Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.
Велинград, 21.01.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1000
по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК вр.чл. 422 ГПК,
във вр. чл. 415 ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
ЕИК123526430 , седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г.
Данов“ 37,чрез юрисконсулт К.А., с адрес ***, срещу А.М.К., ЕГН ********** ***.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415 ал.1 от ГПК
и чл. 79, ал.1 прд.1 от ЗЗД- за признаване за установено, че съществува вземане на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД към А.М.К., за следните суми: 578,34 лв. – главница, представляваща
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 22.11.2018г. - 22.02.2019г.; 27,28 лв., представляваща стойност на
законната лихва за забава за периода 11.01.2019г. - 16.07.2019г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 17.07.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че на 17.07.2019г. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Велинград за вземанията си
към А.М.К.. По входираните документи било образувано ЧГД № 756/2019г. По това
дело била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради което ищеца
подавал настоящата искова молба на основание чл. 41 5, ал.1, т.2 ГПК в срока по
чл. 41 5, ал. 4 ГПК.
Твърди се още, че ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.
35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия
ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект
на ответника с ИТН 3220747, находящ се в гр. Ракитово, ул. Ремово № 20. За А.М.К.
е открит клиентски номер **********.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от
общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден.В изпълнение на задълженията си по
общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта
на А.М.К. за периода 22.11.2018г.-22.02.2019г. електроенергия на обща стойност
578,34 лв., която до този момент не е заплатена. Поради забава в заплащане на
горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 27,28
лв. за периода 11.01.2019г. - 16.07.2019г. Законна лихва за забава се дължи по
всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен
в същата. С оглед на гореизложеното и след като се убедите в основателността на
нашата претенция моля, да установите със сила на присъдено нещо съществуването
на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към А.М.К., както
следва: 578,34 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 22.11.2018г. - 22.02.2019г.; 27,28
лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
11.01.2019г. - 16.07.2019г., ведно със законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 17.07.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Иска се на основание Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело № 4/201 Зг. т. 12, да бъде осъден А.М.К. да
заплати присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД 756/2019г. по описа на
Районен съд Велинград, представляващи платена държавна такса и възнаграждение
за юрисконсулт, както и в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по
делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа
на така очертаната обстановка се иска признаване за установено, че съществува вземане на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД към А.М.К., за следните суми: 578,34 лв. – главница, представляваща
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 22.11.2018г. - 22.02.2019г.; 27,28 лв., представляваща стойност на
законната лихва за забава за периода 11.01.2019г. - 16.07.2019г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 17.07.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника. Поради което и му е указано, че в случай
че не се яви в първото съдебно заседание , без да е направил искане делото да
се гледа в него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК
и да се постанови неприсъствено решение.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си юриск.А., с писмена молба подържа
иска и иска уважаването му, като претендира и разноски.
В
съдебно заседание ответникът, се явява лично. Твърди, че е платил задълженията
си към ищеца, като е заплатил сума в размер на около 632лв.Не оспорва
консумираната енергия. Представя касови бонове за извършеното плащане. Предвид
направеното плащане оспорва иска, като неоснователен и иска
отхвърлянето му. Не възразява за разноските на ищеца.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и от
приложеното ч.гр.д. № 756/2019г. по описа на ВлРС се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 406/18.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено А.М.К.,
ЕГН ********** ***, да заплати на ищцовото по настоящето дело дружество
следните суми: Сумата от 578,34лв. – главница представляваща стойност на предоставена
ел.енергия доставена в периода 22.11.2018г. -22.02.2019г., по
партидата с клиентски номер № **********, отнасящи се за обект на потребление: гр.Ракитово,
ул.„Ремово“ № 20, ИТН: 3220747; Сумата от 27.28 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 11.01.2019г. до 16.07.2019г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 17.07.2019г. до изплащане на вземането, както и разноски от общо 75,72лв., в това число:
25 лева - държавна такса и 50.00 -
юрисконсултско възнаграждение.
Тази Заповед е връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК.
Поради което и съгл. чл.47, ал.5 ГПК съдът е указал на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената заповед. Ищецът е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК в месечния
срок. Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.
Ответникът
не е оспорил обстоятелството да е потребител на предоставената от „ЕВН България
Електроснабдяване" услуга по доставка на ел.енергия за периода 22.11.2018г.
-22.02.2019г. в обект на потребление: гр.Ракитово, ул.„Ремово“ № 20,
както и да е абонат
на дружеството и титуляр на партида открита за него. Не
оспорва и признава в процесния период да е ползвана ел.енергия и то в калкулирания
обем.
По същество ответникът не и
оспорил обстоятелството за него да е възникнало задължение да заплати
издадените му фактури от ищеца, чиято обща стойност е в размер на 578,34лв. –
колкото е присъдената в заповедното производство главница.
По делото са представени и
издадени от ищеца в края на всеки от месеците м.12.2018г. и м.02.2019г. фактури
за ежемесечно начислена стойност на ел.енергия, а именно: ф.№********** на
стойност 271,69лв.; ф.№**********
на стойност 303,19лв. и ф.№********** на стойност 3,46лв.
Видно от представената
справка- извлечение от сметка Общото задължение на ответника по тези 3 фактури
е 578,34лв. А начислената лихва за забава е общо 27,82лв. за периода
11.01.2019г.-16.07.2019г., в това число: 14,11лв. по първата фактура, 13,05лв.
по втората фактура и 0,12лв. по третата.
От представените от
ответника в съдебно заседание – фишове /системен бон/ за заплатени суми на
ищцовото дружество се установява следното: Действително на 30.12.2019г.
ответника е заплатил на ищеца следните суми: сумата от 303,19лв. дължима по
ф.№**********, както лихва върху нея в размер на 27,12лв.; сумата от 271,69лв.
дължима по ф.№**********, както лихва върху нея в размер на 26,72лв.; сумата от 3,46лв. дължима по ф.№**********.
От
тези доказателства се установява, че ответника е заплатил на ищеца сумата от
общо 578,34лв. (271,69лв. +303,19лв. + 3,46лв.) – главница, представляваща цялото
задължение по издадените три броя фактури. Заплатил е и сумата от общо 53,84лв.
(26,72лв.+27,12лв.) – с8бор от лихви за забавено плащане по първите две
фактури. Не се установява единствено да е заплатил лихвата по 3-та фактура в
размер на 0,12лв., съобразни извлечение от сметка. А и в фишове /системен бон/
липсват данни за периоди на забава, за да се установи дали тази сума не
включена към някоя от платените лихви.
Ищеца
обаче не претендирал лихви за забава по всяка отделна фактура, а само сумата от 27,28 лв., представляваща стойност
на законната лихва за забава за периода 11.01.2019г. - 16.07.2019г. В случая
платението от ответника лихва са в размер на общо 53,84лв., което е повече от
претендираните такива.
По
тази начин с така направените плащания ответника към момента е изпълнил
доброволно цялото си задължение към ищцовото дружество – за главница и лихви за
забава, което плащане е направено на 30.12.2019г. и около 3 месеца след депозиране на настоящата
искова молба в съда на 30.09.2019г.
Като
резултата от това, че към момента ответника е заплатил на ищеца всичко което му
е дължал, то и не се установява наличие на задължение, което да не изпълнено.
При което и предявения установителен иск за установяване на задължение за
заплащане на сумите : Сумата от 578,34лв. – главница представляваща стойност на
предоставена ел.енергия доставена в периода 22.11.2018г. -22.02.2019г., по
партидата с клиентски номер № **********, отнасящи се за обект на потребление:
гр.Ракитово, ул.„Ремово“ № 20, ИТН: 3220747; Сумата от 27.28 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 11.01.2019г. до 16.07.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 17.07.2019г. до изплащане на вземането е неоснователен и
като такъв ще се отхвърли.
По
отношение на разноските съдът намира следното:
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на ЗИ в частта й
относно разноските отпада.
В
издадената в заповедното производство ЗИ на ищеца са присъдени разноски в
размер на общо 75,0лв., в това число: 25.0 лева - държавна такса и 50.00 - юрисконсултско възнаграждение, съобразно заявеното от него
вземане. След подаване на заявлението, а и след депозиране на установителния
иск в съда, ответника е бил заплатил на ищеца сумата от общо 578,34лв. –
главница и общо 53,84лв. – лихви. При
което напълно неоснователно ищеца е подържал искането си да получи плащане и на
тези сума, тъй като вече му са били заплатени. И тъй като с поведението си
ответника е станал причина ищеца ги претендира от него, то и последния има
право на разноските присъдени му в заповедното производство, както и на
разноските направени за настоящото производство.
При
което и на ищеца следва да се присъдят разноски направени в заповедното
производство в размер на 75,0лв., като се осъди ответника да запрати на ищеца тези
разноски.
До
колкото както вече бе установено ищеца е депозирал пред съда искова молба с
предявения установителен иск на 30.09.2019г., то направените три плащания на
30.12.2019г. за главница и лихви, са направени от ответника след тези дати, и в
този смисъл той с поведението си е станал причина както завеждане както на
заповедното производство, така и настоящото. В настоящото производство ищеца е
представляван от юрисконсулт, претендирал е разноски в размер на 375лв., в това
число: 75лв. - държавна такса и 300.00
- юрисконсултско възнаграждение, съобразно списък по чл.80 ГПК. Ето защо и на ищеца ще се
присъдят разноски за настоящото производство в размер на 375,0лв., които ще се
осъди ответника да му заплати.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски,
но тъй като не претендирал такива, нито е представил доказателства за направени
разноски, то и не следва да му се присъждат, тъй като съдът не дължи
произнасяне по незаявени претенции било то и за разноски.
Мотивиран от горното ВлРС, V граждански състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД,
ЕИК123526430, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“
37, против А.М.К., ЕГН ********** ***,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищеца следните суми: Сумата от 578,34лв. – главница представляваща стойност на
предоставена ел.енергия доставена в периода 22.11.2018г. -22.02.2019г., по
партидата с клиентски номер № **********, отнасящи се за обект на потребление:
гр.Ракитово, ул.„Ремово“ № 20, ИТН: 3220747; Сумата от 27.28 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 11.01.2019г. до 16.07.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 17.07.2019г. до изплащане на вземането, представляващи
задължение, което разпоредено да се заплати
със Заповед № 406/18.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК издадената
по ч.гр.д. № 756/2019г. по описа на ВлРС, като неоснователен
поради плащане.
ОСъжда
А.М.К., ЕГН ********** ***, да заплати
на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК123526430, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ 37, сумата от 375,00лв. (триста седемдесет и пет лева), направени разноски за исковото производство, както и
Сумата от 75,00лв. (седемдесет и пет)–
разноски направени в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните
заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)