Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 215/31.03.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 207 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл. 107, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ във вр. с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба подадена от В.Б.Г. ***, обл.Монтана против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№РД-14-520/08.02.2023г. издадена от Началник Областен отдел “Автомобилна
администрация“ гр.Монтана, упълномощен със Заповед №РД-01-553/23.11.2021г.- на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
която на жалбоподателя са наложени принудителни административни мерки, както
следва: по чл.106а, ал.1,т.1, буква „а“ и буква „б“ във вр. ал.2,т.1 от Закона
за автомобилните превози – спиране от движение на МПС до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна
табела с рег. № М*** и отнемане на свидетелство за регистрация част II №********* на лек автомобил марка „С***
“, модел „А*** “, собственост на жалбоподателя и по чл.106а, ал.1,т.4, буква
„б“ във вр. чл.106а, ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози, временно е
отнето свидетелството за управление на МПС с №********* на жалбоподателя до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В жалбата се излагат доводи за издаване на
оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при липса на
установената форма, при неясни и противоречиви мотиви, в противоречие с
действащите материални разпоредби на закона, поради което се претендира нейната
отмяна като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован се явява лично, като поддържа жалбата си по доводи изложени в нея.
Твърди, че е возел лицата, като им е искал пари „..да дозареди гориво..“ и
същите са му ги дали в заем. Моли за отмяна на оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка.
Ответникът – Началник Областен отдел
“Автомобилна администрация“ гр.Монтана, редовно призован, не се явява, не се представлява.
В писмо с което е изпратена административната преписка оспорва жалбата като
неоснователна и моли за потвърждаване на издадената заповед. Прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
По
допустимостта:
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-520/08.02.2023г. издадена от Началник Областен
отдел “Автомобилна администрация“ гр.Монтана е индивидуален административен
акт, жалбата срещу който е предявена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК,
тъй като ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 09.02.2023г., видно от разписката
на л.5 по присъединеното дело, а жалбата е депозирана на 16.02.2023г. в Районен
съд – Монтана /видно от входящия номер/ и е изпратена по компетентност на
Административен съд – Монтана, от лицето - адресат на акта, което съгласно
чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта, доколкото същия пряко засяга
негови лични неимуществени права и законни интереси, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния
акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване.
Доказателствата по делото са писмени. Прието
е заверено копие от административната преписка.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 08.02.2023г при извършване на проверка за
спазване разпоредбите на ЗАвтП инспектор в Отдел "Контрол" към
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Враца – Л*** К*** е
установил, че В.Б.Г. извършва обществен превоз на двама пътници срещу заплащане
от с.К*** до гр.Монтана с лек автомобил марка „С*** “, модел „А*** “ с рег. № М*** негова собственост. От пътниците са
снети писмени обяснения.
На същата дата, инспектор при РД "АА“
съставил против В.Б.Г. Акт за установяване на административно нарушение, с бл. №
330960, за това че на 08.02.2023 г. около 10.40ч. на път III -1024км. е осъществил деяние представляващо нарушение на чл. 6, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози.
АУАН бил предявен и връчен на адресата си
на 08.02.2023 г., като в същия не били обективирани възражения. На база
съставения АУАН, на 08.02.2023г. Началник Областен отдел “Автомобилна администрация“
гр.Монтана, издал оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-520/08.02.2023г., с която на жалбоподателя са наложени следните мерки:
По чл. 106а, ал. 1,
т. 1, буква "а" и ал. 2, т. 1
от Закона за автомобилните превози – спиране от движение на МПС до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна
табела с рег. № М*** и отнемане на свидетелство за регистрация част II
№********* на лек автомобил марка „С*** “, модел „А*** “, собственост на
жалбоподателя
По чл.106а, ал.1, т.4,
буква „б“ във вр. чл.106а, ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози -
временно отнемане свидетелството за управление на МПС с №********* на В.Б.Г. до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В заповедта е посочено е, че от снети
саморъчни обяснения от пътуващите в превозното средство лица се установява, че
са пътували до гр.Монтана срещу заплащане. След направена справка в
информационните масиви на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е било установено, че се осъществява обществен превоз на
пътници, като за превозното средство няма издадено заверено копие към лиценз за
извършване на превоз на пътници на територията на РБългария, лиценз на
Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници.
С оглед компетентността на издателя на
оспорената ЗППАМ по делото е приложена Заповед №РД-01-553/23.11.2021г.- на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, за оправомощените
длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.106 и чл.106а от
Закона за автомобилните превози, където в т.7 е посочен Началник на Областен отдел
“Автомобилна администрация“.
Приетите по делото писмени доказателства,
представляващи съдържание на административната преписка не са оспорени от
жалбоподателя.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 107, ал. 1
ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106
и 106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
В случая заповедта, с която е приложена ПАМ е издадена от Началник Областен отдел “Автомобилна
администрация“ гр.Монтана, упълномощен със Заповед №РД-01-553/23.11.2021г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, да прилага с мотивирани заповеди ПАМ по чл.106
и чл. 106а от ЗАвтП.
Следователно мярката е наложена от материално и териториално компетентен орган,
в условията на позволена от закона делегация.
Оспореният административен акт е издаден в
изискуемата писмена форма, съдържа мотиви от фактическо и правно естество,
които кореспондират помежду си. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност
на разпоредените мерки. Саморъчните сведения на трети лица са дадени пред компетентния
орган и са подписани от лицата, а съгласно трайната съдебна практика, липсват
процесуални пречки в хода на административното производство да се ползват
доказателства и доказателствени средства, събрани по реда на друг закон, в
случая ЗАНН.
По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от
ЗАП, принудителните административни мерки се прилагат за
преустановяване на административни нарушения по този закон.
По приложената хипотеза в т. 1 от ЗППАМ на
чл. 106а, ал. 1,
т. 1, б. "а" и „б“ от ЗАвтП се налага принудителна мярка
"временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца", с което се извършва превоз
на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността, както и
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, а
по смисъла на приложената хипотеза по т. 2 от Заповедта – 106а, ал. 1, т. 4, б.
"б" и чл.106а, ал. 2, т. 3 от
ЗАвтП – се налага принудителна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който
извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство,
без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или
не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на
Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година,
като мерките се налагат чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер
и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното
средство.
Наложените в настоящият случай принудителни
административни мерки по чл. 106а, ал. 1,
т. 1, б. "а" и „б“ и т. 4, б.
"б" от ЗАвтП изискват от фактическа страна извършване на
обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство без да има
издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма издадено
заверено копие от лиценз на Общността и няма удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗАвтП "обществен превоз" е превоз, който се извършва с
моторно превозно средство срещу заплащане, а според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на
ЗАвтП, "превоз на пътници" е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу
заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни
превозни средства независимо дали са натоварени или не. Трайно в съдебната
практика е прието, че анализът на § 1, т. 1
и т. 3,
във връзка с т. 4, б.
"б" от ДР на ЗАвтП налага извод, че основната
предпоставка, по която се различават "общественият превоз" и
"превозът за собствена сметка" е възмездният характер на дейността. (Решение № 14081 от 21.12.2015
г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII о., ) Когато се извършва
без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв
за собствена сметка.
В тежест на административният орган по
аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за
извършване на плащане на превозната услуга. Съдържащите се в административната
преписка писмени сведения /обяснения/ на пътниците в автомобила са дадени по
съответния процесуален ред, установен в чл. 44 АПК.
В сведенията на А*** А*** И*** и А*** Г*** П*** се сочи извършено плащане на
транспортна услуга от с.К*** до гр.Монтана и обратно. Тези обяснения
съставляват писмени доказателства по смисъла на чл. 40 от АПК,
които в хода на административното производство не са оборени по предвидения
процесуален ред. Твърдението на жалбоподателя заявено за първи път в съдебно
заседание
„..че е возел лицата, като им е искал пари да дозареди гориво и същите са му ги
дали в заем…“ се опровергава от приложените сведения, както и от факта, че при
съставяне на АУАН, не са депозирани възражения в тази насока, поради което и
съдът ги приема за защитна позиция на жалбоподателя, като изолирани и
неподкрепени от останалите събрани по делото писмени доказателства. Още повече,
че съставения АУАН, който е официален документ има обвързваща материална
доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти.
В ЗППАМ е описана ясно фактическата
обстановка, посочени са основанията, на които е издадена ПАМ. Правната
квалификация на нарушението се съдържа в АУАН, като същият е част от
административната преписка и е описан в ЗППАМ, поради което и доводите на
жалбоподателя за отмяна се явяват
неоснователни.
Съдът приема, че не е налице нарушение и
по отношение на начина, по който е посочен срокът – до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца/една година (в двете отделни
хипотези). Срокът е определен в нормата чл. 106а, ал. 1,
т.1 и в т. 4, буква "б" ЗАвтП и не може да бъде изменян по
преценка на административния орган. Моментът, до който ще действа мярката, е
изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на
нарушението.
Ето защо съдът приема за фактически верен
и правно обоснован изводът на административния орган за наличие на основанията
по чл. 106а, ал. 1,
т. 1, буква "а" и „б“ и т. 4, буква
"б" от ЗАвтП за прилагане на оспорените ограничителни
мерки. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без
удостоверение/лиценз за регистрация е абсолютна поради значимостта на
обществените ценности, върху които тази професионална дейност рефлектира.
По тези съображения оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №РД-14-520/08.02.2023г. издадена от Началник
Областен отдел “Автомобилна администрация“ гр.Монтана, упълномощен със Заповед
№РД-01-553/23.11.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, същата е в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.Б.Г. ***, обл.Монтана против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№РД-14-520/08.02.2023г. издадена от Началник Областен отдел “Автомобилна
администрация“ гр.Монтана, упълномощен със Заповед №РД-01-553/23.11.2021г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване чрез
Административен съд – Монтана пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: