РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Враца, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 17.11.2022г. / седемнадесети ноември
две хиляди двадесет и втора година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №470 по описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на С.М.М.Х. ***, депозирана чрез * Г.Г. срещу
МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на
Кмета на Столична Община, район „Триадица“ по заявление вх. № РТР22-ЕВ-00-616/20.06.2022г. С жалбата се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказа, въз основа на които се прави
искане за неговата отмяна и да се задължи Столична Община да извърши
административна услуга по подаденото заявление с рег. №РТР22-ЕВ-00-616/20.06.2022г. Претендират
се разноски.
От
процесуалния представител на жалбоподателя * Г.Г. е представено становище на
09.11.2022г. с изразени съображения по допустимостта на жалбата и по съществото
на спора. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът – Кметът на Столична Община, район
„Триадица“, чрез представен по делото писмен отговор и становище от процесуалния представител ** В.С.
се навеждат съображения за недопустимост на жалбата, както и по съществото на спора за
неоснователност на същата. Посочва се, че в случая се касае за мотивиран
изричен отказ на Кмета, а не за мълчалив отказ. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което
същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
съществото жалбата е основателна.
Административното
производство е започнало по заявление вх. № РТР22-ЕВ-00-616/20.06.2022г. от С.М.М.Х. *** за
регистрацията му на постоянен адрес,***. Приложен е нот.акт за покупко продажба
на недвижим имот №198, том III, рег.№ 8890, дело
№537/2021г. от 22.06.2021г. на нотариус с район на действие РС-*** и вписан в
СВ, вх.рег.№42460/22.06.2021г. По силата на този нот.акт. жалбоподателят е
собственик на самостоятелен обект в сграда с предназначение ателие за творческа
дейност, с идентификатор 68134.1006.105.1.12, адрес: ***, ателие за творческа
дейност, състоящо се от общо дневно пространство с кухненски бокс, баня с
тоалетна и балкон.
По подаденото заявление до жалбоподателя от
Кмета на СО, район „Триадица“ е
изпратено писмо от 28.07.2022г., с което същият се уведомява, че заявлението му
е второ със същото искане, каквото е заявил по преписка № РТР21-ЕУ01-97/25.11.2021г. - регистрация по
постоянен адрес в ателие за творческа дейност, за което му е отговорено
изчерпателно с писмо №
РТР21-ЕУ01-97/25.11.2021г., получено срещу подпис на 13.07.2022г., че
ателиетата имат функционално предназначение за творческа дейност, а не за
жилищни нужди и не представляват жилища, в които да се извършва адресна
регистрация, поради което и няма как да бъде извършена исканата от него
регистрация. Посочено е, че към заявлението няма приложени нови писмени
доказателства, удостоверяващи промяна в обстоятелствата, досежно исканата регистрация и няма законово основание да се извърши
такава. Писмото е връчено на дата 02.08.2022г., видно от приложеното известие
за доставяне.
Представени са по преписката и предходното
заявление за регистрация на постоянен адрес ***-ЕУ01-97/25.11.2021г., отговор
по същото с писмо на Кмета на СО, район Триадица от 20.04.2022г., ведно с
известие за връчването му на 26.04.2022г., отговор от жалбоподателя до
ответника по № РТР21-ЕУ01-97/25.11.2021г., писмо от Кмета на СО, район
„Триадица“ до жалбоподателя във вр. с
отговора от 23.05.2021г, ведно с известие за доставяне за неговото връчване. По
делото липсват данни за оспорване на тези писма на ответника от страна на
жалбоподателя, както и не са налице твърдения за това.
Въз основа на описаните по-горе и
приети за установени по делото факти, които не се оспорват от страните
по делото, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1
от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва
закона.
В случая се
оспорва Мълчалив отказ на Кмета
на СО, район „Триадица“ да се произнесе по подадено от жалбоподателя заявление №
РТР22-ЕВ-00-616/20.06.2022г. След депозиране на жалбата е налице и
последвал изричен отказ до жалбоподателя, обективиран в писмо
от 28.07.2022г. на Кмета на СО, район „Триадица“, видно от съдържанието на писмото и надлежно връчен на
дата 02.08.2022г.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. При
наличието на отправено до него искане административния орган дължи
произнасяне.Съгласно установените от АПК правила, компетентния орган разглежда
постъпилото пред него искане и се произнася в седемдневен срок по чл.57,
ал.2 от АПК вр. чл.67, ал.2 и чл.67,т.7 от Наредба за определяне и
администриране на местни данъци и цени на услуги, предоставяни от СО, тоест срока за произнасяне по исканата услуга е 7
дневен, считано от датата на започване на производството, съответно от подаване
на заявлението. Съгласно чл.58, ал.1 от АПК не произнасянето в срок се смята за
мълчалив отказ да се издаде актът. В рамките на законоустановения едномесечен
преклузивен срок по чл.149, ал.2 от АПК жалбоподателят е упражнил субективното си право на оспорване,
заявлението е подадено на 20.06.2022г., органът е следвало да се произнесе в 7
дневен срок до 27.06.2022г. вкл./присъствен ден/, като от 28.06.2022г. е
започнал да тече едномесечния срок за оспорване на мълчалив отказ по чл.149,
ал.2 от АПК, който срок изтича на 28.07.2022г., а жалбата е депозирана в съда с
вх.№ 2313/14.07.2022г., с оглед на което
съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство е процесуално
допустима и подлежи
на разглеждане по същество. Макар и да се приеме, че срокът започва да
тече от датата на заявлението, то срокът
за оспорване на мълчалив отказ изтича респ. на 20.07.2022г. В тази насока
възраженията на ответника, че жалбата е
недопустима, тъй като срокът за оспорване на мълчалив отказ е изтекъл на
20.07.2022г. са неоснователни. Жалбата е депозирана на 14.07.2022г., поради което е
подадена в срок и е допустима.
Видно от данните по преписката след изтичането на срока по чл.57, ал.2 от АПК Кметът на СО, район „Триадица“ се е
произнесъл с изричен отказ, обективиран в писмо от 28.07.2022г. и изпратено и
връчено на оспорващия на дата 02.08.2022г., видно от приложеното известие за
доставяне. В случая е постановен изричен
отказ от страна на ответника след депозиране жалбата в съда. Когато в хода на
производството срещу мълчалив отказ административният орган постанови изричен такъв, счита се за обжалван в същото
производство изричният отказ и съдът дължи произнасяне по него. При тези данни и
по аргумент от чл.58, ал.3 и чл.172, ал.3 от АПК, съдът
приема, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство е и постановеният
изричен отказ за регистрация на жалбоподателя по постоянен адрес, обективиран в
писмо от 28.07.2022г. на Кмета на СО, район „Триадица“.
По същество от съдържанието на писмото
следва, че се отказва поисканата промяна
в регистрацията по постоянен адрес на лицето. Съдът не приема доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, че се касае за мълчалив отказ,
а постановения изричен отказ е
недопустим, като издаден след законовия срок. Макар и постановен след срока за
произнасяне е налице изричен отказ, като постановяването му след срока не води
до извод, че същия е недопустим и не подлежи на оспорване и контрол, в каквато насока
се правят възражения от оспорващия. АО
може да се произнесе и след изтичане на законоустановения срок, т.е. това
негово правомощие, макар да е обвързано със срок, не възпрепятства възможността
да издаде акта си и след изтичане на определения от закона
срок.
С оглед
на изложеното съобразно разпоредбите на чл.58,
ал.3 и чл.172, ал.3 от АПК при оспорване на мълчалив отказ и наличие на
последвал в хода на производството изричен отказ, какъвто в настоящия случай е
налице, то производството продължава по оспорването на изричния отказ.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗГР адресната регистрация се
извършва именно от кмета на общината, на района или на кметството или от
определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето, а ал.2 посочва
документите, които следва да се представят към заявлението. Недвижимият имот, за който е заявена
регистрацията е находящ се на територията
на ***, което се установява и от съдържанието на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от
22.06.2021 г., рег. №8890, дело №537/2021г. Предвид
изложеното процесният отказ е
издаден от материално и териториално компетентния орган. Що се касае до
спазване на изискванията за форма, настоящият състав намира, че процесният
отказ за извършване на адресна регистрация е в съответствие с разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 от АПК и не се установяват нарушения във формата на
акта. В него е налице изрично позоваване на предходно писмо, адресирано до жалбоподателя
от 23.05.2022г.
По приложението на материалния закон,
настоящият състав намира следното: Видно от
съдържанието на представения по делото от жалбоподателя документ за собственост –нот.акт,
притежаваното от него ателие за творческа дейност, се намира в жилищна сграда и вкл. общо дневно пространство с кухненски
бокс и баня и тоалетна и е с адрес: ***.
Съгласно текста на чл.89, ал.1
от ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или
където то получава кореспонденцията си. Самият законодател с това понятие не
въвежда задължение за лицето да посочи за свой адрес само „жилище“ по смисъла
на ЗУТ. Същото може да посочи и друг обект на собственост, годен фактически да
се ползва за жилищни нужди, още повече че със съюзът „или“ безспорно се
установява годността на ателие за творческа дейност, разположено в жилищна
сграда, да се разглежда като място, в което жалбоподателя може да получава
кореспонденцията си по смисъла на чл.
89, ал. 1, предл. последно от ЗГР.
Съгласно нормата на чл.90,ал.1 от ЗГР, всяко лице,
подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено
своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл.89,
ал.5 от ЗГР. Съгласно разпоредбата на чл.89, ал.5 от ЗГР кметът на общината
определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва
адресна регистрация. Съответно в §5, т.29 и т.29а от ЗУТ е посочено, че
„Жилищна сграда“ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от
едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната
застроена площ. При определяне предназначението на сградата ателиетата се
считат за жилища, а „Сграда със смесено предназначение“ е нежилищна сграда, която
се състои от самостоятелни обекти с различно предназначение, като при наличие
на жилища, те заемат по-малко от 60 на сто от разгънатата є застроена площ. При
определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища.
Съгласно §5,т.30 от ЗУТ "Жилище" е
съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗУТ всяко жилище трябва да
има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски
бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището
или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с
изключение на тоалетни и бани-тоалетни.
Съгласно разпоредбата на чл.121, ал.4 от Наредба №
РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска
регистрация /Наредбата/, съгласно която кметът на общината определя адреси за
включване в националния класификатор на настоящите и постоянните адреси само
когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго
място за подслон и същите са годни за обитаване.
Съгласно чл. 139, ал.
3 от Наредбата се посочва, че адресна регистрация се извършва само на адреси,
включени в националния класификатор на настоящите и постоянни адреси.
Последното въвежда формално изискване при заявяване на постоянен адрес, да бъде
извършена проверка дали адресът, посочен в заявлението, се съдържа в
националния класификатор на настоящите и постоянни адреси. Съгласно чл. 140,
ал. 4 от Наредбата, когато адресът от заявлението за постоянен адрес е включен
в националния класификатор на настоящите и постоянни адреси, на лицето се
издава удостоверение за постоянен адрес. Налице е задължение за административния орган,
при заявяване на постоянен и настоящ адрес да бъде извършена проверка дали
адресът, посочен в заявлението, се съдържа в националния класификатор на
настоящите и постоянни адреси.
С оглед на посочените разпоредби съдът приема, че за
извършване на адресната регистрация лицата следва да представят един от
документите, посочени чл.92, ал.2 от ЗГР, като за промяна на постоянен адрес
основното изискване е представянето на документ за собственост върху имота,
който е избран за постоянен адрес. В този смисъл е и разпоредбата на чл.139,
ал.2 от Наредбата. Другото изискване е това по чл.90, ал.1 ЗГР заявеният
постоянен и настоящ адрес да съответстват на адрес по чл.89, ал.5 ЗГР. Касае се
за формални изисквания, при наличието на които административният орган няма
право да откаже извършването на адресната регистрация. За това говори и
разпоредбата на чл.140, ал.3 от Наредбата, която предвижда единствено, че при
електронната обработка на заявлението се извършва проверка дали адресът,
посочен в заявлението, се съдържа в националния класификатор на настоящите и
постоянните адреси, а според ал.4, ако адресът е включен в този класификатор,
на лицето се издава удостоверение за постоянен адрес.
От данните по делото,
а именно предходно изпратено писмо до
жалбоподателя от 23.05.2022г. е видно, че заявеният адрес от жалбоподателя е включен
в НКНПА/л.55/ и този факт не е спорен по делото и такава проверка
е била извършена от органа.
В действителност от
данните по преписката е видно, че лицето не е представило документ, че ателието
се ползва за жилищни нужди, но ако органа е счел, че заявителя следва да представи такъв е следвало да му укаже изрично и едва при непредставяне на
такова да приеме, че същото не е налично. Следвало е ответникът да остави заявлението без движение по чл.30 от АПК и даде указание за отстраняване на нередовности по него, ако е считал че
такива са налице. Такова е изисквано при предходно подаденото заявление, но не
и по заявлението от 20.06.2022г., поради което не може да
се приеме, че е искано и да се заключи
че липсват нови обстоятелства, тъй като същото
касае последващо искане на което
органа отново следва да извърши проверка. Следвало е органа , след като заявителя не е представил
такъв документ да процедира и по реда
на ал.9 вр. ал.8 от чл.92 от ЗГР, да
сезира незабавно комисията в СО, тя да направи проверка на място и даде
становище в 7 дневен срок. Несъмнено при една проверка на място, комисията би
установила дали ателието се ползва за
жилищни нужди или не. Освен това е видно, че ответникът по предходно искане е
извършил проверка в НКНПА и е установил, че заявеният адрес отговаря на императивната норма на чл.90,ал.1
вр. чл.89, ал.7 вр. ал.5 от ЗГР. След като заявителя е представил изискуемия документ за собственост, административният
орган е следвало да извърши необходимата проверка по подаденото заявление по
ЗГР и при наличие на визираните в закона предпоставки искането на жалбоподателя е следвало
да бъде уважено, а при липса на такива да бъде отхвърлено.
С оглед на изложеното отказът е неправилен, като постановен с противоречие с
материалния закон и следва да бъде отменен, а делото върнато като преписка на
административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. При новото
произнасяне адм.орган следва да извърши
проверка по ЗГР/чл.89 и сл./ и при
наличие на предпоставките за това да
извърши исканата адресна
регистрация. Следва да спази разпоредбата на чл.30 от АПК и разпоредбите на чл.92, ал.8 и ал.9 от ЗГР,
както и да съобрази разпоредбите на чл. 139, чл.140 от Наредбата
При този изход на делото на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Г.Д.Г. осъществила безплатна
правна помощ на жалбоподателя, видно от представения договор за правна защита и
съдействие, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
500.00/петстотин/ лева, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането над тази сума до
претендирания размер от 1000 лева, съгласно списък следва да се отхвърли. Разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Наредбата е в сила от
4.11.2022г., тоест към датата на депозиране на жалбата и договореното
възнаграждение –оказване на безплатна правна помощ, минималното възнаграждение по чл.8, ал.3 от Наредбата е в размер на 500
лева, поради което и същото следва да се присъди именно в
този размер. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за
държавна такса в размер на 10.00 лева.
Водим от
горното и на
основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на Кмета на СО, район
„Триадица“ с последващ изричен отказ с писмо от 28.07.2022г. на Кмета на СО, район „Триадица“ по заявление
с вх. №
РТР22-ЕВ-00-616/20.06.2022г. на С.М.М.Х..
ВРЪЩА преписката на адм.орган за ново
произнасяне по заявление вх. № РТР22-ЕВ-00-616/20.06.2022г., съгласно
указанията на съда.
ОСЪЖДА Столична Община,
район „Триадица“ да заплати на * Г.Д.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева и отхвърля искането над тази
сума.
ОСЪЖДА Столична Община, район „Триадица“ да
заплати на С.М.М.Х. разноски по делото в размер на 10.00/десет/ лева.
Решението може да се обжалва, чрез
Административен съд-Враца пред Върховен административен съд-София в 14 дневен
срок от съобщението до страните.
Препис от решението на основание чл.138 АПК
да се изпрати на страните по делото.
АДМ.СЪДИЯ: