Р Е Ш Е Н И Е
№ 331
гр. Враца, 16.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.01.2024 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при
секретаря Ст.Бобойчева и с
участието на прокурора В.Вътов като
разгледа докладваното от съдия Йорданов КАН дело № 638 по описа на АдмС –
Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за
административните нарушения и наказания/.
Образувано
е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на ВПД Началник сектор „ОП“ при РУ Враца към ОД на МВР
Враца против решение № 282/13.10.2023 г. постановено по АНД № 536 по описа на
Районен съд – Враца за 2023 г., с което е отменено НП №
23-1795-000099/18.04.2023г., с което за нарушение по чл.5, ал-3, т.1 от ЗДВП,
на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП на П.М.П. *** е наложена глоба в размер на
1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 пр. 1 и 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.
В
касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост на правните изводи на
решаващия съд, касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че са
спазени правилата на Наредба 1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози и не е опорочена процедурата за вземането на кръвна проба на
лицето и последващото лабораторно изследване, в противоречие с приетото от
съда, че процедурата не е спазена и е налице съмнение дали изследваните кръвни
проби са на жалбоподателя. Поддържа се и довод, че при съмнение жалбоподателят
е могъл да се възползва от възможността за повторен химически анализ, каквото
не е направил. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на издаденото НП.
Ответникът по
касационната жалба, редовно призован, не се явява и представлява и не изразява
становище по касационните оплаквания.
Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за основателност
на жалбата. Поддържа, че РС Враца не е изложил съображения, свързани с химическото
изследване на кръв, а само е анализирал изготвения протокол за вземане на
кръвна проба и отразеното в него, по данните на жалбоподателя. Счита, че делото
следва да се върне за ново разглеждане, поради съществено нарушение
процесуалните правила.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и
съображения и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
За да отмени
обжалваното НП и наложените с него санкции, с решението, предмет на касационен
контрол, съдът е приел от фактическа страна, че при извършена на 20.03.2023г.
проверка от служители на РУ Враца на управляван от жалбоподателя П. л.а.
Мерцедес С 500, рег.№ ******** водачът не е представил СУМПС, контролен талон
към СУМПС и свидетелство за регистрация част II.
Същият отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и
му бил издаден талон за медицинско изследване. За това, че не носел СУМПС и
контролен талон към него, на водача е съставен ел.фиш GТ 1692081.
Същият ден е отишъл в ЦСМП *** за даване на кръвна проба за изследване наличие
на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози. На 21.03.2023г. е издаден
протокол за химическо изследване, според който кръвните проби са занесени в
лабораторията лично от служител на сектор ПП Враца към ОД на МВР Враца – Т.Т. и
е установено, че жалбоподателят е с наличие на алкохол в кръвта 0.85 промила.
На 24.03.2023г. на
жалбоподателя е съставен АУАН за две административни нарушения: 1. Управление
на л.а. на 20.03.2023г. с концентрация на алкохол в кръвта 0.85 промила, установено
с дадена кръвна проба от водача П. и изготвена химическа експертиза № 53/2023г.
на Сектор БНТЛ при ОДМВР-Враца, квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, и 2. За това, че не носи СУМПС, КТ към СУМПС от съответната категория и
свидетелство за регистрация част II, квалифицирано като
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Въз основа на
съставения АУАН, е издадено на 18.04.2023г. НП при идентично словесно описание
на извършените нарушения и посочване на нарушените законови текстове, с което
на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на
основание чл.183, ал.1, т.1 пр. 1 и 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10
лева.
Въззивният съд в
оспореното решение е приел, че АУАН и НП са издадени от материално и
териториално компетентни органи. Установените нарушения и обстоятелствата, при
които са извършени са описани достатъчно ясно и пълно, както в акта, така и в
наказателното постановление, тяхната правна квалификация и нарушения законов
текст.
От правна страна е
приел, че жалбоподателят е санкциониран два пъти за едно и също нарушение, а
именно за това, че не носи СУМПС, КТ към СУМПС от съответната категория и
свидетелство за регистрация част II, осъществено с
ел.фиш на 20.03.2023г. и съставен на 24.03.2023г. АУАН, което съдът счел за
недопустимо и представляващо основание за отмяна на атакуваното НП в тази част.
По отношение на другото административно нарушение за наличието на алкохол в
кръвта на водача съдът приел същото за недоказано. Този си извод основал на
отразеното в протокол за вземане на кръвна проба в ЦСМП, където било
отбелязано, че същият е употребил ракия и е отказал да даде кръв за изследване,
а на 21.03.2023г. е издаден протокол за
химическо изследване на кръвни проби на жалбоподателя, занесени лично от
служител на сектор ПП към ОДМВР Враца и установеното наличие на алкохол 0.85
промила. Според изложеното в обжалваното решение, за РС липсва яснота кога и
при какви обстоятелства жалбоподателят е дал пробата за кръвни изследвания, как
е взета и спазена ли е процедурата по Наредба №1/2017г., поради което и в тази
част е отменил НП
При този извършен от
въззивния съд анализ на установените от него факти и направени правни изводи по
приложението на материалния закон, настоящият касационен състав намира
следното:
Обжалваното решение е
правилно в частта, в която е отменено НП за наложеното административно
наказание за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, за което жалбоподателят е наказан
и с електронен фиш в деня на проверката 20.03.2023г. Повторното му
санкциониране за същото административно нарушение противоречи на основен правен
принцип в административното и наказателното производство „nе bis in idem“
/не два пъти за едно и също нещо/, поради което като е отменил НП в тази част,
въззивният съд е приложил правилно закона и в тази част решението следва да
бъде оставено в сила.
По отношение констатираното
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП – управление на МПС след употреба на алкохол
с концентрация на алкохол в кръвта 0.85 промила, касационният съд не споделя
изводите в обжалваното въззивно решение за неговата недоказаност.
В писменото си
възражение вх.№ 179500-3161/31.03.2023г. по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу
АУАН /л.18 от делото на РС/ нарушителят П.П. потвърждава изложеното в същия, че
е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, поради
което му бил издаден талон за медицинско изследване № 095575. Признава също, че
след получаване на талона, лично е посетил ЦСМП-***, където в указания му от
контролните органи срок е предоставил кръвна проба за изследване,
подчертавайки, че е „дал кръв“ и не е
имал никакви съмнения относно резултатите. В сезиращата РС жалба отново заявява,
че в ЦСМП *** му е взета кръвна проба, като основните му оплаквания са, че това
е станало в нарушение на Наредба №1/19.07.2017г. и в частност на нормите на
чл.14 и 16 от същата. Първата предвижда задължение на медицинския специалист да
опише състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на
съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има такива, което видно
от съставения Протокол, приложение №4 към чл.14, ал.2 /л.22 от делото на РС/ е
осъществено и са удостоверени съответните факти, в т. ч. вида и количеството на
употребения алкохол, субективни оплаквания, координация - запазена, поведение -
възбудено, проведен тест за равновесие и т.н. С оглед изложеното следва да се
приеме, че съответният медицински специалист е изпълнил точно предписанието на
цитираната норма, не се констатира твърдяното от жалбоподателя нарушение на
този текст от Наредбата и доводите му в този смисъл са неоснователни.
По отношение спазване
на разпоредбата на чл.16 от Наредба №1, съгласно която преди вземането на кръв
за изследване мястото на убождане се дезинфекцира с кислородна вода (3 %
водороден пероксид) или друг антисептик на водна основа, несъдържащ алкохол
и/или други летливи вещества, жалбоподателят твърди, че в неговия случай
мястото на убождане било дезинфекцирано с течност, която силно миришела на
алкохол, тъй като ръцете му били целите в масло и реално нямало друг начин за
дезинфекция. За установяване на това твърдение не са ангажирани никакви
доказателства, поради което съдът го намира за голословно и целящо да го
оневини. Затова и насочването към вида и качествата на използвания от медицинския
специалист дезинфекционен разтвор, настоящият съд намира за недоказана защитна
теза.
За пълнота на
изложеното следва да се отбележи, че е спазена и разпоредбата на чл.19, ал.1,
т.2 от Наредба №1/2019г., относно компетентността на научно-техническата
лаборатория при ОДМВР, извършила в конкретния случай изследването на кръвната
проба, удостоверено с Протокол №53/21.03.2023г. на Г.Г.-* в „Б.н.-т.л.“ при ОД
на МВР ***. В същия е отразено, че изследването е назначено от РУ Враца с талон
и медицински протокол рег.№ 369000-4487/21.03.2023г., изследваното лице е
жалбоподателят П.П., предоставени са два броя епруветки със съответни номера,
съответстващи на талона за изследване № 095575.
На следващо място, жалбоподателят
е разполагал и с възможността, предвидена в чл.27, ал.3 от Наредбата в седемдневен срок от връчване на наказателното
постановление да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ
чрез органа по производството, което няма данни да е сторил.
По своя
характер протокола за химическо изследване на кръв за определяне концентрацията
на алкохол е официален /като издаден от длъжностно лице в това му качество по
установен ред и форма/ свидетелстващ /удостоверителен/ документ, тъй като удостоверява
стоящи вън от издателя му факти, които се удостоверяват
от материализираното в свидетелстващия документ удостоверително изявление.
Такъв документ се ползва с материална доказателствена
сила. Може да се оспорва и отрича верността му, т.е., че изявлението, материализирано в него,
неотговаря на действителното положение и, че този свидетелстващ документ
удостоверява факти, които не отговарят на истината. Такова оспорване не е
успешно проведено от жалбоподателя, настоящ ответник и не е опровергано
съдържанието на документа, чрез доказване, че отразеният в документа факт – констатираното наличие на
етилов акохол в кръвта на водача от 0.85 промила, не се е осъществил. Това
обвързва и задължава съда да приеме, че удостовереното фактическо положение и
отчетен резултат от химическото изследване, отговарят на действителното такова.
Жалбоподателят е
оспорил подписите, положени в талона за изследване, с твърдение, че не са
негови, но същото е опровергано от заключението на назначената пред
първостепенния съд съдебно-почеркова експертиза, от което се установява, че
подписите „на проверено лице“ в талон за изследване № 065575, Приложени №1 към
чл.4, ал.3 са изпълнени от жалбоподателя П.М.П..
С оглед изложеното следва
да се приеме, че липсват твърдените от жалбоподателя нарушения на Наредба
№1/2017г. за реда, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на моторни превозни средства, поради което доводите за опороченост на
тази процедура са неоснователни и не се споделят от съда. Неправилен при това
положение е извода на въззивния съд за недоказаност на извършеното нарушение,
поради неспазване на процедурата по Наредба №1/2017г.
При този анализ на фактите съдът намира, че нарушението
по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е установено по делото от събраните доказателства и
същото е доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна
страна.
Настоящият състав на касационната инстанция,
извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства, намира крайния правен извод на РС, че
административното нарушение на ЗДвП, вменено на ответника в настоящото
производство, не е извършено, за неправилен
и необоснован.
Ето защо и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК твърдените от
касационния жалбоподател пороци на решението на Районен съд - Враца са налице,
както и са налице изложените касационни основания за отмяната му.
Обжалваното решение на първостепенния съд
е валидно и допустимо, но постановено при неправилна преценка на събраните
доказателства и в противоречие с материалния закон по нарушението, квалифицирано
по чл.
чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което в тази част, същото следва да бъде отменено. Делото е
изяснено от фактическа страна и следва въпросът да се реши по същество, като в
тази част се потвърди наказателното постановление.
Мотивиран от горните съображения и на
основание чл.
221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд-Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 282/13.10.2023 г. постановено по
АНД № 536/2023г. по описа на Районен съд – Враца, в частта, с която е отменено
НП № 23-1795-000099/18.04.2023г., с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП на П.М.П. *** е наложена глоба в
размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, като вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 23-1795-000099/18.04.2023г., издадено от Началник група в ОД на МВР Враца,
РУ Враца, с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174,
ал.1, т.2 ЗДвП на П.М.П. *** е наложена глоба в размер на 1000.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 282/13.10.2023 г. постановено по АНД № 536/2023г. по описа на
Районен съд – Враца, в частта, с която е отменено НП №
23-1795-000099/18.04.2023г., с което на П.М.П. ***
за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.1, т.1 пр. 1 и 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10.00
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: