Р Е Ш Е Н И Е
№ 260176 04.09.2020 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на шести август две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Станка Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 7007 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Хенрик Ибсен” 15, представлявано от Л.К.Д., чрез юк Т.К., срещу К.П.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 1187.38 лева - главница, дължима по договор за паричен заем с номер CREX-11303653 от 04.06.2015г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ********* и К.П.К., сумата от 341.96 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.07.2015г. до 05.06.2017г., сумата от 445.05 лева - лихва за забава за периода от 06.07.2015г. до 05.04.2019г., които вземания са прехвърлени на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ********* с договор за прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението – 02.05.2019г. до изплащане на вземането, като за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3468 от 2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
В исковата молба се твърди, че на 04.06.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ********* , гр. София и ответника по делото бил сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № CREX- 11303653. По силата на договора дружеството е предоставило сумата от 1239.00лева, която ответникът е следвало да върне на 24 броя месечни вноски, вкл. и добавка, съставляваща печалбата на кредитора. В договора за кредит било уговорено, че със сумата кредитодателят изпълнявал задължението си да заплати на търговски партньор сумата по главницата на договора, а ответникът – да получи стока, а именно мобилен телефон „Самсунг”. В договора било посочено, че К. е получил стоката в добро функционално състояние от търговския партньор на кредитора, а кредитодателят е изплатил сумата на 05.06.2015г. Сочи се, че К.К. не е изпълнил задължението си да заплаща погасителните вноски за получената стока. Падежът на първата неплатена вноска е бил 05.07.2015г. и от следващия ден кредитополучателя е изпаднал в забава, за което се претендира обезщетение за забава. Крайният срок на договора е настъпил на 05.06.2017г., с което цялото задължение на К. е станало изискуемо. На 10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл” бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който вземането на кредитора спрямо К. било прехвърлено на ищеца по делото. Претендират се разноски в настоящото и заповедното производства. Направени са доказателствени искания, представени са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения по чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който претенциите се оспорват като неоснователни и недоказани. В отговора са обсъдени облигационните правоотношения между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника К.. Сочи се, че за извършената цесия не е бил уведомен длъжника. Обсъдени са въпроси касаещи цесията и извършеното във връзка с нея по настоящото дело. Не са направени конкретни доказателствени искания. Не са посочени доказателства.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 240, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По
делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 3496 / 2019 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Длъжникът не е открит на установения адрес и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47 ГПК в указания срок заявителят е
предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира за
допустим.
По делото се установява съществуването на облигационно правоотношение по договор за паричен заем с номер CREX-11303653 от 04.06.2015г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ********* и К.П.К.. Видно от договора на ответника е предоставена сумата от 1239 лева за закупуване на устройство Samsung Galaxy Note 4 White N 910, описано във фактура от 04.06.2015 г. издадена от Техномаркет България АД. Следователно кредиторът е изпълнил договорното си задължение и е предоставил сумата от 1239 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 05.06.2017г., на 24 месечни вноски от по 66.49 лв.
От приетото и неоспорено по делото заключение на вещото лице Л. се установява, че от страна на отвентика е било направено едно плащане на 06.07.2015 г. Така вещото лице е достигнало до извод, че към момента на настъпване на падежа на задължението по договора – 05.06.2017 г., дължимата главница възлиза на 1187.38 лв., а дължимата възнаградителна лихва, описана в погасителния план като “такса ангаажимент” е в размер на 341.96 лв. Поради неизплащане на задължението за периода от датата на падежа на всяка вноска до 05.04.2019 г., общият размер на начислената лихва за забава върху главницата от 1187.38 лв. възлиза на 457.72 лв.
Видно от представения договор за цесия от 10.01.2017 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, прехвърля всички свои вземания, описани в приложение № 1 към договора, на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, като в приложението (л.25 от делото) фигурира задължението на К. по договор № CREX-11303653.
По делото са представени пълномощно от цедента “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с което се упълномощава цесионера да уведомява длъжниците за извършената цесия. Уведомления за прехвърляне на вземанията адресирани до длъжника К. изходящи от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като по делото не се спори, че същите не са достигнали до длъжника.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника. В случая не се спори между страните относно съществуването на вземането на първия кредитор по договор за паричен заем с номер CREX-11303653 от 04.06.2015г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ********* и К.П.К.. Падежът на цялото задължение е настъпил на крайната дата посочена в договора – 05.06.2017 г., с изтичането на която вземането е изискуемо, според правилата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Размерът на дължимата сума възлиза на 1187.38 лв. – главница и “такса ангаажимент” в размер на 341.96 лв., като същият е установен несъмнено, посредством приетото и неоспорено по делото заключение на вещото лице Д., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.
Според цитираната разпоредба на чл. 99 ЗЗД предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал. 3 на чл. 99 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера, а задължението му спрямо него ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор. Без значение е формата и начина на извършеното съобщение, защото те не са условие за валидност. По делото са приложени уведомителни писма, с които кредиторът е направил опит преди образуване на производството по делото да уведоми длъжника. Към момента на подаване на исковата молба, длъжникът не е бил редовно уведомен и по отношение на него цесията не е породила правното си действие. Едва с получаване на книжата приложени към исковата молба, сред които е и уведомлението адресирано от цедента – кредитор, до ответника, последният е получил съобщението за извършеното прехвърляне. Съгласно задължителната съдебна практика - решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о.на ВКС, това обстоятелство следва да бъде взето предвид, на основание чл. 235 ГПК и да се цени като редовно извършено уведомяване в хода на процеса. В настоящия случай, ищецът се явява само приносител на съобщението, изходящо от цедента, което е било депозирано пред съда и връчено на ответника. След като същото е достигнало редовно до адресата, представляван надлежно в съдебния процес, то цесионерът се легитимира валидно като кредитор на вземането по отношение на длъжника. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан до размера на задължението, установен по делото.
С оглед основателността на главния иск следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на лихва за забава, която за процесния период – от падежа на всяка месечна вноска до 05.04.2019 г. - е установена по размер, посредством заключението на вещото лице Л. и възлиза на общо 457.72 лв. Предвид заявения в производството размер от 445.05 лв. претенцията е изцяло основателна.
Предвид изхода от делото и съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в размер на общо 737.65 лв., включващи държавна такса от 29.65лв., възнаграждение за вещо лице от 270 лв., възнаграждение за особен представител на ответника – 338 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100лв., както и сумата от 89.49 лв. – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.П.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, че в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Хенрик Ибсен” 15, представлявано от Л.К.Д., съществува вземане в размер на сумата от сумата от 1187.38 лв. (хиляда сто осемдесет и седем лева и тридесет и осем ст.) - главница, дължима по договор за паричен заем с номер CREX-11303653 от 04.06.2015г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ********* и К.П.К., сумата от 341.96 лв. (триста четиридесет и един лева и деветдесет и шест стотинки) – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.07.2015г. до 05.06.2017г., сумата от 445.05 лв. (четиристотин четиридесет и пет лева и пет стотинки) - лихва за забава за периода от 06.07.2015г. до 05.04.2019г., които вземания са прехвърлени на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ********* с договор за прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението – 02.05.2019г. до изплащане на вземането, като за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3468 от 2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Хенрик Ибсен” 15, представлявано от Л.К.Д., сумата от 737.65 лв. (седемстотин триста и седем лева и шестдесет и пет стотинки), представляващи направените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 89.49 лв. (осемдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД