№ 8215
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110113058 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу
Д. Б. Р., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1149.41 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
имот - апартамент № 74, находящ се в гр. АДРЕС от които главница в размер
на 1024.17 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 125.24 лева
– обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до 26.05.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 3626/2022 г. по описа на
Пернишкия РС – 21.06.2022 г. /образувано по подсъдност пред СРС като
ч.гр.д. № 37862/2022 г./ до окончателното плащане на сумата. Претендират се
и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
1
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие
от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди и копие от нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот от 25.09.2007 г. № 104, том IV, рег. № 2664,
нот.дело № 650 от 2007 г.
Препис от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника
по делото чрез назначения му особен представител – адв. В. Ю. З., е постъпил
писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват по основание и
размер.
На първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия
на ответника. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения
по силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че
именно последното следва да докаже наличието на облигационна връзка.
Обръща се внимание и че липсват доказателства ответникът да е
собственик/ползвател на топлоснабдения имот респективно ползвател на
топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се представените с исковата
молба документи - като се твърди, че същите не доказват качеството
потребител на ответника за процесния период. Твърди се, че общите условия
на дружеството не били надлежно оповестени. Посочва се и че липсват
договор между страните. По тези съображения се твърди, че страните не са
били в облигационни отношения през процесния период.
На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази
връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като
доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като
доказателства за неговите претенции. В тази връзка се оспорва и редовността
на воденото от ищеца счетоводство.
Посочва се, че по делото не били представени съставените през
процесния период фактури. Липсвали доказателства и че уредите в имота
били преминали проверка и били годни да измерват потребената топлинна
енергия.
В хода на производството по делото са представени: копие от в-к.
„Новинар” и от в-к. Съперник от 2008 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди; свидетелство за проверка на
средство за измерване, четири броя протокол за проверка на абонатна
станция, дванадесет фактури за процесния период, електронна извадка в
табличен вид през процесния период, в която са отразени показанията на
топломер и водомер в абонатната станция и електронна извадка в табличен
вид с отразени изчисления по компоненти за процесния имот и период и
договор между ищцовото дружеството и ФДР № 76/2017 г. от 01.09.2017 г.
В открито съдебно заседание, проведено на 09.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца не се явява. Изразява писмено становище, с което
счита исковете за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени.
В насроченото по делото открито съдебно заседание особеният
представител на ответника – адв. В. Ю. З. изразява становище за отхвърляне
2
на исковете като неоснователни.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 21613/28.07.2022 г. по
ч.гр.д. № 37862/2022 г. по описа на СРС. Посочената заповед е връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
и извлечение от в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г., от които е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен и в един
централен ежедневник.
От представените по делото фактури, извлечение от сметка, електронна
извадка в табличен вид с отразени изчисления по компоненти за процесния
имот и период е видно, че за процесния имот са начислени следните суми,
дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 1024.17
лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл. и 125.24 лева –
обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до 26.05.2022 г., като
същите не са заплатени.
От представено по делото копие от нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот от 25.09.2007 г. № 104, том IV, рег. № 2664, нот.дело №
650 от 2007 г., се установява, че на 25.09.2007 г. ответникът Д. Б. Р. е
придобил чрез покупка собствеността върху имот – апартамент № 74,
находящ се в гр. Перник, ул. Рашо Димитров, бл. 64, вх. Г с площ от 65.74
кв.м. Липсват данни за запазено вещно право на ползване от страна на трето
лице върху имота.
На последно място, видно от свидетелствата за проверка и протоколите
за проверка, средството за измерване в имота на лицето, както и това в
абонатната станция са преминали проверка и са били технически годни през
процесния период.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
21613/28.07.2022 г. по ч.гр.д. № 37862/2022 г. по описа на СРС за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка
3
предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай основният спорен по
делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните
предвид направеното възражение, че ответникът не е в договорно отношение
с дружеството.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на
клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / копие от нотариален акт за покупко продажба на
недвижим имот от 25.09.2007 г. № 104, том IV, рег. № 2664, нот.дело № 650
от 2007 г., извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. и извлечение от в-к.
„Новинар” от 30.04.2008 г. / следва извод, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, доколкото е изключителен собственик на
процесния имот през целия процесен период.
Посоченият извод – че ответникът е собственик на имота, в посочения
по-горе период – следва от обстоятелството, че ответникът е придобил имота
чрез покупка – още през 2007 г. Няма данни по делото, нито твърдения от
процесуалния представител на ответника имотът да е придобит в
съсобственост с трето лице вкл. в режим на съпружеска имуществена
общност вкл. такава да е прекратена.
4
В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е единствен
собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу
ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не
бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота. Договорното
отношение между страните, както е видно от цитираната по-горе нормативна
уредба, възниква по силата на закона, поради което изричен договор с
дружеството доставчик на топлинна енергия не е необходим, като
възраженията на ответнника в противния смисъл са неоснователни.
В тази връзка и с оглед гореизложеното ответникът Д. Б. Р. следва да
отговаря за пълния размер на задълженията за процесния имот.
Неоснователен е доводът, че сумите за „вноска дялово разпределение”
не са заявени като самостоятелен иск, поради което и претенцията следва да
бъде отхвърлена в тази част. Елементите и съответно отделните суми, от
които е формирано общото вземане за топлинна енергия (за отопление на
имот и на общите части, отдадена от сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване), включително и цената за услугата дялово разпределение,
видно от редица разпоредби на ЗЕ се включват в родовото понятие „топлинна
енергия". В тази връзка и при подаване на заявлението по реда на чл.
410 от ГПК и при предявяване на исковата молба ищцовото дружество е
посочило една и съща сума като главница, в която са включени посочените
по-горе компоненти /така Решение № 64 от 24.02.2020 г. по в. гр. д. № 834
/ 2019 г. на III състав на Окръжен съд - Перник /.
Освен това следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
На следващо място съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 -
дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка,
както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума. Същата относно процесния период възлиза на 1024.17
лева съгласно извлечение по сметка, като сумата не е заплатена.
Размерът на процесната сума са установява от представените по делото
5
фактури, които кореспондират на извлечението от сметка, като се
потвърждава и от електронните извадки. На последно място, неоснователно е
и възражението, че потребената топлинна енергия не е отчитана правилно,
доколкото на средството за измерване е извършена проверка и същото е било
в изправност през процесния период.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
настоящият състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 125.24
лева, считано от 09.07.2020 г. до 26.05.2022 г.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава е въведено с отговора на исковатаа молба. Предвид
разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват
с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2022 г. /пред РС
Перник/ и началната дата на процесния период 01.05.2020 г. такава давност
така или иначе не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните
вземания.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат
уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 37862/2022 г. по описа на
Софийски РС /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и сумата от 75
лева следва да бъде присъдена изцяло.
6
По разноските в производството по гр.д. № 13058/2023 г. по описа на
Софийски РС /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 525 лева, от които 25 лева държавна такса, 100 лева
юрисконсултско възнаграждение и 400 лева разноски за особен представител.
Видно от представените по делото платежни документи претендираните
разноски са действително извършени. С оглед изхода на делото сумата от 525
лева следва да бъде присъдена изцяло.
Ответната страна се представлява от особен представител, отношенията
с когото са уредени по чл. 47, ал. 5 от ГПК като на същия е издаден РКО за
полагащия му се хонорар.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Б. Р., с ЕГН: ********** и
АДРЕС, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
сумата от общо 1149.41 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот - апартамент № 74,
находящ се в гр. АДРЕС от които главница в размер на 1024.17 лева за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 125.24 лева – обезщетение за
забава за периода от 09.07.2020 г. до 26.05.2022 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 3626/2022 г. по описа на Пернишкия РС – 21.06.2022 г.
/образувано по подсъдност пред СРС като ч.гр.д. № 37862/2022 г./ до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 37862/2022
г. по описа на Софийския РС.
ОСЪЖДА Д. Б. Р., с ЕГН: ********** и АДРЕС ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ сумата от общо 75 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 37862/2022 г. по описа на Софийския РС и
сумата от общо 525 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 13058/2023 г. по описа на Софийския РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 37862 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8