Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и трети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДИЙСКА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 299 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.К.Т.,
чрез процесуалния му представител, против решение № 471/29.06.2020 г.,
постановено по АНД № 544/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден
електронен фиш, серия К № 2028604, издаден от ОД на МВР – Русе. С електронният
фиш, на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и за нарушение по
чл.21, ал.1 от същия закон, на касатора, като законен представител на „Станкова
и Т.“ АД, което търговско дружество е собственик на л.а.“Нисан Кашкай“ с рег. ***,
с който е извършено нарушението, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лева. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
решение. Като касационно основание се сочи неправилно приложение на материалния
закон. Касаторът поддържа, че когато нарушението е установено с електронен фиш,
приложение намира едногодишният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, който тече от
извършването на нарушението и в случая бил изтекъл, а не срокът по чл.80, ал.1,
т.5 от НК. Иска се отмяна на въззивното решение и решаване на делото по
същество чрез отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОД
на МВР - Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено
възражение, в което изразява становище за нейната неоснователност и моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила
решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Споделят се изложените от въззивната инстанция
съображения, според които, с оглед на тяхната специфика, към електронните
фишове не намират приложение сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставянето на АУАН
и издаването на НП. Както се приема и в т.2 от Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на
ВАС и както е посочил районният съд, в чл.34 от ЗАНН няма норма, аналогична на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната погасителна
давност и тази празнина се преодолява с
приложението на чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11
от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК обикновената давност е три години, а
абсолютната такава по чл.81, ал.3 от НК – четири години и половина. Щом
нарушението е извършено на 17.04.2018 г., то понастоящем не е изтекъл нито единия
от двата давностни срока.
Отделно от това, както е посочила и въззивната
инстанция, от изготвената справка се установява, че оспореният електронен фиш,
който съвместява функциите на АУАН и НП, в случая е издаден само четири дни
след датата на извършване на нарушението – на 21.04.2018 г., т.е. в
едногодишния срок от извършването му по чл.34, ал.1 от ЗАНН, дори и да се
приеме, че този срок все пак намира приложение при ЕФ. Споделя се и направеният
извод, че връчването на ЕФ е последващо процесуално действие, което не е част
от производството по неговото издаване, поради което и късното връчване на този
акт само по себе си няма за последица неговата незаконосъобразност.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд е приложил правилно материалния закон като е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3
и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, ответникът по касация, който има качеството на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, има
право на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, което съдът
определя в размер на 100 лева.
Така мотивиран
и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 471/29.06.2020 г., постановено по АНД № 544
по описа за 2020 г. на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА
Д.К.Т., с ЕГН **********,***,
пл.“Възрожденски“ № 4, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес
гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от директора Т.А.А.,
сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: