ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3734
гр. София, 03.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20251110212681 по описа за 2025 година
РАЙОНЕН СЪДИЯ ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ и КАТО СЪДИЯ-
ДОКЛАДЧИК по охранително производство по НЧД № 12 681/2025г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 9-ти състав, образувано по
инициатива на писмо на Председателя на Наказателен съд от Първа инстанция
Кючюкчекмедже, Република Турция чрез Министерството на правосъдието на
Република България по силата на Европейската Конвенция за взаимопомощ по
наказателно-правни въпроси от 1959г. за изпълнение на съдебна поръчка на
съдебен орган на Република Турция, както и на основание Договор за правна
помощ по граждански и наказателни дела между Народна Република България
и Република Турция, обнародвана в Държавен вестник брой 16 от 23.02.1979
година, НАМИРАМ СЛЕДНОТО:
НАСТОЯЩОТО НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ СЪД
по НЧД № 12 681/2025г. по описа на Софийски Районен съд, НО, 9-ти
състав СЕ ЯВЯВА не само охранително такова по искане на Република
Турция за връчване на определен вид съдебни книжа (обвинителен акт) на
преследваното лице - адресат на международната съдебна поръчка -
българският гражданин З. Я. И. - родена на 14.08.1983г., с ЕГН: **********,
но и съдебно производство с правораздавателни (юрисдикционни) елементи.
Поискано е от турския съд адресата на поръчката да бъде разпитан от
настоящия съд (пред съдия) като обвиняем (подсъдим), като съдът
предварително следвало да му предяви обвинителния акт на лицето на турски
език с придружаващите го преводи на български език, за да го запознае с
неговите права и задължения, и да му постави множество въпроси по
инкриминирания случай. Поръчката на молещата държава не се ограничава
само със задаването на един единствен въпрос спрямо адресата И.. Налице са
и предявени към нея допълнителни питания с различни тълкувания,
извършени по националното наказателно право и наказателното процесуално
право на Република Турция от страна на Председателя на Наказателен съд от
Първа инстанция Кючюкчекмедже.
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ОТЧИТА, ЧЕ присъствието на защитник за
българския гражданин И. е задължително. Този защитник, за да упражни
пълноценно своите права и задължения като професионален адвокат, следва
да е запознат изрично с доказателствата от наказателното производство на
Република Турция. А такива реално не са приложени от турската държава към
представените два превода на български език за двата отделни обвинителни
акта. С единия обвинителен акт адресатът И. е изрично обвинена и подведена
под наказателна отговорност като обвинено лице за незаконни
(противоправни) действия с трансплантация на човешки орган (бъбрек), а с
другия обвинителен акт - са й предявени обвинителни факти, касаещи
евентуалната престъпна деятелност на трети лица по същия случай. Дори
българският съд да назначи по българското право служебен защитник на
обвиненото лице И., то този защитник няма да е изрично запознат с
доказателствата от турското наказателно дело и няма да бъде пълноценен
защитник на наказателно преследвания субект. Респективно функцията му на
защитник ще бъде реално неприложима (обезличена). Той ще присъства само
на връчването на съдебните книжа, но няма да може да бъде ефективен
защитник във връзка с разпита на адресата на международната поръчка по
поставените въпроси и тълкувания от турската държава. Защитникът е
равнопоставен на прокурора по силата на българското право, след внасянето
на обвинителен акт в съда. Процесът между прокурора, защитника и
обвиненото лице е равноправен и състезателен. Съдът е единствено арбитър
между тях. Приложима е презумпцията за невиновност пред българския
наказателен съд. По турското наказателно право (и с оглед описаните в
писмото аргументи от Председателя на Наказателен съд от Първа инстанция
Кючюкчекмедже) е приложима презумпцията за виновност, което изрично
нарушава разпоредбата на чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи на Съвета на Европа. Изпълнението на поръчката може да
бъде отказано от замолената държава, която прилага своето процесуално
право на основание чл.9, т.1 от Договора за правна помощ по граждански и
наказателни дела между Народна Република България и Република Турция,
обнародвана в Държавен вестник брой 16 от 23.02.1979 година. Обвинението
срещу адресата на международната поръчка надхвърля повече от 5 (пет)
години и по смисъла на чл.93, т.7 от Наказателния кодекс на Република
България се квалифицира като повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление, което се наказва по националното наказателно право на
Република Турция с наказание „лишаване от свобода“ от 5 (пет) до 9 (девет)
години. Т.е. присъствието на защитник - адвокат, спрямо адресата на
поръчката И. по време на разпита й пред български съдия е задължително, но
този адвокат следва да е запознат с доказателствата от същинското
наказателно производство (а в случая, това не е възможно по обективни
причини - делото се намира в Република Турция, а към искането на турската
държава до Министерството на правосъдието на Република България не са
приложени и представени никакви доказателства по повод на обвиненията
срещу българския гражданин З. Я. И.). Тоест на българския съд се възлагат
правораздавателни правомощия, които имат обвинителна насоченост. Ако
2
съдът изпълни съдебната поръчка на турската държава, ще извърши
закононарушения по собственото си национално право, записани в
Наказателно-процесуалния кодекс на Република България и Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа. От друга
страна, съдът приема, че пропуските в исканията на молещата държава могат
да бъде санирани с обратна сила с призоваването на българския гражданин И.,
която в съответствие с националното наказателно право на Република Турция
лично и непосредствено да може да прецени дали да участва в процесуално-
следствените действия на компетентния правораздавателен орган на
Наказателния съд от Първа инстанция Кючюкчекмедже (а такова искане
реално не е адресирано към съдебната инстанция на Софийски Районен съд).
Допълнително, неясни и противоречиви се явяват и релевираните до
българския съд искания от страна на Председателя на Наказателен съд от
Първа инстанция Кючюкчекмедже. Например - в началото на писмото на
турския съд, изходящо от молещата държава - при „тема на поръчката“, се
сочи, че искането на правораздавателния орган касае „установяването на
актуалните съдебни адреси на подсъдимите лица и получаването по
установен процесуален ред на техните самозащитни показания“ (при
посочен в придружителното писмо вече адрес на лицето), а на страница втора
от писмото, обаче, се посочва, че искането важи за призоваване на лицето; за
предявяване и запознаване с обвинението срещу него, за разясняване на
посочените в искането права и за задаването на въпроси. Същевременно
постъпилото искане на турската държава е за запознаване от българския съд с
обвинението чрез прочитането на обвинителния акт на адресата И., без обаче
да бъде конкретизирано кой от двата представени различни обвинителни акта
следва да бъде прочетен и разяснен спрямо нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 472 от Наказателно процесуалния кодекс на
Република България международната правна помощ може да бъде отказана,
ако изпълнението на молбата би могло да застраши суверенитета,
националната сигурност, обществения ред и други интереси, защитени от
правото.
Правото на защита на всяко обвинено лице; правото да не се самоуличава в
престъпление; правото да бъде представляван от професионален защитник -
адвокат, който има достъп до доказателствата срещу неговия подзащитен;
презумпцията за невиновност; правото на достъп до справедлив, обективен и
безпристрастен съд, който е създаден в съответствие със закона, без да
съвместява обвинителни функции; правото на извършването на точен, верен и
разбираем писмен превод на адресираните към обвиняемия съдебни книжа
(когато лицето е чужденец спрямо съдещата го държава) са висши
конституционни интереси (ценности) и процесуални гаранции във всяка
правова и демократична Държава, които са защитени от правото. В тази
връзка, следва да бъде посочено, че разпоредбите на чл.6 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) в разпоредбата на
чл. 6 и чл.47 от Хартата за основните права на Европейския съюз прогласяват
правото на достъп на справедлив наказателен процес. За постигането на
справедлив процес едно от минималните права, регламентирани в
3
горепосочените международни актове, което следва да бъде предоставено на
всеки един обвиняем, е правото на ефективна (реална) защита при равни и
състезателни условия наред с тези на обвинителната власт. За да гарантира
по-последователното прилагане на правата и гаранциите, предвидени в чл. 6
от КЗПОЧОС, европейският законодател е предприел мерки за допълнително
развитие в рамките на Европейския съюз на минималните стандарти,
определени в Конвенцията и Хартата, основавайки се на разпоредбата на чл.
82, § 2, б. „б“ от Договора за функциониране на Европейския съюз, която
позволява установяването на минимални правила в областта на правата на
лицата в наказателното производство. Такива общи минимални правила са
въведени в областта на устния и писмен превод в наказателното производство
посредством Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство, а по отношение на информираността на обвиняемия относно
повдигнатото срещу него обвинение – чрез Директива 2012/13/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012г. относно правото на
информация в наказателното производство. Именно в изпълнение на своето
задължение, произтичащо от членството в Европейския съюз, Република
България е транспонирала (законодателно е приела с нормативен акт)
Директива 2010/64/ЕС в българското право, при което е била създадена Глава
XXXа от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България. С
въвеждането на тези промени като императивно задължение за съда и за
органите от досъдебното производство е въведено изискването на обвиняемия
да бъде предоставен писмен превод, на разбираем за него език, на
постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за
вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената
присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на
касационната инстанция. Следователно за надлежното упражняване на
правото на защита, самостоятелно или с помощта на професионален
защитник, обвиняемият се нуждае от ясен, точен, пълен и детайлен превод.
Към постъпилото искане на турската държава е предоставен превод на
български език - както на молбата за правна помощ, така и на приложените
към нея документи, но преводът на множество места се явява неясен до степен
на неразбираемо лексикално съдържание (не може да се разбере какъв смисъл
се влага в повдигнатите обвинения и очертаните за тях твърдения). В този
смисъл за настоящия съд се явяват неясни, непълни и непоследователни
въпросите, които следва да бъде зададени от съда на лицето И. в изпълнение
на поръчката, доколкото според превода на български език се визира
„отхвърлено върху него престъпно деяние“. По същия начин се тълкуват от
съда и положенията, за които молещата държава прави искане да бъдат
същите изрично разяснени на обвиненото лице от настоящия съдебен орган,
които, обаче, навлизат в обвинителната функция; нарушават основни
процесуални гаранции и права на обвиненото лице и не гарантират ефективна
възможност за съдебна защита срещу повдигнатото му обвинение.
С ОГЛЕД ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ е налице
невъзможност да изпълни поръчката на турската държава по обективни
4
(невиновни) причини, като делото следва да се прекрати, а книжата - да се
върнат на молещата държава.
ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по НЧД № 12681/2025г. по описа
на СРС, НО,9-ти състав.
ДА СЕ ВЪРНАТ НА МОЛЕЩАТА ДЪРЖАВА постъпилите съдебни
книжа, като се приложат по делото копия от същите на хартиен носител.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НА МОЛЕЩАТА ДЪРЖАВА препис от
определението на българския съд.
Определението на Софийски Районен съд е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5