РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 133/20.1.2021г.
гр.Пловдив, 20 . 01 . 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
шести януари, две хиляди двадесет и първа година, VI състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2555 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Стройстарт 91
ЕООД, гр.Пловдив, ул.Антон Страшимиров № 11, представлявано от К. П. М. с
пълномощник адв. С.П. – преупълномощена от адв.Ст.М., обжалва Заповед № ФК –
519 - 0382412 от 15.09.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности”
– Пловдив в ЦУ на НАП.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа нищожност и незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й и
присъждане на направените съдебни разноски. Административният акт се счита за
нищожен поради липса на компетентност на издателя. Отрича се извършване на
твърдяното в заповедта нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС – посочено е, че в случая не е била извършена продажба
по см. на цитираната разпоредба от ЗДДС и са оспорени изцяло констатациите,
отразени в Протокол за извършена проверка /ПИП/
сер.АА № 0382412/10.09.2020г. Заявено е, че при проверката не е била
извършена т.нар. „контролна покупка” и не е осъществена покупко-продажба на
изброените в обжалваната заповед стоки – не е било извършено предаване на
стоката от надлежен представител на дружеството на проверяващите, както и не е
била заплащана продажна цена на стоките от проверяващите на надлежен
представител на дружеството. Невярно е отразеното в заповедта, че проверяващ
служител М.А. е заплатила сумата от 24 лв. на лицето Н. В. Б. преди
легитимацията й. За тази сума не е бил издаден фискален бон от фискалното
устройство или ръчна касова бележка от кочан, тъй като сумата от 24 лв. не е
била фактически предадена от проверяващите на представител на дружеството.
Заповедта се
счита за незаконосъобразна и в частта, с която е указано на търговското
дружество да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове – стоки, в
срок до определената дата на запечатване, тъй като не е съобразена нормата на
чл.187 ал.2 ЗДДС. Предвид стоките – бетонови изделия, плочки, бордюри, шахти и
др., и при спазване изискванията на чл.6 ал.3 АПК, следва да намери приложение
разпоредбата на чл.187 ал.2 ЗДДС – като стоките бъдат оставени на отговорно
пазене в обекта.
Като необосновани
са квалифицирани мотивите за определяне срока на действие на принудителната
административна мярка /ПАМ/. Поддържа се, че при определяне продължителността
на срока е нарушен принципът на съразмерност и срокът в случая се явява
прекомерно дълъг. Не е определена продължителност на ПАМ, която да представлява
според изискванията на закона – разумно съотношение на пропорционалност между
засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществените отношения, касаещи
данъчното облагане. Заявено е, че при определяне на срока за запечатване на
обекта, административният орган е нарушил рамката на оперативната
самостоятелност, тъй като липсва мотивиране за продължителност на срока,
съобразено с конкретните обстоятелства по случая. В оспорената заповед
отсъстват надлежни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес
с оглед конкретно установените данни за фискалната дисциплина на провереното
дружество и за необходимост от продължителност на мярката в рамките на 14 дни. В
тази насока е изтъкнато, че органът не е посочил как стойността на покупката се
отнася към реализирания през деня оборот и спрямо дневните обороти от предходните
дни, респект. какъв е бил броят на посетители в момента на проверката. Липсват
и данни за установени предходно извършени нарушения на данъчното
законодателство от страна на търговското дружество. Не са изложени и мотиви
защо органът приема, че има възможност за извършване на нови нарушения в обекта.
В тази вр. е обобщено, че липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ,
независимо дали са налице материалноправните предпоставки на мярката, опорочава
заповедта, тъй като препятства преценката за съразмерност по чл.6 АПК, включена
в рамките на съдебната проверка по чл.169 АПК /Решение № 7288/2019г. по адм.д.№
1408/2019г.; Решение № 6302/2019г. по адм.д.№ 14235/2018г.; Решение №
2527/2019г. по адм.д.№ 11270/2018г. – ВАС, Първо О./. С позоваване на нормата
на чл.28 ЗАНН се твърди, че дори твърдяното нарушение да е било извършено, с
оглед стойността на сумата – 24 лв., деянието е следвало да се квалифицира като
„маловажен случай”.
В ход по същество
жалбата се поддържа с искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените
съдебни разноски /50лв. държавна такса; 500лв. адвокатско възнаграждение –
договор за правна защита, л.53; 5лв. – депозит за свидетел/.
- Ответникът
Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности
при главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, се представлява от
юрисконсулт М.К.. Оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на
оспорената заповед по изложени писмени съображения с представяне на преписката.
Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че надвишава минималния
размер.
В писмено
становище с приложен списък на разноските /л.16 и сл./ е заявено, че заповедта
е издадена от компетентен орган и съдържа конкретни мотиви за налагане на ПАМ
по приложеното правно основание – чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС във вр. с
нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС.
Посочено е, че при констатация за осъществяване фактическия състав на
административното нарушение, съответният административен орган налага ПАМ, като
действа при условията на обвързана компетентност. Счита се за спазен принципа
на съразмерност по чл.6 АПК. Изтъкнато е, че ПИП сер. АА № 0382412/10.09.2020г.
е подписан лично от Н.Б. /служител в дружеството/ и Кр.М. /управител/ - без
възражения относно констатациите при проверката. По отношение твърдението за
прилагане на чл.28 ЗАНН е посочена разликата между административнонаказателното
производство по ЗАНН и административното правоотношение по АПК. Относно продължителността
на срока се поддържа, че са съобразени : характер на извършеното нарушение,
което пряко води до укриване на приходи и намалява размера на внесените данъци,
засягайки утвърдения ред на данъчна дисциплина, изискващ пълна отчетност на
извършваните продажби; местоположение на търговския обект на оживено място с
голямо движение на хора; вид на дейността – склад с разнообразие от
предлаганите стоки и достъпни цени. Стойността на покупката не е относимо
обстоятелство спрямо законосъобразност на принудителната мярка и не води до
автоматично нарушаване на принципа на съразмерност.
В писмени
съображения по същество се поддържат мотивите на оспорената заповед и е
изтъкнато, че ПИП сер. АА №
0382412/10.09.2020г. се ползва с материална доказателствена сила, като в случая
е подписан от управителя на дружеството и от г-н Б.. Фактът на осъществена
контролна покупка се счита за неопроверган посредством свидетелските показания
на св.Б., коментирани в контекста на продажбата. Посочено е, че издаването на
експедиционна бележка е складова операция, отразяваща изписване на материални
активи при продажба и издаването на този документ противоречи на твърденията в
жалбата за неосъществена покупка.
-
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
Оспорената
заповед е връчена на управителя на търговското дружество – адресат, на
18.09.2020г. Жалбата е подадена на 02.10.2020г. чрез пощенски куриер, плик с
номер 15. Оспорването е допустимо – осъществено в 14 дн. срок от адресат на
неблагоприятен административен акт.
1. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 519 - 0382412 /
15.09.2020г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на
НАП, Ж.М.. За компетентност на органа – издател преписката съдържа Заповед №
ЗЦУ – ОПР - 1148/25.08.2020г. на Изпълнителният директор на НАП, с която в т.1
са определени : Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на
НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС, л.22. В хипотеза на делегиране
на правомощия ответник е органът, на който са делегирани съответни правомощия. Възможността за делегиране на административни
правомощия е ограничена в хипотезите : никой не може да делегира правомощия,
които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът
определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са
делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму /Т.Р. № 4/2004г. на
ВАС/. Същите не са нарушени в случая, тъй като цитираната заповед е основана на
чл.186 ал.3 ЗДДС и авторство не е оспорено - съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна
мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Преписката съдържа и Заповед от
30.03.2018г. за временно преназначаване на Ж.М. от длъжност – Началник на отдел
в ТД на НАП – Пловдив, Дирекция Контрол, отдел Оперативни проверки, на длъжност
началник на отдел в ЦУ на НАП, Главна дирекция Фискален контрол, дирекция
Оперативни дейности, отдел Оперативни дейности – Пловдив, считано от
01.04.2018г. до назначаване на титуляр на длъжността, но не по-дълъг от 4
години, л.20.
Следва извод за издаден от компетентен административен орган индивидуален
административен акт в хипотеза на делегиране на правомощия.
1.1. С оспорената заповед е наредено запечатване на търговски
обект – склад в гр.Пловдив, 4-ти км., Пазарджишко шосе № 13, стопанисван от Стройстарт
91 ЕООД и забрана достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Фактически основания : В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е издадена след извършена проверка на 10.09.2020г., 10:50ч. в търговски обект по см. на §1 т.41 ДР ЗДДС – склад в гр.Пловдив, 4-ти км., Пазарджишко
шосе № 13, стопанисван от Стройстарт 91 ЕООД, при която е установено, че
дружеството в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е
допуснало нарушение на същата. За извършена контролна покупка от проверяващите
на 20 бр. бетонни плочки 30/30 с ед.цена 1,20лв. на обща стойност 24,00лв., заплатени
в брой от М.А. – проверяващ, преди легитимация пред Н.Б., за продажбата не е
издаден фискален бон от работещо в обекта ФУ или ръчна касова бележка от кочан,
в момента на извършване на плащането, съгласно изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006г. За извършената покупка е издадена експедиционна бележка от
10.09.2020г. Отразено е, че след
легитимация на проверяващите, е изведен дневен отчет с № 000129/10.09.2020г. Отразено
е, че констатацията за извършено нарушение се подкрепя от установената
положителна касова разлика в размер на 24 лв. между разчетена касова наличност
към момента на проверката от ФУ – 0,00лв., фактическа наличност на паричните
средства съгл. приложен Опис – 24лв., сума на паричните средства в началото на
работния ден – 0,00лв., въведени пари в касата – 0,00лв., изведени пари от
касата – 0,00лв. Установените факти и обстоятелства са документирани с Протокол
за извършена проверка /ПИП/ сер.АА № 0382412/10.09.2020г., съставен на
основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 ДОПК, от М. Н.А. на длъжност ст.инспектор
по приходите, към който са приложени събраните при проверката доказателства.
Присъствалият при проверката на 10.09.2020г. – управител Кр.М. е подписал
протокола без възражения, л.32. В протокола е отразено : „Плащането е направено
в 11.00ч. и е прието от Н.В.Б. с ЕГН….Плащането е извършено в брой“, л.31. Протоколът
е подписан и от Н.Б.. Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката /л.33/ е изготвен от Н.Б., в който е вписано обяснение
относно разликата между фактическата наличност на паричните средства и
разчетената касова наличност от ФУ в размер на 24 лв. – “…нямам права да
издавам касови бележки, а само експедиционна бележка”.
Правни основания
: Въз основа на констатираните данни, е прието, че Стройстарт 91 ЕООД не е
спазило реда за издаване на съответни документи за продажба. Фактическата
установеност е квалифицирана правно по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС – основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС за
налагане на принудителна административна мярка, при което с позоваване на
чл.186 ал.3 ЗДДС, е издадена оспорената заповед.
Заповедта е издадена при съобразяване документираните факти и обстоятелства
в ПИП сер.АА №
0382412/10.09.2020г., съставен на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 ДОПК,
от М. Н.А. на длъжност ст.инспектор по приходите, към който са приложени
събраните при проверката доказателства, което изрично е
отразено в обстоятелствената й част – първи абзац. Обжалваният
административен акт съдържа конкретно правно основание. По отношение
мотивите като фактически основания, се съобрази, че може да се съдържат и в
документи или актове от административната преписка, на които органът се е
позовал, в която хипотеза попада разглеждания случай / ТР
№ 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС /.
1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на
срока при отчитане определеният от законодателя срок за
запечатване на търговски обект /до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение : взети са предвид
- тежестта на извършеното нарушение – неиздаването на
фискална касова бележка и последиците от същото – препятства извършването на данъчна проверка и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания търговец; вид на дейността и местоположението
на търговския обект – Пазарджишко шосе – комуникативно място в близост до втория по големина град
в България – Пловдив, с невисока конкуренция, големина на обекта – 1000 кв.м.,
вкл. офис от 12 м. и 2 бр. навеси, с възможност за реализиране на значителни
обороти, предвид множеството потенциални клиенти и богатият асортимент на
предлаганите стоки на конкурентни цени : плочки от 1,20лв./бр. до 2,50 лв./бр.,
бордюри от 2,50лв./бр. до 5,00 лв./бр., шахти /капаци от 25 бв./бр. до 50
лв./бр. Отчетено е, че с нарушението се засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване
на реализираните обороти. Отразено е, че
издаването на фискални бележки, правилното
отчитане на ФУ, правилното съхранение на документите, касаещи ФУ, ежедневното
отчитане на оборотите от продажби на ФУ, наличието на регистрирано и работещо
ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект,
издавани от или във вр. с ФУ, както и предаване на данни по чл.118 ЗДДС - са нормативно
установени задължения за субектите, стопанисващи или управляващи търговски
обекти, които следва да се изпълняват. Според
административния орган извършеното деяние демонстрира поведение, насочено
против установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект, която не цели спазване на
данъчното законодателство. Посочено е, че при определянето на срока е съобразен
принципа на съразмерност и срокът е обоснован с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца. Целта му е промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи.
Прието е, че продължителността на срока е обоснована с
местоположението на обекта – разположен на оживено място с голям поток от
преминаващи в близост до Пловдив, даващо възможност за реализиране на високи
обороти предвид характера на дейността – търговия с бетони изделия, в който се
предлагат различни видове стоки на конкурентни цени с оглед засиленото търсене
на тези материали през сезона на ремонтите, работно време – от понеделник до
петък от 8.00ч. до 17.00ч., констатираната касова разлика и размерът на
неотчетените продажби.
2. При указана доказателствена
тежест, жалбоподателят заяви доказателствени искания за опровергаване
фактическата установеност, обосновала налагане на ПАМ – повторно изслушване на
свидетеля М.А., която бе изслушана в съдебно заседание от 30.11.2020г. /л.59 и
сл./ и на свидетел при режим на довеждане вр. с указания по доказателствата
/разпореждане, л.45/, предвид твърдение в жалбата за незаплатена продажна цена
и непредадена фактически сума на представител на оспорващото дружество.
- Свидетелят М. Н.А. потвърди факта
на извършена проверка на Стройстарт 91 ЕООД, на 10.09.2020г., съвместно с
колега – З.П.. Описан бе търговския обект – склад за бетонни изделия, плочки,
бордюри и др., намиращ се в гр.Пловдив, Пазарджишко шосе, 4-ти км. Потвърден бе
и факта на извършена контролна покупка, след като проверяващите се консултирали
с лицето Н.Б., за който впоследствие установили, че работи в дружеството на
длъжност – бетонджия. Св. А. описа избраните артикули и заяви, че са заплатени
в офиса, който бил обособен в обхвата на склада. „Складът е открит и има
обособено помещение – офис, където аз лично заплатих сумата на лицето Н.Б., за
което ми се издаде стокова разписка, приложена към преписката, в която е
описана въпросната покупка.”. След
легитимация проверяващите установили, че според отчета на ФУ, всичката
наличност в обекта са тези 24лв. от контролната покупка. Потвърдено бе, че Н.Б.
е написал лично данните в Описа с обяснение – разликата между това, което е
установено в касовия апарат и това, което е установено в обекта, се дължи на
това, че няма право да издава касови бележки, а само експедиционна бележка.
При повторното изслушване на св. А.
бе заявено, че Н.Б. е консултирал проверяващите. Посочено бе, че плочките не са
били за мостра. Количеството плочки не е било изнесено от склада, като бе
пояснено, че при контролна покупка стоката може да бъде върната, когато не е
нарушен нейния търговски вид. Според св.А., след избор на плочките, започнало
окомплектоването им. След като проверката приключила и се установило, че няма
да вземат плочките, сумата от 24 лв. била възстановена на проверяващите –
плочките не са взети реално. Св. не помни кой точно им възстановил сумата.
Отново бе посочено – „Но парите реално са предадени на лицето, платено му е
преди легитимация“.
Свидетелските показания се
потвърждават от събраните при проверката писмени доказателства и не си
противоречат при първо и второ изслушване.
- Свидетелят Н.В.Б. /съдебно
заседание от 06.01.2021г./ заяви, че си спомня за проверката през м.септември
2020г. Проверяващите се консултирали с Б. и разглеждали мострите. При
консултациите не станало дума за закупуване. Когато решили, че ще вземат 20
плочки, отишли в офиса, където св.Б. им написал експедиционна бележка. В
момента, в който им дал експедиционната бележка, те показали документи и се
легитимирали. Попитали защо не е издал касова бележка. Б. отговорил, че това не
му влиза в задълженията, „тъй като това е мостра“. Св. заяви, че проверяващите
не отишли до склада да вземат плочките. Плочките не били отделени, а били
заедно с другите на палета. Св. твърди, че няма право да издава касови бележки
и не сключва договори, с което се занимава само шефът. Б. посочи, че не може да
работи с касов апарат – не му влиза в задълженията и ведно с това – по
здравословни причини. Относно плащането бе заявено – „Впоследствие видях, че
има пари на бюрото, но нито съм искал пари, нито съм ги взел. На мен лично не
са ги дали, питаха ме за цената и аз съм длъжен да кажа, те сами са си
сметнали“. Докато е писал не е разбрал, че са оставили на бюрото пари. Проверяващите
диктували на Б. да пише, което той подписал и не се сеща за документи, които
само е подписал. Св. поддържа, че е длъжен да издаде експедиционна бележка и
при мостра, за да има доказателство, че продукцията не е открадната.
Част от показанията на св.Б.
противоречат на документираните факти в протокола за проверката, който е
подписан от свидетеля. В протокола е
отразено : „Плащането е направено в 11.00ч. и е прието от Н.В.Б. с
ЕГН….Плащането е извършено в брой“, л.31. Протоколът е подписан и от Н.Б., който в качество на свидетел
отрече да е приел плащане. От една страна св. посочи, че при консултациите не
станало дума за закупуване, а от друга страна бе заявено, че когато решили, че
ще вземат 20 плочки, отишли в офиса, където св.Б. им написал експедиционна
бележка. Тоест, свидетелят поддържа данни за взимане на мостра, за което се
отбелязва, че е търговска практика и не е необичайно действие.
- В случая
свидетелските показания си противоречат относно факта на извършено и прието
плащане, който е от значение за преценката дали е извършено нарушение,
възприето от административния орган, което е основание за издаване на
оспорената заповед. Протоколът за извършена проверка, съставен по установения
ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от тях действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. Дори да се
приеме, че свидетелските показания разколебават приетият за установен факт на
извършена контролна покупка, за която е заплатено, но не е издаден фискален
бон, в случая протоколът е подписан и от управителя на дружеството без
възражения. Това обстоятелство позволява да бъде прието, че е имало извършено
плащане, прието от конкретното лице, които данни са вписани в протокола. Ведно
с това, за да бъде прието, че нарушение е осъществено, не е необходимо към
фискалния бон да се прилага приемо-предавателен протокол, удостоверяващ
фактическото предаване на стоката. Отсъствието на документи от този вид не
отрича установеност на нарушението. С
основание ответникът поддържа, че издаването на експедиционна бележка е
складова операция, отразяваща изписване на материални активи при продажба и
издаването на този документ противоречи на твърденията в жалбата за
неосъществена покупка.
3. Съгласно чл.
186 ал. 1 т. 1 б. "А" ЗДДС, принудителната административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения.
Според чл.3 ал.1
от наредбата /в приложима редакция към проверката и издаване на заповедта/ : „Всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги…“.
В
съответствие с чл. 186 ал. 1
ЗДДС
- ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции и не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза. Следва да се има предвид, че заплащането на имуществената
санкция води до прекратяване изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение
към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието
за налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената
имуществена санкция не води до отпадане на нарушението. До друг извод не води и
разпоредбата на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за
поведението на съответното лице е ангажирана и административно-наказателна
отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до
отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й.
В съдебната
практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно
неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна
от административната принуда като вид държавна принуда. Дори при издадено и
отменено НП с влязло в сила съдебно решение, не би било
налице абсолютно основание за отмяна на ПАМ, доколкото съществува хипотеза на
процесуални нарушения при издаване на НП, без да се отрича осъществяването на
административно нарушение. В тази вр., доводите за маловажност на
случая не са относими към спора.
3.1. Според
целите на принудителните административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че
ПАМ е необходимо да бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато
нарушение. Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което само по себе си е самостоятелно
основание за отмяна на заповед за налагане на ПАМ. Посоченото съществено
изискване е съобразено в конкретния случай, предвид установяване на факти, квалифицирани
за осъществено нарушение на 10.09.2020г. и издаване на оспорената заповед на
15.09.2020г. ПАМ е наложена по отношение на обекта, където е констатирано
нарушението.
При нарушение по
чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС във вр. с чл.187 ал.1 ЗДДС, съдебната практика
приема, че налагането на ПАМ е с превантивна цел, свързана с предотвратяване
извършването на други нарушения от същия вид - от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН
за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на
превенцията – за предотвратяване на административни нарушения /Решение № 15489
от 2020г., ВАС, I о./. Съответствието с тази цел може да бъде проверено при
яснота за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта.
3.2. Нормата на чл.186 ЗДДС не разграничава вид на обектите /не се
преценяват признаци площ и местоположение/ и предлаганите стоки, както и
стойност на контролна покупка, когато е извършена - предпоставка за налагане на
ПАМ е неспазване на установения ред от обхвата на ал.1 т.1-5 ЗДДС.
Принудителната административна мярка
се налага с оглед обективно извършване на нарушение, като има за цел неговото
преустановяване и превенция срещу последващи неправомерни деяния. Тоест, само
по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие за налагане на
ПАМ. Дори при отстранено нарушение впоследствие, фактът на извършването му е
основание за налагане на ПАМ, но във всички случаи мярката следва да
съответства на целите на закона. В тази вр. следва да бъде отбелязано, че в
заповедта не са отразени данни за предходно нарушение и писменото обяснение на
служителя Б. за причината за установената разлика между фактическата наличност
на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 24лв. –
неиздаване на ФКБ поради това, че лицето няма право да издава такъв, касае
единствено конкретната контролна покупка. При тези данни следва да бъде прието,
че неправомерното поведение на търговеца е инцидентен случай, предвид отсъствие
на информация за предходни нарушения. Това означава, че случаят не касае
незаконосъобразни практики и създадена организация в
търговския обект, която не цели спазване на данъчното законодателство, при
което преценката за срок на ПАМ е следвало да бъде основана на
обективните факти, установени при проверката.
3.3. При определяне срок на мярката
в рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност.
В
случая срокът на запечатването – 14 дни е основан на информация за : местоположението на обекта – разположен на оживено място с голям поток от
преминаващи в близост до Пловдив, даващо възможност за реализиране на високи
обороти предвид характера на дейността – търговия с бетони изделия, в който се
предлагат различни видове стоки на конкурентни цени с оглед засиленото търсене
на тези материали през сезона на ремонтите, работно време – от понеделник до
петък от 8.00ч. до 17.00ч., констатираната касова разлика и размерът на
неотчетените продажби. Действително, от тези признаци обективно следва
извод за възможност за реализиране на значителни обороти
предвид множество потенциални клиенти, който би могъл бъде обвързан с
определения срок на действие на мярката. Но в случая не е проверяван оборот за
определен времеви порядък, нито е извършена съпоставка със средно дневен оборот
и стойност на контролната покупка. С основание в жалбата се поддържа, че органът
не е посочил как стойността на покупката се отнася към реализирания през деня
оборот и спрямо дневните обороти от предходните дни. От
приоритетно значение за определяне на срока би била установена положителна
касова разлика в размер, надхвърлящ стойността на контролната покупка от 24лв.,
която хипотеза не е налице - в случая
разликата е само стойността на контролната покупка /в тази насока
Решение № 14508/2020г. по адм.д.№ 6412/2020г./. Отсъствието
на информация и за други неиздадени ФКБ ориентира към извод за инцидентна
проява, а не за продължително неправомерно поведение, което не е обвързано с
тежестта на нарушението - със значение при определяне срока на действие на ПАМ.
В тази насока е и отсъствието на данни за установени предходно извършени
нарушения на данъчното законодателство от страна на търговското дружество.
Определеният срок
от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок,
постановен в условията на оперативна самостоятелност, макар и на средата на
законово определения, не съответства на тежестта на нарушението и не е
съобразен с целите, предвидени в чл. 22 ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е
незаконосъобразен. В конкретиката на фактите следва да бъде прието, че по-кратък
срок от средния - определен от органа, би бил съвместим с наличието на
установената положителна касова разлика - на стойността на контролната покупка.
Както бе посочено по-горе, преписката не съдържа данни за извършени други
нарушения от вида на процесното, като доказателства в тази насока не са
представени и по делото. В реда на изложеното се съобрази, че продължителността
на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на оспорващото дружество и охрана на обществени
отношения, касаещи данъчното облагане. Преследваната легитимна цел по
преустановяване и предотвратяване на административни нарушения е осъществима и
при продължителност на срок до 7 дни, който срок би съответствал на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК - наложената мярка е средство, с което законните
права и интереси на адресата не следва да се засягат в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която акта се издава.
При определяне
срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и максимум,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай
законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с
изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената
ПАМ. Действително, според Решение № 14381 от 2020г. по адм.д.№ 7316/2020г. на
ВАС – съдът може да измени срока, но съставът се придържа към становище, че в хипотеза
на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта
изцяло. В тази насока Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. №
7937/2020г., I о. : „Определянето на срока на принудителната административна
мярка по чл. 186, ал.1 ,т.1, б. „а“ ЗДДС, в рамките на предвидения от закона
срок до 30 дни, е в оперативната самостоятелност на органа по приходите.
Съгласно чл. 169 АПК в случаите когато актът е издаден при оперативна
самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административния акт. Ако установи нарушение на принципа за съразмерност по чл.
6 АПК при определяне на срока на мярката, на основание чл. 169 АПК, съдът следва
да отмени акта изцяло, а не частично, както е сторил в процесния случай – за
срок от 12 дни, от определените общо 14 дни.“,
както и Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020г.,
I о. : „Противно на приетото в обжалваното решение, законът не предоставя
правомощие на съда да измени определения от органа по приходите срок на
принудителната административна мярка. Ако установи, че срокът е определен в
нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло.“, вкл. Решение №
11465 от 27.09.2018г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018г., I о. / така и Решение № 910 от
23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС; Решение № 10336/2.08.2018г.
по адм. д. № 3096/2018г. – седмо О. /.
По изложените
съображения жалбата се приема за основателна с присъждане на направените
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно
според разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
Отменя Заповед № ФК
– 519 - 0382412 от 15.09.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.
Осъжда НАП да
заплати на Стройстарт 91 ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.Антон Страшимиров
№ 11, представлявано от К. П. М., съдебни разноски в размер на общо 555лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен
съдия :