Решение по дело №3820/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1837
Дата: 10 април 2023 г. (в сила от 10 април 2023 г.)
Съдия: Георги Стоянов Чехларов
Дело: 20221100503820
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1837
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100503820 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 22.03.2022 г., постановено по гр.д. №551/2022 г. на СРС,
ГО, 76 състав, съдът е признал за установено на основание чл.422,ал.1 ГПК
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *******, срещу Е. В. Й., ЕГН
*******, че Е. В. Й., ЕГН *******, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД, ЕИК ******* сумата от 3 551,91 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 16.06.2018г.
до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2021г. до
окончателното ù изплащане, сумата от 459,37 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2019г. до 19.05.2021г., като е отхвърлил иска стойност
топлинна енергия до пълния предявен размер от 3 663,28 лв. и за периода от
м.05.2018г. до 15.06.2018г., както и иска за мораторна лихва.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба от ответника Е. В. Й., чрез назначения особен
представител Л. Гурмева. Поддържа се, че решението в обжалваната част е
неправилно и необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон. Твърди се, че ответникът няма характер на потребител на топлинна
енергия, още повече нямало данни през процесния период да е обитавал
жилището.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената
1
въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на обжалваното решението и
присъждане на сторените разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми,
за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По
доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против Е. В. Й., с която по реда на чл. 422 ГПК ищецът е
предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които била издадена оспорената от длъжника заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 34269/2021 г. на СРС, 76 състав.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период
страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, във връзка с което единствено са наведени
доводи във възззивната жалба.
Пред първоинстанционния съд е депозиран нотариален акт № 179 от
24.08.1992 г. по н.д. № 13171/1992 г. на I –ви нотариус при към II –ри
районен съд, по силата на който Е. В. Й. е закупила следния недвижим имот –
апартамент № 82, находящ се в гр. София, ж.к. ******* I, бл*******. От
удостоверение за идентичност, издадено от СО – район “*******“ от
20.06.2013 г. се установява, че адрес ж.к. ******* I, бл.18, е идентичен с нов
номер на блока ж.к. „*******“ I, бл.126. Ето защо и предвид липсата на други
събрани доказателства досежно правото на собственост съдът приема, че Е. В.
Й. е бил собственик на процесния недвижим имот - апартамент № 82,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* I, бл.126, вх. „Г“, ет.5, през исковия
период. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
2
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или
облигационно право на ползване. В качеството на титуляр на правото на
собственост ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка
на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с
абонатен № 127408. Без значение е дали ответникът е обитавал имота през
исковия период – облигационното правоотношение възниква с притежаването
на индивидуален обект на правото на собственост в топлоснабдена сграда.
От приетата пред първоинстанционния съд и неоспорена СТЕ се
установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на
адрес гр. София, ж.к. ******* I, бл******* се измерва и отчита съгласно ЗЕ
от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Вещото лице е посочило, че в имота на ответника през исковия
период е имало 2 броя радиатори с монтирани ИРРО в хол и кухня, 1 брой
щранг лира в банята, като е начислявана топлинна енергия за топла вода на
база двама потребители с оглед липсата на сертифициран водомер и за
сградна инсталация на база пълен отопляем обем. Технологичните разходи са
приспаднати за сметка на ищеца. Отчетените стойности са потвърждавани от
потребителите чрез подписване на документите за главен отчет. С оглед на
изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно
С оглед изложеното съдът приема, че през исковия период страните са
били обвързани от облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия за процесния имот, като ищецът е извършвал доставка на
топлинна енергия на претендираната стойност.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 709,29 лв. за юрисконсултско възнаграждение и депозит за
особен представител.
На основание чл.77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер от 80,22 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.03.2022 г., постановено по гр.д.
№551/2022 г. на СРС, ГО, 76 състав, съдът е признал за установено на
основание чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете
предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *******, срещу Е. В.
Й., ЕГН *******, че Е. В. Й., ЕГН *******, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, ЕИК ******* сумата от 3 551,91 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от 16.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от
16.06.2021г. до окончателното ù изплащане, сумата от 459,37 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019г. до 19.05.2021г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 34269/2021 г. на СРС, 76 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Е. В. Й., ЕГН *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, разноски за въззивното
производство в размер от 709,29 лв.
ОСЪЖДА Е. В. Й., ЕГН *******, да заплати на основание чл. 77 ГПК
по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 80,22 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4