Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260032
гр.Русе,
26.І.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 9 декември през две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
При
секретаря СВЕТЛАПЕЕВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията А.Георгиева гр.д.№ 251 по описа за 2019 год.,за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 432 КЗ.
Ищците твърдят,че са наследници на Ж.
Т.Ж.,починал 14.VІ.2018 год.при ПТП.Считат,че виновен за това
произшествие,причинило смъртта на наследодателя им е водачът на лек автомобил „О.“
с рег.№ ****Б.Е.Н..Към датата на произшествието с ответното дружество бил
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за посоченото превозно
средство,поради което ищците претендират за претърпените от тях неимуществени
вреди,подробно описани в исковата молба,обезщетение в размер на по 200000 лева
за всеки от тях.
В срока по чл..131 ГПК от ответника
е постъпил писмен отговор,в който се възразява срещу основателността на
иска.Твърди,че ПТП е настъпило по изключителна вина на наследодателя на
ищците,който предприел пресичане на пътното платно в нарушение на правилата за
движение по пътищата и поради това не са налице предпоставки,ангажиращи
отговорността на застрахователя да обезщети пострадалите за претърпените
вреди.Възразява и срещу размера на исковете като прекомерно завишени и
несъответни на действително претърпените вреди.
Съдът,като взе предвид твърденията и
възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
Л.А.Ж. и В.Ж.Т. са съответно съпруга
и син на Ж. Т.Ж.,който на 14.VІ.2018 год.бил ударен от лек автомобил „О.“,с
рег.№ РР 1092 ВК,управляван от Б.Е.Н.,при пресичане на пътното платно на бул.“Б.“.В
резултат на произшествието Ж. получил множество тежки травматични
увреждания,несъвместими с живота и починал на място.
По случая е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК под №
2316/2018 год.по описа на РОП.С постановление от 27.ХІ.2019 год.наказателното
производство е прекратено на основание чл.243,ал.1,т.2 НПК.Прекратяването е
мотивирано с липсата на безспорни и категорични доказателства водачът на лекия
автомобил Б.Н.да е нарушил определени правила за движение по пътищата при
управление на МПС,което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат.
Свидетелката Б. Ж.,съпруга на
ищеца,чиито показания съдът цени съобразно правилата по чл.172 ГПК,твърди,че
двамата ищци приели тежко смъртта на Ж. Ж..Със съпругата му имали повече от 50
години брачен живот,преминал в разбирателство и хармония.Починалият бил
стожер,обединител на семейството,в добро физическо и психическо здраве.До
инцидента съпрузите живеели самостоятелно,но състоянието на ищцата наложило да
заживее в дома на сина си,тъй като не можела да се грижи за себе си,изпитвала
страх да остане сама,след като изгубила опората и най-добрия приятел в живота
си.
Ищецът
имал силна връзка с родителите си и затова също много тежко понесъл внезапната
му смърт и често споделял със съпругата си болката и мъката.
При изложените фактически
обстоятелства,които съдът приема за установени след анализ и обсъждане на
събраните по делото доказателства,съдът приема от правна страна следното:
При задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“пораждането на процесуалното право
на иск по действащия КЗ е обусловено от
настъпването на уредената в чл.498,ал.3 абсолютна процесуална предпоставка,а
именно предявяване на писмена застрахователна претенция пред застрахователя по реда
на чл.380 КЗ и неизплащане на застрахователно обезщетение в срока по
чл.496,респ.отказ да бъде изплатено такова или несъгласие на увреденото лице с
размера на определеното или изплатено обезщетение.От данните по делото е
видно,че ищците са поискали с молба от 26.VІ.2018 год.определяне и изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди,на която последното не е отговорило в
3-месечен срок.Това прави предявените искове допустими.
По същество,исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени поради следното:
Искът по чл.432 КЗ е основан на
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице за нанесени от
застрахования вреди.Нормата предвижда,че увреденият,спрямо когото
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.Ищците в производството следва да установят,че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован при ответника с договор за
застраховка „Гражданска отговорност“автомобил,че с това деяние са причинени
вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.
В случая твърденията за
настъпилото ПТП изцяло покриват състав на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. "в" НК. В този случай предпоставка за ангажиране
отговорността на ответника - застраховател, е установяването на виновността на
водача на застрахованото МПС, чрез което са нанесени вредите. Когато фактическият
състав, обуславящ отговорността на ответника, включва вредата да е настъпила в
резултат на престъпление, установено по надлежния ред, изходът на гражданския
спор е в зависимост от изхода по наказателното разследване (Решение по гр. д. №
745/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС). Това е така, защото извършеното
престъпление поначало се установява с присъда на наказателния съд, и то по реда
на НПК. Влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е задължителна за
гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието - чл. 300 ГПК. Следователно поначало в гражданския процес не може да се установява
дали дадено деяние съставлява престъпление, а това е в компетентността на
съответния наказателен съд. Този факт може да се установява самостоятелно само
в случаите, когато не може да бъде установено престъплението по
наказателнопроцесуален път и е осуетено постановяване на съответна присъда,
което не е налице в настоящия случай.След като наказателното производство е
прекратено ,тъй като не са събрани доказателства водачът на автомобила да е
нарушил виновно правилата за движение по пътищата,то липсва основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя да обезщети увредените,в случая
наследниците на починалия при ПТП,лица.Исковете са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Л.А.Ж.
*** ЕГН ********** и В.Ж.Т. *** ЕГН ********** искове против З.регистрирано в
Република К.чрез „З..“КЧТ ЕИК **** искове за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на по 200000 лева за всеки от ищците от ПТП на
14.VІ.2018 год.,от което е последвала смъртта на Ж. Т.Ж.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 26.ІХ.2018 год.до окончателното им изплащане.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: