Р Е Ш Е Н И Е
№ 260073/25.7.2022г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на дванадесети юли, през две хиляди
двадесет и втора година,
в публично заседание, в следния
състав:
Председател: В.а Тонева
Секретар: Й.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №559 по описа на ШРС за 2021год.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове по чл. 227 ал.1 б“в“ от ЗЗД от ищците Л.Г.К.,
ЕГН ********** и К.Н. К., ЕГН **********,
родители на ответника Н.К.Н., ЕГН ********** с адрес: ***. Заявяват, че на ***г. Л.Г.К. изтеглила ипотечен
кредит от „Банка ДСК „ АД в размер на 13 800 евро, който бил рефинансиран и към
момента ищецът К.Н.К. заплаща ежемесечно, по кредита сумата от 210,71лв.
Кредитът е обезпечен с ипотека на единственото жилище на ищците.
Твърдят, че сумата от 13 800 евро равняваща се
на 26 990 лв. от кредита била дарена на ответника Н.К.Н.. Твърди се също, че
К.Н.К. заболял от covid-19 и е лекуван в МБАЛ -
Шумен от 12.11.2020г. до 14.12.2020г., като към момента бавно се възстановявал.
Заявява се, че ищецът К.Н.К. е на 78 години, инвалид със 100% инвалидност с
придружител има и други заболявания, а пенсията му е 602лв. К.Н.К. полага грижи
за майка си, която е на 99 години, за което заплаща по 200лв. месечно от своята
пенсия. За лекарства, необходими за възстановяването му от covid-19,
всеки месец заплащал по 120лв. Тъй като неговата пенсия не стига, двамата ищци
харчат пенсията на ищцата Л.Г.К., която е 568,99лв. Тя е пенсионер на 70 г.,
диспансеризирана с болест на щитовидната жлеза. Преди заболяването на ищеца
двамата живеели със 380лв., към момента със 284,50лв. на човек. Твърдят, че
след извършване на дарението двамата изпаднали в трайна нужда от издръжка
поради факта, че доходите им се явявали по - ниски от линията на бедност в
България за 2020г., която била 363 лв. Сочат, че многократно са провеждали
разговори с ответника, за да им заплаща издръжка от 350 лв. месечно, но за
съжаление той отказвал, въпреки, че имал възможност да я плаща. На 18.03.2020г.
депозирали нотариална покана за исканата от тях издръжка от 350 лв. месечно,
която покана ответникът получил на 03.06.2020г. Заявяват, че до настоящия
момент ответникът отказва да плати поисканата издръжка. Предвид гореизложеното, молят да бъде отменено дарението за сумата от 10 000лв., представляваща
частичен иск, от дарение в общ размер на
26 990лв., извършено от Л.Г.К. и К.Н.К. в
полза на Н.К.Н., поради непризнателност, на основание чл. 227, ал.1, б.В
от ЗЗД.
В предоставения на основание чл. 131 ГПК срок, ответникът депозира отговор на исковата молба. Твърди, че не се касае за дарствен
акт, а за заем. Твърдяната сума в левова равностойност била прехвърлена на
27.03.2012г. и на 28.03.2012г. по сметка на ЕТ „Н.Н.-Ф.К. Н.“, поради което
дарение на Н.К.Н.
не било налице, за да се иска разваляне. Твърди се, че искът не е предявен от
надлежна страна, доколкото ищецът К.Н.К. е рефинансирал кредита по своя воля и
не е надлежно легитимиран по иска за разваляне на дарение. Договорът за банков
кредит с „Банка ДСК“ е подписан само от ищцата. Сочи се, че не е налице т.н.
„трайна нужда„ тъй като ищците се позовават единствено на прекарания covid-19
от К., а фактът, че неговата майка на 99 години се нуждае от средства, не
следва да се приема като основание за иска. Ответникът твърди, че сам той е с
влошено здравословно състояние, има сърдечно заболяване и астма,
диспансеризиран е. Не разполага с месечни доходи, не е здравно осигурен, сам си
купува лекарствата. Ответникът полага грижи и дължи месечна издръжка на дъщеря
си К., като се твърди, че поради липса на средства, дори е в обективна
невъзможност да я дава, поради което и няма възможност да дава издръжка и на
родителите си. Чрез даване на издръжка на родителите си при тези обстоятелства
би поставил детето си в неблагоприятно положение. Алтернативно се заявява, че
искът е неоснователен и се иска неговото отхвърляне. Представят се доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.
В съдебно заседание за
ищците се явява адв. Д.Д.,ищецът К.Н. К.
се явява лично. Ответникът се явява лично и с адв.Т. при ШАК, като поддържа
отговора си.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Ищците са
родители на ответника. От приложения по делото договор за жилищен ипотечен
кредит се установява, че на 21.03.2012г.
между Банка ДСК и ищцата Л.Г.К. е сключен договор
за сумата от 13 800 евро, обезпечен с договорна ипотека на апартамент,
находящ се на ул. “Д.“№ ***в гр. Шумен. Като ипотекарен длъжник по
договора е посочен ищецът К.Н. К..
Съгласно данните,
отразени в справка от Агенция по вписвания, процесното жилище- апартамент, находящ се на ул.“Д.“№ ***в гр. Шумен, е дарено от
ищците на 20.03.2015г. на А. В. Н. –внук
на дарителите, като същевременно двамата са запазили правото си на ползване
върху имота .
От
материалите по приложеното гр. д. № 706/2018г. по описа на ШРС, и от справки извлечение от банка ДСК
се установява, че обща сума в
размер на 17 394 лв. е преведена от
ищцата по сметката на
ЕТ „Н.Н.
- Ф.К. Н. „ на ответника, а именно след усвояването на процесния кредит от
ищцата Л.Г.К., на 27.03.2012г. е отбелязана банкова операция „прехвърляне на средства „ в размер на
6985 лв. по сметката на ЕТ „ Н.Н.
- Ф.К. Н.„ както и на следващият ден
от сметката на ищцата по сметката
на ЕТ „Н.Н. - Ф.К. Н.„ , която е на ответника, е била преведена сума в размер на
10 409 лв., с посочено основание „захранване на сметка „.
От
нотариална покана относно изплащане на месечна издръжка в размер на 350
лв., изходяща от ищците до ответника и от разписка № 2155 се установява, че поканата е връчена на ответника на 03.06.2020г.
В Епикриза,
издадена на ищеца К. Н.К. е посочено, че е постъпил на лечение в
МБАЛ - Шумен на 12.11.2020г. и е изписан на 14.12.2020г., с отразена диагноза:
Ковид -19 идентифицирана
вирусна инфекция, друга
вирусна пневмония. От приложената
социална оценка на ищеца К. Н.К. и
заповед от 29.02.2016г. на основание чл. 42, ал.7 от Закона за интеграция на хора с увреждания се установява, че на
ищеца е била отпусната месечна добавка в размер на 32,50лв.
В Експертно решение № 0173 от 12.01.2016г. за ищеца К.Н.К., като водеща диагноза е посочено Колон
асценденс и е отразено общо заболяване
- процес на колон асденденс Т3 НО МО. Състояние след десностранна хеми колектомия.Операция по повод брид илеус с извеждане на временна илеостома.
Артериална хипертония група III
умерена степен, сърдечна форма
хипертонично сърце. Приложени са амбулаторни листи .
Относно здравословното състояние на ищцата Л.Г.К. са представени доказателства -
медицинско направление и амбулаторен лист за преглед от 13.02.2020г., с отразена диагноза „умерено тежък депресивен период“.
Приобщени по делото са фактури за извършени плащания от ОП „О. м.
ц.“ на „Ф.с. Н“ ЕООД с материално отговорно лице - Н.
Ч./ стр. 198 -209/.
От уведомително писмо от „М.Ф. „АД /телевизия
ТВН/ седалище и адрес на управление гр. Р.
се установява, че лицето Н.К.Н. / стр. 122/ не е и не е бил в
трудово-правни отношения с „М.Ф. „АД/телевизия ТВН/. Дружеството е имало
сключен договор с „Ф.с.
Н„ ЕООД гр. Шумен, представлявано от управителя Н. В.Ч., като именно на
това дружество са изплащани суми по банков път
въз основа на издавани фактури. По
делото са приобщени доказателства, че ответникът Н.К.Н., към 28.04.2021г. е бил
с прекъснати здравноосигурителни права. Представено е платежно нареждане, че към 03.11.2021г. е
извършено плащане на 2100лв. за
здравноосигурителни вноски за НЗОК/ за 5
години назад/, за да може да бъде приет
на лечение ответникът Н.К.Н., като платец на сумата е лице с имена В. Н. С.- син на бившата
съжителка на ответника.
От представеното споразумение между ответника и Н. В.Ч. се установява, че ответникът Н.К.Н. дължи
изплащане на месечна издръжка 180 лв. на
малолетното си дете К. Н. Н., която се отглежда от майката- Н.В.Ч..
От писмо
от ШОС изх. № 1469 от 08.11.2021г./стр.
189/ се установява, че ответникът Н.Н. е
отличен с грамота за изключителен граждански
принос за укрепването на
публичния образ на ОС Шумен, връчена му
на 13.03.2019г., като наградата
няма парично изражение.
По делото
е представена и Епикриза на ищеца К. Н.К.
И.З.№4520/2022г., удостоверяваща, че на 11.04.2022г. е постъпил за диагностика
и лечение на ритъмни
и проводни нарушения в МБАЛ -
Шумен, изписан на 15.04.2022г.
По делото е назначена и изготвена съдебно -счетоводна
експертиза, чието заключение е прието и неоспорено от страните. В заключението
на същата вещото лице посочва, че за
периода от 01.04.2020г. до 01.04.2021г.
доходите на ищцата Л.Г.К. са в общ размер 7570,96лв., а разходите са 7441,40лв., а за ищеца К.Н.К., за същия
период, доходите са 9090,95лв., а разходите
са 9912,47лв., като в с.з. уточни,
че причина за по-големия разход е фактът, че ищецът е имал наличност по банковата си сметка и поради това е
направил по-голям разход, теглил е суми в брой. Същевременно общо за процесния период, експертът посочва, че по данни на НСИ доходите на член от домакинство възлизат 7085,95лв., а разходите 6242,57лв.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск за частична отмяна на дарение, а именно за сумата от 10 000лв., представляваща част, от
дарение в общ размер на 26 990лв., извършено от Л.Г.К., ЕГН ********** и К.Н.К., ЕГН **********, в полза на Н.К.Н., ЕГН********** поради
непризнателност на основание чл. 227, ал.1, б.В от ЗЗД.
С договора за
дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го
приема /чл. 225, ал. 1 ЗЗД/. Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по
силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в
собственост на дарения подареното, като със стойността на последното
имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу
полученото, дареният има моралното задължение за признателност към дарителя,
което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на
издръжка. Съгласно Решение № 1031 от 30.12.2009 г., на ВКС, І г.о. договорът за
дарение е едностранен договор и по начало не създава никакви задължения за
надарения, включително и да дава издръжка на дарителя. Надареният има само
морално задължение да бъде признателен на дарителя за направеното дарение. Това
морално задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка,
само ако настъпят нови юридически факти – ако дарителят изпадне в нужда и ако
поиска от надарения да му дава издръжка. Последица от неизпълнение на това вече
правно задължение е възможността дарението да бъде отменено от дарителя на
основание чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД.
Анализирайки приложените по делото доказателства / включително и приложените извлечения по гр. д. № 706/2018г. по описа на ШРС, стр.6-8/ съдът приема,
че действително сумата, получена от кредита, изтеглен от
ищцата, в размер на 13 800 евро, с
равностойност от 26 990 лв., е дадена в дарение на ответника Н.К.Н., на два пъти - на
27.03.2012г. и на 28.03.2012г., като е преведена по сметка на ЕТ „Н.Н.-Ф.К. Н.“, с посочено основание „захранване на
сметка“.
Съдебната практика е ориентирана към възприемане на
подхода, че за дарения на парични средства
от роднини по права линия , както е в настоящия случай не е
необходимо непременно представяне на
писмени доказателства за това. Нормално и житейски оправдано е да се приеме, че
родителите на ответника са му дарили твърдяната сума. Следва да се
подчертае също, че законът не изисква определена форма на дарението, когато то
е между близки роднини, както е в процесния случай, между родители и син. В
горния смисъл съдът приема, че е осъществено дарение от ищците на
твърдяната парична сума.
От събраните по делото доказателства се установява, че
ищцата е над 70 годишна, а ищецът е на
80 години, като същият е безспорно със множество здравословни проблеми, което се
установява от приложените по делото епикризи
и експертно решение. Относно ищцата са налице доказателства за единствено за изпадане на депресия, с диагноза „умерено тежък депресивен период“.
Относно доходите на ищците в периода към датата на отправената
нотариална покана, съдът приема,
съобразявайки заключението на изготвената по делото съдебно -икономическа
експертиза , че доходът на всеки от ищците не е под линията на бедност за
процесния период- за
периода от 01.04.2020г. до 01.04.2021г.
доходите на ищцата Л.Г.К. са 7570,96лв., а разходите са 7441,40лв., а за ищеца К.Н.К., за същия
период, доходите са 9090,95лв., а разходите
са 9912,47лв. ,като се посочва от експерта, че ищецът е имал наличност по банковата си сметка, направил по-голям
разход, теглил е суми в брой. Същевременно за процесния период, експертът посочва,
че по данни на НСИ, доходите на
член от домакинство са 7085,95лв., а
разходите 6242,57лв., следва извод, че
ищците имат доход по-голям /и съответно правят разход по–голям/ от посочения
в информацията на НСИ. Поради
изложеното, съдът приема, че не се доказва по безспорен начин изпадане на двамата ищци в трайна нужда от издръжка.
Твърденията на
ищеца, че ежемесечно дава по
200лв. за памперси и за наемане на човек за смяна на памперси, за
майка му М. И. А. ЕГН **********, /починала на
02.04.2021г./,
съдът не кредитира доколкото по делото
не са представиха доказателства в тази насока. От събраните по делото доказателства се установява, че
ищците освен син – ответника Н.К.Н., ЕГН **********, имат и дъщеря –св.Д. К. Н., разпитана в с.з.,
проведено на 13.07.2021г.
От показанията на св. Н. се изяснява, че страните в
процеса са в много лоши отношения, както
и фактът, че ищците през 2015г. са дарили жилището, в което живеят, на своя
внук, който е син на дъщерята- св.Д.Н., което се установява и от приложената по
делото справка по данни за физическо /юридическо лице от Агенцията по вписвания.
От показанията на св. Н. В.Ч. се установява, че
ответникът е трайно безработен, в тежко финансово състояние, страда от сърдечно
заболяване и тежка форма на астма, станала
хронична, които обстоятелства се
установяват и потвърждават от представените писмени доказателства,
приложени с отговора на исковата молба. Ответникът Н.К.Н., ЕГН ********** дължи ежемесечна издръжка от 180лв. на малолетното си дете К..
По делото не се събраха безспорни доказателства, от които да се направи извод
за наличие и размера на доходи
, реализирани от същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в" ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да
даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Кумулативните предпоставки
за това са трайната нужда от издръжка на
дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния
/изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не
възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя
си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. При иск
за отмяна на дарение на основание чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД, какъвто е предмет
на разглеждане от настоящата инстанция, не е налице проява на непризнателност,
когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той се
нуждае трайно, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка
на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа
по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
За да се признае на дарителя правото да иска отмяна на
дарението, недаването на издръжка трябва да се прояви в съответна обществено укорима форма и поради това
непризнателността да може да се оцени като драстична. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато
дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да
накърнява своите минималните нужди и обичайната издръжка на лицата, на които
дължи такава по закон, и въпреки това отказва да я даде. Съобразно посоченото в ТР № 1/21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по
описа на ОСГК на ВКС, при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка,
от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с
даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които
е длъжен да издържа по закон, в по - лошо положение от това на дарителя. Признателността изисква дареният да намали собствения
си стандарт на живот и в случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от
издръжка, но до нивото на минималните лични и обичайни нужди. Необходимо е да
се прецени дали дареният е в състояние да задоволи собствените си нужди и тези
на лицата, които е задължен по закон да издържа, с останалите си доходи и
имущество и с тези, които би могъл да реализира, ако положи всички усилия,
изисквани от дължимата грижа и добросъвестността.
С оглед на справедливостта, в случаите, при които
дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на
своите близки (най - често ненавършили пълнолетие деца), на които дължи
издръжка по закон, е прието, че е налице обективна невъзможност за изпълнение
на правното задължение за даване на издръжка и отказът на дарения да я даде не
е необоснован, поради което не следва да се признае право на отмяна на
дарението.
Въз основа на гореизложеното и от събраните по делото
доказателства, съдът приема, че в случая не са налице безспорни доказателства за изпадането в трайна нужда от издръжка от страна на двамата ищци,
както и приема , че недаването
на издръжка , в случая не е проява на
непризнателност от страна на
ответника, съобразявайки финансово
му и здравословно състояние и наличието
на алиментни задължения към малолетното му дете и е налице невъзможност ответникът
да осигури издръжка на ищците, без да накърнява своите минимални нужди и
обичайната издръжка на лицето , на което дължи такава по закон. Поради всичко
гореизложено, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
На основание чл.
78 ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответника разноски
в размер на 500лв., за адвокатско възнаграждение .
Водим от горното ,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Л.Г.К., ЕГН ********** и К.Н. К., ЕГН ********** за
частична отмяна на дарение за сумата от 10 000лв.,представляващо
част от дарение в общ размер на 26 990лв., извършено от Л.Г.К.,
ЕГН ********** и К.Н.К., ЕГН **********, в полза
на Н.К.Н., ЕГН**********, поради непризнателност на основание чл. 227,
ал.1, б.В от ЗЗД, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Л.Г.К.,
ЕГН ********** и К.Н. К.,ЕГН ********** ***,
да заплатят на Н.К.Н., ЕГН**********, сумата
500,00лв. (петстотин лева) - разноски за
адвокатско възнаграждение .
Решението може да
бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна
жалба пред Окръжен съд Шумен.
Районен съдия :