Решение по дело №245/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 258
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20202120200245
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ  

 

№ 258                                                           25.02.2020 г.                             гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                   V наказателен състав,

на седми февруари                                     през две хиляди и двадесета година,

в публичното заседание в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова

като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 245 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе  взе предвид следното :

      

    Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Б. Б. К.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище в гр.Б. и адрес на управление ..., чрез управителя Д. Г. Д., против наказателно постановление № 430031-F406194/22.02.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на основание вр.чл.118 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500  (петстотин) лева.

   В жалбата се релевират доводи, че посоченото административно нарушение не е извършено и касов бон е бил издаден и е бил връчен още с писменото възражение по акта. На следващо място се сочи, че е посочена правна квалификация на нарушението по чл.25 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ в акта, не е отразено по коя от двете алтернативи е - дали по т.1 или по т.2. Алтернативно се сочи наличие на чл.28 от ЗАНН.  Редовно призован за открито съдебно заседание управителят на дружеството или упълномощено от него лице не се явява. За дружеството се явява упълномощен адвокат. Сочи нови писмени доказателства.

  Процесуалният представител ТД на НАП - Бургас оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление. Моли съдът да не взема под внимание представените нови доказателства, тъй като същите били неотносими към спора. Моли за присъждане на ЮК възнаграждение в размер на 200 лева.

  Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е процесуално допустима. Съдържа изискуемите от закона реквизити и е депозирана пред материално и териториално компетентен съд. Производството пред Районен съд - Бургас е редовно образувано.

   Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

   На 12.08.2019 г., в 00,10 часа, свидетелите А.А. в качеството на инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, в присъствието на Д. Г. - служител в ГД“Фискален контрол“ в ОД Бургас извършили проверка в търговски обект–с.-б. „Ф.“, находящ се в гр.Б., А. К., част ..., стопанисван от дружеството „Б. Б. К.“ ЕООД, с ЕИК ... Проверката била по повод спазване на данъчното законодателство.

По време на проверката в 00,10 часа била извършена контролна покупка от А. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас на водка от 50 мл и мента от 50 мл на обща стойност то 10,00 лева дадени в брой. А. предал на бармана Г. Б. с ЕГН ********** банкнота от 10 лева. След извършеното плащане не била издадена фискална касова бележка от наличните и монтирани, въведени в експлоатация и с изградена дистанционна връзка с НАП фискални устройства модел „Daysi eXpert FX 1200 B KL с идентификационен номер №DY345394 и фискална памет ФП№36554445 и  Daysi eXpert FX 1200 B KL с идентификационен номер №DY365515 и ФП №3654449 и „eXpert SX KL“ с ИН №DY417398 и ФП №36574166.

Освен тази покупка извършени били още три  в 00,13 часа, 00,32 и 00,48 часа. 

Оказало се, че за две от покупките били издадени касови бележки, а за другите две не. Затова свидетелят А. се легитимирал и направил засичане на касата (лист 14 от делото). От изведени три на брой Х дневни отчети се установило, че покупката в 00,10 часа на 12.08.2019 г. не  е била отразена.

За извършената проверка бил съставен протокол ПИП серия АА и № 0263959 (лист 9,10 и 11 от делото).

Свидетелят А. счел, че дружеството е извършило административно нарушение и на 11.09.2019 г. в присъствието на управителя Дачев съставил акт за установяване на административно нарушение серия АN с № F406194 (лист 7 и 8 от делото). В него като нарушена е посочена нормата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС. В административнонаказателната преписка не е налично постъпило писмено възражение по акта в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. В хода на съдебното следствие процесуалният представител на дружеството-жалбоподател представя такова с дата от 15.08.2019 г. (лист 38 от делото), като твърди, че бил входирано. На представеното възражение, обаче няма печат с входящ номер от ТД на НАП-Бургас.

В хода на съдебното следствие процесуалният представител на дружеството представи и два броя клиентски сметки с №№ 21602 и 21603 като първата е от 00,33 часа, а втората от 00,49 часа на 12.08.2019 г. Тези доказателства се представят за да се докаже, че програмният продукт, ползван от проверявания обект не позволявал приключване на фискалното устройство със „Z“ отчет, ако имало и налични неприключили клиентски сметки. При приключване на оборота за деня от салонния управител автоматично се приключвали и незакритите клиентски сметки, представляващи описаните по-горе писмени доказателства. Този пропуск се обяснява с това, че към деня на проверката е имало технически проблем с „тъч скрийн-а“ на екрана, чрез който барманът Б. работел. В този ден маркирането следвало да става с „мишката“, с която обаче барманът не бил свикнал да работи и инстинктивно приключил клиентската сметка чрез екрана. Поради тази причина служителят Б. не приключил клиентската сметка, поради което и не бил издаден фискален касов бон.

 Като взел предвид съставения акт и събраните писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №430031-F406194/22.02.2019 г. В него при пълна идентичност с описаната в акта фактическа обстановка и правна квалификация на административното нарушение на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева. 

Горната фактология се установи по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като ги намира за безпристрастни, логични и последователни. Същите кореспондират със събраните писмени доказателства.

От правна страна Съдът приема следното:

На първо място и двата акта са издадени от компетентни органи по аргумент на Заповед № ЗЦУ-ОПР-017 от 17.05.2018 г. (лист 22, 23 и 24 от делото). И двата акта са издадени в сроковете на чл.34 от ЗАНН. От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът не установи недостатък в акта така като е посочен в жалбата. И в двата акта правната квалификация на нарушението е по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

 

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г.). Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.

В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени на база на обсъдените по-горе и кредитирани доказателствени източници. От същите е извършена покупка на стока на стойност 10,00 лева и след извършеното плащане в брой, касов бон за продажбата не е издаден, въпреки че в обекта са били налични регистрирани, включени и технически изправни 3 броя ЕКАФП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.  По повод представените две сметки с №№21602  и 21603 същите са били издадени в 00,33 и 00,48 часа, т.е. след часа на проверката- 00,10 часа. Съгласно Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ търговецът има задължение да изведе фискален бон, а не сметка, тъй като последната не представлява документ по смисъла на цитираната по-горе Наредба. Поради тази причина и Съдът не кредитира представените като писмени доказателства два броя сметки.

Ирелевантно е кое е точно физическото лице, което е приело плащането и е извършило продажбата. В настоящия казус това е лице, с което търговецът стопанисващ обекта е сключил писмен трудов договор. Както от анализа на нарушените правни норми, така и от безпротиворечивата съдебна практика, примерно – Решение № 741 от 20.04.2017г. на АдмС-Бургас по  к.н.а.х.д. № 586/2017г. се установява, че издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Отговорността на търговеца е обективна, доколкото същата се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона. Именно поради тази причина е напълно ирелевантно дали управителя или друго лице е извършило фактическите действия. Търговецът е длъжен по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал (лица, които да го подпомагат), който непрекъснато да контролира, като в случай на допуснато от някой от тях нарушение – в предвидените от закона случаи. Относно на твърденията за технически проблем с „тъч скрийн-а“,доказателства в тази насока не бяха представени. При проблем с техническото устройство и невъзможност да се фискализира касова бележка, следва да бъдат издадени касови бележки от кочан, което не е сторено. Твърденията, че маркирането е следвало да бъде извършвано с „мишка“, което барманът не е свикнал да прави е ирелевантно и с това не се смекчава отговорността на търговеца, че не е отразил извършените продажби в обекта.

С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.

Съдът намира, че правилното АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл. 185 ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на ЮЛ, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лева. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на същото ЮЛ, поради което се явява справедливо определена в минималния предвиден в закона размер на имуществената санкция.  С така наложената санкция според настоящата инстанция могат да бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН -да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото .

С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че извършеното нарушение е доказано безспорно, като размерът на имуществената санкция е съобразен с обществената опасност на деянието. НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изложеното и направеното искане от представителя на административнонаказващия орган дружеството дължи на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размера на 80 лева, което да заплати в полза на НАП.

            Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо и чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 430031-F406194/22.02.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Б. Б. К.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище в гр.Б. и адрес на ..., чрез управителя Д. Г. Д., за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на основание вр.чл.118 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500  (петстотин) лева.

 ОСЪЖДА  на основание чл.63 ал.5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ „Б. Б. К.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище в гр.Б. и адрес на управление ..., с управител Д. Г. Д., да заплати в полза на НАП-София  възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                                                                           СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.