№ 1187
гр. София, 21.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Георгиев
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211100203690 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 83г от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по предложение на прокурор от Специализираната
прокуратура /СП/ за налагането на имуществена санкция на „Н.“ ООД, за
това, че се е обогатило със сумата от 966 910 лева от престъпление по чл.
248а, ал. 5 вр. ал. 2 и ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/, в чието извършване е обвинена управителят на дружеството - Л.Х.Д., за
което е бил внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд.
Към искането са приложени обвинителен акт, изготвен по д.п. № 26/2020
г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 849/2019 г. по описа на СП, съпроводително
писмо и копия на два протокола от разпит на свидетели. Изготвен е и списък
на лицата за призоваване.
Съдът, след като прецени депозираното предложение и материалите
по делото, намира за установено следното:
Делото е подсъдно на съда, доколкото седалището на дружеството е в гр.
София. Предложението обаче не отговаря на изискванията на чл. 83б, ал. 2, т.
1 ЗАНН, съгласно която предложението следва да съдържа описание на
престъплението и обстоятелствата, при които е било извършено, като се
посочи и наличието на причинна връзка между него и облагата за
юридическото лице.
1
В конкретния случай липсва достатъчно описание на обстоятелствата,
при които се твърди че е извършено престъплението, от което дружеството се
е обогатило. Посочва се в обстоятелствената част на предложението, че
управителят на дружеството подала предложение по ОПИК 2014-2020 г.,
което било одобрено и Министерство на икономиката и „Н.“ ООД сключили
договор за безвъзмездна финансова помощ по Приоритетна ос „Технологично
развитие и иновации”. Излагат твърдения, че при извършване на
престъплението, управителят на дружеството Лиляна Д. по електронен път е
представила неверни сведения, на база на което на дружеството били
преведени пари, с които то се е обогатило.
С диспозитива се поддържа, че при две от деянията /от 13.03.2017 г. и
27.03.2017г./ Д. е представила неверни сведения в декларации за
безпристрастност и поверителност относно това, че не била в състояние на
конфликт на интереси и свързаност с А.Й., а всъщност двете били
дългогодишни приятелки и работили заедно. Същевременно, в
обстоятелствената част липсват факти относно това такива сведения да са
били представяни от Д. – посочено е само, че на тези дати тя подала
декларация за безпристрастност и поверителност, но не и какво е
декларирала. Не се излагат в обстоятелствената част твърдения за посоченото
в диспозитива дългогодишно приятелство и т.н. между Д. и Й.. Освен това,
няма никаква яснота защо тези неверни сведения в двете декларации имат
значение за отпускане на финансовата помощ. Доколкото се поддържа, че от
цитираното продължавано престъпление дружеството се е обогатило с пари,
то следва да бъде обосновано защо тези сведения – предмет на тези две
деяния, които са част от продължаваната престъпна дейност, имат отношение
към обогатяването на дружеството. Това означава, че предложението на
прокурора първоначално следва да съдържа обосновка на това какви са били
изискванията по ОПИК 2014-2020г. и сключения с Министерство на
икономиката договор на които дружеството е трябвало да отговори; какви са
били условията /дейности, документи и т.н./, при чието изпълнение и
представяне е щяло да бъде отпусната финансовата помощ. Едва тогава
следва да се посочи и какво значение имат въпросните две декларации с
неверни сведения относно отношенията между Д. и Й..
Също така, в диспозитива на предложението относно деянието от
2
15.05.2017 г. са изброени по номера фактури, за които в обстоятелствената
част липсват твърдения - дали са били издадени, от кого, за какво и т.н.
Процесуалното значение на предложението в производството по чл. 83б
ЗАНН е идентично с това на обвинителния акт – да очертае по недвусмислен
начин обстоятелствата относно престъплението, съобразно приетата правна
квалификация. Докато с диспозитива се извежда обвинението /в случая
твърденията за обогатяването на юридическото лице от престъпление/ в
обстоятелствена част следва да се опишат престъплението, начинът, времето
и мястото на извършването му, пострадалото/ощетеното лице и размерът на
вредите, настъпването на облагата и нейния характер, причинната връзка
между нея и престъплението. Така се гарантира възможността на лицето да
разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му
обвинение/предложение за налагане на имуществена санкция. Това е в
съответствие с разбирането, залегнало в Тълкувателно решение № 2 от
07.10.2002 г. по т. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
Поради това, предложението по чл. 83б, ал. 2 ЗАНН следва, подобно на
обвинителния акт, да представлява единство между описателна част и
диспозитив. В случая, както по-горе съдът посочи, в обстоятелствената част
липсва обосновка на изводите, направени в диспозитива, която внася
неяснота относно фактическите му предели, на базата на които се поддържа,
че е налице извършено престъпление, в резултат на което дружеството се е
обогатило.
Фактическите рамки на обвинението винаги следва да са ясни, защото
единствено и само в рамките на същите съдът може да разгледа направеното
от прокурора предложение за налагане на имуществена санкция на
юридическото лице, респ. да наложи такава, като същевременно и самото
юридическо лице следва да е наясно в какви фактически рамки следва да
организира своята защита. Липсата на такива не позволява на юридическото
лице да се защитава адекватно.
Вярно е, че към предложението е приложен препис от обвинителния акт
като доказателство по смисъла на чл. 83б, ал. 2, т. 6 ЗАНН, който според
прокурора установява обстоятелствата по т. 1 и т. 2 на същата разпоредба.
Касае се обаче за приложение към самото предложение на прокурора, а
законът изисква визираните обстоятелства да бъдат посочени изрично в
3
самото предложение, което в случая не е направено. Освен това,
обвинителният акт сам по себе си няма доказателствено значение - той може
да удостовери само етапа, на който се намира наказателното производство по
обвинението срещу управителя на дружеството и да обоснове допустимостта
на предложението, с оглед това, че законът дава възможност такова да бъде
внесено след внасяне на обвинителния акт в съда.
За пълнота, следва да се посочи и, че не е спазено изискването по чл. чл.
83б, ал. 2, т. 3, пр. 2 ЗАНН – да е посочен предметът на дейност на
дружеството.
Ето защо, съдът намира, че предложението се явява немотивирано и не
отговаря на изискванията на закона, поради което са налице предпоставките
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП.
Така мотивиран и на основание чл. 83г, ал.1, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 3690/2021 г. по
описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 35 състав.
ВРЪЩА делото на Специализираната прокуратура.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийски
апелативен съд в 7- дневен сок от съобщението до страните.
Препис да се изпрати на Специализираната прокуратура и „Н.“ ООД.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4