Р Е
Ш Е Н
И Е
№153
07.04.2021г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева - Иванова административно дело № 51 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл.172, ал.5, вр. с ал.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Ф.Х.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) №20-0254-000327/14.12.2020г., издадена от Полицейски
инспектор към ОДМВР - Хасково, РУ - Димитровград, с която на оспорващия е била
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП – „прекратяване
на регистрацията на ППС“ - лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, за срок от 7
месеца.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, като твърди, че същата била постановена в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че след като бил спрян за проверка
се установило наличие на кокаин. Обяснил пред проверяващите полицейски органи,
че не употребява наркотични вещества и пожелал да бъде тестван. Издали му талон
за медицинско изследване, след което бил тестван в болницата. Резултатите му
все още не били готови, като с оглед голямата натовареност, от лабораториите му
заявили, че не било ясно кога ще излязат. Заявява, че през това време имал
нужда от автомобила си. Естеството на работата му предполагало да е мобилен, а
не било по силите му да заплаща на друго лице да го вози, за да можел да
работи. Твърди, че не е причинил ПТП, нито като водач е заплашил живота на
трети лица.
Ответникът – полицейски инспектор при РУ - Димитровград
към ОДМВР – Хасково – А.Т.А., оспорва жалбата. Счита, че заповедта, издадена от
РУ – Димитровград е правомерна и съобразена с нарушенията, извършени от
жалбоподателя.
Същият, за
последните 12 години бил хващан 22 пъти да управлява МПС, след като бил лишен
от това право. Имало и образувано досъдебно производство по чл.343в от
Наказателния кодекс срещу него. ЗППАМ била издадена при съобразяване с досието
на водача и управлението на МПС след употреба на кокаин, което било установено
с техническо средство „Дръгтест“ 5000.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 14.12.2020г. е издадена процесната Заповед
№20-0254-000327/14.12.2020г., с която на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *** за срок от 7 месеца. В
заповедта е посочено, че се издава на Ф.Х.Д., за това, че на 14.12.2020г.,
около 17.05 часа, в гр.Димитровград, по бул.“Д. Благоев“, до водонапорна кула,
посока на движение изток, като водач на МПС - Ауди А3“ с рег. № ***, управлява
посочения лек автомобил след употреба на наркотични и упойващи вещества.
Тестван бил с Дръгтест 5000, скалата на който отчела Кокаин с REF8323157 и LOT ARNE-0631. Бил
издаден талон за медицинско изследване № ***. Прието е, че с горното Ф.Х.Д. извършил
следното: управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
с което виновно нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП. Със заповедта за отнети следните
документи: СРМПС № ***и 2 бр. рег.табели с рег. № ***.
От разписката към заповедта е видно, че същата е
връчена на адресата си срещу подпис на 15.12.2020г.
Жалбата срещу административния акт е подадена до съда
на 31.12.2020г., чрез ОДМВР – Хасково, РУ - Димитровград и заведена с вх. № 254000-7874/31.12.2020г.
По делото е представен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бланков номер 311432, Серия GA, от 14.12.2020г.,
съставен срещу Ф.Х.Д. за това, че на 14.12.2020г., около 17.05 ч. в
гр.Димитровград, по бул.“Д. Благоев“, до водонапорна кула, посока на движение
изток, управлява лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *** след употреба на
наркотични и упойващи вещества. Тестван бил с Дръгтест 5000, скалата на който
отчела Кокаин с REF 8323157 и LOT ARNE-0631. Бил издаден талон за медицинско
изследване № ***.
Приложена е и служебно изготвена „Справка за
нарушител/водач“ на лицето Ф.Х.Д., ЕГН **********.
За доказване компетентността на издателя на оспорения
акт, по делото се представя Заповед № 1253з-479/16.11.2020г. на Директора на ОДМВР
– Хасково, с която същият оправомощава
да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171,
т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП, съобразно тяхната
компетентност, посочените в заповедта длъжностни лица от ОДМВР – Хасково.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу
годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Няма спор, че конкретен издател на атакуваната заповед е служителят,
изпълняващ длъжността „Полицейски инспектор“.
Съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за
служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР, утвърден със Заповед
№8121з-140/24.01.2017г. на Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр.13 от
07.02.2017г., в сила от 01.02.2017г., изменян и допълван впоследствие, в Раздел
А, IX.1, т.9 и 10, длъжността „Полицейски инспектор“ в ОДМВР, районни
управления, е предвидена за заемане по служебно правоотношение, т.е.
изпълняващият същата е държавен служител и по силата на същия класификатор е и
полицейски орган по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. По делото се представя Заповед №1253з-479/16.11.2020г.
на Директора на ОДМВР - Хасково, която се визира и в процесния административен
акт, с която материално компетентния орган в изпълнение на предоставените му от
закона правомощия делегира правомощия на изрично посочени длъжностни лица,
включително и полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР (т.11), какъвто е
и служителят полицейски инспектор при РУ Димитровград към ОДМВР – Хасково. Поради това
съдът приема, че административният орган е
разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити
– обективирана
е в писмен вид и съдържа, както правни, така и
фактически основания, кореспондиращи помежду си, поради което същата е
мотивирана.
При извършената служебна проверка съдът
не констатира в хода на административното производство да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.171 от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Обжалваната ПАМ е приложена
на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП,
като в случая няма спор, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя. Безспорно
от доказателствата по делото се установява и наличието на основанията за налагане на мярката, тъй като е ясно, че жалбоподателят Ф.Д. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, което обстоятелство е установено след извършена проверка с техническо
средство. При това положение органът е бил длъжен да издаде заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП, в която разпоредба е предвидено, че ПАМ се налага за
срок от 6 месеца до една година, като в настоящия случай мярката е наложена за
срок от седем
месеца.
ЗППАМ
е приложена законосъобразно, тъй като се установява по безспорен начин
наличието на изискуемите от нормативната уредба предпоставки за налагането ѝ.
Като писмено доказателство по делото е приет, без оспорване от страните, Акт за
установяване на административно нарушение Серия GA
с бл. №311432 от 14.12.2020г., издаден от Венко Митев Велчев, мл.
автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ - Димитровград. Този документ е издаден
от длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон, по установения ред и
форма, като в частта на установяването на употребата на наркотично и упойващо
вещество – кокаин, от страна на жалбоподателя, на посочените в акта дата и
място, материализира удостоверително изявление на издателя си, т.е. отнася се
до съществуването на факти, възприети лично от длъжностно лице издател. Същият
следователно е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1
от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална
доказателствена сила по отношение на така констатирания факт, а именно че на 14.12.2020г.
жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил, след употреба на Кокаин,
по отношение на който са отчетени стойности с REF 8323157 и LOT ARNE-0631,
което е било установено след тест с годно техническо средство – Дръгтест 5000.
Не
се споделят доводите на жалбоподателя в насока, че към момента на издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ, не са представени резултатите от лабораторното
химико-токсикологично изследване. По делото са налице други, непротиворечиви
доказателства, доказващи факта за наличие на положителна проба за употреба на
наркотично вещество, които не са оборени в рамките на съдебното производство.
Според
чл.1, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, издадена на основание чл.174, ал.4 от ЗДвП, употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно
на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания – т. е. всеки от тези начини е възможен за
ползване, не е необходимо кумулативното им прилагане, за да се установи
употреба на наркотици и аналози у водача на МПС. В случая е използван „Дръгтест“
5000, което е изрично предвидено като възможност за тестване в чл.3, ал.1 от цитираната
наредба. В чл.3, ал.2 от цитираната наредба се посочва, че при съставянето на
акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на
протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение
№ 1. В заповедта изрично е посочено, че е издаден талон за медицинско
изследване № ***, факт, който не се оспорва от жалбоподателя. Според чл.5, ал.1
от наредбата, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите
на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози, каквито явно в
случая са били налице, се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. В случая е била приложена
първата възможност – проверка с тест, което е достатъчно, тъй като нормата
предвижда вариантите за изследване при условия на алтернативност. Това
означава, че употребата на наркотични и/или упойващи вещества е установена
законосъобразно и не е необходимо да са налице резултати от химически или
химико-токсикологични изследвания за да се направи извода, обективиран в АУАН и
оспорената заповед, а именно, че лицето Ф.Х.Д. на 14.12.2020г., около 17.05 ч.
в гр.Димитровград , по бул.“Д. Благоев“, до водонапорна кула, посока на
движение изток, е управлявало лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, след
употреба на наркотични и упойващи вещества.
Предвид
гореизложеното съдът намира за установена по несъмнен начин предпоставката по
чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, поради което органът, действайки в условията на
обвързана компетентност е издал заповед за налагане на ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС.
Спазена
е целта на закона. Мярката не се явява прекомерна, фактът, че водач на МПС участва в движението под въздействието на
наркотични вещества или техни аналози сам по себе си поставя в опасност
останалите участници в движението, независимо от установената при проверката конкретна рискова ситуация.
По
изложените съображения жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Х.Д.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0254-000327/14.12.2020г., издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР -
Хасково, РУ - Димитровград
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: