Р Е Ш Е Н И Е
№
6.1.2020 г. град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
шестнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав: Районен съдия: Георги Георгиев
при
участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 1989 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на „Т. Б.” ЕАД срещу В.В.Б., с която се иска да бъде прието за установено
съществуването на вземане за сумата от 920.05 лева - главница, представляваща
неплатени задължения по договор за мобилни услуги № *********/4.11.2016 г.,
договор за мобилни услуги № *********/30.12.2016 г., договор за мобилни услуги
№ ********* и договор за лизинг от 4.6.2017 г., по повод на които са издадени
фактури с № **********/20.6.2017 г., № **********/20.7.2017 г., № **********/20.8.2017
г. и № **********/20.10.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника са били в
облигационни правоотношения по сключени договор за мобилни услуги № *********/4.11.2016
г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен номер 0899 688 689; договор
за мобилни услуги № *********/30.12.2016 г., съгласно който на ответника е
предоставен мобилен номер 0899 823 951 и устройство Tablet
Alcatel Pixi4 7 3G Black; договор
за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 4.6.2017 г., съгласно които на ответника е предоставен мобилен номер 0896 735 171 и устройство Kids Watch Myki Kids Watch Red. Заявява,
че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, които са обективирани в 4 броя фактури, издадени в периода м. юни –
м. октомври
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника, който изразява становище за неоснователност
на исковете. Заявява, че по делото няма данни за надлежно прекратяване на
догорите – липсват доказателства за изпратена покана за доброволно плащане и
писмено изявление до ответника за извършеното прекратяване. Твърди, че
клаузите, уреждащи претендираната неустойка, са
нищожни, тъй като са неравноправни и противоречат на добрите нрави. В тази
връзка сочи, че уговореният размер на неустойката е равен на цената са самата
услуга за оставащия период от договора, която услуга обаче няма да бъде
предоставена от оператора.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, като с писмена молба поддържа предявите искове и моли за тяхното
уважаване.
Особеният представител на ответника заема
становище за неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е договор за мобилни услуги № *********/4.11.2016
г., според който ответникът е избрал абонаментен план за телефонен номер 0899
688 689 с месечна такса от 15.99 лева.
Договорът е сключен за срок от 2 години, като при сключването му потребителят е
декларирал, че е получил екземпляр от общите условия на „Т. Б.” ЕАД, както и от
ценовата листа за абонаментния план.
На 20.12.2016 г. между страните е сключен и
договор за мобилни услуги № *********, по който ответникът е избрал абонаментен
план „Интернет
На 4.6.2017 г. между страните е сключен нов
договор за мобилни услуги № *********, по който ответникът е избрал абонаментен
план „Джуниър” с неограничени минути в мрежата на „Теленор” за
телефонен номер 0896 735 171 с
месечна такса от 7.99 лева. Договорът е
сключен за срок от 2 години, като на потребителя е предоставено мобилно
устройство Kids Watch Myki. Предоставянето на въпросното мобилно
устройство е оформено със сключен на същата дата договор за лизинг, съгласно
който устройството е предоставено на ответника срещу обща лизингова
цена от 45.77 лева. Договорът за лизинг е сключен за срок от 23 месеца и
съгласно посоченото в него лизингополучателят следва
да заплати 23 месечни вноски от по 1.99 лева.
Според записаното във всеки от горепосочените
договори, в случай на прекратяване на съответния договор през първоначалния му
срок по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни абонаменти до
края на този срок. В този случай потребителят дължи и разликата между цената на
предоставеното устройство без абонамент и цената при предоставяне на
устройството в брой или съответната лизингова цена по
договора за лизинг.
По делото са представени заверени преписи от
4 броя фактури, ведно с приложения към същите, отразяващи задължения на
ответника за абонаментни такси и услуги, извън месечния абонамент, и за месечни
лизингови вноски за номер 0899 688 689, номер
0899 823 951 и номер 0896 735 171,
както и една фактура за начислени неустойки и за оставащите до края на договора
за лизинг вноски.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:
В конкретния случай ищецът основава
претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на месечните
абонаментни такси, за стойността на предоставени услуги, извън съответния план,
за стойността на лизинговите вноски за предоставеното
устройство Kids Watch Myki и за неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите за предоставяне на мобилни услуги.
От представените доказателства се
установява, че страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от
Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги
от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните
съобщения. По силата на договорите ищецът се е задължил да предоставя на
ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги,
договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по
предпочетените тарифни планове за предоставените телефонни номера. От своя
страна, ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договорите
съответната месечна абонамента такса.
Доколкото уговорена в договорите абонаментна
такса представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец
през действието на договора за това, че операторът е поддържал своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства
достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, същата се дължи
независимо от това дали операторът е предоставил съответните услуги и дали
абонатът реално ги е потребил. Съдът приема, че
доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорите за
мобилни услуги валидно са обвързвали страните по тях и ответникът дължи
заплащането на абонаментните такси по тези договори за отчетните периоди,
независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът
на тези задължения е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото
не са ангажирани доказателства за плащането им.
По отношение на използваните услуги, извън
месечния абонамент, съдът съобразява заложеното в общите условия (чл. 31),
действащи в отношенията между страните, а именно, че месечните сметки на
потребителя могат да бъдат оспорени пред оператора в 6-месечен срок след
издаване на фактурата. Оспорването не възпрепятства правото на потребителя да
оспори сметката си по съдебен ред, като самото оспорване не освобождава
последния от задължението за плащане на дължимите суми. В случая ищецът е
изпълнил задължението си да издаде процесните
фактури, в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на
използваните услуги, извън месечния абонамент, както и стойността на
съответните лизингови вноски, като към всяка от
фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените
компоненти. По делото няма данни (и твърдения) ответникът да е оспорил
месечните си сметки в предвидения 6-месечен срок пред мобилния оператор, поради
което и съдът приема, че по този начин същият е признал реалното предоставяне
на услугите и дължимостта на тяхната цена. Падежът на
тези задължения също е настъпил на посочените във фактурите дати, като по
делото не са ангажирани доказателства за плащането им.
По отношение на претенцията за лизингови вноски съдът приема, че безспорно се установи
възникването на облигационни отношения между страните, по силата на които
ищецът е предал за ползване на ответника мобилно устройство Kids
Watch Myki срещу
договорена лизингова цена, платима на равни месечни вноски. В договора се съдържа изрична декларативна
клауза относно реалното предаване на вещта – чл. 4, което обстоятелство не се и
оспорва от ответника. Съдът, съобразявайки че крайният падеж на договора за
лизинг е настъпил преди подаване на заявлението, намира, че всички вноски по
съответния лизинг са станали изискуеми, като по делото не са ангажирани
доказателства за плащането им.
Предвид на горното, съдът намира, че
претенциите за стойността на уговорените месечни абонаментни такси, предоставени
услуги, извън месечния абонамент и на лизинговите
вноски следва да се уважат в пълния им размер от 264.30 лева.
По отношение на претендираните
неустойки:
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква
при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана
неустойката. В случая от приложените договори се установява, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни абонаменти до края на този срок. В хода на
производството обаче, не беше проведено доказване кога и от кого са прекратени
договорните правоотношения, по какъв начин страната, упражнила правото си да
прекрати договора, е
уведомила другата страна, нито са изложени обстоятелства за формирането размера
на неустойките. Представената от ищеца покана за доброволно плащане по никакъв
начин не променя горния извод, доколкото по делото липсват доказателства същата
въобще да е изпращана на ответника, респ. да е получена от последния. Тук
следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното
право на разваляне е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно
за този етап от развитието на правоотношението. В тази връзка, доколкото по
делото не е уговорено друго между страните, надлежното упражняване на правото
на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед
уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора
абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие
от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера
на иска. В случая по делото не се установява операторът да е отправял писмено
предизвестие до абоната, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение
(съобразявайки изложеното горе), а дори да се приеме, че
исковата молба служи като
изявление за разваляне на договора, то
това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата и далеч след
съставянето на фактурите, с които са начислени неустойките. Т.е. към момента на
начисляването не е имало основание за това. Съвсем друг е въпросът, че във
фактурата, с която са начислени неустойките, липсва посочване какво е
основанието за начисляването им - по кой договор, на кое конкретно основание от
съответния договор, за кой период и пр.
По изложените съображения съдът намира, че кредиторът не се е
възползвал от правото си да прекрати договорите предсрочно, поради което в
неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване
на същите.
На следващо място, неустойките за предсрочно прекратяване на
договорите следва да бъдат квалифицирани като неравноправни клаузи, с оглед
наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В процесния случай
ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП
на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките
за определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е
индивидуално определена, а предварително изготвена от търговеца, като
потребителят да няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не
отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на
всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за
потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които
произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите
нрави; уговорката да води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - съществено
несъответствие в насрещните престации по договора,
водеща до тяхната нееквивалентност.
В случая договорите са сключени при
предварително определени от едната страна по правоотношението условия, като е видно
от самите договори, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително
договаряне, респ. ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Тези разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана с чл. 13а, т.
9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина на сключване на договорите
и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на оператора, се
налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие
по отношение на клаузите за неустойка.
Предвид изложеното, като взе в предвид
съдържанието на самите неустоечни клаузи и
съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият
състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради което са и нищожни.
Така както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Клаузите са уговорени за предсрочно прекратяване на договорите,
без да са уговорени насрещни права за потребителя. Видно е от самите договори,
че потребителят няма никакво право да прекрати съответния договор, без това да
влече след себе си заплащане на неустойка. В този смисъл, потребителят е
задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно
прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и
във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на неустойката към
момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси,
без за потребителя да се създават някакви права. Тук следва да се отбележи, че
самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на
неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение, а във всеки случай на
неизпълнено задължение потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения
размер, което създава значително несъответствие в правата и задълженията на
страните.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът
не дължи претендираните неустойки, поради което
предявеният иск за установяване на дължимостта им
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Предвид изхода на делото ищецът има право на
част от направените в заповедното производство разноски, а именно сума в размер
на 110.60 лева. В настоящото производство ищецът е направил разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител,
като с оглед изхода на делото в негова полза следва да бъде с присъдена сума в
общ размер от 219.76 лева съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Великотърновският
районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.Б.,
ЕГН ********** дължи на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК ***сумата от 264.30 (двеста шестдесет
и четири лева и тридесет ст.) лева - главница, представляваща неплатени
задължения за месечни абонаментни такси, за ползвани услуги и за лизингови вноски за предоставено устройство Kids
Watch Myki,
които задължения произтичат от договор за мобилни услуги № *********/4.11.2016
г., договор за мобилни услуги № *********/30.12.2016 г., договор за мобилни
услуги № ********* и договор за лизинг от 4.6.2017 г., по повод на които задължения
са издадени фактури с № **********/20.6.2017 г., № **********/20.7.2017 г., №
**********/20.8.2017 г. и № **********/20.10.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението – 8.3.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ЧГД № 727/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. Б.” ЕАД, ЕИК ***срещу В.В.Б.,
ЕГН ********** иск за приемане за
установено съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата от 655.75
лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/4.11.2016
г., договор за мобилни услуги № *********/30.12.2016 г. и договор за мобилни
услуги № *********./4.6.2017 г.
ОСЪЖДА В.В.Б., ЕГН ********** да заплати на „Т. Б.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 219.76 (двеста и деветнадесет лева и
седемдесет и шест ст.) лева, представляваща направените в исковото производство
разноски, както и сумата от 110.60 (сто
и десет лева и шестдесет ст.) лева, представляваща направените разноски по ЧГД
№ 727/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: