№ 647
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000501317 по описа за 2023 година
ээ
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 265723/13.09.2021г. постановено по гр.д. № 2169/2016г. по описа СГС,
ГО, 8 състав е отхвърлен предявения от В. Г. Д. - Г., М. Ф. И., Б. К. В. и П. К. К.,
/конституирани по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса М. Д. Г./
срещу П. Д. В. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.42 ал.2 ЗЗД - за прогласяване
на относителна недействителност на сключения между М. Д. Г. и П. Д. В. договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 28.01.2004г., обективиран в нотариален акт № 3,
том I, per. № 269, нот. дело № 3/2004 г. на нотариус М. К. - С. с район на действие при СРС и
вписан с per. № *** в Нотариалната камара, поради липса на съгласие.
В срока по чл.258 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците.
Жалбоподателите-ищци В. Г. Д. - Г., М. Ф. И., Б. К. В. и П. К. К., /конституирани по реда на
чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса М. Д. Г./ оспорват решението
изцяло, като оспорват направения от първа инстанция извод, че не е доказано пълно и
главно наличието на мнимо представителство при сключване на процесния договор, тъй
като пълномощното не е подписано от продавача, в лицето на М. Г.. Посочват, че техният
общ наследодател, в лицето на М. Г. е придобила по наследство след смъртта на баща си Д.
Г. Г., починал на 25.04.1982г. процесния недвижим имот: С н.а. № 3, том I. per. № 269, дело
№ 3/2004 г. на Нотариус М. К. - С., В. П. Т. представил се пред Нотариуса за пълномощник
1
на ищцата с нотариално заверено пълномощно per. № 2400/29.12.2003г. на Нотариус А. В.
Г., продал от името на М. Д. Г. на ответника същия недвижим имот. Въз основа на
записаното в т.ІІІ от посочения по-горе договор за покупко- продажба, /за предаване на
владението в срок до 02.02.2004г./ купувачът П. В. се е снабдил с изпълнителен лист и на
29.11.2004 г. съдия изпълнител го е въвел във владение на процесния имот. Изтъкват факта,
че представеното пред нотариус М. К. - С. нотариално заверено пълномощно с per. №
2400/29.12.2003 г, на нотариус А. В. Г. е неистински документ, тъй като М. Д. Г. не е
подписвала пълномощното и не е упълномощавала лицето В. П. Т. да продава собственият й
апартамент. От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че
подписът за „упълномощител", условно обозначен с № 1 в пълномощно с нотариална
заверка с per.№ 2400/29.12,2003г. НЕ Е ПОЛОЖЕН от М. Д. Г., а подписът за
„упълномощител", условно обозначен с № 2 в същото пълномощно е положен от М. Д. Г..
СПЕ дава заключение и за това, че подписите за „декларатор” в декларация по чл. 25, ал. 7
ЗННД и декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК към нот. дело 03/2004 г. НЕ СА ПОЛОЖЕНИ
от М. Д. Г..
Посочват, че мнимият пълномощник В. П. Т. е лице от криминалния контингент по линия на
имотните измами, тъй като вече е осъждан за имотни измами и използване пред нотариус на
неистински документи /включително и пълномощно/. Твърдят, че договорът от 28.01.2004г.
е сключен от мним представител, поради което е в състояние на висяща недействителност
по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД. Последната се е трансформирала в окончателна
недействителност предвид отказа на мнимо представляваното лице - М. Д. Г. да я потвърди,
обективиран с предявяването на иска по настоящото дело. Оспорват направеното от
ответника с отговора на ИМ възражение за изтекла петгодишна придобивна давност,
съгласно чл.79, ал.2 ЗС. От приложеното към ИМ писмо от Столична следствена служба до
САС е видно, че П. Д. В. е въведен във владение на имота от съдебен изпълнител на
29.11.2004 г. Именно от тази дата е започнало упражняването на фактическа власт върху
имота от негова страна. ИМ на М. Д. Г., с която същата е предявила срещу П. Д. В. искове с
правно основание 42, ал. 2 ЗЗД и чл.108 ЗС, е депозирана на 30.09.2009г. Производствата по
тези искове са висящи и към момента. Съгласно чл.115,6. „ж” ЗЗД давност не тече докато
трае съдебният процес относно вземането, а съгласно чл.116 б.„б” ЗЗД давността се прекъсва
с предявяване на иска. С оглед на това придобивна давност не тече при наличие на предявен
петиторен иск за имота. Молят въззивният съд да постанови решение, с което да отмени
изцяло решението като неправилно и вместо това да постанови друго, с което да уважи иска
по чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.42 ал.2 ЗЗД. Претендират разноски.
След депозиране на жалбата /13.10.2021г./, както и след постановяване на
обжалваното решение /13.09.2021г./, е починалата жалбоподателката В. Г. Д. - Г.
/10.01.2022г./, поради което и на осн.чл.227 ГПК на нейно място е конституирана
дъщеря й З. Т. Д., ЕГН: **********.
Въззиваемата страна П. Д. В. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като
правилно и законосъобразно. Посочва, че в производството пред СГС видно от
2
подадената ИМ вх. № 51765/30.09.2009г. се оспорва договор за Покупко-продажба на ап.
№78, находящ се в ж.к. ***, обективиран в Н.а. № 3, том І per. № 269, дело № 3/2004г., на
нотариус М. К. - С., вписана с № 425 в регистъра на Нотариалната камара, като в
ПЕТИТУМА се иска прогласяване НИЩОЖНОСТТА на този договор. В подадената ИМ се
твърди, че сделката е сключена без съгласието на ищцата М. Г., т.к. същата нито е давала
съгласие за извършване на продажбата, нито е предоставяла пълномощия на лицето В. П. Т.
за извършването й. Ищцата твърди, че нотариално завереното Пълномощно с рег.
№2400/29.12.2003г., заверено от нотариус А. Г., вписана с № *** в регистъра на НК, е
неистински документ, но в ПЕТИТУМА на исковата молба липсва текст, свързан с
оспорване на упълномощителната сделка като нищожна.
С Определение от 18.02.2019г. по чл.140 ГПК е съставен Проект за доклад, в който
предявените претенции са квалифицирани като искове в условията на евентуалност с правно
основание чл. 26, ал.2, пред. второ от ЗЗД. В о.с.з. на 03.10.2019г. за първи път е направено
искане от процесуалния представител на ищците за промяна на правната квалификация на
иска в проекто- доклада от чл. 26. ал.2 ЗЗД на иск по чл. 42, ал.2 ЗЗД за обявяването за
недействителен на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№3/2004г.. съгласно т.
2 от ТР № 5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС. След корекция на
Доклада с Определение от 05Л2.2019г. и в протокола на о.с.з. от 05.12.2019г., съдът е приел,
че е сезиран с искане по чл.42 ал.2 ЗЗД вр.чл.124 ал.1 ГПК, за обявяване на
недействителност на сделката, обективирана в н.а. № 3 от 2004г., а не на
упълномощителната сделка. Твърди, че към момента е процесуално недопустимо по реда на
чл. 214 ГПК да се направи изменение на иска, като в първото о.с.з. пред СГС са можели да
изменят основанието на своя иск, или без да изменят основанието, да изменят своето искане,
във връзка с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, което обаче ищците не сторили пред първа
инстанция. В резултат на бездействието си те са пропуснали момента за промяна на иска,
което няма как да бъде санирано пред въззивен съд. Намира, че искът е заведен след
изтичането на повече от три години от срока, посочен в чл.32, ал.2 ЗЗД, а именно -
30.09.2009г. С оглед на изложеното предявеният иск се явява погасен по давност. Посочва,
че съгласно трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, сделка,
сключена без представителна власт не е нищожна, а относително недействителна, поради
което съдът се произнася първо по упълномощителната сделка, след което по иска за
прогласяване недействителност на самата сделка, като правната квалификация на иска е по
чл.42 ал.2. В нарушение на това изискване, съдът не е изложил каквито и да е мотиви по
заявеното възражение, че ищецът не е предявил иск за прогласяване недействителност на
упълномощителната сделка, а тригодишният давностен срок за предявяването му е изтекъл.
Порокът при учредяването на представителната власт не се пренася върху сделката, а
рефлектира върху нея. Той трябва да бъде противопоставен на третото лице, което се е
доверило на упълномощаването. Затова и закондателят е пояснил, че правото на
унищожение възниква не от извършването на овластителната сделка, а от упражняването на
порочно учредената представителна власт - от сключването на договора (чл.32 ал.2 изр. 2
ЗЗД). Правото на унищожение на овластителната сделка, няма смисъл да бъде упражнено,
3
освен заедно с иска за оспорване на сключения чрез пълномощника договор, за да бъде
противопоставено унищожението на третото лице, което е договаряло с пълномощника.
Затова и висящата недействителност не може да се трансформира в нищожност, тъй като
нищожността е изначална и на нея може да се позове всеки - както страните по сделката,
така и трети лица. Що се отнася до приетата СПЕ посочва, че даденото заключение, извън
предварително постановените задачи, не следва да бъде ценено от съда, като доказателство.
Именно затова в съдебното решение - съдът кредитира, заключението на вещото лице само в
частта сочеща, че подписът на „упълномощител" под № 2 в Пълномощно №
2400/29.12.200Зг. принадлежи на ищцата М. Г.. Видно от представеното извлечение от
общия архив на нотариус Г., от дата 29.12.2003г., в кантората й са заверени пълномощно и
две декларации. За това в регистъра са въведени данните на М. Г. под съответните номера:
под № 2400, с удостоверяване на подпис на пълномощното и кратко извлечение на
съдържанието му, под № 2401 - удостоверяване на подпис в декларация по чл. 25, ал. 6
ЗННД и под № 2402 - удостоверяване на подпис в декларация по чл.226 ал.1 ДОПК.
Заверката на всички тези документи пред нотариус, недвусмислено сочи желанието на
ищцата М. Г. за извършване на покупко-продажба на собствения й имот. В о.с.з. на
09.07.2020г., допуснатият до разпит свидетел - нотариус А. Г., потвърждава, че на
29.12.2003г. ищцата М. Д. Г. е посетила кантората й, където потвърдила волята си за
упълномощаване на трето лице и за разпореждане със собствения й имот от нейно име. При
посещението си ищцата действително е представила за заверка пълномощно и две
декларации, които са били вече разписани, но нотариус Г. е накарала страната да положи
пред нея втори подпис, защото производството е за полагане на подписи пред нотариус, а не
за потвърждаване на такива, вече положени някъде другаде. Подготовката и заверката на
представените документи недвусмислено сочи, че волята на страната е била да се осъществи
продажбата на апартамент, находящ се в ж.к. ***. Нотариус Г. подробно разяснява, че
ищцата е потвърдила пред нея подписа си, като е положила пред нея отново подпис /втори
подпис/, за да може да бъде удостоверена действителната воля на страната за осъществяване
на продажбата. Моли да не бъдат кредитирани показанията на свидетеля Д. Т., женен за
внучката на ищцата В. Д., леля на починалата ищца - М. Г.. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С искова молба вх. № 51765/30.09.2009 г. на СРС, М. Д. Г. е предявила срещу П. Д. В. два
иска - с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС. По ИМ първоночално е образувано
гр.д.№ 45240/2009 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, по което е постановено решение на
12.11.2012г., с което исковете са уважени изцяло. Срещу решението на СРС, ГО, 50 състав е
подадена въззивна жалба от П. Д. В. и е образувано гр. д.№ 15044/2013г., по описа на СГС,
ГО, lV-д въззивен състав, по което с решение от 05.06.2015г., съдът е обезсилил решението
на СРС, ГО, 50 състав в частта, в която е уважен иска по чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на процесния договор /поради неспазена родова подсъдност/ и е разделил двата
4
иска, като прекратил производството в тази част /л.99/. Със същото решение СГС е спрял
производството по иска по чл.108 ЗС, до приключване на производството по иска по чл.26
ал. 2 ЗЗД с влязло в сила решение. След влизане в сила на решението по гр.д.№ 15044/2013г.
по описа на СГС, ГО, IV-д състав, е образувано настоящето гр.д.№ 2169/2016 г. по описа на
СГС, ГО, 8 състав, за разглеждане на иск по чл.26 ал.2 ЗЗД /преквалифициран на такъв по
чл.42 ал.2 ЗЗД/.
М. Д. Г. е починала на 17.06.2014 г. и по делото като ищци са конституирани нейните
наследници по закон - Б. Г. С. и В. Г. Д. - Г. - сестри. Б. Г. С. е починала на 03.01.2017 г. и на
нейно място като ищци са конституирани правоприемниците й - законните наследници М.
Ф. И., Б. К. В. и П. К. К.. След депозиране на жалбата /13.10.2021г./, както и след
постановяване на обжалваното решение /13.09.2021г./, е починалата
жалбоподателката В. Г. Д. - Г. /10.01.2022г./, поради което и на осн.чл.227 ГПК на
нейно място е конституирана дъщеря й З. Т. Д., ЕГН: **********.
Производството е образувано по установителен иск по чл.42 ал.2 ЗЗД, депозиран от М. Д. Г.,
която твърди, че на 28.01.2004г. в гр.София, е сключен Договор за покупко- продажба на
недвижим имот, представляващ ап. № 78, с местонахождение в гр. ***, ж.к. „***", бл.***,
вх.*, ет. *, със застроена площ от 80, 92 кв.м., заедно с избено помещение № 14, без нейно
знание и съгласие, между М. Д. Г., в качеството на продавач, представлявана от мним
пълномощник В. Т., и П. Д. В., в качеството на купувач. При сключване на договора
продавачът М. Д. Г. (чийто наследници са ищците) била представлявана от мним
пълномощник - В. П. Т., без в действителност да е изразявала правно-валидна воля за
неговото упълномощаване, тъй като никога не се е явявала лично в кантората на нотариус
т.е. опорочена е формата. По тази причина, сделката за покупко- продажба не породила
желаните правни последици и е висящо недействителна спрямо нея, респ. спрямо нейните
наследници по закон, поради липса на съгласие за сключването й. При изложените
фактически твърдения, в качеството на наследници по закон на М. Д. Г. и в хипотезата на
чл. 42, ал.2 ЗЗД ищците претендират да бъде установена недействителност на процесния
Договор за покупко- продажба на недвижим имот от 28.01.2004г., обективиран в н.а. № 3,
том I, per. № 269, h.д. № 3/2004г. на нотариус М. К. - С. с район на действие при СРС и
вписан per.№ ***, поради мнимо представителство, основано на нищожно нотариално
действие: неприсъствена заверка на подпис в пълномощно от 29.12.2003г. по смисъла на
чл.576 вр.чл.578 ал.4 ГПК.
Ответникът П. Д. В., оспорва предявените искове, като твърди, че атакуваната сделка е
сключена от действителен пълномощник в лицето на В. П. Т. с надлежна представителна
власт. Релевира възражение за придобИ.е на правото на собственост върху недвижимия
имот, на оригинерно основание - изтекла придобивна давност - повече от 5 г. Релевира
възражение за погасяване по давност на иска, който е предявен повече от 3 години от
неговото сключване.
От фактическа страна се установява, че М. Г. е придобила по наследство след смъртта
на баща си Д. Г. Г., починал на 25.04.1982г. следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 78,
5
находящ се в град ***, СО-район „***", ж.к. „***, в блок № ***, вход "*, на * етаж, със
застроена площ от 80.92 кв. метра, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, при съседи; стълбище, двор, С. П. С., двор; Заедно с Избено помещение № 14,
без посочена площ по документ за собственост, при съседи: коридор. Д. и С. Т., Т. и С. В.;
Заедно с 1.162% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото.
На 28.01.2004г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, описан по-горе,
между М. Д. Г., представлявана от В. П. Т. - пълномощник и ответника П. В., обективиран в
н.а. № 3, том I. per. № 269, дело № 3/2004 г. на Нотариус М. К. - С. с per. № *** на
Нотариалната камара с район на действие РС-София, вписан в Службата по вписвания при
СРС акт № 5, том V, дело № 1068, вх. per. № 1528/2004г.
При изповядване на договора Т. се легитимира с нотариално заверено пълномощно per.№
2400/29.12.2003г. на Нотариус А. В. Г., подписано от М. Д. Г., което се оспорва в
настоящото производство като нищожно поради опорочаване на формата му -
неприсъствената нотариална заверка на същото, съгласно молба-уточнение от
22.06.2023г./л.46/ Г. е легитимирана от лична карта № ********** издадена на
09.12.2003г. МВР София.
Въз основа на записаното в т.ІІІ от посочения по-горе договор за покупко- продажба, /за
предаване на владението в срок до 02.02.2004г./ П. В. се е снабдил с изпълнителен лист и на
29.11.2004 г. съдия изпълнител го е въвел във владение на процесния имот.
Видно от служебно изисканото от САС свидетелство за съдимост /л.83/ пълномощникът В.
П. Т. е лице от криминалния контингент по линия на имотните измами, чрез използване на
частни документи с невярно съдържание, тъй като вече е осъждан за имотни измами,
извършени в периода от 2002г. до 2006г. вкл., както и за притежание на наркотични
вещества - престъпление по чл.354а ал.1 НК, както следва:
1. НОХД № 12245/2008, по описа на СРС, НО, Присъда влязла в сила от 22.07.2010г.
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ ЗА ВРЕМЕТО ОТ 07.05.2002Г.
ДО 27.09.2002Г. В ГР. СОФИЯ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ПРОДЪЛЖАВАНО
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ С ЦЕЛ ДА НАБАВИ ЗА СЕБЕ СИ ИМОТНА ОБЛАГА ВЪЗБУДИЛ И
ПОДДЪРЖАЛ У З. К. Ж. И У Д. М. Ш. ЗАБЛУЖДЕНИЕ, ЧЕ ИМ ПРОДАВА ИМОТ -
АПАРТАМЕНТ № 10 НА ТРЕТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ В БЛ. 2 В КОМПЛЕКС „***” В ГР.
СОФИЯ. И С ТОВА ИМ ПРИЧИНИЛ ИМОТНА ВРЕДА ОБЩО В РАЗМЕР НА 65 000
ЛЕВА, КАТО ПРИЧИНЕНАТА ВРЕДА Е В ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ - престъпление по ЧЛ.
210, АЛ. 1, Т. 5, ВР. ЧЛ. 209, АЛ. I. ВР.ЧЛ. 26. АЛ. 1 НК.
2. НОХД № 11561/2011г. по описа на СРС, НО, 107 състав, Присъда влязла в сила от
27.10.2012г. ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ ЗА ПЕРИОДА ОТ
27.07.2005 Г ДО 23.08.2005 Г. В ГР. СОФИЯ В УСЛОВИЯТА НА ПРОДЪЛЖАВАНО
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, С ЦЕЛ НА НАБАВИ ЗА СЕБЕ СИ ИМОТНА ОБЛАГА, Е ВЪЗБУДИЛ И
ПОДЪРЖАЛ ЗАБЛУЖДЕНИЕ У Д. С. С., ЧЕ Е ПЪЛНОМОЩНИК НА Б. Н. К.,
6
СОБСТВЕНИК НА НЕДВИЖИМ ИМОТ - АПАРТАМЕНТ 102 В ГР. ***. Ж.К.***". БЛ.
***, ВХ. *, ЕТ. * И С ТОВА МУ Е ПРИЧИНИЛ ИМОТНА ВРЕДА В ОСОБЕНО ГОЛЕМИ
РАЗМЕРИ ОТ 36 723,98 ЛЕВА И СЛУЧАЯТ Е ОСОБЕНО ТЕЖЪК - НАСТЪПИЛИ СА
ЗНАЧИТЕЛНИ ВРЕДНИ ПОСЛЕДИЦИ - ИЗПОЛЗВАНИ СА НЕИСТИНСКИ
ДОКУМЕНТИ И ДРУГИ ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО
ХАРАКТЕРИЗИРАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОКА СТЕПЕН НА ОБЩЕСТВЕНА
ОПАСНОСТ НА ДЕЯНИЕТО, КАТО ВРЕДАТА Е В ОСОБЕНО ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ И
ДЕЯНИЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА ОСОБЕНО ТЕЖЪК СЛУЧАЙ, престъпление по ЧЛ. 211,
ВР. С ЧЛ. 209. АЛ. 1.ВР.ЧЛ. 26, АЛ. 1 НК.
Едновременно с гореизложеното е признат за виновен и в документи престъпления, а
именно- НА 27.07.2005г. В ГР. СОФИЯ, БУЛ.ВАСИЛ ЛЕВСКИ" № 82 Б. В КАНТОРАТА
НА НОТАРИУС Р. Д., СЪЗНАТЕЛНО СЕ Е ПОЛЗВАЛ ПРЕД НОТАРИУСА ОТ
НЕИСТИНСКИ ЧАСТЕН ДОКУМЕНТ - ПЪЛНОМОЩНО С РЕГ. № 7295 ОТ 18.07.2005г. с
УПЪЛНОМОЩИТЕЛ Б. Н. К. И ПЪЛНОМОЩНИК В. П. Т., КАСАЕЩО
РАЗПОРЕЖДАНЕ С АПАРТАМЕНТ 102. В ГР. ***. Ж.К. „***", БЛ. ***, ВХ, *. ет.* С
НОТАРИАЛНА ЗАВЕРКА, ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЧЛ.226 ДОПК ОТ ИМЕТО НА Б. Н. К.. С
НОТАРИАЛНА ЗАВЕРКА НА ПОДПИС РЕГ. № 7297 ОТ 18.07.2005г. и ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА
ГРАЖДАНСТВО, СЕМЕЙНО И ИМОТНО СЪСТОЯНИЕ ПО ЧЛ.25 АЛ.6 ЗННД С РЕГ №
7296 ОТ 18.07 2005г. на НОТАРИУС В. В., ВПИСАНА В НОТАРИАЛНАТА КАМАРА
ПОД №268., КАТО ПОДПИСЪТ ЗА УПЪЛПОМОЩИТЕЛ/декларатор НЕ Е ПОЛОЖЕН ОТ
Б. Н. К. И ОТ Т. и ЗА САМОТО СЪСТАВЯНЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ТЪРСИ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ - престъпления по чл.316 вр.чл.309 вр.чл.26 НК.
3. НОХД № 953/2010г. по описа на СРС, НО, 95 състав, Присъда влязла в сила от
16.06.2014г. СЪД. НО, 95 СЪСТАВ. ПО НОХД№ 953/2010Г., ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ
В. П. Т. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ НА 18.10.2006Г., В ГР.СОФИЯ. КАТО ИЗВЪРШИТЕЛ
С ЦЕЛ ДА НАБАВИ ЗА СЕБЕ СИ И НЕУСТАНОВЕНИ ПО ДЕЛОТО ЛИЦА ИМОТНА
ОБЛАГА, ВЪЗБУДИЛ У ПСИХИЧНО БОЛНИЯ К. Н. Й. ЗАБЛУЖДЕНИЕ ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ЕЛЕМЕНТАРНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА ДЕЙСТВИЕ -
ПОЛАГАНЕ ПОДПИС В ГРАФА „УПЪЛНОМОЩИТЕЛ" НА ПЪЛНОМОЩНО ОТ
СЪЩАТА ДАТА, С УПЪЛНОМОЩЕН В. П. Т., НОТАРИАЛНО УДОСТОВЕРЕНО ПОД
РЕГ.№4957/18.10.2006Г. В ОБЩИЯ РЕГИСТЪР НА НОТАРИУС Б. Н. С РАЙОН НА
ДЕЙСТВИЕ СРС, ВПИСАН ПОД РЕГ.№ *** В РЕГИСТЪРА НА НОТАРИАЛНАТА
КАМАРА, ОТНОСНО РАЗПОРЕЖДАНЕ СЪС СОБСТВЕНИЯ НА УПЪЛНОМОЩИТЕЛЯ
НЕДВИЖИМ ИМОТ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩ ЖИЛИЩЕ. НАХОДЯЩО СЕ В ГР.***. Ж.К.
..***", БЛ.***, ВХ.*, ЕТ. *, АП.** В РЕЗУЛТАТ, НА КОЕТО НА 19.10.2006Г.. В ГР.
СОФИЯ. КАТО ПЪЛНОМОЩНИК НА ПСИХИЧНО БОЛНИЯ, ОТ ЕДНА СТРАНА
СКЛЮЧИЛ ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА ГОРЕПОСОЧЕНОТО ЖИЛИЩЕ И
ПРЕХВЪРЛИЛ СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ПОСЛЕДНОТО, ПО ОТНОШЕНИЕ НА С. Г.
С., КАТО КУПУВАЧ, ОТ ДРУГА - НОТАРИАЛЕН АКТ №117, ТОМ ІІ, РЕГ.№4970, ДЕЛО
№301 ОТ 19.10.2006Г. НА СЪЩИЯ НОТАРИУС, С КОЕТО ПРИЧИНИЛ НА К. Н. Й.
7
ИМОТНА ВРЕДА В РАЗМЕР НА 42 000 ЛВ., ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ СТОЙНОСТТА НА
НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ КЪМ МОМЕНТА НА ДЕЯНИЕТО. КАТО ПРИЧИНЕНАТА
ВРЕДА Е В ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ.210. АЛТ, Т.5, ВР.ЧЛ.209,
АЛ.1, ПР.1 НК.
4. НОХД № 472/2012г. по описа на СРС, НО, 17 състав, Присъда влязла в сила на
06.04,2016г. ПРИЗНАВА В. П. Т. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: На 22.06.2007г„ в гр.София.
бул.Евлоги Георгиев № 73А ет 1 с цел да набави за себе си имотна облага, при сключването
на договор за покупко-продажба на недвижим имот, като продавач, е възбудил заблуждение
у купувача Ц. П. К., че е собственик на недвижим имот, с което й е причинил имотна вреда
в размер на 30 000 лв., представляващи продажната цена на имота, като измамата е в
особено големи размери, представляваща особено тежък случай - престъпление по чл.211
вр.чл.209 ал.1 НК.
На 22.06.2007г. в гр.София бул.Евлоги Георгиев № 73А ет. 1 пред нотариус № *** Б.
Н.. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, удостоверяващ лични данни
-Удостоверение за наследници с номер *********.06.2007г„ издадено от длъжностното лице
И. А. И. при СО, район Люлин, като от него за самото съставяне на посоченият документ не
може да се търси наказателна отговорност, като деянието е извършено с цел имотна облага в
размер на 30 000 лв., представляващи продажната цена на недвижим имот - престъпление по
чл.316 вр.чл.308 ал. 3 т.2 вр. ал.1 вр. ал.1 вр, чл.2 ал.2 вр. ал.1 НК.
5. НОХД № 924/01г. по описа на СГС, НО, 12 състав, ВЛЯЗЛА В СИЛА НА
22.3.04Г. ПРИЗНАВА Т. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ НА 05.04.2000Г В ГР.СОФИЯ БЕЗ
НАДЛЕЖНО РАЗРЕШЕНИЕ ПРИДОБИЛ И ДЪРЖАЛ ВИСОКОКАЧЕСТВЕНО
НАРКОТИЧНО ВЕЩЕСТВО- престъпление по чл.354 А АЛ.1 ПР.6 ВР ЧЛ 55 АЛ.1 Т.1 НК.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с релевираните възражения досежно
недействителността на пълномощното, от което ответника черпи своите права. В тази насока
видно от приетата по делото на л.288 съдебно-почеркова експертиза се установява, че
подписът за „упълномощител", условно обозначен с № 1 в пълномощно с нотариална
заверка с per.№ 2400/29.12,2003г. НЕ Е ПОЛОЖЕН от М. Д. Г., а подписът за
„упълномощител", условно обозначен с № 2 в същото пълномощно е положен от М. Д. Г..
Вещото лице дава заключение и за това, че подписите за „декларатор” в декларация по чл.
25, ал. 7 ЗННД и декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК към нот. дело 03/2004 г. НЕ СА
ПОЛОЖЕНИ от М. Д. Г..
Във връзка с релевираното твърдение за нищожно пълномощно/ поради опорочена
неприсъствена форма/, са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г.
/нотариус, заверила пълномощното/, св.А. /братовчедка/ и св.Т..
В о.с.з. на 09.07.2020г., нотариус А. Г. твърди, че на 29.12.2003г. ищцата М. Д. Г. е посетила
лично кантората й, където е потвърдила волята си за упълномощаване на трето лице и за
разпореждане със собствения й имот от нейно име. При посещението си тя е представила за
заверка пълномощно и две декларации, които са били вече подписани, поради което
8
нотариус Г. е накарала страната да положи пред нея втори подпис в пълномощното, защото
производството е за полагане на подписи лично пред нотариус, а не за потвърждаване на
такива вече положени някъде другаде. Затова в пълномощното има два подписа - единият от
които е положен лично пред свидетелката, а вторият - предварително и извън кантората.
Този факт се потвърждава от извлечение от общия архив на нотариус Г., от дата 29.12.2003г.
От същия е видно, че в кантората й са заверени пълномощно и две декларации. За това в
регистъра са въведени данните на ищцата М. Г. под съответните номера: под № 2400, с
удостоверяване на подпис, на пълномощното и кратко извлечение на съдържанието му, под
№ 2401 - удостоверяване на подпис в декларация по чл. 25, ал. 6 ЗННД и под № 2402 -
удостоверяване на подпис в декларация по чл.226 ал.1 ДОПК.
От своя страна свидетелят Д. С. Т. заявява, че познавал лично М. Г., която била починала
преди пет-шест години. Тя била позната на В.- баба на неговата съпруга. Твърди, че пет-
шест пъти се срещал с М. /приживе/, дори бил ходил на гости в дома й. Последния път,
когато свидетелят видял М. Г. - срещата се осъществила приблизително през 2004г. Докато
бил в дома на Г., тя била посетена от двама мъже, които свидетелят описва като „добре
облечени, интелигентни хора". М. тогава била видимо притеснена и казала на своите гости,
че тези двама господа са от полицията. Пред свидетеля, посетителите накарали М. да
подпише „някакви протоколи" и „отделно нещо, което беше писано на машина".
Документът, който според свидетеля бил именно пълномощно, бил поставен сред някакви
документи, които били разхвърляни на масата. Не може да определи точно естеството на
документите, които тогава е възприел да са поставени върху масата в дома на Г., нито дори
техния брой, но е категоричен в преценката си, че сред тези документи имало нещо
написано на машина, което изглеждало „като пълномощно", върху което вече имало подпис
и при това посещение - мъжете накарали М. да се подпише на същия документ втори път.
Свидетелят попитал мъжете „Защо?", а те му обяснили, че имало някаква жалба в
полицията, било „нещо за графология". Тази случка се развила в апартамента, в „***" по
пътя за гробищата, бл. ***, вх. *, ет. *. Свидетелят не е разговарял с мъжете, защото не
искал да спори с полицаи. После узнал, че от Второ РУ на СДВР отрекли техни служители
да са посещавали дома на М. Г..
Видно от присъединената към настоящото производство пр.пр. № 18846/2004г. на
СРП по ДП № 382/2004г., Протокол за разпит на св. нотариус А. В. Г. от 11.04.2004г. (л. 64 -
65 в том 1 на ДП № 382/2004г.): Към момента на заверката това лице, което беше пред мен
отговаряше по образ на това от личната карта. Трите документа бяха подписани
предварително. След като сверих личните данни от личната карта, поисках да ми потвърди
волята, съгласно това което е написано в пълномощното, което това тя направи. След което
я помолих да ми ги подпише още веднъж, след което ги изведох по регистър заверените
документи, попълних сметката за извършените заверки ... От кантората на нотариус К. е
правена справка за заверка на пълномощно в мой регистър във връзка с разпоредителната
сделка. Това е било през следващата година...“"лицето, което се яви пред мен съответстваше
на това, което се яви и на представеният документ за самоличност. По принцип се снемат
9
данни само за упълномощител....Прилагам копие от регистър, в които са изведени
заверените от мен документи ...“.
Видно от приложения протокол за разпит на М. Д. Г. от 05.07.2004 г. : Живея в жк
"***"... Нотариалният акт беше на името на татко... Майка ми почина през 1976 г., баща ми
почина през месец април 1982 г. След това живея в апартамента сама... През месец
Декември 2003г. срещнах един познат Б., той е пазач на един сервиз... До него стоеше един
човек, бил полицай в девето, можел да ми съдейства за лична карта. Този човек се представи
за И. И.... Този човек го поканих в къщи да поговорим... Дойде на другия ден..., отидохме на
фото, снимах се след това ме заведе в паспортен отдел на Люлин. Подадох документите,
разписах се пред служителката, той плати поръчката, каза, че ми ги дава в заем, Той беше
цивилен, добре облечен... Каза, че ще дойде на другия ден и ми звънна на вратата... Когато
дойде да ме вземе... ми каза, че трябва акта ми за раждане... Попита къде е смъртния акт на
родителите ми... Когато отидохме на вечеря на следващия ден, той ме запозна с брат си.
Купи пиле, водки и отидохме в апартамент в ж.к."Люлин". Каза ми, че жена му е избягала,
че има две деца в Божурище. Не е бил агресивен към мен. Аз останах да спя там... На
сутринта... той ме остави в къщи... Като се сдобрих с К. му признах всичко, както и, че този
човек ми рови в документите... В деня на предаване на документите... ме заведе по посока
"Орион" в стая в ''Люлин"... Имаше малка бутилка водка. Той ми предложи да пийна, за да
се успокоя. Аз се разходих в стаята и седнах за малко на леглото. По-късно се събудих и
отидох до вратата, която беше заключена... Започнах да думкам на вратата с всичка сила...
Отключиха ме... На 20.12.2003г. след обяд отидох в паспортна служба..., за да си взема
личната карта. Служителката ми каза, че моята карта е получена. Аз попитах от кого. Тя ми
каза, че има подпис и че е получена... Аз погледнах и видях, че това не е моят подпис... Тя
извика началника на паспортна служба. Той дойде и ми отговори "получила сте си я ето ви
подписа". Започнахме да спорим. Поисках тази лична карта да бъде анулирана. Попълних
декларация. Едно момче, което работи на компютъра ми каза, че картата вече е анулирана.
Предложиха ми да попълня документи за нова, но аз отказах и им казах, че не съм получила
тази за която съм платила...На 07.01.2004г... К. ми беше дал пари, за да пазарувам... На ъгъла
на блока ме посрещна И.... Казах му, че не искам да го виждам повече...". От протокола за
разпит на свидетел от 11.04.2004г. : "Никога не съм ходила на нотариус и не съм давала
пълномощия..." (св. М. Г....),
От приетата по делото официална справка от СДВР - Отдел „Български документи за
самоличност“ с per. № 513000-16516 от 29.02.2024 г. се установява, че документът за
самоличност - лична карта № **********, издадена на 09.12.2003 г., която е посочена в
процесното пълномощно, от 22.12.2003г. е със статус НЕВАЛИДЕН, като причината
за това е, че документът за самоличност е изгубен (откраднат). Това е станало въз
основа на декларация № 5172 от 22.12.2003г., подадена от М. Д. Г.. От тези доказателства
категорично се установява, че към датата на заверката на процесното пълномощно -
29.12.2003 г. посочената в пълномощното лична карта № ********** е била обявена от
полицията за невалидна и М. Д. Г. вече не е притежавала такъв документ за самоличност.
10
Ето защо защо при съвкупен анализ на събраните писмени и гласни доказателствени
средства САС намира за доказано пълно и главно, че с горепосоченото пълномощно на
29.12.2003г. пред нотариус се е явило друго лице, а не лично М. Г., която е узнала за
продажбата на собственото й жилище едва след като е извадена чрез ЧСИ принудително от
купувача. В справките за лице - български граждани в АИС „БДС“, издадени през 2004г.,
представени от адв.Д. в последно о.с.з. пред САС са отразени само номерата и датите на
издадените документи за самоличност, които са със статус валиден. Именно затова тази
карта, издадена на 09.12.2003г. и анулирана на 22.12.2003г. /която е описана в нотариално
завереното пълномощно/ не е посочена в справката.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира искът за неоснователен по
следните съображения:
ПО ДОПУСТИМОСТТА
Решението не е недопустимо, тъй като когато фактическите твърдения в исковата молба
са неясни, непълни и/или противоречиви, или има несъответствие между тях и петитума на
молбата, съгласно разпоредбите на чл.129 ГПК съдът служебно следва да даде указания на
ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Ищецът може и сам (без да са
му дадени указания от съда) да уточни и поясни исковата си молба. Съгласно чл.129 ал.5
ГПК, поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването ѝ. Поначало
отстраняването на нередовностите на исковата молба следва да стане преди връчването на
препис от нея (и от уточняващата я молба - една или повече) на ответника и преди доклада
на първоинстанционния съд. Когато исковата молба е останала нередовна, уточняването на
основанието и петитума на иска (исковете) може и следва да се направи и по-късно (за
редовността на исковата молба служебно следи всяка от съдебните инстанции по делото),
включително - пред въззивния съд (в този смисъл са и задължителните указания и
разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). В тези случаи поправената искова молба също се счита
за редовна от деня на подаването ѝ, но съдът следва отново да даде указания на страните
относно разпределението на доказателствената тежест и възможността да извършат
процесуални действия по посочване на относими доказателства - съобразно уточнените
искове (първата инстанция следва да направи нов доклад по делото, а въззивната - да
процедира съобразно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 от ТР №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Когато уточняването на основанието и/или петитума на
исковата молба се извършва пред въззивната инстанция, то не трябва да съставлява
недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция - в
нарушение на чл. 214, ал. 1 и/или на чл. 228 от ГПК (в този смисъл - също т. 4 от ТР №
1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Изменението на иска представлява предприета от ищеца промяна на основанието или
петитума на иска, при която процесуалните действия, извършени при първоначално
предявения иск запазват силата си. Изменението на иска може да доведе до намаляване на
11
първоначално предявения иск чрез частично оттегляне или отказ от иска, до увеличаване на
първоначално предявения иск чрез предявяване на допълнителен петитум за размер над
първоначално заявения, до заменяне на първоначално заявения иск с друг иск - при
замяната на посоченото в исковата молба основание на иска с ново основание, или до
обективно съединяване на искове - при предявяването на ново основание на иска наред с
първоначално заявеното основание (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите
към т. 2-В от ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС).
В случая е променена правната квалификация на иска - вместо чл.26 ал.2 ЗЗД вече е чл.42
ал.2 ЗЗД /което по правило е задължение на съда, не на ищеца/, а освен това е направено
уточнение какъв е порока на упълномощителната сделка, а именно - опорочена
неприсъствена форма по смисъла на чл.576 вр.чл.578 ал.4 ГПК. Ето защо решението е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е необосновано.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА
Съгласно решение № 52 от 14.05.2021г. по гр.д. № 4923/2019г., ІV Г.О. НА ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, ако мнимо представляваната страна по договора не
желае неговите правни последици, тя може да откаже да го потвърди и да се позове на
недействителността по чл.42 ал.2 ЗЗД както извънсъдебно, така и пред съда. Последното
може да стане чрез предявявяне на установителен иск с правна квалификация чл.42 ал.2 ЗЗД
или чрез заявяване на такова правоизключващо възражение срещу предявен облигационен
или вещен иск по повод изпълнението или други претенции и последици, произтичащи от
договора, сключен без представителна власт. В тези случаи висящата недействителност се
трансформира в окончателна такава, тъй като окончателно отпада възможността
договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици - насрещни
права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл.24
ЗЗД. Едва тогава - след позоваването на нея от страна на мнимо представлявания,
недействителността по чл.42 ал.2 ЗЗД има правни последици, подобни на тези на
нищожността по чл.26 ЗЗД.
Съгласно ТР № 5/12.12.2016г., постановено по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че в случая по чл.42 ал.2 ЗЗД се касае до висяща недействителност, а в този по чл.40
ЗЗД до уредена със самата разпоредба недействителност, като и в двата случая тази
недействителност е начална и на нея могат да се позовават ограничен кръг лица, а именно
лицето, от името на което е сключен договорът, съответно представляваният, или техните
универсални правоприемници. В мотивите на ТР изрично е прието, че в двата случая не се
касае до относителна недействителност, тъй като същата изисква действителна правна
сделка, която поражда действие, но то е ограничено по отношение на определено трето лице
и на определен кръг трети лица, докато в хипотезите на чл.42 ал.2 ЗЗД
недействителността е начална, а лицата, които могат да се позовават на нея не могат да
бъдат определени като трети такива по сделката. Същевременно липсата на
потвърждаване и окончателното отпадане на възможността за потвърждаване на сделката по
чл.42 ал.2 ЗЗД или оспорването й не води до трансформирането на същата от висящо
12
недействителна в относително недействителна, тъй като се касае до два различни вида
недействителност, възникващи на различни основания и имащи различни правни
последици, поради което преминаването от единия вид недействителност в другия не може
да се извърши. Началната недействителност по чл.42 ал.2 ЗЗД е пречка исковете основани
на тези разпоредби да бъдат разглеждани като евентуални след предявени главни искове за
унищожаване на сделките, тъй като последните предполагат сделка, която е породила
действие, но страда от пороци на волята, които водят до възможност за отпадането й с
обратна сила. Затова исковете за унищожаемост са конститутивни, за промяна на
съществуващото положение, докато тези по чл.42 ал.2 ЗЗД са отрицателни
установителни, като не зависят от тези за унищожаемост. Ето защо възражението
на адв.Д. за изтекла тригодишна давност от сключване на договора, в рамките на
който искът не е предявен, е неоснователно и не води до погасяване на същия.
Едва тогава - след позоваването на нея от страна на мнимо представлявания,
недействителността по чл.42 ал.2 ЗЗД има правни последици, подобни на тези на
нищожността по чл.26 ЗЗД. Когато договорът е сключен чрез представител на ищеца,
правна квалификация на иска по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД е невъзможна - именно поради това, че
при сключването на договора ищецът не е действал лично, а чрез (мним) представител,
който от негово име е направил волеизявлението (формирал е и е изявил воля) за
сключването на договора, но без да е разполагал с представителна власт за това (или
последната е отпаднала впоследствие). В тези случаи правната квалификация на иска е
винаги по чл.42 ал.2 ЗЗД. Именно това противоречие в по-старата практика на ВКС е
преодоляно с т.2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая е доказано пълно и главно, че представителна власт изобщо не е била учредена,
тъй като пълномощното не е подписано лично от лицето, сочено в него като
упълномощител, а именно М. Г. и в присъствието на нотариус Г.. В тази насока
графологичната експертиза, приета от първа инстанция, категорично сочи, че един от двата
подписа, положени в пълномощното, не е автентичен, както и тези, положени в двете
декларации, послужили при изповядване на договора. Картата е обявена за невалидна на
22.12.2003г., а пълномощното е заверено след тази дата – едва на 29.12.2003г. Когато
договорът за продажба на недвижим имот е сключен чрез пълномощник и ищецът твърди,
че даденото от него пълномощно не е във формата, изискуема от чл.37 ЗЗД (писмена с
нотариално удостоверяване едновременно на подписа на упълномощителя и на
съдържанието на пълномощното), или че тази форма е опорочена (например - ищецът не
се е явил лично пред нотариуса при извършването на удостоверяването), така
твърдяната нищожност също е по чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД, но е по отношение на
упълномощителната сделка, а не по отношение на договора за продажба. При
претендирана от ищеца недействителност на самия договор, основана на такива твърдения
(поради нищожност на пълномощното), е налице посочената по-горе хипотеза на изначална
липса на представителна власт за мнимия пълномощник, поради което такъв иск за
недействителност на договора за продажба е с правна квалификация по чл.42 ал.2 ЗЗД.
13
Разбира се, ищецът може не само да се позове на нищожността на пълномощното, а и да
предяви за това иск по чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД срещу (мнимия) пълномощник, който иск да
съедини с иска по чл.42 ал.2 ЗЗД за недействителност на договора за продажба срещу
насрещната страна по него (купувача, респ. - продавача), при което съединяване
последният иск ще е обусловен от иска за нищожност на упълномощителната сделка.
Ищцата Г. /заместена от своите наследници по закон/ твърди, че договорът за покупко-
продажба от 2004г. е недействителен спрямо нея, тъй като е сключен от мним представител,
доколкото В. Т. не е упълномощен от нея за разпореждане с правото на собственост върху
апартамента, но няма обективно съединен втори иск за нищожност на пълномощното,
а само реплика. Съгласно решение № 120/11.12.2018г. постановено по гр.д.№ 4813/2017г.
по описа на ВКС, ІІІ Г.О. по реда на чл.290 ГПК, когато лице, което претендира да е
собственик на една вещ, иска да оспори действителността на сделка, с която вещта е
прехвърлена, то може да предяви с иск някоя от формите на недействителност: нищожност,
унищожаемост, относителна или висяща недействителност на извършената сделка. Освен с
иск, може да предяви недействителността и с реплика в исковата молба, както в
процесния случай. След като е въведено с реплика възражение за нищожност на договор
/пълномощно, който има преюдициално значение за крайния резултат от делото, съдът
дължи произнасяне първо по това възражение. В конкретния случай е доказано пълно и
главно, че пълномощникът Т. не е разполагал с представителна власт да извърши
разпореждане с недвижимия имот, собственост на ищцата. Представителна власт изобщо не
е била учредена, тъй като упълномощителната сделка е нищожна- пълномощното не е
подписано от лицето, сочено в него като упълномощител, поради което договорът за
покупко-продажба няма вещно-транслативен ефект. Пълномощното е заверено от нотариуса
на 29.12.2003г., при действието на отменения ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.485 ал.2
ГПК /отм./, при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чийто подписи
подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да
подпишат документа /когато няма положен подпис/ или да потвърдят вече сложените
подписи. Към 29.12.2003г. законът не е предвиждал и процедурата не е изисквала да се слага
подпис до вече положен. Това е предвидено в в чл. 589, ал.2, изр.2 ГПК след 01.03.2008г.,
съгласно който когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване
на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат
подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят
подписа. В тази връзка следва да се отбележи, че св. Г. заявява, че не е питала явилата се
пред нея жена, дали вече положеният подпис е неин, тъй като според нея това нямало
значение. Този факт има значение, защото законът изисква да се потвърди вече сложен
подпис. Предвид горното и с оглед изминалия период от време до разпита на св. Г. /повече
от 16г./, напълно възможно е да се преплитат спомените на свидетеля с други аналогични
случаи и заявеното от нотариус Г. да не се отнася конкретно за заверката на процесното
пълномощно.
От друга страна, житейски нелогично и абсурдно звучи идеята, че едно лице, което би имало
воля да продаде имота си и се яви пред нотариус за заверка на съответния частен документ,
14
да представи за заверка документа предварително подписан от друго лице, а не лично от
него самия. В случая М. Г. не е положила първия подпис в пълномощното, а по делото не е
установено категорично, тя да е посещавала кантората на нотариус Г.. Ако се даде вяра на
казаното от св. Г., това означава да се пренебрегне факта, че подписите за „декларатор’’ в
декларация по чл. 25, ал. 7 ЗННД и декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК към нот. дело 03/2004
г. НЕ СА ПОЛОЖЕНИ от М. Д. Г.. Тези заверки на декларациите са изведени в регистъра
след датата на заверка на пълномощното и е логично, ако М. Г. е заверила пред нотариус
това пълномощно, да подпише лично и двете декларации. С аргумент от противното към
датата на заверка на пълномощното, тя не се е явила лично в кантората на нотариус Г. т.е. не
е имала воля да продава имота си и със сигурност не се подписвала лично пред нотариус.
Действително, подписът за „упълномощител” в пълномощното, условно обозначен с № 2, е
положен от М. Д. Г., но това очевидно не е станало пред нотариус Г. на 29.12.2003 г. в
нейната кантора, а по друго време, на друго място и при други обстоятелства.
В съдебно заседание по делото на 19.11.2020 г. като свидетел е разпитан Д. Т., който от
дълги години е женен за внучката на ищцата В. Д. и е познавал лично М. Г.. Независимо от
това съдът кредитира неговите показания напълно като логично обосновани и вътрешно
непротиворечиви.
Свидетелят заявява, че в началото на 2004 г. е бил в жилището на М. Г., когато са
пристигнали две лица от мъжки пол, представили се за полицейски служители, които й
казали, че има жалба и някакъв проблем с апартамента, затова им трябва сравнителен
материал и са я накарали да положи втори подпис в пълномощното до вече положен такъв,
като е действала със съзнанието, че така защитава своите права и интереси като собственик
на имота т.е. иззели сравнителен материал. Този подпис не е положен пред нотариус и при
полагането му липсва реално изразена воля от страна на М. Г. да упълномощава друго лице,
което от нейно име да продаде имота й. Св. Т. заявява още, че М. никога не е споменавала
пред него или пред роднини или близки, че има намерение да продава апартамента си или
пък да упълномощава някого да го продава, тъй като това било единствено жилище за нея и
тя просто нямало къде да отиде. След като е била принудително отстранена от имота, Г.
останала без дом до края на живота си през 2014г.
На трето място съдът отчита факта, че мнимият пълномощник В. П. Т. е лице от
криминалния контингент по линия на имотните измами, който вече е осъждан за имотни
измами и то извършени в периода от 2002г. до 2005г. и използване пред нотариус на
неистински документи /включително и пълномощно/ - престъпления по чл. 211 от НК и по
чл. 316 от НК.
Приложените писмени обяснения, протоколи за разпит на свидители и експертни
заключения, събрани и изготвени в досъдебно производство, не могат да служат като
доказателства в настоящия граждански процес. Въпреки това следва да се обърне внимание,
че в тях също се съдържат данни, че М. Г. никога не е ходила при нотариус, че не е имала
намерение да продава имота, че не е давала пълномощно и не е получавала посочената
по-горе лична карта, която е анулирана на 22.12.2003г. преди 29.12.2003г., когато е
15
заверено пълномощното. Съдържат се данни и относно това, че мнимият пълномощник не
е участвал в разговори за цената, която е била определена от други, неустановени по делото
лица, че пълномощното му е било предоставено от друго, неустановено по делото лице и че
е дал парите от сделката на трети, неустановени по делото лица.
При съвкупна преценка на всички доказателства се налага извод, че е доказано наличието на
неавтентично пълномощно, което не е породило желаното правно действие. В този смисъл
сключеният през 2004г. договор за продажба на апартамент не е произвел вещно-
трансалтивен ефект, доколкото продавачът е представляван от мним представител, в лицето
на В. Т.. Съгласно приетото в т. 2 на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК
на ВКС, след позоваване (извънсъдебно или пред съда) от мнимо представлявания на
недействителността, от висяща тя става окончателна, тъй като окончателно отпада
възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици.
Ето защо искът по чл.124 ГПК вр.чл.42 ал.2 ЗЗД неправилно е бил отхвърлен от първа
инстанция, който краен извод не се споделя от въззивна инстанция. Затова решението следва
да бъде отменено, а искът - уважен.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ДАВНОСТ
ИМ на М. Д. Г., с която същата е предявила срещу П. Д. В. искове с правно основание 42,
ал. 2 ЗЗД и чл.108 ЗС, е депозирана на 30.09.2009г. СГС е разделил исковете, като е оставил
пред себе си иск с правно основание чл.108 ЗС /което е спряно до приключване на
настоящото т.е. същото е висящо към момента. От приложеното към исковата молба писмо
от Столична следствена служба е видно, че ответникът П. Д. В. е въведен във владение на
имота от съдебен изпълнител на 29.11.2004г., от която дата е започнало упражняването на
фактическа власт върху имота от страна на ответника. Съгласно чл.115 б.„ж” ЗЗД давност не
тече докато трае съдебният процес относно вземането, а съгласно чл.116 б.„б” ЗЗД давността
се прекъсва с предявяване на иска. Тези правила за погасителната давност са съответно
приложими и за придобивната давност - чл. 84 ЗС. С оглед на това придобивна давност не
тече при наличие на предявен петиторен иск за имота. В о.с.з. на 03.10.2019г. е направено
възражение, с уточнение че придобивната давност е текла през периода от 28.01.2004 г. до
28.01.2009 г., но В. е придобил владението чрез въвод на съдебен изпълнител едва на
29.11.2004г. Същият притежава годно правно основание - договор за покупко-продажба,
затова приложима е кратката петгодишна давност. Същата обаче изтича на 29.11.2009г., а
искът по чл.108 ЗС е депозиран на 30.09.2009г. т.е. преди изтичане на кратката придобивна
давност. Затова възражението на ответника е неоснователно.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице несъвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска,
поради което решението следва да бъде отменено, а искът - уважен.
На основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателите
направените по делото разноски, в размер на общо 1816.20 лв. съгласно списък по чл.80
ГПК на л.332 пред първа инстанция, както и 139.10 лв. платена д.т. пред настоящата
16
инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265723/13.09.2021г. постановено по гр.д. № 2169/2016г. по описа
СГС, ГО, 8 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на З. Т. Д., ЕГН:
**********/ конституирана на мястото на починалата В. Г. Д. - Г./, М. Ф. И., Б. К. В. и
П. К. К., /конституирани по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса
М. Д. Г./, сключения на 28.01.2004г. между М. Д. Г. /продавач/, представлявана от В. Т.
/мним пълномощник/ с нотариално заверено пълномощно per. № 2400/29.12.2003г. на
Нотариус А. В. Г. и П. Д. В. /купувач/ Договор за покупко- продажба на следния недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ № 78, находящ се в гр.***, СО-район „***", ж.к. „***, в блок № ***,
вход "*, на * етаж, със застроена площ от 80.92 кв. метра, състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, двор, С. П. С., двор; заедно с Избено
помещение № 14, без посочена площ по документ за собственост, при съседи: коридор, Д. и
С. Т., Т. и С. В.; заедно с 1.162% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, обективиран в Нотариален акт № 3, том
I, per. № 269, нот. дело № 3/2004г. на нотариус М. К. - С. с район на действие при СРС и
вписан с per. № *** в Нотариалната камара.
ОСЪЖДА П. Д. В. ЕГН ********** гр. ***, „***" № ** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
М. Ф. И. ЕГН **********, З. Т. Д., ЕГН: **********, Б. К. В. ЕГН ********** и П. К. К.
ЕГН **********, /конституирани по чл.227 ГПК на мястото на първоначалния ищец М. Д.
Г./, всички със съдебен адресат-адв. В. П. - гр. София, ул. „Алабин" № 42, ет. 3, ап.10,
сумата от 1955.30лв. /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и тридесет стотинки/,
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17