№ 262
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110155418 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Е. И. Г. и Б. П.
Ц., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
солидарната дължимост на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 21941/2023г.
по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 18 770,42лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ***********/10.04.2013г., ведно със законната
лихва от 26.04.2023г. до изплащане на вземането, 9 582,33лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода 19.12.2014г.-19.04.2023г., и 12 993,46лв.,
представляваща обезщетение за забава съгласно раздел I, т. 6 от договора за периода
19.03.2014г.-25.04.2023г.
Ищецът твърди, че на основание договор за потребителски кредит от
10.04.20213г., допълнен с договор за поръчителство от 10.04.2013г. и анекс № 1 от
01.08.2013г., банката има качеството на кредитор, И. А. - на кредитополучател, а Б. Ц.
– на поръчител. По силата на договора, банката предоставила на кредитополучателя
сумата от 19 700лв. за текущи нужди и рефинансиране с краен срок за погасяване
19.04.2023г. За ползването на кредита се дължала възнаградителна лихва във фиксиран
размер от 10,95% за първата година и плаващ размер за останалия период, определян в
размер на действащия тримесечен Sofibor плюс фиксирана надбавка в размер на 680
базисни точки, но не по-малко от 10,95%. Към датата на сключване на договора
стойността на тримесечния Sofibor била 1,23%. Към датата на сключване на договора
ГПР бил в размер от 12,12%, а общият дължим на връщане размер – 33 107,95лв. В
раздел I, т. 6 от договора било уговорено, че при забава в плащането или при
предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи обезщетение за забава –
наказателна надбавка от 1 000 базисни точни към договорната лихва по т. 4. Изтъква,
че изискуемостта на целия кредит настъпила на 19.04.2023г., а ответниците следва да
отговарят солидарно за неплатените суми.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
1
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорват исковете. Посочват, че клаузата на т. 4 от договора е неравноправна,
тъй като предвижда възможност банката да изменя едностранно размера на дължимата
годишна лихва, като никъде не било разяснено понятието „базисни точки“, за да са
наясно ответниците с конкретните критерии. Считат, че и целият договор се явява
недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
от закона. Правят възражение за погасяване на част от вземанията по давност.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е отделено за беспорно обстоятелство, а и се установява от
приложените по делото писмени доказателства, че на 10.04.2013г. между /фирма/ (с
последващо търговско наименование /фирма/-универсален праводател на /фирма/), в
качеството на кредитодател, и Е. И. Г., в качеството на кредитополучател, е сключен
Договор за потребителски кредит № ***********/10.04.2013г., изменен с Анекс № 1 от
01.08.2013г. Представен е и договор за поръчителство, сключен на 10.04.2013г. между
/фирма/ и Б. П. Ц., с който последният се задължава в качеството на поръчител да
отговаря за изпълнението на задълженията на Е. И. Г. по договор за потребителски
кредит № ***********/10.04.2013г.
Съгласно т.1.2 от договора за кредит, банката предоставя на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 19 700 лв., като не се спори, а и се потвърждава от
приетото и неоспорено от страните заключение по ССчЕ, че сумата е усвоена на
16.04.2013г. и в съответствие с т.1.3 от договора е послужила за погасяване на
съществуващи задължения по предходни договори(към /фирма/ /14020,72 лв./ и
/фирма/ /1721 лв./.
В т. 4 от договора за кредит е предвидено, че дългът по кредита се олихвява, като
за първата година от срока на кредита главницата се олихвява с фиксиран годишен
процент в размер на 10,95%, а след изтичане на този срок непогасената част от
главницата се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия
тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 680 базисни точки, но не
по-малко от 10,95%. Според т.4.3 от договора стойността на тримесечния SOFIBOR
към датата на сключването на договора е 1.23%. В т. 6.1 от договора е разяснено, че
една базисна точка е равна на 1/100 от един процентен пункт или 0,01 процентни
пункта. Според т.8 от договора ГПР възлиза на 12,12%, а съгласно т.19 ГПР включва
разходите за лихви, такса за проучване на кредита, годишна такса за управление на
кредита. Предвидено е и начисляване на обезщетение за забава при забава в плащането
на част или цяла вноска, а именно наказателна надбавка от 1000 базисни точки към
договорената лихва по т.4, която се начислява на годишна база върху забавената част,
респ. цялата главница за времето до окончателното изплащане на забавените
задължения. Уговорено е кредитът да се изплати на 120 погасителни вноски, считано
от 01.05.2013г., с краен срок 01.04.2023г., размерът на които се актуализира след
изтичане на първата година на кредита и при всяка промяна на лихвения индекс в
зависимост от неговата стойност – тримесечен SOFIBOR, платими на 1-во число от
месеца, а съгласно анекса - 19-то число, считано от 19.08.2013г. до 19.04.2023г.
От изслушаната и приета по делото ССчЕ се установява, че в периода
01.05.2013г.-19.04.2023г. по кредита са извършени погасявания в общ размер от
2
5870,61лв., с които са погасени 929,58лв. главница с падежи от 01.05.2013г. до
19.02.2014г., 3479,80лв. договорна лихва с падежи от 01.05.2013г. до 19.12.2014г. и
1461,23лв. наказателна лихва. Вещото лице посочва, че размерът на непогасените
вноски за главница с падежи от 19.03.2014г. до 19.04.2023г. възлизат на 18 770,43лв.,
размерът на непогасените вноски за възнаградителна лихва с падежи в периода от
19.12.2014г. до 19.04.2023г. възлизат на 9582,33лв., а размерът на непогасените
задължения за наказателна лихва за периода от 19.03.2014г. до 25.04.2023г. възлиза на
12 959,10лв.
В отговора на исковата молба ответниците оспорват договора за кредит като
недействителен поради неспазване изискванията, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 от ЗПК, касаещи лихвения процент по кредита и предвидения годишен процент на
разходите. По отношение на лихвения процент ответниците считат, че клаузите по т.4
от договора позволяват на банката едностранно и неограничено да изменя размера на
дължимата годишна лихва.
Настоящият съдебен състав счита, че тези клаузи нямат неравноправен характер
и не са нищожни. Тези клаузи са свързани с начина на определяне на лихвения процент
по договора и възможността банката да го изменя при определени условия.
Възможността на банката да промени лихвения процент почива на изцяло обективни
критерии, което е видно както от съдържанието на договора, така и от заключението на
вещото лице по ССчЕ – след първите 12 месеца ГЛП възлиза на тримесечния
SOFIBOR+6,80% надбавка. SOFIBOR представлява международен индекс, чийто
размер се определя съобразно обективни икономически и финансови критерии, които
не зависят от служители на банката и същите не могат да му влияят. От своя страна пък
точният размер на индекса за съответния месец се публикува на официалната интернет
страница на БНБ и е общодостъпен. Също така, възможността за изменение не е само в
посока повишение, а и в посока понижение на лихвения процент при настъпване на
описаните обективни икономически и финансови обстоятелства, без обаче да се пада
под първоначално определения размер при сключване на договора от 10.95 %. От
договора за кредит, погасителния план и експертното заключение се установява, че за
целия срок на договора банката е прилагала именно този лихвен процент и същият не е
променян. Тоест, няма нито едно повишение на договорната лихва. Следва да се има
предвид, че дори горните клаузи да бъдат признати за нищожни, договорът за кредит
продължава да е уговорен като възмезден и кредитополучателят не се освобождава
въобще от задължението да заплаща възнаградителна лихва. Напротив, нищожността
на тези клаузи не освобождава кредитополучателя от задължението за заплащане на
лихва по кредита в първоначално уговорения при сключване на договора размер, който
е напълно ясен и разбираем и с който кредитополучателят се е съгласил /в този смисъл
Решение № 92/09.09.2019г. по т. д. № 2481/2017г., II ТО на ВКС и др./. Както бе
посочено обаче, този първоначално определен размер е бил приложим от банката през
целия срок на договора, с оглед на което възражението на ответниците за
неравноправност на клаузите по т.4 от договора, касаещи лихвения процент, е
неоснователно. Следва да се има предвид и че в т.6.1 от договора за кредит е разяснено
на колко се равнява една базисна точка, поради което не е налице неяснота или
незнание за потребителя относно този факт.
Не са налице и несъответствия на формирания ГПР с уредените в ЗПК
изисквания. Следва да се има предвид, че в случая е приложима редакцията на ЗПК
към датата на възникване на правоотношението между страните (датата на сключване
на договора) – 10.04.2013г. Към този момент разпоредбите на чл. 19, ал. 4-6 ЗПК не са
действали, тъй като тези изменения са обнародвани в ДВ, бр. 35 от 2014г., и са в сила
от 23.07.2014г. Но в настоящия случай дори не е нарушена и новоприетата норма на
3
чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния допустим размер на ГПР, който не може да
надвишава 5 пъти размера на законната лихва, тъй като ГПР по договора е в размер на
12,2029%, видно от заключението по ССчЕ, който очевидно е по-нисък от 5 пъти
законната лихва, равняваща се на ОЛП + 10 пункта. В т. 8 от договора пък е разяснено
какъв е размерът на ГПР, какви са компонентите, които го изграждат, както и общо
дължимата в края на договора сума.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за кредит не се явява
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като не се явяват и неравноправни и
нищожни и посочените по-горе клаузи.
Съдът намира, че клаузата, уреждаща дължимата санкционна лихва при забава в
размер от договорния лихвен процент плюс надбавка от 10 процентни пункта влиза в
противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК и се явява частично нищожна. Съгласно чл. 33, ал. 2
ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В т.6 е уговорено, че
размерът на наказателната надбавка при забава в плащането на част или цяла вноска
възлиза на 1000 басини точки към възнаградителната лихва. От експертното
заключение е видно, че при прилагане на този начин на определяне на наказателната
лихва за периода 19.03.2014г.-25.04.2023г. същата е възлизала на 20,95%. В същото
време, законната лихва е равна на ОЛП + 10 пункта. Съгласно справка на официалната
интернет страница на БНБ, ОЛП за този период варира от 0 до 2,47. От това следва, че
размерът на законната лихва в нито един от момент от процесния период не надвишава
12,47%, когато е най-високата й стойност. За разликата над законната лихва, изчислена
като ОЛП + 10 пункта, уговорката по т.6 от процесния договор се явява нищожна, като
самата клауза продължава да обвързва страните, но с това съдържание, което следва от
императивната разпоредба на закона – чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Според заключението на
вещото лице размерът на законната лихва върху просрочените вноски за главница от
датата на падежа на всяка непогасена вноска възлиза на 7317,84лв., от които са
погасени чрез плащане 1262,90лв. и неплатеният остатък възлиза на 6054,94лв.
След като се установи наличието на вземане в полза на банката за претендираните
главница и лихви, следва да бъде разгледано възражението на ответниците за изтекла
погасителна давност за вземанията. По повод на това възражение, съдът намира
следното:
Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/,
респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се
касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този
случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на
изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66
ЗЗД. При уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение,
престира само длъжникът след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по
себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това,
при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. В този смисъл са и мотивите на ТР №
5/21.01.2022г. по тълк. дело № 5/2019г., ОСГТК на ВКС. Липсата на периодичен
характер на плащанията по договор за кредит обуславя извод за приложението на
общата 5-годишна давност спрямо главницата по погасителните вноски.
Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за
главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на
изискуемостта на съответната вноска – в този смисъл е преобладаващата съдебна
4
практика на ВКС - Решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на II т.
о., Решение № 63/1.06.2022 г. по т. д. № 2140/2018 г. на I т. о., Решение №
90/31.03.2014г. по гр. д. № 6629/2013г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 196/22.06.2016г. по
гр. д. № 956/2016г. на ВКС, ІV г.о и др. Това разрешение се обосновава с целите на
института на погасителната давност – стимулира своевременното упражняване на
субективните права и гарантира правната сигурност, както и с нормативната
обвързаност на давността с изискуемостта на основание чл. 114, ал. 1 ГПК, от който
момент самият кредитор може да търси изпълнение на отделните непогасени и
падежирали вноски. Следователно за падежиралите вземания за главница се прилага 5-
годишната погасителна давност, считано от момента на изискуемостта на всяка
отделна вноска.
В случая се претендират вноски за главница /а и тези са непогасените според
вещото лице/ с падежи 19.03.2014г.-19.04.2023г. Заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и
прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, е подадено на 26.04.2023г.
Следователно, обхванати от погасителната давност са вземанията с настъпил падеж
преди 26.04.2018г. Размерът на вноските за главица с настъпил падеж в периода
19.03.2014г.-19.04.2018г., които са обхванати от погасителната давност, възлиза на
6263,79лв. съгласно експертното заключение. Тоест, извън погасителната давност са
падежиралите след 26.04.2018г. вноски за главница, възлизащи на сумата от 12
506,63лв., видно от ССчЕ. Ето защо, искът за главницата се явява основателен до
размер на сумата от 12 506,63лв., а за разликата до пълния предявен размер от 18
770,42лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение на лихвите (възнаградителна и мораторна) приложима е кратката
3-годишна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като представляват лихви.
Давността за възнаградителните лихви отново започва да тече от настъпване
изискуемостта на съответната погасителна давност. Ето защо, с оглед датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, погасени се явяват
вземанията за възнаградителна лихва, чийто падеж е настъпил преди 26.04.2020г. Това
са вземанията, които не са погасени чрез плащане, с настъпили падежи в периода
19.12.2014г.-19.04.2020г., възлизащи в общ размер от 8081,58лв. съгласно експертното
заключение. Тоест, извън погасителната давност са вземанията с настъпил падеж в
периода 19.05.2020г.-19.04.2023г., равняващи се на 1500,75лв., видно от ССчЕ. Ето
защо, искът за възнаградителна лихва се явява основателен до размер на сумата от
1500,75лв., а за разликата до пълния предявен размер от 9582,33лв. подлежи на
отхвърляне.
Давността на вземанията за лихва за забава също е 3-годишна и тече от
настъпване изискуемостта на вземането – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, погасени по
давност се явяват вземанията за мораторна лихва за периода 19.03.2014г.-26.04.2020г.,
а непогасени вземанията след този момент. Размерът на законната лихва за забава на
вземанията, чиято изискуемост е настъпила след 26.04.2020г., възлиза на сумата от
1209,71лв. съобразно експертното заключение по ССчЕ. До този размер предявеният
иск се явява основателен, а за разликата над този размер до пълния предявен от
12 993,46лв. подлежи на отхвърляне.
По делото не е спорно, че ответниците носят солидарна отговорност за
заплащане на задълженията по договора, предвид че ответникът Б. Ц. е сключил
договор за поръчителство с банката за обезпечаване задълженията на ответника Е. Г. -
А., поради което следва да бъде признато, че дължат сумите солидарно.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
5
уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в общ размер от
876,92лв., от които съразмерно на уважената част от исковете размер следва да му се
присъдят 322,74лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 826,93лв. за
държавна такса и 500лв. депозит за експертиза, като претендира и юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От
общия размер на разноските – 1426,93лв., съразмерно на уважената част от исковете
следва да му се присъдят 525,17лв.
В заповедното производство ответниците не са доказали извършването на
разноски, а в исковото е доказал такива само ответникът Е. Г. в размер на 4000лв. за
платено адв. възнаграждение.
В исковото производство ответникът Е. Г. е доказала разноски в размер на
4000лв. за платено адв. възнаграждение. Ищецът е направил възражение за
прекомерност под условие – в случай че разноските са над минималния адвокатски
хонорар и моли за намаляването им до този размер. Съдът намира, че при преценка
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуалния действия,
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минимума по Наредба №
1/2004г., който според чл. 7, ал. 2, т. 4 възлиза на 3957,70лв. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на ответника следва да му се присъдят 2501,10лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено
място/, срещу Е. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, и Б. П. Ц., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, че ответниците дължат солидарно на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 21941/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав,
а именно: 12 506,63лв., представляващи непогасени вноски за главница с настъпил
падеж в периода 26.04.2018г.-19.04.2023г. по договор за потребителски кредит №
***********/10.04.2013г., ведно със законната лихва от 26.04.2023г. до изплащане на
вземането, 1500,75лв., представляващи вноски за договорна възнаградителна лихва с
настъпил падеж в периода 26.04.2020г.-19.04.2023г. и 1209,71лв., представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.04.2020г.-
25.04.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над уважения размер
от 12 506,63лв. до пълния предявен от 18 770,42 лв. и за вноски с падежи в периода
19.03.2014.г-25.04.2018г., иска за възнаградителна лихва за разликата над уважения
размер от 1500,75лв. до пълния предявен размер от 9582,33лв. и за вноски с падеж
в периода 19.12.2014г.-25.04.2020г. и иска за мораторна лихва за разликата над
уважения размер от 1209,71лв. до пълния предявен размер от 12 993,46лв. и за
периода 19.03.2014г.-25.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. И. Г., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, и Б. П. Ц., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплатят
на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/,
сумата от 322,74 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 525,17 лв. –
6
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на Е. И. Г., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, сумата от 2501,10лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7