Решение по дело №2543/2015 на Районен съд - Ловеч

                                       Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                            №

                                         гр.Ловеч, 24.11.2016 г.               

 

                               В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКШ СЪСТАВ в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря  Р.Б., като разгледа докладваното от съдията  гр.дело №2543  по описа за 2015год,за да се произнесе съобрази:

             Иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

             Съдът е сезиран искова молба, подадена от Н.П.Ч., с адрес: ***, чрез пълномощника си адв.В.н., адрес *** – ПРОГРЕС – ХРИСТО М. ***, представляван от Т.Х.М..

             Ищецът излага в ИМ, че в края на 2007 г. решил да създаде овощна градина и за целта започнал да търси подходящо място в близост до гр.Ловеч. Сочи, че намерил такова в землището на с.Лисец, общ.Ловеч – два съседни поземлени имота с идентификатори 43829.195.4 с площ 6245 кв.м. и 43829.195.5 с площ 10 462 кв.м. по КККР на с.Л. Уточнява, че имотите били съседни и имали собствен водоизточник, което било много важно за плановете му. Ищецът твърди, че се свързал със собствениците на двата имота, съответно С.П.Р. и ЕТ „Скорпион – Стела Ц.” и постигнали договореност с тях да посади овощните дръвчета в имотите им. Поставил ограда на двата имота и извършил всички необходими дейности по подготовката за разсаждане на дърветата –очистване на терена, подравняване, дълбока оран, изкопаване на около 1200 дупки с дълбочина 60 см. След това закупил и посадил около 1200 дръвчета праскови от скъп сорт. Твърди, че се грижил за овошките повече от 6 години, като ежегодно било извършвано подрязване, пръскане, обработка на междуредието, обработка на редовете с торовнасяне и всички други необходими грижи за дръвчетата. Навеждат се твърдения, че към момента в двата имота има общо 1176 праскови, които са в много добро състояние. Ищецът заявява, че до  края на 2013 г. никой не е оспорвал правото му върху овощните дръвчета. За негова огромна изненада в началото на 2014 г. при посещение на овощната градина се оказало, че е поставен катинар и не може да влезе в имота. На място бил представител на ответника, който му заявил, че имота вече е собственост на ЕТ „ Пластик – Прогрес – Христо М. –Т.М.”. След справка в Агенцията по вписванията ищецът  установил, че имотите действително са закупени от ответника, както следва:имот с идентификатор 43829.195.5 с площ 10 462 кв.м ме у възложен с Постановление от 28.06.2013 г. на ДСИ при РС - Ловеч по изп.дело №532/10 г. и изп.дело №537/10 г., а имота с идентификатор 43829.195.4 с площ 6245 кв.м. е закупен от ответника с Нот.акт № 151, том Х, рег.№ 6290, дело №892/22.11.2013 г. на Нотариус Найда Тодорова. Твърди се, че и в двата документа имотите са описани като „поземлен имот – нива”, като никъде не било описано, че реално представляват овощна градина. Поддържа, че реално ответникът е заплатил стойността на имотите  само като за нива без да е отчетена повишената стойност на имотите, поради наличието на млади овощни дървета в тях.

             Ищецът твърди, че няколко пъти се срещнал с ответника, за да се опита да постигнат някаква договореност, но не успял да постигне резултат, като при последния разговор ответникът му заявил за си търси правата  по съдебен ред. Наведен е правен довод, че собственикът на имота дължи на подобрителите заплащане на направените подобрения, тъй като се обогатява с тях, получавайки имота в подобрен вид, а полезните разноски са направени с оглед конкретното предназначение на вещта – за земеделски нужди. Твърди, че подобренията не са били включени в цената на придобиване на имотите, респ.ответникът се е обогатил. Твърди, че е направил разходи в общ размер над 30 000 лв. за предварителната подготовка на имотите за засаждане на овощните дървета, за стойността на закупените дръвчета за засаждане, както и за отглеждане на прасковите за целия период от началото на 2008 г. до началото на 2014 г. Посочва, че стойността на всяко едно плодно дърво, определена според годините амортизация и срока на плододаване е 25 лв/ бр, при наличието на 1 176 дръвчета сумата, с която се е увеличила стойността на процесните имоти във връзка със земеделските подобрения, възлиза общо на 29 400 лв.

