№ 4547
гр. ..., 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110147047 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба от „...“ ЕАД против Х. А. Х. с ЕГН:
**********, за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи в на „...” ЕАД сумата в общ размер от 615,69 лева, от които 494,17 лева
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода м.5.2017 г. до м.04.2020 г. за реално потребена енергия, ведно със
законната лихва от 29.03.2021 г. до изплащане на вземането, 69,30 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 18.03.2021 г., както и суми за
дялово разпределение в размер на 44,39 лева - главница за периода от
м.02.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 7,83 лева - лихва за периода от
31.03.2018г. до 18.03.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ
се в гр. ...., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 17830/2021 г. по описа на СРС, 148 състав. Претендират се и
направените в производството разноски.
Твърди се, че вземанията са възникнали по повод консумирана и
незаплатена от ответницата топлинна енергия за топлоснабден имот - гр..... за
процесния период. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата
цена. Съгласно приложимите общи условия се дължи и обезщетение за
забавено плащане. Сочи се, че ответницата, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот през процесния период, е клиент на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката.
Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на
1
ответниците, е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „...” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за
ТЕ за процесния имот били начислявани от ‘...” ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за
топлоснабдяването.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника Х. А. Х., чрез адв. В. С., е
депозирал отговор на исковата молба. Предявените искове се оспорват като
неоснователни. Оспорва се наличието на облигационно отношение между
страните, както и че ответника е собственик на топлоснабдения имот,
наличието на топлоснабдяване в имота, законността на отоплителната
инсталация, метрологичната годност на измервателните уреди, както и
реалното доставяне на топлинна енергия, нейното количество и стойност.
Прави се възражение за погасяване на част от задълженията по давност.
Оспорва се, че абонатната станция, обслужваща жилищната сграда, в която се
намира процесния имот е била въведена в експлоатация. Оспорва се, че
общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминал необходимите
метрологични проверки. Прави искане предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.
Третото лице подпомагаща ищеца страна „...“ ООД не изразява
становище по основателността на исковете, представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно
и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия
на основание чл. 150 ЗЕ.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
В случая качеството на ответника на клиент на топлинна енергия се
установява от представения по делото нотариален акт № .../1987 г. за
2
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по Закона по териториално и селищно
устройство. Видно от посочения нотариален акт, ответникът Х. А. Х. е
признат за собственик на апартамент № .... Видно от удостоверение, издадено
от ...., район „..“ при СО удостоверява, че на изградения жилищен комплекс
след 1976 г. на територията на района е дадено наименование ж.к. „Х. ...“,
като до момента наименованието на комплекса не е променено с решение на
СО от ж.к. „Х. ...“ в популярното сред населението име ж.к. ...
По делото е представен и списък от 15.02.1988 г. за броя на живущите
по апартаменти в жилищната сграда на бл. ..., като ответникът се е подписал
под .... от списъка като живущ в ..., ет. 2.
Представен е и протокол от 25.11.2002 г. от общото събрание на
собствениците на адрес гр. ...., към който е приложен и списък на
собствениците на самостоятелни обекти в сградата етажна собственост.
Ответникът се е подписал като собственик на ... в сградата.
По делото са представени и формуляри за отчет на уредите за дялово
разпределение, съставени в периода 2018-2020 г., които са подписани от
ответника.
Предвид посочените писмени доказателства, установява се, че сградата
етажна собственост, където се намира процесния имот, е топлоснабдена. В
тази връзка съдът взема предвид и заключението на вещото лице, обсъдено
по-долу.
С оглед така изложеното, следва несъмнен извод, че именно ответникът
е собственик на топлоснабдения имот с адрес гр. ..., общ .., ж.к. „Х. ...“, ..., ...,
аб. № ..., и като такъв има качеството клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153 ЗЕ. Ето защо първата предпоставка за основателност на исковете е
установена.
Ответникът е оспорил реалната доставка на топлинна енергия до имота,
както и спазването на нормативните изисквания относно изграждането на
топлопреносната инсталация.
В тази връзка по делото е допуснато изслушване на заключение по
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и обосновано.
Съгласно заключението на вещото лице средството за измерване на
постъпилата в сградата етажна собственост – общ топломер – е монтирано в
абонатната станция и се отчита по електронен път в началото на всеки месец
чрез уред с четяща глава (терминал). Топлинен счетоводител в сградата
етажна собственост е дружеството „...“ ООД, извършило разпределението на
топлинна енергия след отчитане на уредите за дялово разпределение и
топлите водомери, монтирани в жилищата на абонатите. Вещото лице е
установило, че в процесния период в топлоснабдения имот аб. № ... по
данни на фирмата за дялово разпределение няма потребление на
топлинна енергия за отопление на имота и битово горещо
водоснабдяване, суми за отопление на имота и суми за топла вода не са
начислявани на абоната, който за разглеждания период е потребител на
топлинна енергия по смисъла на ЗЕ само за топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация в сградата.
Предвид изложеното, възраженията на ответника относно качеството и
количеството на доставената до имота топлинна енергия са неоснователни –
3
същият има качеството клиент на топлинна енергия само по отношение на
отдадената такава от сградната инсталация. В този смисъл неоснователно е и
възражението, че не била заснета отоплителната инсталация в притежавания
от него имот.
Вещото лице е посочило начина, по който е изчислено количеството
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, като съдът кредитира
изводите му в тази връзка. Посочен е отопляемият обем на притежавания от
ответника имот – 217,06 м3, като енергията за сградна инсталация е
начислена на абоната за пълен отопляем обем 217 м3. Вещото лице е
посочило, че фактурираните от ищеца суми са намалени със сума за
възстановяване във връзка с промяна на цената на топлинна енергия със задна
дата на основание решение № Ц-25/24.06.2020 г. на КЕВР за периода
1.07.2019 г. до 31.03.2020 г. – 16,42 лв., като по този начин сумите, начислени
по фактури, намалени със сумата за възстановяване, са в размер от 465,14 лв.
за процесния период, като същите са коригирани със сумата, начислена при
извършеното дялово разпределение за сградата (сума за доплащане) в размер
от 29,02 лв., като общата дължима от абоната сума на база реалното
потребление на топлинна енергия, отдадена единствено от сградна
инсталация, е в размер от 494,16 лв. Вещото лице е посочило, че ищецът е
отчислявал ежемесечно технологичните разходи в абонатната станция от
енергията за разпределяне между абонатите. По отношение на монтираното в
абонатната станция средство за търговско измерване, вещото лице е
посочило, че същото е преминало първоначална и последващи метрологични
проверки, като техническото средство е преминавало метрологичен контрол
съгласно изискванията на ДАМТН, поради което е било годно средство за
търговско измерване.
По делото е прието и заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано.
Вещото лице е посочило, че фактурираните от ищеца суми са в общ размер от
494,17 лв., като е взета предвид сумата за възстановяване, както и сумата за
доплащане при извършеното дялово разпределение. Съдът счита, че при
преценка какъв е размерът на дължимите за топлинна енергия суми следва да
даде вяра на заключението по съдебно-техническата експертиза, доколкото
получената стойност отговаря на реалното потребление на топлинна енергия.
Разликата между стойностите, посочени в двете заключения, е 0,01 лв.,
поради което съществено противоречие не се констатира. Вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза не е установило данни за постъпили
плащания за процесния период.
При това положение съдът счита, че искът за присъждане на главница –
цената на топлинна енергия за процесния период е установен по основание и
по размер за сумата от 494,16 лв.
Ответникът е направил възражение, че вземанията се явяват погасени
по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
4
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава.
Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.03.2021 г. За
процесния период са приложими общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „...“ ЕАД на клиенти в гр. ..., одобрени с решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, в сила от 2016 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на
цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията
стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки горното, съдът приема, че погасени по
давност са вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. –
м.11.2017 г. включително, като в тази връзка съдът съобразява, че съгласно
чл. 3, т. 2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020 г.
до 22.05.2020 г., поради което давността за вземанията за м.12.2017 г. е била
прекъсната с подаване на исковата молба.
При това положение непогасената част от вземането на ищеца за
периода 1.12.2017 г. – 30.04.2020 г. е 460,35 лв., до който размер предявеният
иск за главница за топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, а
за разликата до пълния предявен размер от 494,17 лв. – отхвърлен.
Относно услугата дялово разпределение:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между
страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от ОУ клиентите заплащат цена за
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността й се формира от посочените в т. 1 – 3 компоненти.
В случая от писмените доказателства и заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период
услугата е била предоставяна от третото лице подпомагаща ищеца страна. По
повод възраженията на ответника относно легитимацията на ищеца да получи
претендираните суми, съдът счита, че с молба от 20.02.2023 г. ищецът е
уточнил надлежно претенцията си и основанието й – чл. 36 от общите
условия, представени по делото.
Установява се, че за процесния период дължимата сума за извършвана
услуга дялово разпределение е в размер от 44,39 лв., съгласно заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Вземанията не са
покрити от погасителна давност, доколкото се претендират за периода
1.02.2018 г. – 30.04.2020 г.
5
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. По
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят
падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в
общите условия.
При това положение дължимата лихва, изчислена по реда на чл. 162
ГПК, върху непогасената част от вземанията по общата фактура от 31.07.2018
г., е в размер от 30,42 лв. за периода 15.09.2018 г. до 18.03.2021 г.
По отношение на мораторната лихва, начислена върху сумите по
общите фактури от 31.08.2019 г. и 31.08.2020 г., съдът кредитира
заключението на вещото лице (задача 4), като намира, че размерът на лихвата
за периода съответно 16.10.2019 г. до 18.03.2021 г. за сумата, дължима по
обща фактура от 31.08.2019 г., е 24,65 лв., а размерът на лихвата за периода от
16.10.2020 г. до 18.03.2021 г. за сумата, дължима по обща фактура от
31.08.2020 г., е 6,86 лв.
Така искът за присъждане на мораторна лихва върху дължимите суми за
топлинна енергия е основателен за сумата в общ размер от 61,93 лв., като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 69,30 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на иска за обезщетение за забава върху главницата за
цената на услугата за дялово разпределение съдът следва да посочи, че
намира същия за неоснователен. С общите условия, приложими към договора,
не е регламентиран падеж на това задължение, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не
установява да е отправил до ответниците покана за заплащането на цената на
тази услуга, с което действие да го е поставил в забава. Ето защо този иск
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира
следните суми: 25,00 лв. държавна такса за исковото производство, 25,00 лв.
държавна такса за заповедното производство, 200,00 лв. депозит за
възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и 200,00
лв. депозит за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза, както и
юрисконсултско възнаграждение за исковото и за заповедното производство.
Последното съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП,
във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100,00 лв.
за исковото производство и 50,00 лв. за заповедното производство, съгласно
издадената заповед за изпълнение.
Съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца следва да се
присъди сумата в размер от 483,20 лв. – разноски за исковото производство и
6
69,03 лв. – разноски за заповедното производство.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, е претендирал
разноски – представен е списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендира
присъждане на възнаграждение в общ размер от 1600,00 лв. с ДДС по реда на
чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. В. С., процесуален
представител на ответника.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение. Дори без същото да бъде направено, възнаграждението по
чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда, а не съобразно направеното от адвоката
искане.
В тази връзка съдът намира следното:
Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист. Ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗА – т.е. в размер не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, и осъжда другата страна
да го заплати.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение
на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение
не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Предвид посоченото решение на СЕС, съдът намира, че не е обвързан от
минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба № 1
от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при определяне на възнаграждението
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Отговорността за разноски по делото е специална безвиновна деликтна
отговорност – в този смисъл вж. Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г.
по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 67 от 3.04.2014 г. по гр.
7
д. № 2944/2013 г. на ВКС. В тази връзка съдът намира, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е средство за защита на
ответника, който цели да ограничи отговорността си само до онези вреди,
които са в пряка причинна връзка с воденото производство.
В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че претенцията на
адв. В. С. за присъждане на възнаграждение, което надвишава повече от два
пъти (почти три пъти) цената на иска, по дело, което не представлява
фактическа и правна сложност и по което процесуалният представител дори
не се е явил в открито съдебно заседание, представлява опит за злоупотреба с
процесуални права.
Съдът намира, че при определяне на размера на дължимата сума за
адвокатско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в полза на адв.
С., следва да вземе предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото, извършените от процесуалния представител действия във връзка с
производството по делото, както и цената на иска. Съдът, като съобрази, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и вида и обема
на осъществяваната защита – адвокатът не се е явил в проведеното по делото
открито съдебно заседание, а подаденият писмен отговор на исковата молба е
по предварително подготвен шаблон, използван от адвокатите, практикуващи
в адвокатската кантора, част от която е и адв. С., по този вид дела –
обстоятелство, служебно известно на съда – намира, че справедливото
възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално
представителство в полза на ответника в исковото производство е сумата от
200 лв. с включен ДДС.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на адв. С. следва да се
присъди сумата в размер от 15,92 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1, във вр. с чл. 415 ГПК от „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. ..., ул. „..., срещу Х. А. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ж.к.
„Х. ...“, ..., ..., искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. А. Х., ЕГН **********, дължи на „...“ ЕАД, ЕИК
..., както следва: сумата в размер от 460,35 лева, представляваща главница за
предоставена от ищеца топлинна енергия за периода 1.12.2017 г. – 30.04.2020
г. за топлоснабден имот с адрес гр. ..., общ .., ж.к. „Х. ...“, ..., ..., аб. № ...,
ведно със законната лихва от 29.03.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането, както и сумата в размер от 61,93 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2018 г. до 18.03.2021 г., както и сумата от 44,39 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за посочения по-горе
топлоснабден имот за периода 1.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 29.03.2021 г. до окончателното погасяване на вземанет, за
които суми е издадена заповед от 20.02.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17830/2021 г. на Софийски районен
съд, 148 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена за доставена
топлинна енергия за разликата над 460,35 лева до пълния предявен размер от
494,17 лева и за периода 1.05.2017 г. – 30.11.2017 г., както и предявения иск
8
за мораторна лихва, начислена върху главницата за цена на топлинна енергия,
за разликата над 61,93 лева до пълния предявен размер от 69,30 лева, както и
иска за мораторна лихва в размер от 7,83 лв., начислена върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до
18.03.2021 г., за които суми е издадена заповед от 20.02.2022 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17830/2021 г. на
Софийски районен съд, 148 състав.
ОСЪЖДА Х. А. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ж.к. „Х. ...“, ..., ...,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление гр. ..., ул. „..., сумата в размер от 483,20 лева – съдебни
разноски за производството по гр.д. № 47047/2022 г. на Софийски районен
съд, 182 състав, както и сумата от 69,03 лева – съдебни разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 17830/2021 г. на Софийски районен
съд, 148 състав.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ...,
ул. „..., да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН **********, от Софийска адвокатска
колегия, с адрес гр. ..., ул. „..., на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2
ЗАдв. сумата в размер от 15,92 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство в полза на
ответника Х. А. Х., ЕГН **********, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице „...“ ООД, ЕИК
..., конституирано като подпомагаща ищеца „...“ ЕАД страна.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9