О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.05.2021 год.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр. дело № 252/2021 год. по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Софийският
окръжен съд е сезиран с частна жалба от Р.Б.М., А.Б.М. и Б.Б.М. *** чрез адв. З.
от БАК срещу определение № 28 от 27.01.2021 год. по гр.д. № 746/2020 год. на
КРС в частта, с която са осъдени да заплатят на ответника – Кметство с. П.
сумата 400 лева, представляваща направени разноски в производството по чл. 542
от ГПК, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Ответникът
чрез адв. Т. от САК оспорва частната жалба.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото е образувано по молба от частните жалбоподатели за установяване на
факт с правно значение по чл. 542 и сл. от ГПК, а именно – за признаване за
установено по отношение на Кметство с. П., община К., че лицето А. М. Б. –
техен наследодател е идентично с лицето А. М. А., както и съдът да разпореди
ответникът по молбата да състави удостоверение за идентичност на лице с
различни имена. Тъй като в хода на охранителното производство интересът на
молителите от воденото дело е отпаднал, с молба от 13.11.2020 год. същите са
поискали прекратяване на производството по делото, на основание чл. 233 от ГПК.
С определение, постановено в о.с.з. на 27.01.20121 год. съдът е прекратил
производството по делото и на основание
чл. 78, ал. 4 от ГПК е осъдил молителите да заплатят на ответника сумата 400
лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото
са проведени две открити съдебни заседания, като в о.с.з на 11.11.2020 год.
ответникът Кметство с. П. е било представлявано от адв. А.Т. от САК и видно от
представеното пълномощно от 09.11.2020 год. на л. 20 по делото същата е
упълномощена от кмета на с. П. Б. Б., а уговореното възнаграждение в размер на
400 лева е внесено напълно и в брой към момента на подписване на договора за
правна помощ. В същото съдебно заседание са разпитани двама свидетели на
молителите и са събрани писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Съгласно нормата на чл. 540 от ГПК
в охранителното производство са приложими освен общите правила на кодекса и
тези на общия исков процес, с изключение на тези по чл. 207-266 и чл. 303-388 от ГПК.
Сред нормите с изключено приложение са и тези на чл. 248 от ГПК.
С оглед това, по отношение на актовете, постановени в охранителните
производства не е предвидена възможност да бъдат ревизирани в частта за
разноските, съответно допълвани или изменяни от постановилия ги съд. Поради
това и настоящата жалба няма характер на молба за изменение на определението в
частта за разноските по чл. 248 от ГПК и компетентен да се произнесе по
подадената частна жалба е Софийски окръжен съд.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Според цитираната по-горе разпоредба в охранителното производство, каквото
е това по чл. 542 от ГПК, са приложими общите правила на ГПК, вкл. тези по чл.
78 от ГПК, а съгласно чл. 541 от ГПК разноските по охранителните производства
са за сметка на молителя. С оглед това в случая молителите дължат на ответника
по молбата направените по делото разноски по общите правила. Тъй като
производството по делото е прекратено поради оттегляне на молбата, ответникът
по нея има право на направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК. Видно от представения договор за правна помощ, ответникът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лев, което не е
прекомерно с оглед разпоредбата на чл.
7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Неоснователно е и оплакването в частната жалба, че
по делото липсват доказателства за представителна власт на лицето, подписало
пълномощното от името на кмета на с. П.. Това е така, тъй като договорът за
правна защита и пълномощното са подписани
от Б. Б. в качеството му на кмет на с. П., а не от друго упълномощено от кмета
лице. Първоинстанционният съд
законосъобразно е присъдил направените разноски за адвокатско възнаграждение на
ответната страна, които са в тежест на заявителите, прилагайки разпоредбите на чл. 541
във вр. с чл. 542 ГПК и чл. 78, ал. 4 вр. чл. 540 от ГПК.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 28 от 27.01.2021
год. по гр.д. № 746/2020 год. на КРС в частта, с която Р.Б.М., А.Б.М. и Б.Б.М.,***,
са осъдени да заплатят на Кметство с. П. сумата 400 лева, представляваща
направени разноски в производството по чл. 542 от ГПК, на основание чл. 78, ал.
4 от ГПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.