             С допълнителна молба, депозирана в производство по изправяне на нередовности на ИМ, ищецът е уточнил, че подобренията в двата процесни имота са направени преди закупуването на имотите от ответника през 2013 г.Посочил е, че с предишните собственици е постигната договореност за дългосрочно ползване на имотите под наем, като се създаде овощна градина, но не са сключвани писмени договори за наем или аренда.

             В петитумната част на ИМ е отправено искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ЕТ „Пластик – Прогрес – Христо М. – Т.М.”, на основание чл.59 от ЗЗД, да заплати на ищеца  следните суми:

             - За ПИ с идентификатор 43829.195.4, с площ 6 245 кв.м. сумата от 11 000 лв. за извършени от ищеца подобрения, изразяващи се в засаждане и отглеждане на 440 бр. фиданки праскови;

             - За ПИ с идентификатор 43829.195.5, с площ 10 462 кв.м. сумата от 18 400 лв.за извършени от ищеца подобрения, изразяващи се в засаждане и отглеждане на 736 бр. фиданки праскови, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до изплащане на горните суми.

             Претендирани са и разноски по делото.

             В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника – ЕТ”Пластик – Прогрес – Христо М.- Т.М.”, чрез проц.представител Ил.К. – адвокат от ЛАК. Застъпва становище за недопустимост на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД, тъй като такъв следва да бъде предявен само в случаите, когато ищецът не може да се защити с друг иск и по друг ред. По същество оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер. Развива аргументи, че право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл.72 и чл.74 от ЗС има само владелецът, а не и държателят/ ППВС №6/1974 г. по гр.д.№9/74 г./Счита, че неправилно са констатиурани като ответнии, като исковата претенция е следвало да бъде предявена срещу старите собственици. Не оспорва, че през 2013 г. е закупил процесните два имота, като в документите за собственост същите са записани като поземлени имоти – ниви, но намира, че само собствениците са могли да променят статута на земята, но не и ищеца. Твърди, че е закупил имотите с направените подобрения, като е заплатил цена много по – висока от нормалната. Когато е закупил имотите, изобщо не е знаел за отношенията на ищеца със старите собственици – ЕТ „Скорпион 666 – Стела Ц.” и С.П.Р..Изтъква, че по делото не са представени никакви доказателства за договорни отношения със собствениците на двата имота. Позовава се на Справка по лице от АВп/ за двамата продавачи/, от която е видно, че няма вписан договор за наем, което прави безспорен факта, че ищецът е държател и няма никакви права на подобрител. Счита, че ищецът е ицвършил самоуправни действия в чужд имот, а когато прец 2013 г. ответникът закупил имотите не е имал възможност да  прави възражения срещу тези подобрения. Твърди, че е закупил изоставен имот, ипотекиран и без желание и евентуално възможност за връщане на кредита. Поддържа, че ищецът е имал възможност да участва в търга и да закупи имота.

             Като трети лица – помагачи на страната на ответника са конституирани предишните собственици – продавачи ЕТ „Скорпион 666 – Стела Ц.” – гр.Троян и С.П.Р. ***.

             Третото лице – помагач ЕТ „Сторпион 666 – Стела Ц.” не е взел становище по иска.

             Постъпил е писмен отговор от третото лице С.П.Р., чрез пълномощника – адв.Ст.Г.. Намира иска за допустим, но по същество оспорва изцяло същия като неоснователен. Заявява, че никога и при никакви обстоятелства С.П. не се е договаряла с ищеца да отдаде под наем недвижимия си имот за създаване от него на овощна градина. За пръв път е научила за това от своите син и съпруг, когато се е свързала с ответника и са уговаряли продажбата на имот.Прави възражение за настъпила погасителна давност за претендираните суми по отделните пунктове по години до 2010 г.вкл.или общо за сумата от 8 160лв.

            В о.с.з.ищецът  Н.П.Ч. се явява лично и с процесуален представител- адв.В.Н..Поддържа иска и моли исковата претенция да бъде уважена. Въпреки предоставената възможност, в определения от съда съгласно чл.149, ал.3 от ГПК срок,  по делото не е представена писмена защита.

             Ответникът  ЕТ „Пластик – Прогрес – Христо М. *** се представлява от адв.Ил.К.. Оспорва иска, като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.Подробни съображения излага  в хода на устните състезания.

             Третото лице – помага ЕТ”Сторпион 666 – Стела Ц.” – гр.Троян не взема участие в процеса.

             Третото лице – помагач С.П.Р. се представлява от договорно упълномощен представител – адв.Ст.Г..Моли, като неоснователен и недоказан, иска да бъде отхвърлен.Подробни фактически и правни доводи са изложени в писмени бележки.

             Съдът като съобрази становището на страните,събраните по делото писмени и гласни доказателства,преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

              По делото не е спорно, че към 2007 г. третото лице - помагач ЕТ „Сторпион – 666 – Стела Ц.” – гр.Троян е бил собственик на имот, съставляващ ПИ с идентихфикатор 43829.195.5, с площ 10462 кв.м., находящ се в землището на с.Лисец, общ.Ловеч в местността „Бозалъка”. Към този момент собственик на съседния имот – ПИ с идентификатор 43829.195.4, с площ 6215 кв.м. е С.П.Р., също конституирана като трето лице – помагач по делото. Не е спорно също, че и двата гореописани имота са били със статут на „ниви” като начин на трайно ползване.

             Установява се, че в края на 2007 г. ищецът решил да създаде овощна градина и предприел действия по реализиране на намерението си. Както сам посочва в ИМ, намерил подходящо място в землището на с.Лисец, общ.Ловеч, а именно двата съседни имота, описани по-горе. Заградил двата имота и започнал предварителната им подготовка да засаждане на овощни дръвчета. Закупил и засадил около 1200 дръвчета праскови, за които полагал грижи повече от 6 години – подрязване, пръскане, обработка на междуредието, обработка на редовете , торовнасяне . По делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод какви са били отношенията между собствениците и ищеца във връзка с ползването на имотите, както и постигната ли е била някаква договореност между тях. Самият ищец не отрича, че писмени договори за наем или аренда с предишните собственици не са били сключвани, като в потвърждение на това са и приложените към делото Справки по лице от Агенцията по вписванията по персоналната партида на С.Р. и ЕТ „ Сторпион 666 – Стела Ц.”.

             Установено е, че ПИ – нива с идентификатор 43829.195.5 е бил изнесен на публична продан за удовлетворяване вземане на „Райфайзенбанк България” ЕАД към третото лице – собственост на  „Скорпион 666 – Стела Ц.” - длъжник по изп.дело №532/ 2010 г. и 537/2010 г. по описа на СИС – Ловеч . С постановление от 28.06.2013 г.за възлагане на недв.имот, ДСИ при Ловешки РС  е е обявил за купувач  и е възложил имота върху фирма ЕТ „ Пластик – Прогрес – Христо М. – Т.М.” , срещу предложена от последния цена за имота в размер на 8 969 лв.

             Представен и приет по делото е Нот.акт № 151, том Х, рег.№ 6290, д.№ 892/ 2010 г., от който е видно, че на 22.11.2013 г. С.П.Р. е продала на ЕТ „ Пластик – Прогрес – Христо М. – Т.М.” ПИ – нива в землището на с.Лисец, общ.Ловеч, с площ от 6215 кв.м., имот с идентификатор 43829.195.4 за сумата от 6250.00 лв.

             По делото са изслушани и приети основно и допълнителни заключения по назначената съдебно – агрономическа експертиза.Съгласно основното заключение, овощна градина от праскови е създадена според технологията за създаване на същата, като имотите са оградени с трайна телена ограда с циментови диреци. Вещото лице е констатирало, че в двата имота са засадени 1295 бр. дървета праскови, като посадъчният материал е закупен от разсадник в с.Цалапица, общ.Пазарджик .Сортовете са Валвет – 430 бр., Елиза – 430 бр. и Мелина – 435 бр. Според експертизата общата стойност, с която се е увеличила стойността на имота към момента на закупуване на имотите през м.септември – ноември 2013 г. е 32 750 лв.Вещото лице е посочило, че към момента на извършване на експертизата м.ноември 2015 г. градината се намира в изоставено състояние и стойността й започва да пада, като е изтъкнато, че след осмата година следва да бъде остойностена като дърва за огрев. В основното заключение е пределен общият размер на направените действителни разходи по създаването на овощната градина, включващи всички трудови и материални разходи, свързани с предварителна подготовка на имотите за засаждане на овощните дървета – очистване на дърветата, храсти, камъни, подравняване, дълбока оран, изкопаване на около 1200 бр.дупки с дълбочина 60 см,, стойността на закупените дръвчета за засаждане, както и за отглеждане на прасковите за целия период от началото на 2008 г.до началото на 2014 г. за подрязване, обработка на междуредиегто, обработка на редовете с торовнасяне и всички други необходими дейности. Според експертизата всички тези разходи са предвидени в Наредбата за базисните цени на трайните насаждения  и са остойностен в изготвените таблици , както следва цена на 1 брой дръвче – 52 лв./ табл.1/ и общо за цялата площ от 16 707 дка – 34 750 лв.

             В отговор на поставени допълнителни задачи вещото лице е депозирало дополнително заключение, в което е посочило поотделно за всеки от процесните два имота

разходите по години , съобразявайки уточнителна молба на ищеца от 18.04.2016 г. Дадени са оценки, определени по различен метод, като по искане на ищеца експертизата е извършена по агротехнически мероприятия по технологична карта.Видно от заключението, общите разходи за имот 43829.195.4 с площ 6, 245 дка е 6 171.86 лв., а за съседния имот 43829.195.5 с площ 10, 462 дка е 10333,80 лв. Общо за двата имота разходите са в размер на 15 955,18 лв.

             По  искане на страните по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели, посочени от двете страни по спора.

             От показанията на свидетелите М.А.Ц.Б.Т.А., разпитани по искане на ищеца, се установява, че в различни периоди от време в рамките на процесния са полагали грижи за овощната градина – пръскане, копаене, поливане, подрязване, като и тримата твърдят, че градината е била в добро състояние и с добро плододаване, а за полагания от тях труд получавали заплащане от ищеца Н.Ч. . Св. Абова заявява, че е работила още от създаването на овощната градина  през м.март 2008 г.до края на есента 2008 г. и твърди, че е участвала в засаждането на 1200 бр. дръвчета, както и в поставянето  на ограда на имота, а до напускането си се грижил за овошките. В периода 2009 г. до 2011 г.за дръвчетата се е грижил св.Асенов, който твърди, че към момента, в който преустановил да полага грижи  всичко било в добро състояние и нямало болни дървета. Дръвчетата се поливали на две седмици с маркуч и помпа, а само когато имало  валежи, не били поливани. Св.Богданов заявява, че е гледал градината в периода 2011 г до 2013 г., като твърди, че в края на периода състоянието й било добро. Цялата градина била оградена, като нямало място, което да не е заето с дръвчета , като плододаването било добро.

             По искане на ответника по делото са разпитани свидетелите Г.С.Й.Й.М.М.. От показанията на св.Стоев се установява, че работи във фирма „Пластик Прогрес от 2012 г. като механизатор.Знае, че овощната градина е била засадена с праскови, като е закупена от ответника през 2013 г.- около 10 дка.били спечелени на търг, а останалата част е закупена от друг собственик. Описва състоянието на имота след закупуването му, като излага, че на място заварили висока трева, а дръвчетата не били подрязвани. Ответникът  осигурил цяла бригада, като били изкарани около 30 – 40 ремаркета с клони , а тревата била окосена с Шредер. Споделя, че всички дейности се извършвали след консултиране с агроном – св.Йорданов. Изтъква също, че на места имало изсъхнали дървета, а на някой от дръвчетата по стеблата имало гъбички. Свидетелят твърди, че въпреки положените усилия, не успели да възстановят градината

             При разпита си пред съда св.Йорданов дава показания, че по професия е агроном и от дълги години се занимава с трайни насаждения, като има създадени около 450 дка собствени градини и отделно обслужва още 6000 дка. Пояснява, че с ответника работи от 10 години, като непосредствено след закупуване на имотите с трайни насаждения, ги е посетил. Твърди, че останал разочарован, като по негова преценка  градината не била работена от 2-3 години назад. Поддържа, че не е възможно нейното възстановяване. Посочва, че около 15 – 20% имало изсъхнали дървета и по тях имало гъби, а при  заболеваемост в такъв процент овощната градина е нерентабилна за производство на плодове. Свидетелят заявява, че е посъветвал ответника  да изкорени и да презасади градината, като се сигури период от време за почивка на мястото.

             От показанията на св.Миновска  се установява, че е съпруга на ответника – търговец, както и че работи във фирмата като счетоводител. Твърди, че двама имота са закупени през 2013 г., като единият – собственост на ЕТ”Скорпион” е закупен на търг от ДСИ, а другият – от С.П. чрез договорза продажба. Изтъква, че и двата имота се водят ниви, но имало засадени дръвчета праскови, макар градината да била изоставена, необработвана и в много лошо състояние. Дръвчетата били над 3 м. – обезлистени и без плодове, в междуредието било обрасло с висока трева. След закупуването на имотите, още есента на 2013 г. се консултирали с агроном и опитали да възстановят градината, но се оказало, че това е икономически неизгоздно , решили, че по-добре е да се изкоренят дърветата, но докато тече процесът изчакват. Изтъква, че след закупуването на имотите, на няколко пъти ищецът  е ходил при тях и се опитвал да ги накара да се откажат от имота, като дори се заканил, че би имало последствия за тях, ако не го сторят. Свидетелката заявява, че със съпруга си са земеделски производители, поради което след като видели обявлението от ДСИ, преценили, че закупуването на имота ще им е от полза. Вторият имот закупили, след като били потърсени от сина на С.Р. –св. Василев, който първоначално дори имал претенции към тях, че са засадените трайните насаждения в имота, но в процеса на разговора бил информиран, че е Н..”Въпреки това попитах, да няма нещо. Отговорът бе, че нямат никакъв – нито писмен, нито устен договор.”/ св.Миновска/

              Св.Василев е дал показания, според които във връзка с разширяване на семейния бизнес по отглеждане на пилета, имали нужда от пари и майка му решила да осигури приходи от своята наследствена нива. Когато заедно с баща си отишли на място, видели че имало насети праскови , преценили, че не може да  използват имота по предназначение като нива и затова решили да продадат. Именно тогава при тях отишъл ищецът Н., като ищецът твърди, че до този момент, не го бил виждал. В съседния имот видяли Мая и Т.М. и ги попитали дали проявяват интерес към имота, тъй като възнамеряват да го продадат. „Разговори с ищеца Н. не сме имали във връзка с имота, но след като го продадохме, той дойде в с.Казачево, спря с една сива кола на отбивката, каза че търси С.Р. и се представи, каза: Аз сбърках, че засадих този имот, бе да съм разговарял с вас”,  предложи да го закупи от нас, но ние вече го бяхме продали” / Св. Д.Василев/ .

             По реда на чл.176 от ГПК ищецът Н.Ч. е дал обяснения по делото, като е заявил, че за част от имота, който е собственост на ЕТ „Скорпион” е имало уговорка да го ползва и овощната градина била засадена с тяхно знание. Твърди, че са имали уговорка да уредят отношенията си за един по-дълъг период. Посочва, че на една част от имота/ парче от около 600 кв.м./ самият той е собственик , а относно другата част разбрал, че е на жена от с.Казачево. Срещнал се с кмета на селото и  постигнал с него устна договорка. „ Той каза:”Няма проблеми, дай тук парите, ще й ги дам.” Не съм я виждал жената, не съм й давал пари, на Иван Димитров съм ги дал”. В обясненията си ищецът сочи, че е преустановил да владее имота през 2013 г, когато след проведен търг  имотът е възложен на ответника. Заявява, че е знаел за някои от изп.дела, образувани срещу бившия собственик ЕТ „Скорпион”. Не отрича, че след като ответникът бил спечелил търга, се е срещнал с него и съпругата му, говорили, даже  жена му била склонна да му дадат половината от 6 – те дка на С.Р., но Т.М. бил против, тъй като вече ги били закупили.

             В проведеното на16.05.2016 г. о.с.з. обяснения по реда на чл.176 от ГПК е дал и ответника. Посочил е, че към имота на ЕТ „Скорпион” проявили интерес след като излязла обявата  на ДСИ, тъй като  се занимава със земеделие, а имотът е в същото село. Твърди, че дръвчетата били изоставени, не се обработвали , като сметнал, че това е така заради наложения запор. Първата година се опитали да ги възстановят, но се оказало невъзможно.Другият имот от 6 дка закупили след като собствениците им казали, че го продават.

             При такава фактическа обстановка ищецът е сезирал съда с иск по чл.59 от ЗЗД, който е субсидиарен по своя характер. Обосновал е наличието на правен интерес от предявения иск с твърдения, че не разполага с друг иск, с който да защити правата си.   Съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. За да приеме за осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване ,в настоящия процес ищецът следва да установи кумулативно наличието на следните предпоставки: своето фактическо обедняване и респ.обогатяването на ответника по иска, липса на основание за разместването на имуществените блага и връзка, произтичаща от общи факти, между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.Именно при установяване на тези обстоятелства се дължи връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването.

             С оглед  доказателствата по делото съдът приема за безспорно установен  фактът, че със собствени средства и труд ищецът е създал овощна градина в процесните два имота, без по надлежния ред обаче да е бил променен техният статут и начин на трайно ползване  като ниви. Доказано е, че именно ищецът е осъществил предварителна подготовка на двата процесни имота във връзка със засаждането на овощни дръвчета, закупил е и засадил около 1200 дръвчета праскови, като в период от 2008 г. до продажбата на имотите през 2013 г. е направил разходи за тяхното отглеждане – подрязване, пръскане, обработка на междуредието, поливане, торовнасяне и други , оценени от вещото лице по години поотделно за всеки от имотите съобразно внесеното от ищеца уточнение. Безспорно е също, че тези дейности са довели до разместване на имуществени блага - намаляване патримониума на ищеца и съответно увеличаване патримониума на  собственика и доколкото това имуществено разместване е осъществено без наличието на правно основание, то с оглед принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване,  собственикът би следвало да дължи връщане на сумата,с която неоснователно се е обогатил. В настоящия казус поведението на ищеца не може да бъде свързано с правата на добросъвестен владелец, поради което подобренията, които той твърди, че е извършил в процесните два имота, не могат да се търсят по реда на чл.72, ал.2 от ЗС. Тази разпоредба е приложима само в полза на добросъвестния владелец и приравнените към него, но не и за подобрителя, който няма качеството на владелец и не се намира в договорни отношения със собственика относно извършените подобрения. В случая ищецът има качеството на държател на имота за процесния период, като отношенията със собственика следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване, като за извършените подобрения ищецът принципно има правото на по- малката сума измежду сумата за извършените разходи и увеличената стойност на имота в резултат на подобренията. В този смисъл е и възприетата постановка в Постановление №1 от 28.05.1979г.по гр.д.№1/79г.на Пленума на ВС, което е актуално и към настоящия момент. От страна на ищеца по делото не са ангажираните писмени доказателства – фактури или други платежни документи, от които да се установи конкретен размер на  действително направените разходи за материали и труд. Оценка на същите по години и поотделно за всеки от двата имота е дадена в приобщеното заключение на вещото лице по  съдебно – агрономическата експертиза, като в основното заключение същата е определена съгласно  Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, а в допълнителното заключение – по примерна технологична карта за отглеждане на плододаващи праскови. Становището на настоящият състав е, че във всички случаи за успешното провеждане на иск по реда на чл.59 от ЗЗД е необходимо да се установи действителният размер на реално извършените разходи, а не същите да са предполагаеми такива. Ето защо ищецът не може да търси направените  разходи за създаването и поддържането на овощната градина в двата имота като сума, с която собственикът се е обогатил, единствено на базата на хипотетично определяне на същите от в.л. без те да са  установени и доказани конкретно по размер чрез надлежни доказателства.

             На следващо място, в исковата молба са наведени твърдения, че собственикът на имота дължи на подобрителите заплащане на направените подобрения, тъй като се обогатява с тях, получавайки имота в различен /подобрен/ вид, а полезните разноски са направени с оглед конкретното предназначение на вещта – за земеделски нужди.  Твърди се също, че тези подобрения не са били включени в цената при закупуване на имотите, с което обосновава приложението на института на неоснователното обогатяване. Доводите, изложени от ищеца, не се споделят от настоящия състав. Съдът  намира, че в случая пасивно легитимиран по иска би могъл да бъде единствено собственикът на имота към момента на извършване на подобренията, но не и приобретателят , срещу когото е насочен иска. След оставяне на исковата молба без движение и във връзка с дадените от съда указания,ищецът  е депозирал уточнителна молба вх.№ 5496/ 27.08.2015 г, с която изрично е посочил, че извършените подобрения в двата процесни имота са направени преди закупуването на имотите от ответника през 2013 г. Внесено е също уточнение, че с предишните собственици не са сключвани писмени договори за наем или аренда, като такива не са налице и с настоящия собственик – ответника ЕТ „ Пластик – Прогрес – Христо М. – Т.М.”. Горното обстоятелство потвърждава извода относно качеството държател  на ищеца по отношение на имотите, като такова е неговото качество дори и същият да е бил допуснат в имотите със съгласието на собствениците с уговорка за ползване, както и при наличие на уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост, в каквато насока са неговите твърдения  относно имот 43829.195.5, собственост на третото лице ЕТ „Скорпион – 666”./в този смисъл Решение №159 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1492/2013 г., ІІ г.о./. Категорични данни по делото в тази насока обаче не са налице, като напротив от обясненията, дадени от третото лице – помагач С.Р. в проведеното о.с.з. на 07.12.2015 г. е видно, че за първи път се е срещнала с ищеца след като вече била продала имота. Твърди, че лично не е ходила в имота преди продажбата, като го държала като резервен вариант за продаване. Споделила е, че синът й и съпругът й при посещение в имота през 2013 г. са установили наличието на засадени дръвчето, но категорично е заявила, че  не е знаела кой се е самонастанил и засадил имота. Фактът, че е бил засаден конкретно от Н.Ч. разбрала, когато той след продажбата я потърсил в с.Казачево.  

             Съдът счита, че решаващият извод на съда следва да бъде съобразен с трайно установената съдебна практика, която принципно  приема, че приобретателят на недвижим имот не е пасивно легитимиран по иска за подобренията, извършено в него преди прехвърлянето му. Поддържа се становището, че задължението за обезщетяването им във всички случаи възниква в лицето на бившите собственици на имота, които следва да отговарят за заплащане стойността на подобренията. От момента на извършване на подобренията се поражда задължението на първоначалния собственик на имота да обезщети подобрителя и да удовлетвори вземането му, като тези задължения не следват автоматично правото на собственост, а по арг. от чл.92 от ЗС с подобренията се обогатява лицето, което е имало качеството на собственик към момента на извършването им. Именно това лице, а не неговите частни правоприемници дължат заплащането им./ Решение №1640 от 29.11.1999 г. по гр.д.№ 440/99 г, ІV г.о. и Решение № 2349 от 29.12.1995 г. по гр.д.№ 2926/94 г, ІV г.о., Определение №175 от 9.04.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 750/2012 г., І г.о./. Следователно, ответникът  ЕТ „Пластик – Прогрес – Христо М. – Т. Мновски” като последващ приобретател на процесните имоти с идентификатори  43829.195.4 с площ 6245 кв.м. и 43829.195.5 с площ 10462 кв.м. по КККР на с.Лисец , не би могъл да замести своите праводатели – третите лица – ЕТ „Скорпион 666 – Стела Ц.” и С.П.Р., за техните задължения към ищеца в качеството му на подобрител на имотите за извършените подобрения по времето преди придобиване на собствеността. Такова заместване не произтича нито от закона, нито от договора, въз основа на който приобретателят е придобил правото на собственост върху двата имота. Противно на твърденията на ищеца, съдът приема, че увеличената стойност на процесните имоти  е реализирана от предишните собственици, чрез продажбата на оскъпените подобрени имоти. Събрани са доказателства, че в хода на изп.дело е извършена е извършен оглед , направена е експертна оценка на изнесения на публична продан имот и е определена пазарна цена, съобразена с неговото актуално състояние. От представения  по делото Нот.акт за продажбата на другия имот е видно, че същият е продаден като нива, но продажната цена в размер на 6250 лв, която е реално заплатена от ответника -купувач/плат.нареждане от 22.11.2013 г./ надвишава многократно данъчната оценка  на имота – 822.24 лв. По делото не е установена недобросъвестност на приобретателя, но съдът счита, че дори и в такава хипотеза след като ищецът няма качеството на добросъвестен владелец, то същият не би могъл да реализира вземането си за извършени подобрения срещу приобретателя на двата процесни имота – ответника ЕТ „Пластик – Прогрес – Христо М. – Т.М.”.

            Съобразявайки всичко изложено по-горе съдът намира,че при условията на пълно и главно доказване ищецът не успя преминаване на имуществени блага в претендирания размер от патримониума на ищеца, с  което същият да е обеднял, в патримониума на ответника като обогатеното лице. Съдът намира, че  в приложение на правилото за разпределяне на доказателствената тежест следва да се приеме,че недоказаните факти  не са се осъществили и в рамките на настоящото производство ищецът не е установил какво е фактическото му обедняване, респ.ответникът да се е обогатил.Ето защо за ищеца настъпват неблагоприятните последици от това обстоятелство, поради което предявеният от Н.П.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си - адв.В.Н., адрес *** ПЛАСТИК – ПРОГРЕС – ХРИСТО М. – Т.М.”, с ЕИК *********, седалище/ адрес на управление: с.Лисец, общ. Ловеч, ул.”Централна”№1, представлявано от Т.Х.М. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД,  с който се претендира вземане за направени от ищеца подобрения в недвижими имоти, както следва: За ПИ с идентификатор 43829.195.4, с площ 6 245 кв.м. сумата от 11 000 лв. за извършени от ищеца подобрения, изразяващи се в засаждане и отглеждане на 440 бр. фиданки праскови; За ПИ с идентификатор 43829.195.5, с площ 10 462 кв.м. сумата от 18 400 лв.за извършени от ищеца подобрения, изразяващи се в засаждане и отглеждане на 736 бр. фиданки праскови, ведно със законната лихва, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

             Поради акцесорния си характер,с оглед отхвърлянето на главния иск ,като неоснователна следва да бъде отхвърлена и претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на законна лихва, считано от датата на подаване на ИМ – 17.07.2015 г. до изплащане на горните суми.

             При този изход на процеса на основание чл. 78, л.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00лв, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 30.09.2015 г.

             Съгласно императивната разпоредба на чл.78, ал.10 от ГПК,  на третото лице помагач не се присъждат разноски по делото, поради което претенцията на третото лице помагач С.П.Р., чрез пълномощника й – адв.Г., за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лв, като неоснователно подлежи на отхвърляне.

             Мотивиран от горните съображения съдът

 

                                                  Р   Е   Ш   И   :

 

             ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от Н.П.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си  - адв.В.Н., адрес *** ПЛАСТИК – ПРОГРЕС – ХРИСТО М. – Т.М.”, с ЕИК *********, седалище/ адрес на управление: с.Лисец, общ. Ловеч, ул.”Централна”№1, представлявано от Т.Х.М. иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД , с който се претендира вземане за направени от ищеца подобрения в недвижими имоти, както следва: За ПИ с идентификатор 43829.195.4, с площ 6 245 кв.м. сумата от 11 000 лв. за извършени от ищеца подобрения, изразяващи се в засаждане и отглеждане на 440 бр. фиданки праскови; За ПИ с идентификатор 43829.195.5, с площ 10 462 кв.м. сумата от 18 400 лв.за извършени от ищеца подобрения, изразяващи се в засаждане и отглеждане на 736 бр. фиданки праскови, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ – 17.07.2015 г. до изплащане на горните суми.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК Н.П.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ” ПЛАСТИК – ПРОГРЕС – ХРИСТО М. – Т.М.”, с ЕИК *********, седалище/ адрес на управление: с.Лисец, общ. Ловеч, ул.”Централна”№1, представлявано от Т.Х.М. разноски по делото в размер на 800.00 лв/ осемстотин/лева.

             ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.78, ал.10 от ГПК, искането на третото лице помагач  С.П.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лв, като неоснователно.

             Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника  - ЕТ „Скорпион 666 – Стела Ц.”, ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр.Троян, ул.”Васил Левски”№337 и С.П.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

                                 

 

                                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: