Решение по дело №601/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Община Плевен, представлявана от д-р В. Х. - кмет, чрез юрисконсулт З. З. срещу решение №226/30.04.2024. постановено по анд № 199/2024 г. по описа на PC-Плевен.

В жалбата се моли да се отмени изцяло цитираното решение на Районен съд гр. Плевен като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да се потвърди наказателно постановление №70/03.11.2023 г.

Посочва се, че за да отмени процесното наказателно постановление, районният съд неправилно е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения – в обжалваното решение е посочено, че описанието на нарушението, както и качеството, в което е ангажирана отговорността на жалбоподателя са неясни.

Посочва се, че се считат горните изводи на въззивния съд за неправилни, тъй като в процесното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които са свързани с нарушение на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Твърди се, че както АУАН, така и НП отговарят на изискванията за точно и пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Счита се, че описаната фактическа обстановка от страна на административно-наказващия орган позволява на лицето да разбере, с кое точно действие, респективно бездействие, е нарушена посочената в наказателното постановление разпоредба. Твърди се, че задължението за извършване на конкретни действия е вменено посредством точно и конкретно описание на фактическата обстановка и посочване установените факти, доказателствата, на които почиват, както и на ясни предписания за изпълнение.

Счита се, че съдът неправилно е възприел качеството, в което е привлечен под отговорността субекта на административно нарушение, като аргументите за отмяна на оспорения акт почиват на предпоставките за приложение нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, обхващаща нарушенията, извършени от ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени нарушения, като последното трябва да е предвидено и в самия нормативен акт с оглед разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН.

Посочва се, че разпоредбата на чл. 232, ал.5, т.6 от ЗУТ, за неизпълнение на който инж. К. Т. е подведен под отговорност, не предвижда състав на допустителство по аргумент от чл. 10 ЗАНН, като тясното тълкуване на горните разпоредби, води до заключението, че законодателят изключва за нарушение по чл. 74, ал.1 ,т 8 ЗУТ във връзка с чл. 232,ал.5 от ЗУТ налагане както на глоба на физическото лице - допустител, така и имуществена санкция на юридическото лице - извършител.

Навеждат се доводи, че в процесния случай, обаче нито в обстоятелствената част на АУАН и Наказателно постановление №70, нито в цитираните правни основания за налагане на санкцията - чл.74, ал.1, т.8 във връзка с чл. 72 от ЗУТ, във връзка с чл. 24 от ЗАНН, са наведени доводи за допускане или нареждане нарушението, като такива твърдения отсъстват както при провеждане на административнонаказателното производство пред наказващия орган, така и в проведеното съдебното производство пред Районен съд - Плевен. Твърди се, че напротив към отговорност е привлечено физическото лице – извършител, като административно-наказващият орган е приложил ал. 1 от чл.24 ЗАНН, като е наложил глоба на инж. Т., затова че ‘‘след разкопаване за отстраняване повреда на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, не е извършил за своя сметка, необходимите възстановителни работи, в срокове определени от общинската администрация.“

Посочва се, че от друга страна, разпоредбата на чл. 237а от ЗУТ - „За други нарушения на този закон, приетите от Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях, се налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец в размер от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.", не следва да намери приложение в настоящия случай, тъй като би трябвало да касае единствено нарушения, които не са били изрично очертани от предходните административнонаказателни разпоредби на ЗУТ.

Твърди се, че в случая законосъобразно отговорността е била търсена и реализирана с оглед извършване строителство на техническата инфраструктура, каквото е отстраняването на аварии по подземните мрежи и съоръжения на същата и на основани чл. чл.74, ал.1, т.8 във връзка с чл. 72 от ЗУТ, във връзка с чл. 24 от ЗАНН е наложена глоба на инж.К. Т., който се явява възложител на строителството. Посочва се, че от съвкупната преценка на събраните по делото пред ПлРС доказателства, може да се направи обоснован извод, че както от субективна, така и от обективна страна, инж. Т. е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, като предвид горното, изведените правни изводи на Районен съд - Плевен за наличие на съществено нарушение на чл. 24 от ЗАНН, обуславящо отмяна на наказателното постановление не почиват на действителната фактическа обстановка.

Посочва се, че неправилно въззивният съд е възприел, че с оглед представеното по делото писмо изх.№1360/25.05.2023 г., с което Община Плевен е уведомена за отстранената авария и предстоящо асфалтиране, става ясно, че служителите на „ВиК“ ЕООД - Плевен са извършили необходимите възстановителни работи и са възстановили нанесените повреди, като е останало единствено да се асфалтира процесната настилка в процесния участък. Твърди се, че противно на този извод, именно неполагането на асфалтова настилка, след като преди това същата е била изрязана, изкопана и премахната, е съществен елемент от фактическия състав на извършеното нарушение и обуславя изводът на АНО, че нанесените повреди не са били възстановени. Сочи се, че както се установява от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели при проверката е установена изрязана асфалтовата настилка и насипана със ситен камък, същата е била с остри стърчащи ръбове, но асфалт е липсвал, като засипването с трошен камък не представлява възстановяване на изрязаната настилка, а е един от елементите на подготовката за асфалтиране. Твърди се, че технологията на този процес включва профилиране и уплътняване на повърхността, след това полагане на слой от инертен материал и уплътняването му; полагане асфалтовата смес и нейното уплътняване; довършителни работи, като едва след качественото извършване на всички тези дейности, може да се приеме, че е извършено възстановяване на нанесените повреди по изрязаната и премахната асфалтова настилка. Твърди, се че друга особеност е, че с времето насипаната баластра сляга или бива отнесена от преминаващите превозни средства, както и под влияние на климатичните условия - вятър, дъжд и др., поради което се получава още по-голямо пропадане, като в случая, аварията е била отстранена преди 25.05.2023 г., съгласно уведомление от същата дата, а нарушението е установено на 17.08.2023 г. т.е изминали са три месеца, в течение на които под влияние на горепосочените условия неминуемо се е оформила още по -голяма неравност на пътното платно. Навеждат се доводи, че горното представлява предпоставка за настъпване на ПТП и за причиняване материални и нематериални щети на преминаващите МПС и граждани, и категорично не може да бъде възприето като възстановяване целостта на пътя, като това обстоятелство е достатъчен аргумент да не се приеме, че насипването с инертен материал на изкопа представлява възстановяване на нанесените повреди.

Навеждат се доводи, че освен законосъобразността, следва да вземат предвид и целесъобразността на проведеното производство по ЗАНН, а именно запазване целостта и облика на общинската техническа инфраструктура, както и предотвратяване настъпване на произшествия и произтичащите от тях материални и нематериални вреди, като нарушения от типа на процесното остават неотстранени в продължение на месеци или изобщо не биват поправени, като налагането на съответното наказание има за цел постигане на неговата поправителна и превантивна функция. Моли да се отмените решението и да се потвърди наказателното постановление.

В законоустановения срок ответникът инж. К. Х. Т., адрес гр. Плевен, [улица], ет.8, ап. 42, чрез адв. Н. Д., адвокат при Софийска адвокатска колегия, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, [улица], ет.1, ап.1 е депозирал писмен отговор, в който посочва, че така подадената жалба е изцяло неоснователна, недоказана и необоснована, а решение №226/30.04.2024. постановено по АНД № 199/2024 г. по описа на PC-Плевен за валидно, допустимо и правилно.

Посочва, че не споделя мнението на наказващия орган, че отговорен за възстановяването на настилките в случая е лично управителят на „ВиК" ЕООД Плевен, тъй като в Закона за устройство на територията ясно е посочено в разпоредбата на чл.232 ал.5 т.6, че глобата от 1000 до 5000 лева е предвидена за физическо лице, което не извърши възстановителните работи и не отстрани за своя сметка нанесените повреди на чужд недвижим имот във връзка с осъществяван от него строеж в срока, определен от органите на общината или от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, а в настоящия случай така извършеният строеж и по-конкретно разкопаването на настилката поради ремонтни дейности свързани с възникналата авария, е извършено не лично от управителя - още по-малко пък в лично качество, а от страна на дружеството, което той представлява, който факт правилно е съобразен при постановяване на оспореното решение на районния съд. Твърди се, че този съществен факт не е съобразен от наказващия орган при издаване на наказателното постановление, отделно от това, доводите изложени в настоящата жалба показват неразбиране и/или превратно тълкуване на приложимата нормативна уредба.

Намира, че адресат на наказателното постановлението не може да бъде управителят в лично качество, тъй като не той е извършил строежа /ремонта при аварията/, като фактът, че едно лице е управител на търговско дружеството, не го прави автоматично субект на нарушението по чл.232.ал.5, т.6 доколкото не се докаже, че именно то лично е извършило конкретното нарушението, а при изрично предвидените в закона случаи, че е наредил/допуснал да бъде извършено нарушението.

Навежда доводи, че в случая, ако е следвало да бъде налагано наказание, то отговорно следва да бъде „Водоснабдяване и канализация" ЕООД Плевен като юридическо лице, но като се установи кой е извършил разкопаването на процесната настилка при възникналата авария и кой е бил длъжен да възстанови настилките в определения от общината срок.

Твърди се, че след като аварията е отстранена от дружеството, а не лично от управителя, то и санкцията за невъзстановяване на настилките е следвало да бъде наложена на юридическото лице.

Навежда доводи, че обстоятелството, че в ЗУТ са уредени хипотези, при проявлението на които е налице основание за налагане на наказание на физически лица, не означава априори, че наказващият орган разполага с възможността свободно да избира, на кой субект да наложи административно наказание, като в случая, управителят на „ВиК" ЕООД Плевен няма лично задължение за поправяне на настилката, тъй като това е задължение на самото юридическо лице. Твърди, че целта на уредбата на ЗУТ, касаеща глобяването на физически лица, е имплементирана в законодателството с цел, когато самият строител или възложител е физическо, а не юридическо лице, то /ФЛ/ да бъде санкционирано в това му качество.

Посочва, че отговорността на ръководителите, допуснали или наредили извършването на нарушението, макар и да представлява отклонение от общите правила на чл. 24, ал. 1 ЗАНН за лична отговорност на непосредствените преки извършители на нарушението, въпросната разпоредба не преодолява и не дерогира действието на другата принципна разпоредба-тази на чл. 10 ЗАНН за това, че "допустителството" е наказуемо само в случаите, предвидени в съответен закон или указ.

Твърди се, че са нелогични наведените в жалбата твърдения, че „разпоредбата на чл. 232, ал.5 от ЗУТ не предвижда налагане на наказание „имуществена санкция", а единствено глоба, и затова според жалбоподателя единственият извод е, че „законодателят е изключил за нарушение по чл. 74, ал.1, т8 ЗУТ във връзка с чл.232, ал.5 от ЗУТ, налагането както на глоба на физическото лице - допустител, така и имуществена санкция на юридическото лице - извършител.", а извършеното тълкуване от страна на жалбоподателя за неправилно.

Посочва се, че в настоящия случай наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, вследствие на което е наложил наказание глоба на управителя на дружеството, вместо да наложи имуществена санкция съгласно чл. 237а от ЗУТ на субекта на нарушението „Водоснабдяване и канализация Плевен" ЕООД /в случай, че бъде установено нарушение/.

Моли да се потвърди решението и да бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание касаторът -кмет на Община Плевен, редовно призован, се представлява от юрк. З. З., като моли да се постанови съдебен акт, с който да се отмени изцяло решението като незаконосъобразно. Твърди, че предписанието на АНО позволява на наказаното лице да разбере, с кое точно действие или бездействие е нарушена посочената в НП разпоредба – има конкретно описание на фактическата обстановка, както има установените факти и доказателствата, на които те почиват. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно издадено. Моли да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В съдебно заседание ответникът - инж. К. Х. Т., адрес гр. Плевен, [улица], ет.8, ап. 42, редовно призован, се представлява от адв. В. В., който моли да се отхвърли подадената касационна жалба като неоснователна, недоказана и необоснована и да се потвърди решението като валидно и правилно и да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, за което е представен списък на разноските, ведно с договор за правни услуги, фактури и платежни.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление №70/03.11.2023г. на М. Я. - изпълняващ функциите на Кмет на Община Плевен, на инж.К. Х. Т., [ЕГН] управител на „Водоснабдяване и канализация“, ЕИК 82410658, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, [улица], . Процесното НП на основание чл.232, ал.5, т.6 от ЗУТ е наложено административно наказание - глоба в размер на 2500,00 /две хиляда петстотин/ лева за нарушение на чл.74, ал.1, т.8, във връзка с чл.72, ал.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка е чл.24, ал.2 от ЗАНН на инж К. Х. Т. управител на „ВиК“ ЕООД, Плевен за това, че на 01.08.2023 год. в гр. Плевен, общ. Плевен, е извършил следното:След разкопаване за отстраняване на повреда на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, не с извършил за своя сметка необходимите възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация до 30.07.2023 година. Излагат се фактите -на 19.07.2023 год. оправомощени служители на общинската администрация са извършили проверка в гр.Плевен на кръстовището на [улица] [улица]гр.Плевен, от която е установено наличие на два броя изрязани участъци от асфалтовата настилка на пътното платно. Местата на изрязаната настилката са запълнени с трошен камък и подготвени за асфалтиране. Дълбочината на изрязания участък с около 2 см. до нивото на съществуващата асфалтова настилка, с остри ръбове. Изрязаната асфалтова настилка не е възстановена.

След извършена проверка в общинската администрация, е установено, че е писмо изх. № 1360 /25.05.2023 год., инж.К. Х. Т. - управител на ВиК-Плевен е уведомил Община Плевен за извършени аварийно - ремонтни работи при възстановяване повреда на подземна мрежа на техническата инфраструктура — водоснабдителна и канализационна мрежа на кръстовището на [улица] [улица], гр.Плевен и предстоящо асфалтиране на засегнатия участък. На 18.07.2023 год. в Община Плевен е постъпил сигнал вх. № ТСУ-94- 6506-1/ 18.07.2023 год. от А. М. за невъзстановена настилка на уличното платно на адрес гр.Плевен, кръстовището на [улица] [улица].

С оглед събраните данни се установява, че изрязването на асфалтовата настилка на пътното платно на [улица] [улица]гр.Плевен е извършено във връзка е отстраняване авария по водоснабдителната мрежа на гр. Плевен, поддържана и стопанисвана от ВиК ЕООД -Плевен.

До инж.К. Х. Т. - управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Плевен е изпратено писмо изх. № ТСУ-94-6506-1/ 20.07.2023 год. на Кмета на Община Плевен, с което на основание чл.74, ал.1 т.8 от ЗУТ е определен 10-дневен срок от получаване на писмото за възстановяване на асфалтовата настилка на кръстовището на [улица] [улица], гр. Плевен, а именно до 31.07.2023 год., видно от обратна разписка за получаване на 21.07.2023 год. Изготвен е констативен протокол и снимков материал.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК се споделят мотиви на първоинстанционния съд.

В случая в НП е сочена като нарушена нормата на чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и чл. 72, ал. 2 от ЗУТ вр. чл. 24, ал. 2 от ЗАНН и правилно е прието от съда, че не може да се ангажира отговорността на Т., тъй като не е предвиден състав на допустителство в сочените норми.

Съгласно чл. 74, ал. 1 т . 8 от ЗУТ строителят на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е длъжен да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация, а съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗУТ при повреди на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва да бъдат отстранени незабавно, възложителят или експлоатационното дружество може да започне работите веднага, като уведоми за това съответната общинска администрация и собствениците на засегнатите поземлени имоти.

Съгласно чл. 232, ал. 5, т. 6 от ЗУТ наказва се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което не извърши възстановителните работи и не отстрани за своя сметка нанесените повреди на чужд недвижим имот във връзка с осъществяван от него строеж в срока, определен от органите на общината или от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.

С оглед горепосоченото настоящата инстанция намира, че отговорен за неизпълнение на сочените задължения е строителят респ. физическо лице или дружеството –строител, извършило дейностите по разкопаване. В случая е ангажирана отговорност на инж. Т. като управител на „ВиК“ ЕООД, но сочените норми не предвиждат хипотеза за ангажиране на отговорност на представляващ дружеството като допустител или наредител.

Предвид горепосоченото съдът намира, че следва решението да бъде оставено в сила.

С оглед изход на делото и представени доказателства за договорено и изплатено адв възнаграждение на л. 32 и сл. искането на пълномощник на ответник по касация за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 63д от ЗАНН следва Община Плевен, гр.Плевен, пл. Възраждане № 2 да заплати на инж. К. Х. Т., [ЕГН], гр.Плевен , [жк], ет. 6, ап. 42 разноски в размер на 1200 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност на адв възнаграждение на касатора, тъй като делото е фактическа и правна сложност.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение №№226/30.04.2024 г., постановено по анд № 199/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.

Осъжда Община Плевен, адрес: гр.Плевен, пл. Възраждане № 2 да заплати на инж. К. Х. Т., [ЕГН], гр.Плевен , [жк], ет. 8, ап. 42 разноски в размер на 1200 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.