Р Е Ш Е Н И Е
№260021
гр. Русе, 08.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на седемнадесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
БОЯН
ВОЙКОВ-мл.с.
при
секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА в.търг.д.
№ 260 по описа за 2020 год. за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Държавен
фонд „Земеделие“ гр. София против
Решение № 501/25.03.2020 г., постановено по гр.д. № 5568/2019 г. на Районен съд
Русе, с което са отхвърлени предявените от фонда срещу „Агропрогрес БГ“ ООД гр. Русе, ЕИК
********* искове с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на парични задължения за
сумите от 15 176,70 лева – главница; сумата от 2731,81 лева – лихва за забава
за периода от 28.03.2017 г. до 15.01.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 16.01.2019 г. до изплащане на вземането, по т.4.3. от
Договор № 18/677934/0101747 от 17.03.2017 г., за предоставяне на Държавна помощ
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците" за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 и
изпълнителен лист от ГПК от 18.01.2019 г. по гр. д. № 238/2019 г. по описа на
РРС. В жалбата са
развити подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение. Жалбоподателят твърди, че в мотивите си
първоинстанционният съд е направил неправилен анализ
на фактите и обстоятелствата
по делото, а оттам и
неправилно тълкуване и достигане до неправилни и необосновани изводи, което е
довело до неправилно прилагане на материалния закон. Моли да бъде отменено първоинстанционното
решение и да бъда постановено ново такова, с което да
бъдат уважени изцяло завяните претенции. Претендира
съдебни разноски.
Въззиваемата страна по жалбата – „Агропрогрес БГ“ ООД гр. Русе, чрез своя процесуален представител адв. Б.Д. счита същата за неоснователна,
а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие
на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените
по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето
решение, поради което оплакването, че то е необосновано, е неоснователно. Районният
съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите на
страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за неоснователността
на заявените претенции.
За да остави без уважение
претенцията на ищеца за установяване по отношение на „Агропрогрес БГ“ ООД гр. Русе, ЕИК *********
задължение за съществуването на парични
задължения за сумите от 15 176,70 лева – главница; сумата от 2731,81 лева –
лихва за забава за периода от 28.03.2017 г. до 15.01.2019 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 16.01.2019 г. до изплащане на вземането, по
т.4.3. от Договор № 18/677934/0101747 от 17.03.2017 г., за предоставяне на
Държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците" за които е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 и изпълнителен лист от ГПК от 18.01.2019 г. по гр. д. № 238/2019 г.
по описа на РРС, съдът правилно и законосъобразно е изходил от правната
доктрина.
Между
страните по делото е сключен Договор № 18/677934/0101747 от 17.03.2017 г., за
предоставяне на Държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците", съгласно който ответното
дружество е заявило реализирането на
мярка А – „Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол
не повече от 2.5 мг/кг“ и мярка Б – „Гарантиране на оптимално хранене на
птиците чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибено брашно с
растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини, за 21 000 бр.
бройлери“
В утвърдените
от председателя на УС на ДФ „Земеделие“, Министър на земеделието и
храните Указания за схема за държавна помощ, приложени по делото, изрично е
посочено че изпълнението на мярка А – „Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2.5 мг/кг“ има за цел
намаляване на вредното влияние на деоксиниваленола
върху здравето и благосъстоянието на птиците. Като това се постига чрез
полагане на допълнителни грижи свързани с извършване на постоянен лабораторен
контрол върху фуражите /произведени и закупени/ и правилното съхранение на
зърното и фуражите, използвани при изхранване. При краткосрочно съхранение до
10 дни се изисква съхранение в специализирани силози, разположени извън
сградите, а при съхранение над 10 дни стопаните са длъжни да осъществяват
редовен температурен контрол, да използват приспособления за елиминиране на
насекомите и да ограничават появата на влажни зони. Контролът върху
изпълнението на тази мярка се извършва на база минимум четири лабораторни
анализи на фуража и доказване на нивото на деоксиниваленол
/не повече от 2.5 мг/кг/ за годината, водене на дневник за отбелязване на
температурата в сградата /не по-ниска от 5 градуса С/, закупуване и поставяне
на репелентни и инсектицидни
приспособления за унищожаване на насекоми и абсорбенти.
По отношение на другата мярка мярка Б – „Гарантиране
на оптимално хранене на птиците чрез заместване на животински протеини от
бозайници и рибено брашно с растителни протеинови заместители и незаменими
аминокиселини, за 21 000 бр. бройлери“ няма посочени конкретни изисквания.
Видно
от приложения Договор № 18/677934/0101747
от 17.03.2017 г., за предоставяне на Държавна помощ „Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците", въз основа
на който се основава претенцията на ищеца, последният съобразно чл. 3.1. има
право за упражнява постоянен, текущ и последващ
контрол за целевото изразходване на
получените средства, във връзка с изпълнението на съответната мярка по схемата
за държавна помощ, като пир осъществяване на този контрол има право да извършва
както проверки на място, така и да изисква необходимата му информация от
земеделския стопанин по изпълнението на доброволните ангажименти за хуманно
отношение към птиците, които надвишават задължителните стандарти по чл. 5 от Регламент (ЕС) № 73/2009 г. и Приложение II към него. Съобразно
т.3.6 от Договора Държавен фонд
„Земеделие“ и Българската агенция по безопасност на храните имат право да
осъществяват проверки по изпълнението на поетите ангажименти и наличието на
необходимите за това специфични документи. За извършената проверка контролните
органи съставят контролен лист на място. По настоящото дело контролни листи,
установяващи извършването на проверка и констатиращи неизпълнение на поетите
ангажименти няма съставени. Освен
това твърдяната липса на сочените
писмени документи – ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на
закупени и/или продадени (реализирани) птици и документи за извършено плащане
на цялата сума по фактура № 2807 от 22.11.2017 г. за закупени 21 000 бр.
еднодневни пилета от „Галус къмпани“ ООД на стойност
10 280,00 лв, при представен документ за
извършено плащане на стойност 6 870,00 лв не се кенкретизира от страна на ищеца на коя от двете мерки се
явява неизпълнение с оглед и на различната стойност на финансиране на всяка
една от тях и претендираното връщане на получената помощ. Нещо повече – по
делото безспорно се установява, че птиците не са напускали регистрирания
животински обект и не са били транспортирани извън него за да е необходимо
ветеринарно медицинско свидетелство. По
делото не се спори, че и след реализацията
на птиците на ЗП И.Д.,
отглеждането им е продължило в същия обект /без да бъдат транспортирани/, със
същия фураж и условия, поради което не може да се приеме, че е налице
твърдяното от ищеца нарушение на указанията.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че и по
двете мерки осъществяваните дейности целят гарантиране здравето и
благосъстоянието на птиците, като именно за изпълнението на тези дейности се
извършват допълнителни разходи, които всъщност се финансират от субсидията. Не
се финансира нито закупуването на птиците, нито тяхната реализация. Настоящият
съдебен състав приема, че след като предметът на договора е свързан с хуманно
отношение към птиците, които условия са подробно изброени както в договора,
така и в указанията за предоставяне на помощта, то непредставянето на документ
за пълното плащане на цената на закупените птици или липсата на ветеринарно
медицинско свидетелство за транспортирането им, когато такова транспортиране не
е извършено, то не може да се приеме, че е неизпълнение на условията за хуманно
отглеждане на птиците за периода на договора. Както бе посочено по-горе
помощта е предоставена единствено за
покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи свързани с доброволните
ангажименти по хуманното отглеждане, но не и закупуване и реализация на
птиците. Доказателства за нехуманно отношение при отглеждането и изхранването
на птиците няма сочени и няма събрани, няма и изложени твърдения в тази насока.
Като е стигнал до горните изводи,
първоинстационния съд е постановил правилно и
законосъобразно съдебно решение и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат
направените от ответника разноски в размер на 1 650 лв
за въззивното производство, съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
501/25.03.2020 г., постановено по гр.д. № 5568/2019 г. на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, ЕИК ********* да
заплати на „Агропрогрес БГ“ ООД гр. Русе, ЕИК ********* сумата от 1 650,00 лв, направени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред РОС.
Решението е окончателно и
не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: