Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 504 Година 2021,
09.03. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
02.12.2020 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1188 по описа
за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от Л.Г.Б. с
посочен адрес *** срещу Решение №2153-15-101/16.04.2020г. на Ръководителя на ТП
на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх.№1029-15-11152/20.03.2020г. на Б.
и е потвърдено Разпореждане №РВ-3-15-00722316 от 24.02.2020г. на Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Пловдив, за възстановяване на
добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от
17.07.2017г. до 11.08. 2017г. в размер на 975,36 лв. главница.
Недоволен от така издаденото
решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната
му. Претендира разноски. Подробни съображения излага в депозирана по делото
писмена защита.
Ответникът по жалбата
Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна. Подробни
съображения излага в депозирано по делото писмено становище. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Пловдивският административен
съд – VІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в рамките
на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е спорно между страните,
че в ТП на НОИ-Пловдив от осигурителя „ЛАЙФ 85“ЕООД с.Дъбене, в
несъстоятелност/21.06.2019г./ за Л.Г.Б. са представени Удостоверения по образец
съгласно приложение №9 към чл.8 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/ с данни относно правото на
парично обезщетение към следните болнични листове: №Е20170154556 с период на
временна неработоспособност от 12.07.2017г. до 25.07.2017г. вкл. На
26.07.2017г. е изплатено парично обезщетение за 7 работни дни в размер на
341,38 лв.; болничен лист №Е20170473417 с период на временна неработоспособност
от 26.07.2017г. до 11.08.2017г. вкл. На 09.08.2017г. е изплатено парично
обезщетение за 4 работни дни от месец юли 2017г. в размер на 195,07 лв., а на
16.08.2017г. – за 9 работни дни от месец август 2017г. в размер на 438,91 лв.,
като преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения
са въз основа на подадената от осигурителя „ЛАЙФ 85“ ЕООД информация в Регистъра
на осигурените лица.
На основание чл.107 КСО и
чл.29 ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ от Ръководител на ТП
на НОИ – Пловдив е издадена Заповед №ЗР-5-15-00497140/03.12.2018г., с която е
възложено извършване на проверка по разходите на ДОО на жалбоподателя, връчена
на лицето на 09.12.2018г./л.47/.
От страна на Б. са
декларирани следните обстоятелства: за това, че „Лайф-85“ЕООД търси
работници/служители е разбрал от сина си С.Л.Б.Б. и той го е свързал с фирмата.
Не е сключвал договор с „Лайф-85“ЕООД, не е работил, не знае къде се намира
офисът на фирмата, не е подписвал документи, тъй като не е работил, не познава
прекия си ръководител, не е контактувал с никого, не знае какъв е размерът на
заплатата, тъй като не е получавал такава, не е получавал заплати, не е
подписвал ведомости за заплати, не е получавал парични обезщетения поради
временна неработоспособност, бременност и раждане и др./л.44-46/.
За резултатите от
извършената проверка е съставен Констативен протокол/КП/
№КП-5-15-00504908/19.12.2018г./л.43/, в който е установено, че за Б. в
Регистъра на трудовите договори е регистриран трудов договор №055/31.10.2016г.
на длъжност „технически сътрудник“ при пълно работно време – 8 часа и основна
заплата в размер на 2 600 лева с осигурител „ЛАЙФ-85“ЕООД, считано от
01.11.2016г. и дата на прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
01.03.2018г. В резултат на проверката и след извършен анализ, са установени
факти и обстоятелства, водещи до неоснователност на подадените данни съгласно
Наредба №Н-8/29.12.2005г. за Л.Б. за периода от 01.11.2016г. до 28.02.2018г., а
именно противоречието между представените писмени обяснения от лицето и
вписаните обстоятелства в декларация по чл.5 ал.4 т.1 КСО и Регистъра на
трудовите договори.
След извършена проверка, на
осигурителя „ЛАЙФ 85“ЕООД са издадени Задължителни предписания
№ЗД-1-15-00505018/20.12.2018г. от контролен орган на ТП на НОИ-Пловдив, за
заличаване данните, подадени с Декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ по
реда на Наредба №Н-8/29.12.2005г. за Л.Г.Б. за периода от 01.11.2016г. до
28.02.2018г., а именно подадените данни с код за вид осигурен 01-работещ по трудово
правоотношение да се заличат/л.42/.
Тези задължителни
предписания са влезли в сила, не са изпълнени, поради което и е приложена
процедурата, регламентирана в чл.3 ал.13 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите и осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица/в сила до 31.12. 2019г./, понастоящем чл.4 ал.10 т.4
от Наредба №Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2020г., за
служебно заличаване на данни по чл.5 ал.4 КСО. С други думи казано, подадените
за жалбоподателя данни са служебно заличени.
В тази връзка и като е
прието, че са установени факти и обстоятелства, водещи до извода, че данните по
чл.5 ал.4, т.1 КСО за Б. за процесния период са подадени неправомерно, тъй като
съществуват противоречия между представените писмени обяснения от лицето и
вписаните обстоятелства в декларация обр. 1 и Регистъра на трудовите договори,
на основание чл.114 ал.2 т.2 и чл.114 ал.3 КСО е издадено Разпореждане
№РВ-3-15-00722316/24.02. 2020г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО
за възстановяване от Б. на добросъвестно полученото парично обезщетение, поради
общо заболяване за периода от 17.07.2017г. до 11.08.2017г. в размер на 975,36
лв.
Недоволен от така
постановения акт, той го е обжалвал пред Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив в
законоустановения срок, който с решението си от 16.04.2020г. приел изводите на Ръководител
на контрола по разходите на ДОО за законосъобразни и отхвърлил жалбата като
неоснователна.
В хода на съдебното
производство по делото са приобщени, представените с молба от 01.12.2020г. на
ответника заверени копия на: жалба от „ЛАЙФ 85“ЕООД против Задължителни
предписания №ЗД-1-15-00505018/20.12. 2018г., ведно с пълномощно; писмо
изх.№1006-15-196#45/23.01.2019г.
на Директора на ТП на НОИ-Пловдив до „Еконт Експрес“ООД; писмо вх.№1006-15-196#46/29.01.2019г. от „Еконт Експрес“ООД, ведно с приложения; Акт за
прекратяване №1040-15-10/07.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, ведно
с Протокол №1049-15-12#1/15.03.2019г.
и Протокол №1049-15-12#2/25.03.2019г.
/л.75 и сл./.
По делото са разпитани и
свидетелите Д.Х.С. и С.Л.Б.Б. - водени от жалбоподателя и А. Г. Т.– воден от
ответника.
Свидетелката С. –
служител/ТРЗ/ в дружеството-осигурител през процесния период заявява, че
познава жалбоподателя, той е работил във фирмата около година, но точния
период, когато е бил назначен, не си спомня дали е бил 2016г. или 2017г. Бил е
на длъжност технически сътрудник и е работил в офиса на фирмата на ул.“Даме
Груев“№20, а тя е работила в офиса на Сточна гара на ул.“Христо Ботев“ №82.
Много пъти го е виждала да изпълнява служебните си задължения по автомобилите,
като тя постоянно е ходила в офиса, където е работил и го е виждала да
изпълнява технически функции. През 2017г. жалбоподателят е донесъл два болнични
листа, които свидетелката е вкарала в програмата. Твърди, че не си спомня дали
той лично ги е донесъл или тя ги е взела от офиса, тъй като в тази фирма е
имало голямо текучество. Посочва също така, че когато лицето представи болничен
лист, представя и банкова сметка ***, по която да му преведат парите, след
което парите се изплащат по тази банкова сметка ***дена на лицето.
Свидетелят Б. – син на
жалбоподателя, заявява, че баща му живее в Хисаря, а той в Пловдив. Доколкото
си спомня, през лятото на 2018г. баща му се е обадил по телефона и е бил видимо
много притеснен, като му е казал, че някакви инспектори са отишли в къщата му и
му е казал, че трябва да отиде, за да му разкаже. Свидетелят е отишъл в Хисаря
и баща му е разказал, че са дошли някакви инспектори от полицията и са го
накарали да подпише и напише два или три реда и са му казали, че няма от какво
да се притеснява. Жалбоподателят е написал каквото са му казали инспекторите,
след което те си тръгнали. След известно време посочва, че баща му е получил
някакво писмо, като няма спомен какво е било то. Заявява, че жалбоподателят е
работил в „ЛАЙФ 85“ЕООД, като не може да каже кой е работодателят, не може да си
спомни какво точно е работил, но всеки ден е ходил на работа, като е пътувал от
гр.Хисар до гр.Пловдив, няма спомен и колко точно време е работил, но година –
година и половина е работил, след това са го уволнили, но не знае защо и след
това не е постъпвал на работа другаде, като в момента е пенсионер. Впоследствие
свидетелят заявява, че има отношение към „ЛАЙФ 85“ ЕООД. Доколкото си спомня,
проверката е извършена от четирима човека, които са отишли в дома на баща му в
гр.Хисар.
Свидетелят Т.– главен
инспектор в ТП на НОИ-Пловдив, извършил проверката на Б., заявява, че той е
трябвало да вземе лично обяснение от лицето, тъй като е бил призован да се яви
в НОИ, но не се е явил, поради което е направена проверка в дома на лицето. На
проверка са отишли свидетелят и две униформени лица, като в къщата е бил само Б.,
представили са се, показали са заповедта и жалбоподателят ги е поканил в една
от стаите. Свидетелят е показал справките от осигурителната система и трудовия
договор, като жалбоподателят е заявил, че не е работил в тази фирма и сега не
работи, няма и сключен договор. Свидетелят е казал на лицето, че това, което е
заявил, трябва да го напише и ако е работил да посочи какво и къде точно е
работил, какви болнични листове е получавал, каква заплата, дали е получавал
обезщетение по болничните листове. Всичко това жалбоподателят е отрекъл, като е
казал, че не е работил, не е получавал пари и обезщетения. Никой от
проверяващите не го е принуждавал да напише каквото и да е било. Свидетелят е
бил натоварен само с извършване на тази проверка, като други служители са
извършвали ревизията на „ЛАЙФ 85“ЕООД.
Други доказателства в хода
на съдебното производство не са ангажирани от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Оспореният административен
акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма
и при спазване на административнопроизводствените правила. По
отношение материалната законосъобразност на оспореното решение на Директора на
ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане, следва да се посочи, че
констатациите на органите на ТП на НОИ са истинни, а направените въз основа на
тях правни изводи, са съответни на материалния закон, като са налице
предвидените материалноправни предпоставки за издаване на оспорения
административен акт. В пълнота е спазена и целта, която преследва законът с
издаване на актове от категорията на процесния такъв.
Съгласно чл.114 ал.2 КСО,
добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на
възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи,
при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение, като в т.2 е предвидена и хипотезата, при която след
изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за
определяне на правото, размера и срока на изплащане.
Видно от съдържанието на
нормите, послужили като основание за издаване на оспореното разпореждане, се
установява, че нормата на чл.114 ал.2 т.2 КСО говори за „добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания“, поради което и всички наведени от
жалбоподателя възражения във връзка с третирането му като „недобросъвестно
лице“, са неоснователни, още повече, че нито в разпореждането, нито в
потвърждаващото го решение органите на ТП на НОИ-Пловдив са мотивирали актовете
си на основание недобросъвестност от страна на Б..
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че по отношение на
жалбоподателя са налице данни по смисъла на чл.114 ал.2, т.2 КСО, а именно
такива, имащи значение за определяне правото на изплащане на парични
обезщетения за временна неработоспособност.
На първо място, установява
се от извършената проверка, че по отношение на Б., в регистъра на трудовите
договори е регистриран такъв при пълно работно време – 8 часа на длъжност
„технически сътрудник“ и основна заплата в размер на 2600 лв. с осигурител
„ЛАЙФ 85“ЕООД, считано от 01.11. 2016г. до 28.02.2018г. включително. Подадени
са и данни по чл.5 ал.4, т.1 КСО. Няма обаче отразени внесени осигурителни
вноски, както по отношение на жалбоподателя, така и по отношение на останалите
лица, за които са подавани данни. Независимо от горното, на база подадената от
осигурителя информация в Регистъра на осигурените лица, на Б. е изчислено и
изплатено паричното обезщетение по представените 2 бр. болнични листа.
Отново в хода на проверката
е установено също така, че през периода 01.11.2016г. – 28.02.2018г.
включително, жалбоподателят не е работил по трудово правоотношение при „ЛАЙФ
85“ЕООД и съответно не е бил осигурено лице по смисъла на §1 т.3 ДР КСО, тъй
като за него осигуряване по смисъла на чл.10 ал.1 КСО не е възникнало предвид
факта, че не е доказано упражняването на трудова дейност. За да достигнат до
тези изводи, органите на ТП на НОИ-Пловдив са се позовали на собственоръчна
декларация от жалбоподателя, в която същият е декларирал, че не е сключвал
трудов договор с „ЛАЙФ 85“ЕООД, не е работил в това дружество, не знае къде се
намира офисът му, не познава прекия си ръководител, не е контактувал с никого,
не е получавал заплата, не е договарял такава, не е подписвал разплащателни
ведомости и не е получавал парични обезщетения за временна неработоспособност.
В тази връзка следва да се
посочи, че легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1 ал.1
т.3 ДР КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а
ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10 продължава и през
периодите по чл.9 ал.2, т.1-3 и 5 КСО.
Съгласно чл.10 ал.1 КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването й.
От съдържанието на цитираните
по-горе разпоредби се следва извод, че едно от условията, на които е необходимо
да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 КСО. Следователно, лицето
трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това
правоотношение. С други думи казано, лице, което не е доказало, че е извършвало
трудова дейност, не може да има и качеството на осигурено лице.
Доказателствената тежест за установяване на положения труд е на самото лице.
В конкретния случай жалбоподателят
не успя да обори констатациите на контролните органи, че не е осъществявал
трудова дейност при въпросния осигурител, респективно, че за него не е
възникнало задължение за осигуряване, т.е. че не е осигурено лице по смисъла на
чл.10 ал.1 КСО и §1 ал.1, т.3 ДР КСО. До извод в обратната насока не води и
твърдението, че декларираните данни са подадени под: „…диктовката на служители на извършили проверката на място в
присъствието на полицейски служители…“. Това е така, защото в случай на
упражнен натиск от служителите на ТП на НОИ-Пловдив, извършили проверката,
жалбоподателят е разполагал с възможността от 19.12.2018г. до 24.02.2020г. да
сигнализира съответните органи. Това обаче не е било сторено, а едва след
постановяване на оспореното разпореждане, в жалбата срещу него се навеждат тези
твърдения. Именно с оглед тяхното оборване по искане на ответника е допуснат
разпит на свидетел – А.Т., лицето, извършило въпросната проверка. Под страх от
наказателна отговорност свидетелят заявява, че след проведен свободен разговор
с Б., същият е обяснил, че няма договор с въпросната фирма и не е работил в
нея, след което свидетелят го е уведомил, че всичко казано, следва да бъде
декларирано в писмен вид, което и е било сторено. Съдът кредитира показанията
на този свидетел, доколкото в тях не се откриват противоречия, същите са
логични, последователни и в пълнота съответстват на събраните по делото писмени
доказателства, преценени и в условията на непосредственост от състава на съда.
Осъществяването на трудова
дейност в „ЛАЙФ 85“ЕООД не се установява и от разпита на водените от
жалбоподателя свидетели – Д.С.– служител в дружеството-осигурител през
процесния период и С. Б. - син на жалбоподателя. В тази връзка и доколкото С.,
като лице декларирало данни, за които се установява, че са неверни, носи
наказателна отговорност, се явява заинтересовано лице, показанията и съдът
преценява с оглед на всички други данни по делото, като водещото в случая е не
толкова обстоятелството, че свидетелката в определена степен е заинтересована
от изхода на спора, а, че тя само посочва данни, които е подавала в качеството
си на упълномощено от „ЛАЙФ 85“ЕООД лице. С. посочва единствено длъжността, на
която е бил назначен жалбоподателят, но е и в какво точно се е изразявала
извършваната от него трудова дейност – уж е технически сътрудник и работи в
офис, пък изпълнявал служебните си задължения по автомобилите. От разпита и се
установява единствено, че тя е въвела болничните листове в счетоводната
програма, факт, който се установява и от приложените по делото 2 бр.
удостоверения на лист 28-29, но не и кога, къде и по какъв начин е извършвал
трудова дейност жалбоподателят.
Показанията на С. Б. също не
дават яснота в тази насока. Неговите показания също се преценят през призмата
на факта, че е син на жалбоподателя, както и че има отношение към „ЛАЙФ
85“ЕООД. Отделно от това и така дадените показания противоречат на приложените
по делото доказателства, тъй като свидетелят твърди, че проверката на баща му е
била извършена през лятото на 2018г., а видно от декларацията, приложена на
лист 44-46 по делото, това е било сторено през месец декември 2018г., което
очевидно не е през лятото. Установява се също така и че свидетелят през
процесния период също е с деклариран трудов договор при този осигурител и с
подавани данни по чл.5 ал.4,т.1 КСО, т.е. би следвало да познава работодателя
си, вместо това в своите показания заявява следното: „…работодателя не мога да кажа кой беше.“. Отделно от това само си
спомня, че баща му всеки ден е ходел на работа в Пловдив, но не си спомня какво
точно е работел. Ето защо, показанията на този свидетел се възприемат
единствено като защитна теза на неговия баща, поради което и не се ценят.
Въз основа на всичко,
изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че е налице липса на трудова
дейност, осъществявана от страна на жалбоподателя, поради което не е възникнало
и качеството на осигурено лице и поради това и независимо дали за него са били декларирани
данни, респ. внесени или не осигурителни вноски, то същият не е имал право да
получи парично обезщетение за временна неработоспособност. С други думи казано,
като лице, което не е доказало, че е извършвало трудова дейност, Б. не може да
има качеството на осигурено лице, независимо от първоначалното наличие на
останалите законови предпоставки. Ето защо, влезлите в сила задължителни
предписания и последвалото заличаване на подадените данни по чл.5 ал.4, т.1 КСО
за жалбоподателя, настоящият съдебен състав приема, че представляват нови
данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока на
обезщетение, в съответствие с чл.114 ал.2,т.2 КСО. Въз основа на това се
споделят доводите на ответника, че лицето към датата на отпускане на
обезщетението е било добросъвестно, доколкото отпуснатото обезщетение за
временна неработоспособност е извършено въз основа на данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО, съгласно чл.1 ал.2 НПОПДОО.
Изложеното налага извод, че
е осъществена предпоставката на чл.114 ал.2 т.2 КСО за издаване на разпореждане
за възстановяване на получените от жалбоподателя суми за обезщетение за
временната неработоспособност поради общо заболяване по издадените болнични
листове и за посочения период. Към момента на изплащане на паричните
обезщетения по издадените болнични листове не са били налице предпоставките за
изплащането им, тъй като към деня на настъпване на тези осигурителни рискове
жалбоподателят не е бил осигурено лице.Затова е законосъобразен изводът на административния
орган, че към този момент жалбоподателят не е имал качеството осигурено лице по
смисъла на чл.4 ал.1 КСО и съответно за него не е възникнало право на
обезщетение по чл.40 ал.1 КСО. Изплатеното му такова е получено без основание,
което е установено при условията на чл.114 ал.2, т.2 КСО.
Както вече се посочи и
по-горе, съгласно посочената разпоредба основание за възстановяване на
добросъвестно получени суми е представяне след изплащането им на нови документи
или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане. Поради това настоящият съдебен състав намира, че административният
акт, предмет на съдебен контрол, е издаден при наличие на посочените в закона
материални предпоставки и съответства на относимите правни норми.
Във връзка с наведените в
жалбата възражения за допуснати нарушения на чл.35 и чл.36 АПК е необходимо да
се посочи, че начало на производството, приключило с оспорения акт, е дадено
със Заповед №ЗР-5-15-00497140/03.12. 2018г., издадена от Ръководител на ТП на
НОИ-Пловдив, която заповед е надлежно връчена на жалбоподателя, видно от
собственоръчното изписване на три имена, дата и подпис от Б.. На същия е дадена
възможност да даде писмени обяснения, каквито са дадени в собственоръчна
декларация. Ето защо, всички наведени възражения в тази насока, съдът намира за
неоснователни.
При това положение на нещата, атакуваният акт е валиден, постановен при
правилно прилагане на материалния закон и при липса на допуснати съществени
нарушения на производствените правила, като не страда от сочените пороци в
хипотезата, в която е постановен, поради което жалбата на Б. подлежи на
отхвърляне като неоснователна.
При посочения изход на спора, на основание чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с
чл.144 АПК, на Националния осигурителен институт, се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 100 лв., изчислено
съгласно правилото на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ.
Съгласно разпоредбата на чл.119 във вр. с чл.117 ал.1,
т.2, б.“д“ КСО, предвид размера на разпореденото за възстановяване парично
обезщетение, настоящото съдебно решение не подлежи на касационно обжалване.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Г.Б. с
посочен адрес *** срещу Решение №2153-15-101/16.04.2020г. на Ръководителя на ТП
на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх.№1029-15-11152/20.03.2020г. на Б.
и е потвърдено Разпореждане №РВ-3-15-00722316 от 24.02.2020г. на Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Пловдив, за възстановяване на
добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от
17.07.2017г. до 11.08. 2017г. в размер на общо 975,36 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Л.Г.Б. с
посочен адрес *** да
заплати на Национален осигурителен институт с адрес гр.София, бул.“Александър
Стамболийски“№62-64 сумата от
100/сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: