Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2022г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесети януари 2022г.,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря Светла Великова
и прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от
с-я Желязкова КАНД № 2518/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба „С.Т.
2001“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, к.к.“Златни
Пясъци“, хотел Елена, представлявано от управителя С.С. Д, чрез пълномощник –
адв. И.С., срещу Решение № 511/26.08.2021г. по АНД № 2338/2021г. по описа на
Районен съд Варна, ІV състав, с което е изменено Наказателно постановление /НП/
№ 03-013443/24.03.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
като наложеното на дружеството за нарушение на чл.128 т.2, вр. чл.224 ал.1 и
чл.228 ал.3 от КТ наказание имуществена санкция в размер на 5 000 на
основание чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.1
от КТ и намалена на 1 500 лв.
Касаторът
твърди, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, като постановено в
противоречие със закона, при неправилно тълкуване и прилагане на
материално-правните и процесуални норми, и в противоречие със събраните
доказателства. Оспорва формираните от съда изводи, довели до постановяване на
оспореното решение. Конкретно възраженията му се свеждат до това, че: -Срокът
по чл.34 от ЗАНН за съставяве на акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/ е изтекъл, като в тази връзка счита невписването на датата на
извършване на проверката за съществено процесуално нарушение; -Неосъществен
състав на вмененото нарушение, доколкото представените по делото доказателства
установяват изплащане на дължимото обезщетение в законоустановените срокове. На
изложените основания моли да се отмени решението на ВРС и да се постанови друго
по съществото на спора, с което да се отмени НП.
От
страната е подадена и частна жалба срещу Определение № 500/28.09.2021г. по същото АНД, с което съдът е
оставил без уважение искането на процесуалния представител на „С.Т.“ ЕООД за
присъждане на разноски. Моли се отмяна на определението и уважаване на
искането.
В
депозирана чрез пълномощника адв.С. молба и двете жалби се поддържат, като по
подробни събражения се моли тяхното уважаване. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
Ответникът
- Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к.Б.,
оспорва жалбаите. Моли да се остави в сила обжалваното решение на ВРС.
Претендира ю.к.възнаграждение.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение
за правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
И
двете жалби са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което са допустими за разглеждане. За да се произнесе по
същество, съдът съобрази следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „С.Т. 2001“ ЕООД, против гореописаното НП. За да се произнесе по
спора, въззивния съд е приел от фактическа страна, че през м.01.2021г. служители
на Дирекция „ИТ” гр.Варна, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от „С.Т. 2001“ ЕООД.
При проверка на изисканите и представени от дружеството документи,
проверяващите констатирали, че за лицето П. С. П., не са представени
доказателства за изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск по
прекратено със Заповед № 816/05.10.2020г. трудово правоотношение по Трудов
договор № 1388/22.06.2020г. От дружеството не са представени доказателства за
ползван от лицето отпуск за периода на действие на трудовия договор, а в
представената разчетно-платежна ведомост за м.10.2020г. нямало начислено
обезщетение за П.. За установеното на дружеството бил съставен АУАН, редовно
върчен на представляващата дружеството, която вписала, че има възражения и не е
съгласна с констатациите в акта. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили
писмени такива. Въз основа съставения АУАН и като възприел описаната в същия
фактическа обстановка и дадената правна квалификация, административнонаказващия
орган /АНО/ издал процесното НП, с което наложил на дружеството имуществена
санкция в размер на 5 000 лв.
Въззивният съд е приел горната фактическа
обстановка за безспорна въз основа представените писмени доказателства и
депозираните свидетелски показания, като не е кредитирал представеният пред въззивната инстанция
РКО, както и показанията на П. П., установяващи изплащане на обезщетение по
чл.224 от КТ.
В решението си съдът е изложил
мотиви, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване
на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно
съставен АУАН издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от
компетентен орган, в законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57
от ЗАНН. В тази връзка подробно са обсъдени възраженията на дружеството. Съдът е приел за неоснователно възражението на въззивника за
неспазен срок по чл.34 от ЗАНН, тъй като АУАН е издаден на 18.03.2021г. в
тримесечния срок от наличния по преписката протокол отразяващ извършена
проверка през м.01.2021г., а датата на самата проверка не е съществен реквизит
от НП. Счел е, че
в НП се съдържат факти, които в достатъчна степен описват нарушението, дата
място и обстоятелства, които го потвърждават, като отсъствието на данни в НП колко дни
платен годишен отпуск е имало лицето, ползвало ли е част от тях и за какъв
период се дължи обезщетението, не опорочава НП, тъй като от една страна тези
данни се съдържат в доказателствата по преписката, а от друга – налице са
категорични данни, че П. изобщо не е ползвал платен отпуск. Във връзка с
последото, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства е установено деянието, вмеено с НП.
За да измени
наложената с НП санкция и да определи такава в законоустановения минимум, съдът
е приел, че АНО не е съобразил факта на извършване на нарушението за първи път,
както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като взе предвид установената по делото
фактическа обстановка, събрните доказателства и предвид наведените от касатора
възражения, съдът достигна до следните правни изводи:
Същото е валидно, допустимо
и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС е
извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и
чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил
процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, като изрично е посочил кои кредитира и защо. Подробно е обсъдил
доводите на страните.
По
касационните възражения:
Настоящата
инстанция изцяло споделя мотивите на ВРС относно приложението на чл.34 от ЗАНН.
Конкретната дата на извършване на проверката от контролните органи не е
съществен реквизит от съдържанието на НП. Освен това делото са налице данни за
извършена предходна проверка на дружеството, завършила с Протокол от
10.12.2020г. Видно обаче от същия, тази проверка не касае процесния период нито
има констатации по отношение на П. П.. Присъствени форми, ведомости и фишове за
заплати за м.11 и 12.2020г., релевантни за спора, предвид разпоредбата на
чл.228 ал.3 от КТ, са представени от проверяваното дружество едва с молба от
27.01.2021г. и то след няколкократното им изискване от проверяващите. Ето защо,
следва да се приеме, че е спазен срокът по чл.34 за съставяне на АУАН.
Споделят
се и изводите на ВРС, че в конкретния случай размерът на дължимото обезщетение
е несъществен реквизит и непосочването му в АУАН и в НП не съставлява
съществено процесуално нарушение. Налице са безспорни доказателства, че П. изобщо не е ползвал
платен годишен отпуск, а и същото не е елемент от състава на нарушението.
Независимо
от горното, съдът намира жалбата за основателна. ВРС в пълнота е установил
фактите по делото, но неправилно е ценил събраните по делото доказателства.
Представеният РКО съдържа изрично отбелязване, че с него на лицето П. П. на
15.10.2020г. е изплатена сума в размер на 190 лв., представляваща обезщетение
по чл.224 лв. В този смисъл са и дадените от самия П. показания в съда. Вярно
е, че същият не е категоричен относно периода на изплащане, но пък твърди, че е
получил тази сума и подписът положен на ордера е негов. Доколкото ответната
страна не е направила по предвидения в закона ред оспорване на съдържанието и
автентичността на документа /въпреки, че подписът се различава от тези на П.,
полагани във ведомостите за заплати в трудовия договор/, то за въззивния съд не
е съществувало основание да не ги кредитира, предвид и това, че не противоречат
на събраните по делото доказателства. По-късното представяне на РКО е само
индиция за съставянето му за целите на производството, но липсват категорични
данни и доказателства за това.
Предвид изложеното,
съдът намира решението на ВРС за неправилно, поради което същото следва да бъде
отменено и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се отмени
и НП.
Предвид горното,
следва да се отени и обжалваното Определение № 500/28.09.2021г. по същото АНД, с което съдът е оставил без
уважение искането на „С.Т.“ ЕООД за присъждане на разноски. Само за пълнота, съдът намира за
необходимо да посочи, че и при изменение на размер на санкцията на страната се
дължат разноски, съразмерно на уважената част.
Предвид изхода на
делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за две
съдебни инстанции, следва да бъде уважено. Същите се претендират и са доказани
в размер на 600 лв. пред въззивния съд и на 580 лв. за касационното обжалване,
но при условията на изрично направено от ответната страна възражение и липсата
на фактическа и правна сложност на спора, разноските следва да се присъдят в
размер общо на 600 лв /по 300 лв. за всяка инстанция/ на осн. чл.63д, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.36 от ЗАдв,
вр. чл.18 ал.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горните
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 511/26.08.2021г. по АНД № 2338/2021г. по описа на Районен съд Варна, ІV
състав;
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-013443/24.03.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което „С.Т. 2001“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, к.к.“Златни Пясъци“, хотел Елена, представлявано от
управителя С.С. Д за нарушение на чл.128 т.2, вр. чл.224 ал.1 и чл.228 ал.3 от КТ е е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 5 000 лева, на основание чл.416
ал.5, вр. чл.414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна
инспекция по труда“, със седалище гр.София, бул.“***, да заплати на „С.Т. 2001“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, к.к.“Златни Пясъци“, хотел Елена, представлявано от
управителя С.С. Д, разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева – платено
адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.