Решение по дело №237/2022 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 101
Дата: 26 април 2023 г. (в сила от 26 април 2023 г.)
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20223130100237
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. *********, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100237 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД предявява по реда на чл. 422
от ГПК срещу И. А. Д. при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искови претенции за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът има вземания към ответника по
договор за потребителски кредит PLUS-16396056/01.10.2018 г., сключен
между И. А. Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,
прехвърлени на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, съгласно
приложение № 1 към рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 22.04.2020 г., както следва: главница в общ размер на 896.57 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
02.07.2021 г. до изплащане на вземането.; възнаградителна лихва в размер на
36.25 лева, начислена за периода от 20.01.2020 г. до 20.10.2020 г.; лихва за
забава в размер на 95.29 лева за периода от 21.01.2020 г. до 01.06.2020 г., за
които суми се издава заповед № 714/31.08.2021 г. по ч.гр.д. № 772/2021 г. по
описа на РС-*********.
Претендират се и сторените в заповедното и настоящото производство
разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.
1
В исковата молба се твърди, че И. А. Д. сключва договор за кредит
PLUS-16396056/01.10.2018 г., с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, като всички главници и възнаградителни лихва по погасителен
план са изискуеми в момента, а плащания не погасяват същите в пълен
размер. Това води и до начисляване на лихва за забава. Заявява се, че
вземанията се прехвърлят приложение № 1 към рамков Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г на ищеца по настоящото
производство. Моли се за уважаване на исковите претенции.
Ответникът признава исковите претенции. Заплаща в хода на делото
всички суми, предмет на заповедта за изпълнение, в т.ч. и дължимите
съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява, депозира
писмено становище, в което заявява, че ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на на делото, поради което дължи разноски. Желае
постановяване на решение при признание на иска. Назначеният на ответника
особен представител счита, че ответникът не следва да заплаща разноските по
исковия процес. Агументира се в открито съдебно заседание.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
Съдът, като взема предвид настъпилите в хода на делото, юридически
факти, намира, че не са налице основания за постановяване на решение при
признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, в който смисъл е искането на
страните, за което излага съображения в проведеното на 28.03.2023 г. о.с.з. По
делото не се спори, че в хода на исковия процес, се извършва от ответника
плащане на вземанията и разноските, предмет на издадената заповед№
714/31.08.2021 г. по ч.гр.д. № 772/2021 г. по описа на РС-*********, който
факт следва да се съобрази от настоящия съдебен състав по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Плащането има за последица погасяване на вземането на ищеца
по възникналото облигационно правоотношение, което от процесуална
страна, води до неоснователност на предявения иск, именно поради
погасяване на материалното субективно право. Ето защо на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК исковите претенции към момента на приключване на
съдебното дирене са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските, направени от ищеца в исковия процес,
съдът намира, че ответникът е отговорен и за тях, тъй като с поведението си
2
дава повод за завеждане на настоящото исково производство.
Договорът за кредит се сключва на 01.10.2018 г. и е със срок 24 месеца,
като изискуемостта на последната погасителна вноска е на 20.10.2020 г. По
аргумент от чл. 69, ал. 1, чл. 70 и 84, ал. 1 от ЗЗД от момента на настъпване на
изискуемостта на последната погасителна вноска на 20.10.2020 г. ищецът
може да иска изпълнение от ответника на целия дълг, респ. удовлетворяване
на цялото вземане.
Исковото производство се образува на 04.03.2022 г., а извършеното
плащане на вземанията, предмет на заповедта, е на 21.12.2022 г., поради
което следва да се приеме, ищецът е дал повод за завеждане на делото, поради
наличната към този момент изискуемост на вземанията.
Горното мотивира съдът да приеме, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените от последния разноски в общ
размер на 425.00 лева, от които: 125.00 лева за държавна такса; 300.00 лева за
особен представител. Отделно на представляващия ищеца юрисконсулт се
дължи и възнаграждение, което съдът определя на 100.00 лева, на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
ЕИК:*********, с адрес: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6 по реда на
чл. 422 от ГПК срещу И. А. Д. ЕГН:**********, с адрес: с. ********, Община
*********, Област ******, при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искови претенции за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът има вземания към
ответника по договор за потребителски кредит PLUS-16396056/01.10.2018 г.,
сключен между И. А. Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, прехвърлени на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, съгласно
приложение № 1 към рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 22.04.2020 г., както следва: главница в общ размер на 896.57 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
02.07.2021 г. до изплащане на вземането.; възнаградителна лихва в размер на
36.25 лева, начислена за периода от 20.01.2020 г. до 20.10.2020 г.; лихва за
3
забава в размер на 95.29 лева за периода от 21.01.2020 г. до 01.06.2020 г., за
които суми се издава заповед № 714/31.08.2021 г. по ч.гр.д. № 772/2021 г. по
описа на РС-*********, като неоснователни, поради погасяването на
вземанията в хода на процеса.
ОСЪЖДА И. А. Д. ЕГН:**********, с адрес: с. ********, Община
*********, Област ****** с постоянен адрес: гр. *********, ул.
************* № 23, вх. Б, ет. 2, ап. 5 ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД ЕИК:*********, с адрес: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“
№ 15, ет. 6, следните суми: 125.00 лева за държавна такса, 300.00 лева за
особен представител и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - ****** в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – *********: _______________________
4