Р Е
Ш Е Н
И Е №164
Град
Несебър, 19.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Мая Деянова,
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 779 по описа за
2018г. на Несебърският районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.318 и сл. и чл.286, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД.
В
исковата молба ищецът „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от М.М.М.-Д.– заместник председател на съвета на
директорите, и Ж.П.С.– изпълнителен член на съвета на директорите, твърди, че
ответникът „Е.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя И.Р.С., е клиент на ищцовото дружество с клиентски
номер ******* във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление,
находящ се в к.к. С.Б., в.с. Д., вход *, ап.* с ИТН *****. Ответникът не е
заплатил сумите, дължими за консумираната ел. енергия в изпълнение на задълженията
си и в сроковете, предвидени в Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.Б.Е.” ЕАД, която електрическа енергия ищецът е
доставил през периода от 15.07.2016г. до 19.08.2016г. за горепосочения обект на
потребление, на стойност 136,75 лева. За дължимите суми ищецът твърди, че на
20.03.2018г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 261/2018г. по
описа на Несебърския районен съд. По това дело съдът е уважил искането на
заявителя – ищец по настоящото дело – и е издал заповед за изпълнение, срещу
която ответникът е подал възражение в срок. Ищецът твърди, че е предявил
настоящия иск в срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Прави искане съдът да постанови
решение, по силата на което да признае съществуването на вземанията на ищеца
спрямо ответника, които са предмет на издадената в заповедното производство
заповед за изпълнение, а именно: сумата в размер на 136,75 лева, представляваща
стойността на доставената на обекта на потребителя ел. енергия за периода от
15.07.2016г. до 19.08.2016г. в посочения обект, сумата в размер на 21,49 лева,
представляваща мораторната лихва върху главницата, начислена за периода от
08.09.2016г. до 19.03.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 20.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
както и ответникът да бъде осъден да му заплати разноски в заповедното
производство и разноските в настоящото производство.
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба, не е взел становище по иска, не е направил възражения и
оспорвания.
Ищцовото дружество не се представлява в съдебно
заседание нито от законен нито от процесуален представител. С отделна молба
моли съдът да постанови решение, с което да бъде уважен изцяло предявения иск и
в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски съгласно приложения списък на
разноските, които ответникът да бъде осъден да заплати.
В съдебно заседание ответното
дружество не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В заключението по изготвената съдебно
техническа експертиза вещото лице е посочило показанията на средството за
търговско измерване – електромер № 800485, находящ се в обекта на потребление в
к.к. С.Б., в.с. Д., вход *, ап.*, установени при извършена проверка в регистъра
с отчети на електромерите. През периода 15.07.2016г. – 19.08.2016г. в обекта на
потребление е доставена електрическа енергия, която средството за търговско
измерване – електромерът, е отчел като количество 594 кВтч, от които 93 кВтч за
нощна тарифа и 501 кВтч за дневна тарифа. Електромерът е отчитан с помощта на
терминал с оптична глава, която се поставя на определено място на СТИ, а
данните се прехвърлят автоматично в терминала. Това става без намеса на
отчетник и без външна намеса. Така се елиминира възможността за човешка грешка
при сваляне на данните. Отчетените количества електрическа енергия напълно
съвпадат с фактурираните такива. Процесният електромер е монтиран на
15.07.2016г. – началото на претендирания период, с нулеви показатели и с
фабрична пломба. Фабричната пломба е гаранция, че електромерът отговаря на
техническите и метрологични изисквания и е от одобрен тип. Демонтиран е на
10.01.2018г. и понастоящем не се намира в обекта. Процесният електромер е
еднофазен и в Списъка за определяне на периодичността на последващи проверки на
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приет със
Заповед № А-333 на Председателя на Държавната агенция на метрологичен и
технически надзор от 29.05.2014г., е в точка 25 – Електромери – еднофазни с
периодичност на проверките шест години. Следователно последваща метрологична
проверка е трябвало да бъде извършена през 2022г.
Изслушано в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че от справката се установява, че измервателната точка и
номера (ИТН *****) са едни и същи, но клиентският номер е различен – титуляр е
Александра Иванова Колева; във фактурата клиентският номер е *******, а
справката за този електромер е с различен клиентски номер – ********** за същия
период. Лицето А.И.К.е подала заявление за смяна на партидата в
електроразпределителното дружество на 29.07.2016г., т.е. след поставянето на
електромера на 15.07.2016г., но електромерът реално е въведен в системите на
електроразпределителното дружество („Елнитиквази“) на 28.07.2016г.
От заключението от извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че дължимата цена за консумираната ел. енергия и достъп до мрежата е изчислена
правилно по процесната фактура № **********/23.08.2016г., съгласно Решение
Ц-19/30.06.2016г. Същата е в размер на 136,75 лева с включен ДДС и обхваща
отчетен период 15.07.2016г. – 19.08.2016г. Цената на консумираната ел. енергия
е съответно: нощна – 0,07253 лв./кВтч и дневна – 0,15321 лв./кВтч.
Компонентите, които допълнително формират стойността на фактурата са както
следва: пренос през електроразпределителната мрежа до обекта на ниско
напрежение – 0,03127 лв./кВтч, цена за пренос и достъп през/до електропреносната
мрежа – 0,00845 лв./кВтч, цена за достъп до електроразпределителната мрежа –
0,01651. Цената за достъп се формира на база на заявената и предоставена от
клиента мощност и не зависи от консумацията на електроенергия. Изчислява се
като предоставената за обекта мощност в kW (киловата) се умножава по броя на дните
от отчетния период, след което се умножават и по одобрената от КЕВР цена за
достъп от 0,01651 лв./кВтч. Лихвата за забава, изчислена върху неплатената сума
по фактурата за периода от 08.09.2016г. до 25.07.2018г., е в размер на 26,07
лева. Фактурата е осчетоводена като вземане по дебита на счетоводна сметка 411
„Клиенти“ с аналитична партида „Е.****“ ООД. Начислен е приход по кредита на
сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“, а ДДС е начислен по кредита на
сметка 4532 „Начислен данък за продажбите“.
След като сумата по тази фактура
не била заплатена, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 22.03.2018г., въз основа на
което е било образувано ч.гр.д.№ 261/2018г. по описа на Несебърския районен
съд. Като е намерил, че заявлението е редовно, съдът е издал Заповед № 123 от
23.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на
която длъжникът „Е.****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Р.С., следва да заплати на „Е.Б.Е.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.М.М.-Д.и Ж.П.С., сумата
от 136,75 лева, представляваща неизплатено задължение за доставена и
консумирана електрическа енергия за периода от 15.07.2016г. до 19.08.2016г. за
обект на потребление: ИТН ****, в С.Б., в.с. Д., вх.*, ап.*, която е
предоставена по партидата на „Е.****“ ЕООД, ЕИК ******* с клиентски номер *******;
сумата от 21,19 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода
от 08.09.2016г. до 19.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в
размер на 75 лева, представляваща разноски за платени държавни такси и
юристконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени
указания, че има право да предяви установителен иск за вземането си за сумите
по заповедта за изпълнение в едномесечен срок. Съобщението за това е получено от
заявителя на 09.07.2018г., който в същия този срок е изпълнил указанията на
съда и е предявил иска си, въз основа на който е образувано настоящото
производство.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният в едномесечния
преклузивен срок по чл.415, ал.4 от ГПК установителен иск е допустим.
Безспорно по делото е
установено, че както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и към датата на предявяване на настоящия
установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, е съществувало задължение към ищеца
за заплащане на електрическа енергия и предоставените мрежови услуги през
периода от 15.07.2016г. до 19.08.2016г. за обекта в к.к. С.Б., в.с. Д., вход *,
ап.*, както и че за потребената ел. енергия и ползваните мрежови услуги е
издадена фактура № ********** / 23.08.2016г., в която правилно е отразена
дължимата сума в размер на 136,75 лева с включен ДДС, че изискуемостта на
паричното задължение е била настъпила към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
По делото обаче не бе
категорично установено кой е бил ползвател на обекта на потребление и кой дължи
заплащането на потребената ел. енергия и ползването на мрежовите услуги, и в
частност дали плащането се дължи от ответника, както претентира ищеца. Защото
се установи, че в средата на процесния период, а именно на 29.07.2016г., лице с
имена А.И.К.е подала заявление до ищцовото дружество за промяна титуляра на
партидата с ИТН ***** на горепосочения адрес, към което заявление е приложила и
документ за собственост на имота от 28.07.2004г. По този начин ищцовото
дружество е било уведомено, че през процесния период качество на потребител и
имало друго лице, различно от ответника „Е.****“ ЕООД, което лице е подало
заявление по чл.13 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия (ДПЕЕ) на „Е.Б.Е.“ АД, за снабдяване с електрическа енергия, въз основа
на което да придобие качество на „Клиент“ по смисъла на чл.1, т.4 от ОУ на
ДПЕЕ, като чрез прилагане на документ за собственост А.И.К.е заявила и
основанието, на което е придобила качеството на ползвател на процесния обект на
потребление. По този начин ищецът е бил уведомен писмено за променените
обстоятелства по смисъла на чл.11, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ, който от своя страна е
отразил промяната и е вписал като потребител на ел. енергия в обекта именно А.И.К.с клиентски номер **********. Въпреки
това обаче след края на процесния период ищецът е издал фактура в която отново
е посочил ответника „Е.****“ ЕООС с клиентски
номер ******* за потребител на електрическата енергия, доставена в обект през
периода от 15.07.2016г. до 19.08.2016г. Именно между това лице А.И.К.– новия
потребител (и през целия процесен период), и ищцовото дружество са възникнали
облигационни отношения във връзка с продажба на ел. енергия в процесния обект
на потребление, съответно договорните отношения с ответника са били прекратени,
тъй като последният е престанал да отговаря на условията да бъде потребител по
смисъла на чл.1, т.4, 5 и 6 от ОУ на ДПЕЕ, включително и през целия процесен
период на потребление на ел. енергия, т.е. „Е.****“ ЕООД не е бил страна в
спорното материално правоотношетние с ищеца, поради което и не дължи
заплащането на потребената в обекта ел. енергия през периода от 15.07.2016г. до
19.08.2016г., а това задължение е имало друго лице.
След като ответникът не е бил
страна по спорното материално правоотношение с ищеца през периода от
15.07.2016г. до 19.08.2016г., то и не дължи заплащане на договорно основание на
продажбата в обекта на потребление на електрическа енергия, независимо на чие
име ищецът е издал фактурата като задължено лице и кой е фигурирал тогава и
понастоящем в базата данни на ищцовото дружество като клиент (потребител).
Поради това искът се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, включително и за
акцесорната претенция за обезщетение за забава, както и претенциите са
разноски.
Ответникът не е направил
разноски по делото, не претендира такива, поради което и съдът не следва да се
произнася по присъждането на такива на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от м.м.-д.и Ж.П.С., иск за признаване за установено, че ответникът „Е.” ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Р.С., му дължи сумата в размер на 136,75 лева (сто
тридесет и шест лева и 75 ст.), представляваща стойността на консумираната от
обекта на потребителя електрическа енергия
за периода от 15.07.2016г. до 19.08.2016г., сумата в размер на 21,49
лева (двадесет и един лева и 49 ст.), представляваща мораторна лихва за периода
от 08.09.2016г. до 19.03.2018г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.08.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на
75 лева (седемдесет и пет лева), представляваща направени разноски, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 123 от
23.03.2018г. по ч.гр.д.№ 261/2018г. по описа на Несебърския районен съд, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Е.Б.Е.”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.М.М.-Д.и
Ж.П.С., за осъждането на „Е.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя И.Р.С., да му
заплати направените по настоящото дело разноски в общ размер на 825 лв.
(осемстотин двадесет и пет лева), съгласно списъка на разноските.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: