РЕШЕНИЕ
№89
Гр.Варна, 29.08.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на 29 август 2019 г., в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТEЛ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова
гр.д. № 389 по описа на съда за 2019 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463,
ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по жалба на ЕООД „АГРО
ЕГЕР“ ЕООД, подадена чрез адв. Г.Д., против решение № 101/07.05.2019 г. по
описа на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу предявено
на 21.02.2019 г. разпределение на
постъпления от осребряване на имущество на длъжника Земеделска кооперация
„Надежда“, село Орляк, по изпълнително
дело № 20178110400058, относно разноските за адвокатско възнаграждение в общ
размер от 4 770 лева , извършени по изпълнително дело № 20179010400284.
Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното
решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, като е молил за отмяната му и вместо него за постановяване
на решение, с което да бъде отменено извършеното от ЧСИ разпределение, като в
същото бъде включена сумата от 4 770 лв., представляваща сторените от
жалбоподателя разноски по друго изпълнително дело.
Писмени възражения от останалите
страни – взискатели и длъжник – не са подадени.
Жалбата е подадена в
срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд,
редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по
следните съображения:
Оплаквания
по установената от окръжния съд фактическа обстановка, жалбоподателят не е
навел, а установена от доказателствата по делото, тя е следната:
Изпълнителното
производство по изп.д. № 20178110400058
по описа на ЧСИ Н.
Ж., е било
образувано по молба на взискателя „Орляк
07“ с. Орляк, против длъжника Земеделска кооперация „Надежда“, село Орляк. По
делото са били конституирани и други взискатели (служебно и по молби за
присъединяване). Въз основа на удостоверение по член 456, ал.3 от ГПК с изх.№
4782/ 21.09.2017 г. на ЧСИ с рег.№ 901 Д.И. по изпълнително дело №
20179010400284, с постановление от 21.09.2017 г. ЧСИ Ж. е конституирал като взискатели по
изп.дело № 20178110400058
физическите лица: Р.
Ш. Ш., М. А. Х.,
А.
М. И., А. А. К., Г. Х. С., Р. О.Я., К. З. М., Фи.М. А., Н. Ш. А., Т. Б. Ю., Ш. И. В., Р. М. Е., С. О. А., Ф. О. Ю., М. Х. Х., М. З.М., А. Х. О., Г. Б. Д., А. С. С., А. Р. О., В.Е. К., Т. Б. Ю., Р. Т. Б., С. Ю.Т. и М. Ю. Т.. В удостоверението са били посочени
неудовлетворените към 21.09.2017 г. остатъци от вземанията на тези лица за
главници, изтекли законни лихви и разноски по изпълнителните листове, предявени
за събиране пред съдебен изпълнител Д. И.
по изпълнително дело № 20179010400284. В същото удостоверение изрично е било
посочено, че разноските на взискателите по изпълнителното дело (изпълнително
дело № 20179010400284) са в общ размер от 4 770 лева и че отделно от тях
таксите по Тарифата към ЗЧСИ, в т.ч. таксата по т.26, са в общ размер от 5 332,02 лева. Сумата
от 4 770 лева съставлява, както е посочено и в жалбата срещу
разпределението, сбор от заплатените от присъединените взискатели (физически
лица) адвокатски възнаграждения (в полза на общия им пълномощник) по това друго
изпълнително производство. Вземанията за тях също са предмет на цесиите с
дружеството.
На 16.10.2017 г. с множество договори
за цесии, вземанията на посочените взискатели – физически лица са били
прехвърлени на „АГРО ЕГЕР“ ЕООД, а с постановление от 13.09.2018 г., въз основа
на молба от 12.08.2018 г., „АГРО ЕГЕР“ ЕООД е бил присъединен като взискател по
изпълнителното дело. Т.е. жалбоподателят „АГРО ЕГЕР“ ЕООД, град Добрич е частен
правоприемник (на основание сключени на 16.10.2017 г. договори за прехвърляне
на вземания) на присъединените с постановление на ЧСИ от 21.09.2017 година
кредитори - 25 физически лица. В случая е налице приемство в изпълнителното
производство - заместване на страната на взискателя (на присъединените
кредитори - от търговското дружество), тъй като частното правоприемство е
осъществено след извършено по реда на член 456 от ГПК встъпване на нови
кредитори и правилото на член 429, ал.1 от ГПК (приемство в изпълнителния лист)
е неприложимо.
По изпълнителното дело са получени
постъпления въз основа на реализирани от искани от първоначалния взискател „Орляк
7“ ООД, село Орляк, община Тервел изпълнителни способи от осребряване на множество
вещи на длъжника – поземлени имоти, сгради, моторни превозни средства и
селскостопанска техника. Те са предмет на извършеното разпределение.
Разноските,
които претендира жалбоподателя за включване в разпределението представляват
4 770 лева - сбор от заплатените от присъединените взискатели (физически
лица) адвокатски възнаграждения (в полза на общия им пълномощник) по друго
изпълнително производство (изпълнително дело № 20179010400284 на ЧСИ Диляна
Илиева). Тези разноски на присъединените взискатели и цедирани на настоящия
жалбоподател, не се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. В реда
на вземанията със специална привилегия по член 136, ал.1,т.1 от ЗЗД се включват
само разноските на първоначалния взискател по осъществяването им, както и
неговите разноски за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение за
един адвокат, както и вземанията за разноски по исковете по член 134 и член 135
от ЗЗД , независимо от това кой ги е извършил – първоначалният взискател или
някой от присъединените кредитори. Извън тях никакви други разноски на
присъединените кредитори не се включват в този ред на вземанията със специална
привилегия. Присъединеният кредитор се ползва от постъплението само за
удовлетворяване на притезанията по изпълнителния лист. Отговорността на
длъжника за разноските му за процесуално представителство, се реализира по
изпълнителното дело, което той е образувал, от евентуално постъпление (от
осребряване на други имуществени права на длъжника) по това дело, като този
извод не противоречи на разпоредбата на чл.456, ал.2 от ГПК и оплакванията в
жалбата в тази насока са неоснователни.
В насока на горните изводи са разясненията по т.6 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Не представлява аргумент
в обратна насока и твърдението в жалбата за фактическото включване в
разпределението на други разноски на присъединените взискатели, доколкото
предметът на настоящото обжалване са само невключените разноски от 4 770
лева. Предвид изложеното, жалбата пред окръжния съд е била неоснователна и е
подлежала на отхвърляне. Като е постановил идентичен резултат, окръжният съд е
постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в настоящата
жалба пороци, поради което той следва да бъде потвърден.
С оглед изложеното и на осн. чл. 463,
ал. 2 ГПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101/07.05.2019 г. по описа
на Добричкия окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: