Р Е Ш
Е Н И Е № 171
гр.Пловдив, 07. 02. 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение
– V с., в публичното заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина
Стефанова
Зорница
Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 2367/ 2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Д.И.П., ЕГН- **********,***, против Решение № 3232/31.07.2019г. на ПдРС – XVI гр.с. по гр.д.№
9340/2019г., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение № 3469/09.09.2019г., в частта, с която е отхвърлен, предявеният от Д.И.П., ЕГН- **********,***, против Прокуратурата на РБългария, с адрес –
гр. София, бул. „Витоша” № 2, иска за присъждане за разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, за неимуществени
вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 339
ал. 1, пр.2 от НК, по което е била постановена оправдателна присъда по ВНОХД № 83/ 2016 г. по описа на
Военно- апелативен съд; в частта, с
която е отхвърлен изцяло иска,
предявен от Д.И.П., ЕГН- **********,***, против Прокуратурата на РБългария, с
адрес – гр. София, бул. „Витоша” № 2, за
присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лв., считано от 29.01.2016 г.
до окончателното й изплащане, за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 270 ал. 1, пр. 1 от НК и противозаконно задържане на лек автомобил „Нисан Терано 2“, рег. № ****,
в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от Д.И.П., ЕГН- **********,***, против Прокуратурата
на РБългария, с адрес – гр. София, бул. „Витоша” № 2, за имуществени
вреди за разликата над уважения му
размер от 800 лв. до пълния предявен такъв от 1 300 лв.
Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се
постанови изцяло уважаване на предявените искове.
Въззиваемата страна Прокуратурата на РБългария, с адрес – гр. София,
бул. „Витоша” № 2, чрез Прокурор С. Ч., не депозира писмен отговор, но в
открито съдебно заседание се поддържа, че жалбата е неоснователна, а решението
в атакуваните му части подлежи на потвърждаване като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд –Пловдив от Д.И.П. против Прокуратурата на РБългария е заведена искова молба, с която посочва, че на 29.01.2016 г. в Районна прокуратура- Карлово било образувано производство
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 237 ал. 1 от НК, като с
постановление от 04.04.2016 г. на Военно- окръжна прокуратура Пловдив срещу
него било образувано ДП за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, а на 03.05.2016
г. му било повдигнато и обвинение, включително и за престъпление по чл. 338 ал.
1 от НК.
През м. юни 2016 г. бил внесен обвинителен акт и с постановена по н. о. х.
дело № 184/ 2016 г. присъда на Военен съд- Пловдив той бил осъден и по двете
обвинения. Впоследствие с присъда на Военно- апелативен съд по ВНОХД № 83/ 2016
г. присъдата в частта за осъждането по обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК била
отменена и лицето- оправдано, а за обвинението по чл. 338 ал. 1 от НК-
изменена, като вместо наказание „лишаване от свобода“ се наложила глоба. За
адвокатска защита в това производство ищецът заплатил сумата от 800 лева.
На 30.06.2016 г. в Районна прокуратура- Карлово било образувано
производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 237 ал. 1 от НК, като на 21.11.2016 г. на лицето било повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 270 ал. 1 от НК, като на 06.12.2016 г. ВОП- Пловдив внесла обвинителен
акт и по делото като веществено доказателство бил приложен личният му автомобил
„Нисан Терано 2“, рег. № ****. С постановена по н. о. х. дело № 296/ 2016 г. на
Военен съд- Пловдив ищецът бил осъден, но след обжалване тази присъда била
отменена и наказателното производство било прекратено, защото за това деяние
вече му било наложено административно наказание. Личният му автомобил обаче
въпреки това не бил върнат от военния съд, като едва след обжалване на това
определение, на 30.10.2017 г. той си го получил обратно. За защита по това
обвинение заплатил адвокатски хонорар в размер на 500 лева.
В резултат на образуваните две ДП ищецът напуснал службата си като
военнослужещ и бил принуден да се върне на село, защото вече нямал право на
ведомствено жилище, а нямал и доходи за квартира в гр. К., където живели детето
му с майка си. Противозаконното задържане на автомобила му причинило неудобство
в придвижването му, синът му постоянно го питал къде е джипът, а ищецът бил
принуден да лъже, че е на ремонт, като раздялата им довела до разпадане на
семейството. Водените дела дали отражение върху личния му и обществен живот,
като изпращаните призовки в селото му станали достояние на съселяните му и това
предизвикало душевен дискомфорт и безспокойство.
Прави искане за присъждане на
парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди за незаконните
обвинения, съответно- в размер на 10 000 лв. и на 15 000 лв., ведно
със законна лихва, както и за обезщетение за имуществени вреди- платен
адвокатски хонорар в размер на общо 1 300 лв. Претендират се и разноски.
Ответникът Прокуратурата
на РБългария депозира Писмен отговор
по чл. 131 от ГПК, с който изцяло оспорва иска. Поддържа,
че ищецът не бил представил доказателства за претърпени неимуществени вреди,
които да били в причинна връзка с действията на ответника, като ангажираните
доказателства не установявали действително претърпени вреди, които да са пряк
резултат от воденото наказателно производство. Изтъква, че размерът на
претенцията бил прекомерно завишен и исканото обезщетение не било съобразено с
вредите, конкретния казус, икономическия стандарт в страната и съдебната практика.
Оспорва се и искът за имуществени вреди, като се твърди, че липсвали
доказателства за платен хонорар и за обема на извършената защита.
По отношение на второто обвинение и прекратеното производство се излагат
твърдения за това, че ЗОДОВ не предоставяло право на обезщетение в случай на
прекратяване на основание чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК, която хипотеза не била
предвидена в специалния закон. Посочва се, че двете наказателни производства
били приключили почти паралелно, което следвало да се отчете при определяне
размера на обезщетенията, а и ищецът не посочвал от кое от двете обвинения били
настъпили конкретните неимуществени вреди. Не бил уточнен и началният момент на
законната лихва.
Към делото е приложено НОХД № 184/2016г. и № 296/2016г. по описа на Военен
съд – Пловдив.
В съдебно заседание на 02.07.2019г. са разпитани доведените от Д.П.
свидетели Е. Д. С., съжителка, живуща на съпружески начала с ищеца, и И. Н. П.,
без родство, приятел на ищеца.
Районен съд –Пловдив е отхвърлил изцяло единият от исковете, а останалите
два иска е уважил частично, както се посочи по-горе.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първото основно възражение се отнася
до това, че при определяне на размера на обезщетението за незаконосъобразното
обвинение по чл.339 ал.1 от НПК,
Районният съд не е направил пълна преценка
и анализ на всички събрани по делото доказателства относно упоритостта, с която Прокуратурата е осъществявала
неправомерно правомощията си за наказателна репресия за деяние, което не е
престъпление. Това обстоятелство е било
установено още на досъдебно производство и правно аргументирано от разследващия
полицай.
На следващо място с въззивната
жалба се въвеждат оплаквания, че Районният
съд е игнорирал изцяло въздействието върху ищеца, което са оказали протеста на
военния прокурор –Пловдив, с който се е искало ефективна присъда от пет години
лишаване от свобода и последвалия протест от военно апелативния прокурор срещу
оправдателната присъда. Не е било отчетено и обстоятелството, че макар и
производството да е завършило в разумен срок, са били проведени множество
процесуални действия и съдебни заседание на три инстанции.
Жалбоподателят възразява също, че
Районният съд е достигнал до неправилен извод, че воденето на две едновременни
досъдебни производства не му било повлияло негативно. Счита, че са подценени и
останалите описани негативни обстоятелства.
Предвид на тези съображения, поддържа,
че определеният размер за обезщетение от 1 500 лв.- уважена част претендираните 10 000лв. неимуществени
вреди, е крайно занижен и е несправедливо определен.
Досежно отхвърления изцяло иск за
обезщетение в размер на 15 000 лв. /за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 270 ал. 1,
пр. 1 от НК и противозаконно задържане на лекия автомобил/, жалбоподателят застъпва с въззивната жалба, че от Районният съд не е
съобразил т.7 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г., както и последващата
практика на ВКС, а именно Решение № 153/10.05.2012г. по гр.д.№ 489/2011г.
Поддържа се и че неправилно не е
присъдена от Районния съд в цялост сумата 1 300лв. за имуществени вреди.
Въззивната инстанция намира, че
възраженията са неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Съгл. чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ - Държавата
отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или, че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Необходимо е освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са
налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно-
претърпени вреди /имуществени или неимуществени/, както и пряка причинна връзка
между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни
органи. При това положение, налага се извод, че е осъществен фактическият
състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи,
поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган-
Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер
и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на
наказателно производство - законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление,
дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с
изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното
длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Въззивният
съд счита, че Районният съд е определил един справедлив размер по смисъла на чл.52 от ЗЗД, присъждайки 1 500 лв.,
тъй като са отчетени както различните възможни обективни предпоставки -
продължителност на производството, липса
на предприети мерки за процесуална
принуда, отсъствието на други евентуално възможни негативни последици
като например - медийно достояние на обвинението и т.н., а така също и
събраните доказателства за отражението на случилото се върху емоционалния
статус на лицето. Несъмнено, независимо от обстоятелството, че наказателното
производство се е движило и завършило в разумни срокове, все пак,
самият факт, че лицето е търпяло несъмнено неприятни преживявания, притеснения
и неудобства от различно естество, то това обстоятелство няма как да не влияе
върху душевното равновесие на човек, дори и да е с нормална и устойчива
психика. Разпитаните двама свидетели са заявили, че водените две дела са се
отразили негативно върху неговата психика, както и върху начина на живот на
ищеца. Същият е бил принуден да се завърне да живее в с.Д., общ.Пирдоп, тъй
като е трябвало да освободи ведомственото жилище в гр.Карлово, което е
несъмнено се неблагоприятен факт.
От друга страна, първостепенният съд правилно е посочил, че не всички
негативни случки от живота на ищеца следва да се причислят като последица от
двете водени дела. В тази насока е необходимо доказване на пряка причинна
връзка. Обстоятелството, че хората из селото говорили разни „неверни неща“ за
него и направили за случая в този период „от мухата –слон“ не може да ангажира
отговорността на Прокуратурата. Св.П. в тази връзка е заявил, че тези приказки
не били възприемани на сериозно от него. Изобщо, свидетелите са разказали за
добитите от тях преки и непосредствени впечатления досежно емоционалното
състояние на ищеца в контекста на протичащото производство и техните показания са правилно
кредитирани.
По отношение на следващото оплакване, Окръжният съд намира за правилни
изводите в решението, че разширително тълкуване на предвидените хипотези, при
които е допустимо ангажирането на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ,
е недопустимо. Това е така, защото по делото няма спор, че за повдигнатото
обвинение на ищеца за престъпление по чл. 270 ал. 1, пр.1 от НК, осъдителна
присъда е била отменена, а наказателното производство е било прекратено на
основание чл. 24 ал. 1 т. 6 от НК- поради това, че за същото деяние вече е
имало влязъл в сила съдебен акт по приключило административно- наказателно
производство, като не се наложило въззивната инстанция да обсъжда въпроса за законността на
обвинението. Тази хипотеза на прекратяване на наказателното производство обаче
не е предвидена в нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. За страната – ищец
съществува друг път на защита, а именно по общия исков ред - да претендира
обезщетение за вреди от деликт, ако счита, че такива са настъпили от прекратеното
наказателно производство на съответното правно основание.
Относно възражението за неприсъждане на имуществените вреди над сумата 800
лв. до пълния претендиран размер от
1 300лв., въззивната инстанция намира, че предвид, че налице прекратяване
на наказателното производство с горепосоченото основание по чл. 24 ал. 1 т. 6
от НК, правилно не е била присъдена и още
сумата 500лв. – направени разноски ДП № 66- РП/ 2016 г. по описа на РС
„Военна полиция“- Пловдив.
Решението в обжалваната част се явява законосъобразно и обстойно аргументирано, поради което подлежи на потвърждаване, като се извършва препращане към мотивите на осн. чл.272 от ГПК. В останалата част поради необжалване от страните. е влязло в сила.
Ето защо, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 3232/31.07.2019г. на ПдРС – XVI гр.с. по гр.д.№ 9340/2019г., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение № 3469/09.09.2019г.,
в частта, с която е отхвърлен, предявеният от Д.И.П., ЕГН- **********,***, против Прокуратурата на РБългария, с адрес – гр. София, бул. „Витоша” № 2, иска за присъждане за разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 339 ал. 1, пр.2 от НК, по което е била постановена оправдателна присъда по ВНОХД № 83/ 2016 г. по описа на Военно- апелативен съд;
в частта, с която е отхвърлен изцяло иска, предявен от Д.И.П., ЕГН- **********,***, против Прокуратурата на РБългария, с адрес – гр. София, бул. „Витоша” № 2, за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лв., считано от 29.01.2016 г. до окончателното й изплащане, за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 270 ал. 1, пр. 1 от НК и противозаконно задържане на лек автомобил „Нисан Терано 2“, рег. № ***,
в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от Д.И.П., ЕГН- **********,***, против Прокуратурата на
РБългария, с адрес – гр. София, бул. „Витоша” № 2, за имуществени вреди за разликата над уважения му размер от 800 лв. до пълния предявен такъв от 1 300
лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :