Решение по дело №128/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №№74/23.06.2015год., постановена по н.о.х.дело № 149/2015год.,Момчилградският районен съд е признал подсъдимия И. И. А. живущ в гр.К. за виновен в това че на 21.06.2015 год. в гр.М., обл. К. е управлявал МПС - лек автомобил „Фолксваген шаран" с рег.№ К **** АТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.96 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510" с фабричен № ARBB 0082, тариран до м.ноември 2015 год., поради което на основание чл.343 б, ал.1, във връзка с чл.55 ал.1 т.2 буква „б” от НК, във връзка с чл.42а , ал.2, т.1 и т.2 от НК, го е осъдил на наказание „пробация" със следните пробационни мерки: по т.1 „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 10 месеца, с периодичност два пъти седмично и по т.2 -„задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 10 месеца.

На основание чл.343 г, във връзка с чл.343 б, във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК, е лишил И. И. А. от право да управлява МПС за срок от 19 месеца, считано от 21.06.2015 год.

Недоволeн от така постановената присъда е останал подсъдимият И. И. А., който атакува същата, само в частта относно наказанието лишаване от правоуправление, като счита, че това наказание е прекомерно завишено и необосновано с оглед степента на обществена опасност на деянието и личната му отговорност. Моли съда да намали наказанието до възможния минимум.В съдебно заседание подсъдимия, редовно призован не се явява, като защитникът му поддържа жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура–Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна..Намира наложеното наказание за правилно определено и справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалвана присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

На 08.10.2013г. свидетелите М. С. и И. К.- полицейски служители в РУ на МВР – М., били на работа и изпълнявали служебните си задължения, като с патрулния автомобил се установили на входа на гр.М. Около 18.00ч. на горепосочената дата забелязали, че лек автомобил „Фолксваген шаран" с per.N9K****AT, който се движел по посока гр.К. - гр.М. спрял внезапно преди да достигне до патрулния автомобил. Също така въпросния автомобил не бил със включени светлини и отбил вдясно без да подаде мигач. Всичко това усъмнило полицейските служители, които отишли до лекия автомобил, за да извършат проверка на водача, който бил подсъдимия И. А. Помолили го да представи документите за самоличност и за автомобила, като още при сваляне на страничния прозорец св.С. доловил мирис на алкохол откъм подсъдимия. Запитан дали е употребил алкохол подсъдимият отговорил, че е консумирал бира. Въз основа на представените им документи установили самоличността на подсъдимия, след което полицейските служители се обадили за съдействие на свидетеля С. Ч., работещ като мл.автоконтрольор в РУ на МВР - М. След около пет минути Ч. пристигнал на място и същият поканил подсъдимия да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510" ф.№АЯВВ0082, тариран до м.ноември 2015год. При извършената проверка дисплея на техническото средство отчел наличие на алкохол в издишания от подсъдимия въздух, в размер на 1, 96 на хиляда.

Предвид констатираното нарушение св.С. Ч. съставил АУАН №366/21.06.2015год. против подс.И. А., за нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, след което издал и му връчил талон за медицинско изследване №0296390. Подсъдимият е бил транспортиран до ФСМП гр.М., където същият е отказал да даде кръв за изследване, като това обстоятелство е било надлежно удостоверено в протокола за медицинско изследване и талона за медицинско изследване. Със Заповед №46/21.06.2015г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от Началник РУ МВР гр.Момчилград е било отнето временно свидетелството за управление на МПС на подсъдимия Асенов, на осн.чл.171, т.1, б"б" от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка е безспорно установена, и не се оспорва от подсъдимия А. и се подкрепя, както от неговите обяснения,така и от показанията на свидетелите М. С., И. К. и С. Ч., така и от писмените доказателства- АУАН №366/21.06.2015г., талон за медицинско изследване №0296390, протокол за медицинско изследване, справка за нарушител/водач, заповед за прилагане на принудителна административна мярка, разпечатка от „Дрегер 7510" №ARBB0082, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние , характеристична справка и др.

При така установената по безспорен начин, фактическа обстановка съдът е намерил, че подсъдимият И. А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.3436, ал.1 от НК, тъй като на 21.06.2015г. в гр.Момчилград, обл.Кърджали е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген шаран" с рег.№К****АТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 96 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510" с фабричен №АРВВ0082, тариран до м.ноември 2015год.

От обективна страна съдът е приел за безспорно доказано по делото, че подсъдимия И. А. на 21.06.2015год. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген шаран" с рег.№К****АТ, с концентрация на алкохол в кръвта си 1, 96 на хиляда, т.е. с над 1, 2 на хиляда. Концентрацията е установена по надлежния ред с техническо средство, като са спазени изискванията, установени в Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Налице е отказ на водача да даде кръв за медицинско изследване и съгласно чл.6 от посочената Наредба употребата на алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство, чийто показания в настоящия случай са 1, 96 на хиляда.От субективна страна подсъдимия И. А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, поради което съдът е намерил, че е налице пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд изложени по-горе.

При определяне вида и размера на наказанието, първоинстанционният съд е съобразил степента на обществена опасност на деянието, което се отличава със завишена степен на обществена опасност, поради обществените отношения които засяга; степента на обществена опасност на дееца - ниска с оглед чистото му съдебно минало, и като е отчел наличието на смекчаващи отговорността му обстоятелства - пълните самопризнания, критичността към извършеното, оказано съдействие при разследването и добрите характеристични данни по местоживеене и месторабота, както и отегчаващи такива - наличие на административни наказания за нарушения по ЗДвП, съдът е намерил, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, поради което предвиденото наказание „лишаване от свобода" дори и в най-минималния предвиден в закона размер би се явило несъразмерно тежко, и на основание чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК, съдът е заменил наказанието „лишаване от свобода" с наказание „пробация", като е наложил на подсъдимия И. наказание "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 10/десет/ месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 10/десет/ месеца.

С оглед разпоредбата на чл.343г от НК, съдът е намерил, че подсъдимия следва да бъде лишен и от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК, като при определяне размера на това наказание съдът е отчел сравнително високата концентрация на алкохол в кръвта му - 1, 96 на хиляда, поради което е постановил лишаване от право на управлява на МПС за срок от деветнадесет месеца, считано от датата на изземване на свидетелството за управление - 21.06.2015г.

Настоящата инстанция намира, че така наложените на подсъдимия наказания по вид и размер напълно съответстват на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.Доводите на подсъдимия и неговия защитник относно размера на лишаването от право на управление на МВС са неоснователни.На първо място в акта за установяване на административно нарушение, самият подсъдим не е отразил никакво обстоятелство, което го е мотивирало да се качи на волана след употреба на алкохол, като се е подписал без забележки.На второ място, високата концентрация на алкохол в кръвта му - 1, 96 на хиляда говори за изпито от нарушителя количество алкохол, различно от заявеното от него-една бира и 50грама ракия. Липсата на критичност към деянието и към констатираната високата концентрация на алкохол в кръвта, с оглед заявеното в жалбата до тази инстанция твърдение”… Бях напълно в състояние да управлявам колата, независимо от поетия алкохол”, говори за неосъзнаване от страна на подсъдимия на обществена опасност на извършеното от него.Негово право е да избира защитна версия, която му се струва най подходяща, но съгласно разпоредбата на чл. 36 ал.1 от НК, наказанието се налага за да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави.Настоящата иÝстанция намира,че определеното наказание лишаване от право да управлява МПС в постановения размер ще поправи подсъдимия и ще допринесе същия да се превъзпита и да има адекватно отношение към употребата на алкохол и управление на МПС.Представената пред тази инстанция характеристика по никакъв начин не влияе на изложеното по-горе.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №74/23.06.2015год., постановена по н.о.х.дело № 149/2015год.,по описа на Момчилградският районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.