№ 3354
гр. София, 07.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20251110205774 по описа за 2025 година
Производството е по чл.58Д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „**** София“ ЕООД чрез упълномощения
им процесуален представител адв. Р.М. против наказателно постановление № 22-
2200393/14.11.2022г. на и.д Директор на Дирекция инспекция по труда – София, с което на
основание чл. 77, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност за нарушение
на чл. 13, ал. 1 от с.н.а е наложено административно наказание „Имуществена санкция ” в
размер на 3000 лева.
Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното НП, което намира за
незаконосъобразно и неправилно и издадено в нарушение на материалния закон. Твърди, че
АНО неправилно е посочил датата на извършване на нарушението, като е приел за такава
датата на извършване на проверката от страна на контролните органи. Посочва, че в
атакуваното наказателно постановление е отразено, че лицето заварено да полага труд е
посочил, че работи в ресторанта от 6 месеца. Намира, че това разминаване и неправилното
определяне на датата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение.
Моли за съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание, дружеството – жалбоподател, нередовно призовани, не изпращат
представител. Призовката е върната в цялост, че адресата не е намерен на посочения от него
адрес.
Въззиваемата страна – Д”ИТ” – София, редовно призована се представлява от юрк. С., която
оспорва жалбата и моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като намира нарушението за доказано от обективна страна.
Намира, че жалбоподателят неправилно претендира неправилно определяне на датата на
1
извършване на нарушението. Посочва, че категорично е установено, че наетото на работа
лице пребивава незаконно на територията на Република България. Намира, че размера на
наложената санкция не е прекомерен. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От доказателствата оп делото е видно, че „**** София“ ЕООД е местно юридическо лице и
има качеството "Местен работодател" по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ.
На 16.06.2022г. служители на Дирекция "Инспекция по труда" – София" извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол- ресторант „****“ ,
находящ се в гр. София, бул. „****, стопанисван „**** София“ ЕООД, при която заварили
лицето Б.Ш. / B.S./ с ЛНЧ ****, гражданин на Афганистан да предоставя работна сила в
обекта.
Същият попълнил собственоръчно декларация, в която посочил, че работи в ресторанта в 6
месеца, като има определено работно време, почивни дни и заплата в размер на 710 лева.
Проверката продължила по документи, като била изискана справка от Дирекция „Миграция“
по отношение на статута на Ш., видно от която на същия бил отказан статут на бежанец още
през 2021г.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР
2219901/22.08.2022г.
Св. Н. Г. – главен инспектор при ДИТ -София преценила, че е налице извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ и на 22.08.2022г., в присъствието на свидетели и
представител на дружеството съставила против „**** София“ ЕООД АУАН № 22-2200393.
Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата и бил подписан без възражения.
Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, при възприета идентична фактическа обстановка било
издадено Наказателно постановление, с което е ангажирана административно-наказателната
отговорност и му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева
По-гореизложеното се потвърждава от показанията на свидетеля Н. Г., които съдът
кредитира като ясни, убедителни и съответстващи на останалите приложени и приети от
съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН писмени доказателства.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира
противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на свидетеля са
подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви,
имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред
писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените
източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото
и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и
2
въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски
показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на
доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни
фактически изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените към преписката
заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснато нарушение на процесуалните
правила по отношение на неправилното определяне на датата на извършване на
нарушението. По делото няма спор, че на посочената дата лице, което пребивава незаконно
на територията на Република България е полагало труд, в обект стопанисван от дружеството,
като е ирелевантно в какъв период преди това го е правил.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3 - месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1 - годишен срок от нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбите на ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
3
наказателно постановление на формално основание.
По приложението на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника “**** София“ ЕООД е
ангажирана за извършено нарушение на чл.13, ал. 1 от ЗТМТМ.
Този закон урежда регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на
трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика,
осъществяването на правото на свободно движение в Република България на работници -
граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария, заетостта на български граждани в чужбина, включително при свободното им
движение в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство,
двустранното регулиране на заетостта с трети държави - както на български граждани на
тяхна територия, така и на техни граждани в Република България. Условията и редът, при
които работниците - граждани на трети държави, и членовете на техните семейства, както и
граждани на трети държави - членове на семейство на български граждани, може да влизат,
да пребивават и да напускат Република България, се определят със Закона за чужденците в
Република България. По аргумент от чл. 5, ал. 1 от Закона, на гражданин на трета държава се
разрешава достъп до пазара на труда, когато, има трудов договор с местен работодател, е
командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на
Република България, е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер, извършва дейност на
свободна практика.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ не се разрешава наемането на работа на незаконно
пребиваващи на територията на Република Б. граждани на трети държави. Безспорно по
делото се установява, че лицето Б.Щ. е гражданин на Афганистан. Същият се явява
незаконно пребиваващ, според дефиницията на § 1, т. 14 от ДР на ЗТМТМ във вр. с § 1, т. 3б
от ДР на ЗЧРБ - чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на
Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или
пребиваване. На същия е отказан статут на бежанец през 2021г. Ето защо, поради наемането
на работа на афганистанския гражданин Ш. , въззивникът е осъществил от обективна страна
състава на нарушението по чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ. Същият е бил заварен от контролните
органи да полага труд, което собственоръчно е посочил и в попълнената от него декларация.
Кореспондиращата на извършеното нарушение санкционна норма на чл. 77, ал. 2 ЗТМТМ
предвижда на работодател / юридическо лице/ , който е нарушил разпоредбата на чл. 13, ал.
1 да се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 30000 лева. На въззивника е
наложена санкция в минимален размер, поради което съдът не би могъл да я ревизира.
С оглед изхода на спора, претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна.
При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта - ДИТ София, следва да се присъди юрисконсултско
4
възнаграждение, в размер, определен по ред на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като
наказващият орган е защитаван от юрк. С.. Съдът, като съобрази липсата на фактическа и
правна сложност на делото, приключилото разглеждане в едно съдебно заседание и
извършените процесуални действия от юрисконсулта, намира че следва да определи
възнаграждението в минимален размер от 100 лева, което дружеството-жалбоподател,
следва да бъде осъдено да заплати.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2200393/14.11.2022г. на и.д Директор
на Дирекция инспекция по труда – София, с което на основание чл. 77, ал. 2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност за нарушение на чл. 13, ал. 1 от с.н.а е наложено
административно наказание „Имуществена санкция ” в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА „**** СОФИЯ“ ЕООД да заплати на въззиваемата страна - ДИТ София
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5