Р Е
Ш Е
Н И
Е № 261890
гр. Пловдив, 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 30.11.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6424 по описа за
2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на “Пловдивска
консерва” АД срещу ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, с която е
предявен иск за присъждане на сумата в размер на 13 402.38 лева, с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляваща
средномесечния пазарен наем за ползването на собствените на ищеца цистерни,
пълни с гориво, собственост на ответника, разположени в площадката на
„Пловдивска консерва“ АД, в ***
за периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.06.2020
г. до окончателното плащане.
Образувано е и по искова молба на
„Филикон - 97“ АД срещу ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, с която е
предявен иск за присъждане на сумата в общ размер на 8135.51 лева,
представляваща плетени от дружеството суми, необходими във връзка с опазването
на военновременния запас от гориво за периода от 01.07.2016 г. до 31.12.2016
г., от които 4343 лева, платени брутни заплати и осигуровки за у. – ***, за военновременния запас от гориво за
периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. и 3791.79 лева, платени брутни работни
заплати и осигуровки за ***
на площадката, върху която са разположени цистерните в ***, за периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 08.06.2020 г. до окончателното плащане.
В исковата молба и допълнителна молба от
24.06.2020 г. се излагат твърдения, че по силата на договор за съхранение на
военновременни запаси № ***,
сключен между “Пловдивска консерва” АД и ДА „Държавен резерв и военновременни
запаси“, “Пловдивска консерва” АД
съхранявало военновременния запас от гориво на ответното дружество срещу
възнаграждение. Договорът продължил действието си до началото на месец ноември
2009 г., когато бил надлежно прекратен от “Пловдивска консерва” АД с писмо изх.
№ 344 от 09.11.2009 г., поради обективна невъзможност на дружеството да
продължи да бъде съхранител и поради несъгласие на ответника с цената – реално
понасяните разходи за съхранение. След прекратяване на цитирания договор
страните били в преговори за сключване на нов договор, но тъй като ответната
агенция не била съгласна с разходите, които следва да заплаща до сключване на нов договор не се стигнало.
Въпреки, че между страните не бил сключен нов договор, ответникът не предприел
нужните действия по преместване на запаса от гориво от цистерните на ищеца
“Пловдивска консерва” АД. След прекратяване на договора горивото на ответника
продължило да се съхранява от
“Пловдивска консерва” АД, като първоначално това ставало в наети от
последния резервоари, ситуирани на площадка на „Балканкар - Рекорд“ АД, в ***, а през процесния период в собствени на
“Пловдивска консерва” АД, ситуирани в ***.
Преместването се наложило, с цел да се избегнат допълнителни разходи за ищеца и
за ответника за плащане на наем на
„Балканкар - Рекорд“ АД за резервоари и площадка. Преместването на
цистерните било със знанието на ответника, за което преместване с последния са
подписани 6 бр. Протоколи.
Твърди се, че в периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. гориво в
размер от около 313.534 тона продължавало да се съхранява в цистерните на ищеца
“Пловдивска консерва” АД, а дружеството „Филикон- 97“ АД изпълнявало дейности
по опазване на горивото, тъй като “Пловдивска консерва” АД нямало
производствена дейност и не разполагало с наети по трудов и граждански договор
лица. „Филикон- 97“ АД като основен негов акционер на “Пловдивска консерва” АД,
начислявало разходи за работни заплати и осигуровки на лица, наети 1 бр. у. – *** на горивото, собственост на ответника и
1 бр. ***
на площадката, на която са разположени цистерните с гориво. В длъжността на
посочените служители е залегнало единствено и само опазването и контрол на
запасите, собственост на ответника. Необходимостта от осигуряване на служители
е запазване на интереса на ответника за опазване на процесния военновременен
запас.
Излагат се твърдения, че 01.07.2016 г.
до 31.12.2016 г. ответникът е спестил разходи за сметка на ищеца “Пловдивска
консерва” АД, изразяващи се в ползване на собствените на последното цистерни, в
които се съхранява около 248.192 тона гориво, собственост на ответника, които
ищецът оценява в размер на 13 402.38 лева, равняващи са на среднопазарния
месечен наем /от 2233.73 лева на месец/ за посочения период за ползване на
цистерните.
Излагат се твърдения, че за периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г.
ищецът „Филикон - 97“ АД е направил разходи в интерес на ответното дружество с
оглед опазването на военновременния запас от гориво, без да е натоварван от
последния, като е осигурил служител у.
– ***,
за военновременния запас от гориво на когото е заплатено брутно трудово
възнаграждение и осигуровки в размер на общо
4343 лева, както и работник *** на площадката, върху която са
разположени цистерните в
***,
на когото е заплатено брутно трудово възнаграждение и осигуровки в размер на
общо 3791.79 лева.
С оглед изложеното са предявени
исковете. Претендира се и законна лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендират се и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника. На първо място счита исковата молба за
нередовна. На следващо място счита предявените искове за недопустими, доколкото
ответникът не е материално легитимиран да отговаря по исковете, тъй като не е
собственик на твърдяното съхранявано от ищците гориво. Твърди се, че „Филикон -
97“ АД имал договор за охрана с “Пловдивска консерва” АД и следвало претенцията
му да бъде насочена към последното дружество, а не към ответника. Излагат се
твърдения, че ищецът “Пловдивска консерва” АД не бил собственик на процесните
цистерни. Оспорва се в тези цистерни, в процесния период, да се съхранява
гориво, собственост на ответника. Сочи, че процесното гориво е възложено на
отговорно пазене от митническите органи на Б. И.
К. – И. д.
на ищцовите дружества. Моли за отхвърляне на исковете, претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По възраженията
на ответника за недопустимост на исковете:
Съдът е обсъдил
същите и се е произнесъл по тях с Определение от 28.09.2020 г., като е приел,
че е сезиран с допустими искове.
По същество:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правна квалификация чл.59, ал.1 ЗЗД.
По отношение на претенцията на “Пловдивска
консерва” АД
За да бъдат уважени така предявените искове на
ищеца „Пловдивска консерва“ АД следва да
докаже, при условията
на пълно и главно доказване, че в периода 01.07.2016 г. до
31.12.2016 г. в съответния брой цистерни собственост на “Пловдивска консерва”
АД, находящи се в ***,
които са пълни с гориво в
количество 248.192 т., собственост на ответника, че
ответникът се е обогатил за сметка на този ищец със сумата в размер на
13 402.38 лева, представляваща средномесечния пазарен наем за ползването
на собствените на ищеца цистерни, връзка между обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените
по- горе обстоятелства, както и да установи основание за съхраняване на
процесното гориво.
С Определение от 28.09.2020 г. като безспорно между
страните е отделено, че между “Пловдивска консерва” АД и ДА „Държавен
резерв и военновременни запаси“ е бил сключен договор за съхранение на
военновременни запаси № ***, по силата на
който “Пловдивска консерва” АД съхранявало военновременния запас от гориво на
ответното дружество срещу възнаграждение. Безспорно е че този договор е
прекратен в края на 2009 г. Безспорно е че между страните в процесния период
01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. не са налице договорни правоотношение.
От представения договор за съхранение на военновременни
запаси № *** /л.14/ се установява, че ДА „Държавен
резерв и военновременни запаси“ е възложила на “Пловдивска
консерва” АД да съхранява собствени на ответника военновременни
запаси от гориво срещу възнаграждение.
Видно от Констативен протокол от 22.06.2010 г. /л.37/,
изготвен и подписан от представители на ответника се установява, че ищецът
„Пловдивска консерва“ АД съхранява дизелово гориво, собственост на ответника в
размер на 969.358 тона, като от тях 263 тона се намира в база на Пловдивска
консерва, а останалото количество от 706.358 тона – се съхранява на територията
на „Балканкар Рекорд“ АД в ***.
Видно от договор за наем от 24.04.2009 г. /л.48/
„Балканкар Рекорд“ АД е предоставило под наем на “Пловдивска консерва” АД площадка за съхранение на петролни продукти, находяща се
в ***.
Видно от Констативен протокол от 06.08.2010 г. /л.32/,
изготвен и подписан от представители на ответника се установява, че при ищеца “Пловдивска
консерва” АД се съхранява промишлено дизелово гориво в размер на
969.546 тона, разпределено в 13 броя хоризонтални и 1 бр. вертикален резорвоари
на територията на Пловдивска консерва и 3 бр. вертикални резервоари на
територията на „Балканкар Рекорд“ АД.
Количеството е констатирано и в протокол за фактическо
замерване на промишлено дизелово гориво от 06.08.2010 г. /л.46/
Видно от протокол за отговорно пазене от 01.06.2011 г. от
Агенция „Митници“ /л.51/ се установява, че на Б. К., в качеството му на И. д.
на „Пловдивкса консерва“ АД е оставено за отговорно пазене стоки, намиращи се в
метални резервоари в ***– площадка на „Балканкар Рекорд“ АД, а именно: тежки
горива в размер на 203.236 тона и газьол в размер на 65.342 мт.
По искане на ищеца „Пловдивкса консерва“ АД до Агенция
„Митници“ с 6 бр. Протоколи за осъществени контролни действия на лица,
извършващи дейности с акцизни стоки от 06.07.2011, 11.07.2011 г., 12.07.2011 г.,
13.07.2011 г., 14.07.2011 и 15.07.2011 г. /л.56-61/, посоченото по-горе
количество гориво е преместено от металните резервоари в гр. *** на площадка на
„Балканкар Рекорд“ АД в 13 броя резервоари на “Пловдивска консерва” АД в производствената база на последното дружество на *** в
гр. П., като всички 13 резервоара са запечатани с пломби.
От приета и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна
ексертиза /л.139/, която съдът кредитира, се установява, че към момента на
проверката, извършена от вещото лице се установва, че поставените от Агенция
„Митници“ пломби на 13 броя цистерни,съгласно посочените по-горе протоколи, са
налични.
Ответникът не оспорва, че количеството гориво запечатано
от митническите органи, което не е отнето в полза на държавата е в размер на
203.236 тона, а отнетото в полза на държавата и също предадено за съхранение на
„Пловдиска консерва“ АД е 65.342 мт.
Още повече съдът приема, че Протоколите на митническите
органи, в частта в която е констатирано количеството гориво, което е открито в
цистерните, находящи се в *** на
площадка на „Балканкар Рекорд“ АД в размер на 203.236 тона – тежко гориво и
65.342 мт – газьол и което гориво е запечатано с пломби, представлява официален
свидетелстващ документ за тези факти. Това е така, доколкото документите са
изготвени от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност, по време на
изпълнение на служебните задължения и са обстоятелства, които лично и
непосредствено са възприети от съставителя. Още повече това количество не се
оспорва от ответника.
Видно от писмо на
изпълнителния директор на ДА „Държавен резерв и военновременни
запаси“ от 28.09.2012 г.
/л.64/ ответникът е продал на трето лице чрез Борсов договор от гориво в размер
на 655.824 тона от общия размер от 969.600 тона, съхранявано от Пловдивска
консерва АД, за която продажба има издадено предавателно сведение. Това
обстоятелство не се оспорва от страните. В писмото е посочено, че в Пловдиска
консерва би трябвало да се съхранява гориво за промишлени и комунални цели в размер на 313.776 тона, собственост на ответника.
С вляло в сила
решение на Административен съд – гр. София по адм. д. № 3166/2013 г. е
потвърдено Наказателно постановление №36/2011 г. на Агенция „Митници“ за
отнемане на 65.342 тона от посоченото по-горе гориво от 313.776 тона,
собственост на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ в полза на държавата.
С Влязло в сила
решение на Административен съд – Пловдив по адм.д. № 1493/2014 г. е отменено
Накзателно постановление № 475 от 18.10.2011 г., с което е наложена имуществена
санкция на Пловдиска консерва АД, както и е отнето в полза на държавата тежко
гориво в размер на 203.236 т.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото
са представени доказателства установяващи количество, съхранявано от „Пловдиска
консерва“ АД, гориво, собственост на ответника в размер на 203.236 т. По делото
липсват доказателства, че в процесния период горивото, което е съхранявано от
първия ищец е в общ размер на 248.192 т. Такъв извод не може да се направи
единствено чрез извършване на проста аритметична сметка като от общо
предоставеното за съхраняване гориво от 969.358 т. се извади продаденото чрез
борсов договор на трето лице количество от 655.824 т и размера на отнетото в полза на държавата
количество от 65.342 т. Съхраняваното количество за процесния период следва да
се докаже при условията на пълно и главно доказване, доколкото именно на база
количеството съхранявано гориво се определя и стойността на обезщетението,
което ищецът търси. В тази връзка по отношение на количеството съхранявано
гориво при първия ищец, съдът не може да се ползва със сила на присъдено нещо
от представеното по делото решение по в.гр.д № 216/2015 г. на ПАС /л.77/,
доколкото същото касае различен период на претенцията на ищеца. Не се ползва
със сила на присъдено нещо за количеството съхранявано от ищеца гориво и
решението по гр.д. № 784/2015 г. на ПОС /л.83/, доколкото същото има различен
предмет от този по настоящото дело, а установеното в мотивите не се ползва със
СПН. По отношение на решение № 67 от 08.02.2019 г. по гр.д. № 425/2016 г. на ПОС
/л.90/, имащо същият предмет и същите страни, като настоящото дело, няма данни
да е влязло в законна сила, а наред с това се касае за различен период на
претенцията на първия ищец, поради което съдът не е обвързан от установеното в
мотивите на това решение. Не се установява и как вещото лице по ССчЕ е приело,
че количеството говриво съхранявано за процесния период в 13 броя цистерни е
248.192 т., поради което в тази част експертизата не може да се кредитира,
доколкото е необоснована, а и не е поставян такъв въпрос.
По отношение на
възражението на ответника, че той не е собственик на съхраняваното от ищеца „Пловдивса
консерва“ АД тежко гориво в количество 203.236 т, доколкото не бил предоставял
такъв вид гориво, следва да се посочи, че е в тежест на ответника да докаже
това си възражение, а именно, че е предоставил на ищеца друг вид гориво с други
характеристики и качество. Това не се установява от представените експертизи
/л.111-115/.
С обсъдените
по-горе констативни протоколи от 2010 г., изготвени и посписани от
представители на ответника /л.38-47/ се установява, че предоставеното и
съхранявано от първия ищец гориво представлява промишлено дизелово гориво,
същото не е определено като газьол. Наред с това е безспорно, че предоставеното
за съхранение гориво от ответника на ищеца е 969.358 т., от които са продадени
655.824 т. и отнети в полза на държавата 65.342 т. С огелед изложеното съдът
приема, че горивото, което е запечатано с пломби на Агенция „Митници“ и
съхранявано от „Пловдивска консерва“ АД е собственост на ответника, което се
признава и с писмо на последния от 28.09.2012 г. /л.64/.
По делото са
представени доказателства, че цистерните, в които се съхранява процесното
гориво са собственост на „Пловдивска консерва“ АД, видно от препис от
Инвентарната книга на основните средстава на „Пловдиска консерва“ АД /л.137/, в
която като актив на дружеството са отразени цистерни – 20 бр., поради което и
възражението на ответника в тази връзка се явява неоснователно.
Ответникът е
напарвил възражение, че процесното гориво е предоставено на ищеца „Пловдиска
консерва“ АД за отговорно пазене от органите на Агенция „Митници“, като с това
се навежда довод за наличие на основание за съхраняване на процесното гориво от
ищеца „Пловдиска консерва“ АД.
В тази връзка
съгласно разпоредбата на чл.107б Закон за акцизите и данъчните складове, на
основание на която разпоредба процесното гориво е предоставено за отговорно
пазене на ищеца, ал.1 - до приключване на административнонаказателното
и наказателното производство иззетите и задържаните стоки, средства и
съоръжения се съхраняват от митническото учреждение, а при невъзможност от
тяхна страна се предоставят за отговорно пазене на нарушителя или на други лица, които отговарят за тях
– ал.2.
Посочената разпореда не създава основание за съхранение
на процесното гориво от ищеца, което да освободи ответника от заплащане на
обезщетение по чл.59 ЗЗД. Независимо, че процесното гориво е предоставено за
отговорно пазене на ищеца с протокол от органите на Агенция „Митници“,
собственикът им дължи запалащане на разходите, които това друго лице прави за
съхраняване на имуществото, както и да го обезщети за пропуснатите ползи от
съхраняването. Както се установи между „Пловиска консерва“ АД и ответника
липсват договорни отношения, въз основа на които, за процесния период, да се
уреждат въпросите по съхраняване на процесното гориво, поарди което и
вземанията, свързани с него се уреждат по правилата на чл.59 ЗЗД.
С оглед изложеното
съдът приема за установено по делото, че при ищеца „Пловдивска консерва“ АД за
периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. се съхраняват, в 13 на брой, негова
собственост, цистерни тежко гориво в количетво 203.236 т., собственост на
ответника, за съхранението на което липсва договорно првоотношение.
От приетата и
неоспорена от страните ССчЕ се установява, че пазарният наем за съхраняване на
гориво за един месец е в размер на 9 лева за 1000 л. /тон/. Съхраняваното
гориво е 203.236 т. х 9 л. = 1829.12 лева – месечен наем. За периода 01.07.2016
г. до 31.12.2016 г. – 6 месеца – пазарния наем е в общ размер на 10 974.74 лева, като именно с тази
сума ищецът се е обеднил за сметка на обогатяването на ответника, доколкот не е
могъл да реализира приход от отдаване на цистерните под наем. До тази сума
искът като основателен ще се уважи, като за горницата над уважения размер до
пълния предявен размер от 13 402.38 лева, искът като неоснователен ще се
отхвърли.
Като законна
последица от уважаване на иска е се присъди върху главницата и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 08.06.2020 г. до окончателното
плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.
По отношение на
претенцията на „Филикон-97“ АД.
В тежест на ищеца „Филикон - 97“ АД е да
докаже, при условията
на пълно и главно доказване, че в периода 01.07.2016 г. до
31.12.2016 г. е назначил служител – у.***
за военновременния запас от гориво и
***,
на които е възложено да отговарят единствено за процесното гориво, че за
посочения период е заплатил брутно трудово възнаграждение и осигуровки на всеки
един от тези служители съответно 4343 лева и 3791.79 лева, че осигуряването на
тези служители е породено от необходимостта от опазване на горивото,
собственост на ответника, тоест предприето е уместно в интерес на ответника, като с посочената сума ответникът се обогатил за сметка
на обедняването на ищеца.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените
по- горе обстоятелства, както и да установи основание за съхраняване на
процесното гориво.
С Определение от 28.09.2020 г. като безспорно между
страните е отделено, че в периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. „Филикон
- 97“ АД е назначил един служител у. *** и един работник ***, на които е възложено опазването на процесното
гориво, както и размерът на платеното брутно-трудово възнаграждение и
осигуровки на тези служители за процесния период.
Безспорно е че „Филикон
- 97“ АД и ответникът не са
имали договорни отношение във връзка със съхранение и опазване на промишлено
дизелово гориво.
Съдът намира, че претенцията на този ищец за заплащане на
възнаграждение за назначен служител „***“ за процесния период в размер на
4343.72 лева е неоснователна, доколкото е финансово необосновано. Не се
установява конкретно какви са задълженията на този служител в процесния период,
в който горивото е било запечатано и с оглед какъв интерес е назначаван и
поддържан такъв служител. Не се установява по делото ответникът да е искал
назначаването на такъв служител при действие на договорните отношения с
„Пловдиска консерва“ АД. Видно от финансовите обосновки, на които се позовава
ищеца и приложени към исковата молба/л.23 и л.24/ е посочен един ***, като
същият е зачислен за ***, не и за *** /виж калкулация л.24 във вр. с финансова
обосновка л.23/.
С оглед изложеното не се установява ответникът
да се обогатил със спестяване на разходи за заплащане на възнаграждение за
служител, от който не е имало необходимост в процесния период. Тази претенция е
недоказана и като такава ще се отхвърли.
По отношение на
претенцията за заплащане на възнаграждение за един *** за процесния период в
размер на 3791.79 лева, съдът намира същата за основателна. Съхраняваното
количество гориво е в голям обем, налице е защитаван интерес на ответника за
опазване на собственото му гориво. Не се оспорва от ответника, че длъжността ***
през процесния период реално е осъществявана и за собствените на ответика стоки
/гориво/ е осигурена реална охрана.
От ССчЕ се
установи, че на ***, осъщестявал *** за процесния период– И. К., е заплатено
трудово възнаграждение и осигуровки в общ размер на 3 791.79 лева. С тази
сума ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца „Филикон - 97“ АД. Искът се явява доказан по основание и размер и като
такъв ще се уважи. По делото липсват данни и доказателства „Филикон
- 97“ АД да е бил в
договорни отношения с „Пловдиска консерва“ АД във връзка с осъществяването на
охраната на процесното гориво, като в тази връзка възражението на ответника за
недължимост на посочената сума от него, е неоснователно.
Като законна
последица от уважаване на иска ще се присъди върху главницата и законна лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.06.2020 г. до окончателното
плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора
право на разноски се пораждат за двете страни, които са направили своевременно
искане в тази насока.
Ищецът „Пловдиска консерва“
АД доказа следните разноски: 538.40 лева – платена д.т. /л.7/, 1000 лева –
адвокатско възнаграждение, за реалното плащне на което е представена разписка,
обективирана в договор за правна защита и съдействие /л.9/ и 75 лева – депозит
за ССчЕ /л.121/. Общо напрвени разноски в размер на 1613.40 лева, от които, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете ще се
присъди сума в размер на 1321.16 лева.
Ищецът „Филикон - 97“ АД доказа следните разноски: 327.72 лева – платена
д.т. /л.8/, 800 лева – адвокатско възнаграждение, за реалното плащне на което е
представена разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие
/л.10/ и 75 лева – депозит за ССчЕ /л.120/. Общо напрвени разноски в размер на
1202.72 лева, от които, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената
част от исковете ще се присъди сума в размер на 560.56 лева.
Ответникът се е
представлявал в производсвтото от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на основание
чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 200 лева по иска на Пловдиска Консерва АД и в разер на 200
лева по исковете на „Филикон - 97“ АД, като взе предвид конкретната
фактическа и правна сложност на делото. От тези суми, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, Пловдиска Консерва АД дължи 36.23 лева, а „Филикон - 97“ АД – 106.78
лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Държавна
Агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси“, със седалище и адрес на
управеление: гр. София, ул.“Московкса“ № 3, представлявана от С. П. ДА ЗАПЛАТИ НА „Пловдивска консерва“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Коматевско шосе“, представлявано от Б. К. сумата в размер на 10 974.74 лева, с
която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляваща
средномесечния пазарен наем за ползването на собствените на ищеца цистерни,
пълни с гориво, собственост на ответника,
разположени в площадката на „Пловдивска консерва“ АД, в *** за периода 01.07.2016 г. до
31.12.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.06.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1321.16
лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер от 10 974.74 лева до пълния предявен размер от 13 402.38 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Държавна
Агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси“, със седалище и адрес на
управеление: гр. София, ул.“Московкса“ № 3, представлявана от С. П. ДА ЗАПЛАТИ НА „Филикон-97“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Коматевско
шосе“, представлявано от Б. К. сумата в размер на 3791.79
лева,
с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца,
представляваща платени брутни работни заплати и осигуровки за *** на площадката, върху която са
разположени цистерните в
***,
за периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.06.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 560.56 лева – разноски в производството по съразмерност.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Филикон-97“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“, представлявано от Б. К. срещу
Държавна Агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси“, със седалище и
адрес на управеление: гр. София, ул.“Московкса“ № 3, представлявана от С. П.
осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 4343
лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца,
представляваща платени брутни заплати и осигуровки за у. ***, за военновременния запас от
гориво за периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г.
ОСЪЖДА „Пловдивска консерва“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“, представлявано от Б.
К. ДА ЗАПЛАТИ НА Държавна Агенция „Държавен резерв и Военновременни
запаси“, със седалище и адрес на управеление: гр. София, ул.“Московкса“ № 3,
представлявана от С. П. сумата в размер на 36.23
лева – разноски в производството, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Филикон-97“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“, представлявано от Б. К. ДА ЗАПЛАТИ НА Държавна Агенция „Държавен
резерв и Военновременни запаси“, със седалище и адрес на управеление: гр.
София, ул.“Московкса“ № 3, представлявана от С. П. сумата в размер на 106.78 лева – разноски в
производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