№ 1462
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110213605 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № ******************* г., издадено от
началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в Централно управление
на НАП, на „*******“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на
600 лева за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министерство на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, изразяващо се в това, че при извършена на 04.05.2019 г. проверка
на стопанисван от дружеството търговски обект – магазин, находящ се в
*************************, е установено, че дружеството не е изпълнило
задължението си да отбележи промяната в касовата наличност на фискалното
устройство чрез операцията „служебно изведени“ на сумата от 20.44 лева.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „*******“ ЕООД, в която са релевирани доводи за
неговата неправилност. Изложени са съображения, че малко преди
извършване на проверката със сума от касовата наличност са платени
картички, като на проверяващите служители е показана фактурата, която не е
1
била взета предвид от тях. Твърди се, че поради въведената в страната
извънредна епидемиологична обстановка дружеството е преустановило
дейността си, като освен това управителят на последното е с онкологично
заболяване и пенсия от 315 лева, поради което не може да плати наложената
имуществена санкция. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и
необосновано.
В хода на съдебното производство управителят на дружеството-
жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като твърди, че нарушението е доказано по безспорен начин. С оглед
на това от съда се иска да потвърди НП, като се претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежно
легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие
с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са
налице основания за неговото изменение в санкционната му част.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
„*******“ ЕООД с ЕИК ******** стопанисвало търговски обект –
магазин, находящ се в *************************.
На 04.05.2019 г., около 14.00 часа, св. Р., инспектор по приходите в ЦУ на
НАП, заедно с негов колега извършили данъчно-осигурителна проверка в
горепосочения търговски обект – магазин, находящ се в
*************************. По време на извършване на проверката било
установено, че в обекта има въведено в експлоатация фискално устройство
модел „***********” с ИН на ФУ № ******** и ФП № *******, което
притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
При извършване на проверката в обекта се намиралo упълномощено лице от
2
управителя на дружеството – св. Н.А, изпълняващ длъжността „продавач-
консултант“. След като се легитимирали, служителите на ЦУ на НАП
изискали да се разпечата дневен финансов отчет, като видно от разпечатания
ДФО „Х“ № ************** г. от ЕКАФП, дневният оборот е размер на 80.29
лева в брой, който включва и 34 лева служебно въведена сума. При
проверката било установено, че фактическата наличност в касата на обекта е
в размер на 59.85 лева, за което бил изготвен опис на наличните парични
средства. По този начин било установено, че от касата е изведена сума в
размер на 20.44 лева, без да се отрази във фискалното устройство чрез
операцията „служебно изведени суми“.
Въз основа на извършената проверка бил съставен протокол за извършена
проверка № ************ г. в присъствието на св. Н.А.
На 19.06.2019 г. св. Р. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № ************** г. срещу „*******“ ЕООД за
извършено административно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ. АУАН бил връчен на управителя на дружеството на
същата дата, който го подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № ******************* г., с което за извършено
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на
„*******“ ЕООД била наложена „имуществена санкция” в размер на 600 лева.
Санкционираното дружество получило препис от наказателното
постановление на 06.09.2021 г., като в законоустановения 7-дневен срок
(09.09.2021 г.) управителят на последното подал жалба срещу горепосоченото
наказателно постановление, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Р.З и Н.А; протокол за извършена проверка №
************ г.; ДФО от 04.05.2019 г.; Опис на пари в каса от 04.05.2019 г. и
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на
Национална агенция по приходите.
Изложената в АУАН и в обжалваното НП фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства.
3
В този смисъл съдът намира показанията на св. Р.З за подробни,
последователни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло.
Именно от показанията на посочения свидетел се установява, че при
извършване на проверка в процесния търговски обект е установена налична
сума в касата на обекта в размер на 59.85 лева, а в дневния финансов отчет от
фискалното устройство е отразена наличност на пари в брой в размер на 80.29
лева. Това обстоятелство се подкрепя и от съставения протокол за извършена
проверка, както и от ДФО „Х“ и описа на наличните пари в касата на
дружеството. В този смисъл установената разлика се равнява на 20.44 лева
по-малко пари в касата на обекта.
От показанията на св. З и протокола за извършена проверка се установява,
че разположеното в проверения обект фискално устройство е поддържало
функциите „служебно въвеждане“ и „служебно извеждане“. В този смисъл са
и показанията на св. Н.А, който по време на проверката е изпълнявал
длъжността продавач-консултант в обекта.
Не се потвърдиха твърденията в процесната жалба, че посочената парична
сума от 20.44 лева е била извадена от касата на фискалното устройство с
оглед заплащане на доставка на картички. В този смисъл, макар и това
обстоятелство да бе заявено от св. А. в хода на съдебното следствие, не беше
представена фактура или друг документ, който да удостовери посоченото
обстоятелство. Следва да се посочи, че управителят на дружеството е
подписал връчения й АУАН без да направи възражения, вкл. относно
посочване на причината, на която се дължи разликата в касовата наличност.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към
предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода
на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно т. 1.1, б. „г“ и т. 2.1. от
приложената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите, като са спазени давностните
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са
4
допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН
и НП съдържат всички задължителни реквизити съобразно посочените норми.
С оглед на това, процесният АУАН и обжалваното НП са издадени при
спазване на изискванията на процесуалния закон.
Настоящият съдебен състав счита, че „*******“ ЕООД е осъществило
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. В този смисъл „*******“ ЕООД е следвало чрез операция
„служебно изведени“ суми да регистрира сумата от 20.44 лева, която е била
изведена от касата на фискалното устройство на процесния обект. Следва да
се отбележи, че видно от отразяването в протокола за извършената проверка
процесното фискално устройство е поддържало извършването на такива
операции, което е безспорно доказано и от показанията на разпитаните
свидетели, поради което нарушението правилно е квалифицирано по чл. 33,
ал. 1 от Наредбата.
Обобщавайки гореизложеното, като не е била въведена във фискалното
устройство сумата от 20.44 лева чрез операция „служебно изведени“ суми,
дружеството-жалбоподател е извършило от обективна страна вмененото му
административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г.
Следва да се отбележи, че дори да се приеме за доказано твърдението на
жалбоподателя, че посочената сума е взета от касата, за да се заплати
доставка на картички, това обстоятелство не рефлектира върху
съставомерността на извършеното административно нарушение.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
5
страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС
на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция в размер от 500
до 2000 лева в случаите, в които нарушението на разпоредби от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. не е довело до неотразяване на приходи. Доколкото в
настоящия случай извършеното административно нарушение не е довело до
неотразяване на приходи, то правилно е била приложена санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС. Макар в правната
квалификация на санкционната норма да не е посочено изрично, че се касае
до второто изречение на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, от отбелязаната привръзка с ал. 1
на чл. 185 ЗДДС става ясна волята на наказващия орган, че санкцията е
наложена именно на това основание.
При определяне на санкцията за така извършеното административно
нарушение съдът счита, че същата следва да бъде наложена в минимално
предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй
като не са налични отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател
обстоятелства, които да обуславят определянето й в размер над предвидения
минимум. Такива съображения не са изложени и в самото наказателно
постановление в нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В този
смисъл обжалваното НП се явява необосновано в санкционната си част, тъй
като не са изложени никакви съображения за определяне на имуществената
санкция в размер на 600 лева, който е над минимално предвидения. Съдът
счита, че наказващият орган не е оценил правилно наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно, че се касае за първо административно
нарушение от страна на дружеството-жалбоподател, както и ниския размер на
нерегистрираната във фискалното устройство парична сума – 20.44 лева. В
този смисъл, съдът счита, че наложената имуществена санкция следва да бъде
намалена от 600 на 500 лева, който размер би изпълнил целите на
наказанието, посочени в разпоредбата на чл. 12 ЗАНН.
Осъщественото от дружеството-жалбоподател административно
нарушение не представлява „маловажен случай”, обстоятелство, което
подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган,
респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в
този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от
6
12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с
чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема
предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или
по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В
конкретиката на настоящия случай, обаче, съдът не намира основания за
приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от
нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като
приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.
185, ал. 1 ЗДДС именно в случаите, когато нарушението не е довело до
неотразяване на приходи. С оглед на това, липсата на настъпване на вредни
последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2,
изр. 2-ро ЗДДС, поради което не може да се отчита като смекчаващо
обстоятелство. Същевременно, нарушаване на правилата относно отчетността
на паричните суми в касовите наличности при работа с регистрирани
фискални устройства винаги застрашава съществено обществените
отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради което и не
може да се приеме, че е налице маловажен случай на административно
нарушение. Релевираните от жалбоподателя смекчаващи отговорността
обстоятелства са отчетени от настоящия съдебен състав като основание за
намаляване на размера на наложената санкция, но същите не могат са
обусловят сами по себе си маловажността на извършеното административно
нарушение. Освен това, следва да се отбележи, че административно-
наказателно отговорно лице в случая се явява юридическото лице, а не
неговият управител. В този смисъл дружеството-жалбоподател е отделен
правен субект, който отговаря със своето имущество, различно от това на
неговия управител, поради което се явяват ирелевантни изложените
съображения за размера на получаваната пенсия от управителя, както и
наличието на тежко заболяване при последния. С оглед на това, с
неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за извеждане на сумата от 20.44 лева чрез функция „служебно изведени
суми“ във функциониращото в търговския обект фискално устройство, са
засегнати в съответна степен обществените отношения, обект на защита от
7
нарушената разпоредба, свързани с регистрацията и отчетността на паричните
постъпления и оборота в търговските обекти.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява частично
основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
се измени единствено в санкционната си част, като размерът на наложеното
наказание се намали от 600 на 500 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането на едно
съдебно заседание по същество с разпит на двама свидетели, както и липсата
на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че
възнаграждението следва да се определи в минимално предвидения в
разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 337, ал.
1, т. 1 НПК Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ******************* г.,
издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в Централно
управление на НАП, с което на „*******“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция” в размер на 600 лева за извършено административно нарушение по
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министерство на
финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция за така извършеното административно нарушение от
600 лева на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****************************** да заплати на Централно
управление на Национална агенция за приходите, сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на въззивемата страна по настоящото дело.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9