителна вреда от разглежданото събитие. Съдът счита
за неоснователно възражението на ответника за недължимост на сумата,
поради липса на пряка и непосредствена причинна връзка между събитието и
тези разноски, тъй като приема, че извършването на разходи по извънсъдебно
събиране на процесната сума, е в пряка и непосредствена причинна връзка с
разглежданото непозволено увреждане. Безспорно, предвид неизпълнението,
ищецът има право да търси вземането си и извънсъдебно, при което да
извърши разходи от процесните, които, при основателност на главната
претенция, следва да бъдат възстановени от неизправната страна.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
разноски, съразмерно уважената част от исковете, в размер на 191, 16 лева. В
случая при определяне размера на разноските, съдът не взема предвид
претендираното от ищеца със списъка по чл.80 от ГПК възнаграждение за
процесуално представителство, в размер на 550.00 лева, тъй като няма
представени доказателства за реалното му заплащане /арг. от ТР№6 от
06.11.2013 г. на ВКС/.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят и
извършените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете,
в размер на 264, 78 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. З. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И. Д. Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Т. от ШАК, следните суми: 1 453,
02 лева /хиляда четиристотин петдесет и три лева и две стотинки/,
представляваща обезщетение за причинените й от ответника имуществени
9
вреди, остатък от сумата, съставляваща разходи за извършен ремонт на
наводнения апартамент на ищцата /ап.2/ от теч в апартамент №6 на втория
етаж, с административен адрес на сградата: ***, който апартамент е
собственост на ответницата, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 08.12.2023 г. до окончателното
плащане на сумата; 36,00 лева /тридесет и шест лева/, представляваща
платена такса за нотариална покана; 31,77 лева /тридесет и един лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение върху горепосоченото главно задължение, считано за периода
10.10.2023 г. до 08.12.2023 г., както и да й заплати сумата от 191, 16 лева /сто
деветдесет и един лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
извършените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете, като
отхвърля исковете за останалата им част, до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА И. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Т. от
ШАК, да заплати на Г. З. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 264, 78
лева /двеста шестдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща извършените по делото разноски съразмерно отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10