О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№210 12.08.2020 г. град Бургас
Година 2020, 12.08. град Бургас
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН Наказателен състав
На
дванадесети август две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪБЧО СЪБЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. ДАНИЕЛА
ИВАНОВА
2. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ
Секретар: Вана Димитрова
Прокурор: Елгина Чалъмова
Като разгледа докладваното от съдия Събев
НОХД №863 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.270 НПК.
Постъпила е молба
от адв. Благой Потеров от Адвокатска колегия -Бургас, в качеството му на
упълномощен защитник на И.А.С. и П.Д.К. – подсъдими по НОХД №863 по описа за
2020 г. на Окръжен съд – Бургас, за изменение на мярка за неотклонение „задържане
под стража“ в по-лека. Тя е подадена на основание чл.65 НПК в досъдебното
производство. Междувременно прокурорът е изготвил обвинителен акт и е
образувано съдебно производство, поради което молбата следва да се разгледа по
чл.270 НПК.
Според защитата са
настъпили нови обстоятелства от значение за изменение на мярката за
неотклонение в по-лека. Пострадалата е подала молба чрез затворническата
администрация, в която писмено е декларирала готовността си да встъпи в брак с
подсъдимия И.С..
Прокурорът оспорва
молбата и поиска мярката за неотклонение да бъде потвърдена. Според него са
събрани достатъчно доказателства, уличаващи подсъдимите в извършването на
престъпленията, в които са обвинени. При предходни процеси свързани с мерките
за неотклонение съдът правилно е достигнал до заключението, че е налице реална
опасност да извършат други престъпления. Посоченото от защитата ново
обстоятелство – декларираното желание на пострадалата да встъпи в брак – е било
предмет на обсъждане, независимо от което съдът е потвърдил най-тежката мярка
за неотклонение против двамата подсъдими.
Защитата поддържа
молбата си и посочва, че са налице нови обстоятелства, които следва да бъдат
взети под внимание в настоящия момент. Според тях е недопустимо да се обсъждат
въпросите свързани с наличието на доказателства, въз основа на които се прави
извод, че молителите са извършили престъпленията, в които са обвинени. Към
настоящия момент те са подсъдими и следва да се третират от съда като
неосъждани. Процесното събитие е битов конфликт, за който извършителите не са
си давали сметка за последиците. Досъдебното производство е приключило, всички
свидетели и други процесуални действия са извършени и те по никакъв начин не
могат да окажат давление на хода на разследването. Оспорва се и съждението на
прокурора относно наличната опасност молителите да извършат други престъпления.
Законът и съдебната практика изискват такава опасност да е реална и да бъде
извлечена от доказателствата по делото. В конкретния случай няма доказателства,
поради което и следва да се приеме, че ако в първия момент е съществувала, то
сега е отпаднала. Двамата имат постоянно местоживеене, не са осъждани.
Пострадалата е тяхна позната от години и чрез поведението си дават изблик на емоции,
като представители на етнос, за който е нормално поведение отношението им към
любима жена.
Подсъдимите
поискаха да бъде уважена молбата им и мерките за неотклонение смекчени.
Съдебното
производство е образувано на 05.08.2020 г. по обвинителен акт против И.А.С. с
обвинение в престъпление по чл.142, ал.2, т.2 НК, чл.131, ал.1, т.11 и чл.319,
вр. чл.23 НК и против П.Д.К. за извършено престъпление по чл.142, ал.2, т.2 НК.
В него са посочени установените от досъдебното производство фактически
обстоятелства, обсъдени доказателствата и средствата за възпроизвеждането им,
въз основа на които прокурорът достигнал до извод да повдигне и поддържа
обвиненията. Настоящият съдебен състав споделя извода на прокурора, че към този
момент не е отпаднало обоснованото предположение за възможността подсъдимите С.
и К. да са извършили престъпленията, в които са обвинени. Следва да бъде
подчертано, че този извод има значение само и единствено за производството по
молбата за изменение мярката за неотклонение, поради което съдът няма да
обсъжда достоверността и достатъчността на доказателствата – на тези въпроси се
дължи отговор при постановяването на крайния съдебен акт. В тази насока следва
само да бъде отбелязано, че с оглед на пълното и всестранно изясняване на
делото би могло да бъде достигнат извод противен на сегашния деклариран от
прокурора и подсъдимите оправдани по тези обвинения. Съдът не е обвързан с
декларираното по-горе относно достатъчността на фактическите констатации в този
момент, уличаващи подсъдимите в тези престъпления.
Съдът не споделя
мнението на прокурора, че и към настоящия момент е налице реална опасност
подсъдимите да извършат други престъпления. Досъдебното производство е
приключило, свидетелите разпитани, някои от които пред съдия, и е изключено в
тази основа те да въздействат против когото и да било за промяна на позицията
му. И от другите доказателства по делото не може да се изведе такава опасност,
липсват такива доказателства.
Съдът не споделя
позицията на защитата, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ била
предварително изпълнение на присъда. По съществото си това е най-тежката мярка
в процеса, която законът е регламентирал, както и извел последиците на това
задържане – приспадане от бъдещо осъдително решение. По настоящото дело те са
задържани на 22.04.2020 г. и това не е продължителен или прекомерен срок. Целта
на мярката за неотклонение е да бъде гарантирано бързото и срочно приключване
на разследването, да обезпечи явяването на подсъдимия пред разследващите органи
и съда, както и да ограничи възможността им да извършат други престъпления. В
настоящия момент актуално е явяването на подсъдимите пред съда за разглеждането
на делото в съдебна фаза. Двамата са млади хора, неосъждани, имат семейства,
постоянен адрес – налице са всички обстоятелства за тяхната уседналост,
установеност и предпоставки, че няма да се укрият, могат да бъдат призовавани
на съдебните адреси.
С оглед на горното
съдът прави извод, че следва да им бъде изменена мярката за неотклонение в
по-лека. Отпаднали са първоначалните основания за вземането на най-тежката
мярка за неотклонение и към настоящия момент продължаването й с единствена цел
явяването на подсъдимите пред съда е неоправдано. При обсъждане възможността за
друга мярка за процесуална принуда съдът счита за най-удачна „парична
гаранция“. Според установеното до сега поведение в разследването тя ще е
достатъчна гаранция за бъдещото им процесуално поведение. Размерът следва да
бъде такъв, който да бъде предпоставка и стимулира подсъдимите към добро
процесуално поведение в съдебна фаза. Двамата подсъдими имат различна по обем
престъпна деятелност, в която са обвинени от прокурора, за това и съдът счита,
че размерът на паричната гаранция следва да бъде различен – 6 000 лева гаранция
за И.А.С. и 5 000 лева за П.Д.К.. Съдът счита този размер за адекватен на
обвиненията, съобразен с имущественото положение на двамата и за стимул за
добро им процесуално поведение.
След влизане в
сила на настоящото определение паричната гаранция следва да бъде внесена в десетдневен
срок. На основание чл.64, ал.9 НПК след изтичане срока на обжалването
подсъдимите да бъдат освободени след внасяне определения размер на гаранцията.
Воден от горното и
на основание чл.270 НПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д ЕЛ И:
УВАЖАВА молбата на
И.А.С., ЕГН **********, и П.Д.К., ЕГН **********.
ИЗМЕНЯ мярка за
неотклонение „задържане под стража“, спрямо И.А.С., ЕГН**********, в „парична
гаранция“ в размер на 6 000 лева и П.Д.К., ЕГН **********, в парична гаранция в
размер на 5 000 лева по НОХД №863 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба и частен протест пред Апелативен съд - Бургас в седмодневен срок от днес
по реда на Глава XXII НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.