Решение по дело №383/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 350
Дата: 20 октомври 2023 г.
Съдия: Радка Димова Чолакова
Дело: 20235001000383
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Пловдив, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20235001000383 по описа за 2023 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от К. В. Д., ЕГН
**********, действащ чрез процесуалния си пълномощник адвокат Х. К.,
срещу постановеното решение №19 от 10.05.2023 г. по търг.дело №13/2023 г.
по описа на Окръжен съд К., с което е отхвърлена молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника Д. ООД, ЕИК *********.
Жалбоподателят е останал недоволен от постановеното решение, като
счита, че то е неправилно по подробно изложени аргументи. Не е съгласен с
изводите на първоинстанционния съд относно качеството му на кредитор по
търговска сделка. Счита, че са налице предпоставките на закона за обявяване
неплатежоспособността на длъжника, а и на неговата свърхзадълженост, като
се позовава на незаплатени задължения по изпълнителни листове и
образувани въз основа на тях изпълнителни дела, на коефициентите за
ликвидност, изчислени от назначената съдебно - счетоводна експертиза.
Моли да се отмени обжалваното решение, да се обяви
1
неплатежоспособността и се открие производство по несъстоятелност за
ответника – длъжник, ведно със законните последици от това. Претендира
разноските.
Ответникът Д. ООД, ЕИК *********, представлявано дружество от
управителите М. П. Б. и П. Д. Б. поотделно, чрез процесуалния представител
адвокат Е. В., е представил отговор, в който счита въззивната жалба за
неоснователна. Изложил е съображения, че не е налице една от предвидените
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, а именно
вземането на молителя да се основава на търговска сделка, доколкото той не е
търговец и не упражнява дейност по кредитиране по занятие, както и не е
налице състоянието неплатежоспособност, като се позовава на представената
от него справка от Н.. Моли да се потвърди решението и претендира
разноските за производството.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 17.05.2023 г.
Въззивната жалба срещу него е подадена на 31.05.2023 г. в съответствие с
посочения срок за обжалване в диспозитива на решението – двуседмичен срок
от връчването му. Ето защо, въззивната жалба е подадена в срок, както и от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен
акт. Следва да се пристъпи към преценяването и по същество.
Видно от делото, предявена е молба за откриване на производство по
несъстоятелност на търговско дружество на основание чл.608 от ТЗ.
Молителят К. В. Д. посочва, че е кредитор на ответника на основание
договор за заем от 28.06.2012 г., сключен между него, като заемодател, и
ответното дружество, като заемател, за сумата от 46 000 лв., която следвало
да му се върне до 31.12.2012 г. Имало и договорка за заплащане на месечна
договорна лихва. Тъй като не му била върната заетата сума, пристъпил към
образуване на заповедни производства – гр.дела с №№ 812/17, 1032/17,
154/18, 334/19 по описа на Районен съд К.. Въз основа на издадените
изпълнителни листове по всяко едно от тези дела образувал изпълнителни
дела, а и се присъединил като взискател по образувани други изпълнителни
дела срещу ответното дружество, които подробно е описал в молбата за
2
откриване на производство по несъстоятелност. Посочва, че към настоящия
момент ответникът е длъжник по следните изпълнителни дела: по изп.дело
№***/**** по описа на ЧСИ Т. В. – 1 293 085,43 лв., по изп.дело №197/2017
по описа на ЧСИ Р. С., по изп.дело №****/**** по описа на ЧСИ Р. С. – 93
328,45 лв., по изп.дело №***/**** по описа на ЧСИ Р. С. – 2 239 315,53 лв., в
която сума са включени присъединената сума по изп.дело №***/**** и
вземането на Н. П., по изп.дело №***/**** по описа на ЧСИ Р. С. – 58 443,01
лв. По изп.дело №***/**** се е пристъпило към публична продан на имоти
на ответника на занижена цена. Не са публикувани в Търговския регистър
финансови отчети за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Твърди, че от датата на
издаване на изпълнителните листове в негова полза или от 21.12.2018 г. и
понастоящем не изпълнено задължението по сключения договор за заем, че
ответникът е изпаднал в трайно състояние на неплатежоспособност, както и
на свръхзадълженост.
Моли да се обяви неплатежоспособността му с начална дата 21.12.2018
г., да се открие производство по несъстоятелност за ответника, да се назначи
временен синдик Д. З. М. - И., да се определи датата на първо събрание на
кредиторите. Претендира разноските.
Ангажирал е писмени доказателства – издадените изпълнителни
листове въз основа на заемното правоотношение, ведно със справки от
калкулатор за законна лихва, удостоверения по изпълнителни дела, ведно със
съобщения до молителя, констативни протоколи, протоколи за
присъединяване на взискател, обявление за публична продажба по изп.дело
№***/**** на 14.01.2019 г., съобщение за публична продажба по същото
дело на 07.03.2023 г., финансов отчет на 2019 г. на ответника. По негово
искане е назначена съдебно счетоводна експертиза за изчисляване на
показатели, имащи отношение към платежоспособността на търговеца и
проследяване на финансовото му състояние.
Ответникът оспорва така подадената молба. Счита, че не са налице
предпоставките за откриването на производство по несъстоятелност. Според
него молителят не притежава качеството на търговец и не извършва по
занятие търговска дейност, свързана с отпускане на кредити, поради което
сключеният договор за заем не може да се определи като относителна
търговска сделка, което би обусловило извода, че вземането на ищеца към
3
ответника е вземане, отнасящо се до търговска сделка по смисъла на
чл.608,ал.1,т.1 от ТЗ. На още по-голямо основание процесният договор не е
търговска сделка, тъй като са образувани и водени граждански дела пред
съдилищата в гр.К., т.е. съдилищата са квалифицирали делата като
граждански. Също така, договорът не попада в изброените търговски
спорове в чл.365 от ГПК.
На база фактите и обстоятелствата в молбата за откриване на
производство по несъстоятелност се установява, че молителят се позовава на
чл.608 от ТЗ, която разпоредба урежда състоянието неплатежоспособност на
длъжника. Счита, че ответникът е неплатежоспособен търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуеми задължения във връзка с търговски
правоотношения и публични задължения. Доколкото в петитума на молбата
се иска обявяването на състоянието на неплатежоспособност, следва в
съответствие с искането да се обсъдят предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност на посоченото основание.
В чл.625 от ТЗ са посочени легитимираните лица, които могат да
предявят молба за откриване на производство по несъстоятелност. В случая
основният спор между страните е дали молителят е легитимирано лице да
подаде процесната молба за обявяване на длъжника в несъстоятелност,
доколкото той е физическо лице, не притежава търговско качество и не
упражнява по занятие дейността по кредитиране, предоставяне на парични
заеми.
Видно от посочената разпоредба, легитимирано лице да подаде
молба за откриване на производство по несъстоятелност е кредитор на
длъжника по търговска сделка. В случая молителят се позовава на сделка
заем, сключена с ответното дружество, като заемател, и договор за залог, от
28.06.2012 г. с нотариална заверка на подписите, както и на образувани
граждански дела и заповедни производства за връщане на заемната сума, и на
издадени изпълнителни листове по тях и образувани изпълнителни дела.
Договорът за заем не попада в изброените в чл.1,т.1 от ТЗ абсолютни
търговски сделки, но може да бъде определен като относителна търговска
сделка по презумпцията на чл.286 от ТЗ. В случая той е сключен между
физическо лице-заемодател и юридическо лице-търговско дружество-
заемател. Т.е. една от страните по сделката притежава качеството търговец.
4
Съгласно чл.287 от ТЗ, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за
двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго
от този закон. Посочената хипотеза е налице в отношенията между страните,
като без значение е обстоятелството, че молителят не е търговец и не
упражнява по занятие дейност по кредитиране, още по-малко образуването на
водените от него дела като граждански. Установява се от представените
доказателства по делото, че същият има неудовлетворено вземане от
ответника, произтичащо от сделка, която съгласно чл.287 от ТЗ се определя
като търговска, т.е. притежава качеството кредитор по търговска сделка и е
легитимирано лице да подаде процесната молба за откриване на производство
по несъстоятелност за ответника.
В съответствие с твърденията в процесната молба следва да се
прецени хипотезата на чл.608,ал.1,т.1 от ТЗ, според която
неплатежоспособен е този търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, което е породено или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване, разваляне или последиците от
прекратяването и. Неплатежоспособността по чл.608 от ТЗ се отнася за
лицата, имащи качеството търговец по смисъла на ТЗ, каквото качество е
налице за ответника, вписан като търговско дружество с ограничена
отговорност в Търговския регистър на Агенция по вписванията. Налице е и
изискуемо задължение по търговска сделка, поради издадените изпълнителни
листове и образуваното изпълнително дело с взискател молителят и длъжник
ответното дружество, а и молителят е бил присъединен взискател по други
изпълнителни дела.
Следва да се пристъпи към отговор на въпроса неплатежоспособен ли
е ответникът длъжник, като се преценят показателите за ликвидност, които
представляват количествени характеристики на способността на
предприятието със своите краткосрочни вземания да погасява краткосрочните
си задължения. В тази връзка по делото е изслушана и приета съдебно
счетоводна експертиза, а ответникът е приложил справка от Н. от 24.03.2023
г.
Видно от експертизата, вещото лице се е запознало с материалите по
делото, финансовите отчети на дружеството, балансите за периода от
5
31.12.2017 г. до 31.03.2023 г., както и оборотни ведомости, извършило е
справки в Н., ЧСИ Р. С. и ЧСИ Х. П., като въз основа на тях е изготвило
своите констатации. Ето защо същите следва да бъдат кредитирани, като
компетентни, задълбочени и извършени не само въз основа на счетоводни
данни при ответника, но и въз основа и при съпоставяне със справки от други
органи - Н. и ЧСИ.
Установява се, че ответникът има задължения по баланс и оборотна
ведомост към 31.03.2023 г. в размер на 2 308 000 лв., от които: 1 036 000 лв.
към финансови предприятия, 1 272 000 лв. други, които включват 8 000 лв.
задължения към персонала, 242 000 лв. осигурителни задължения, 191 000 лв.
данъчни задължения, 831 000 лв. разчети към собственици. Към 24.04.2023 г.
данъчните и осигурителните задължения са в размер на 784 333,23 лв.,
формирани от главница 386 526,15 лв. и лихва 361 807,08 лв. след приспадане
на задълженията от 150 820,39 лв., погасени по давност/фигуриращи в
справката на Н. от 24.03.2023 г./.
Установяват се задълженията на ответника съгласно справки при
ЧСИ.
По изп.дело №***/**** по описа на ЧСИ Р. С. с взискател
настоящия молител – 58 492,97 лв., лихва 9,99 лв. на ден.
По изп.дело №1028/2019 по описа на ЧСИ Р. С. с взискател О. АД –
152 275,26, лихва 38,07 на ден. Присъединен взискател към делото е О. АД
като универсален правоприемник на С. ЕАД, взискател по изп.дело
№***/**** на ЧСИ Т. В..
По изп.дело №***/**** г. по описа на ЧСИ Р. С. – продължава с
присъединен взискател О. АД – 122 397,75 лв., лихва 28,17 лв. на ден, с
присъединен взискател Т. ЕООД, с присъединен взискател О. АД като
универсален правоприемник на С. ЕАД.
По изп.дело №****/**** г. - продължава с присъединен взискател
Т. ЕООД.
Така, освен задължението към молителя, ответникът има
задължения към О. АД общо 942 680,31 лв. без лихви и към Т. ЕООД – 15 996
лв. без разходи за ЧСИ.
Установяват се краткотрайните активи към този момент – 7 000 лв.
6
вземания по съдебни спорове, като няма парични средства в банки, няма
парични средства в каса.
Вещото лице е изчислило коефициентите за ликвидност за
периода към 31.12.2017 г. - към 31.12.2022 г., които са, както следва: обща
ликвидност – 0,783, 0,791, 0,574, 0,572, 0,045, 0,005, както и към 31.03.2023 г.
– 0,003. Изчислило е коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност – всички под единица. Коефициентът на финансовата
автономност към 31.03.2023 г. е отрицателен, като показва незадоволителна
финансова автономност. Със сумата на собствения капитал не могат да се
покрият задълженията. Коефициентът на задлъжнялост показва, че
дружеството използва изцяло привлечен капитал и силната му финансова
задлъжнялост. Затрудненията са с постоянен прогресиращ характер.
Дружеството не е в състояние да изпълнява редовно и в срок задълженията
си, без да застрашава интересите на кредиторите си.
Въз основа на констатациите на вещото лице, проследявайки
коефициентите за ликвидност за продължителен период, които всички са
отрицателни величини, следва да се направи извод, че дружеството ответник
не може да покрива текущите си задължения с текущите си вземания, че
същото е неплатежоспособно. Налице е хипотезата на чл.608,ал.1,т.1 от ТЗ,
както и на чл.608,ал.3 от същия закон, въвеждаща оборимата презумпция,
съгласно която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е
спрял плащанията. Спирането на плащанията представлява обективно
икономическо състояние на длъжника, който няма възможност да погасява
задълженията си към всичките си кредитори. В тежест на длъжника е да
установи обективното си икономическо състояние, за да обори оборимата
презумпция. В случая, въпреки представената справка от Н. към 31.03.2023
г., презумпцията не се оборва. При изчисления на показателя за обща
ликвидност до данните от справката към 28.02.2023 г., същият е 0,37, също
под единица, като при изчислението задълженията са приети за
краткотрайни, поради образуваните изпълнителни дела за тях и тяхната
изискуемост. Всичко това води до извод, че състоянието за
неплатежоспособност на ответника е трайно, считано от 2017 г. Следва да се
определи начална дата на неплатежоспособността, която съгласно
заключението на вещото лице е 01.01.2017 г., когато са спрели плащанията
по банков кредит и вече е образувано изпълнително дело с взискател О. АД
7
през 2016 г.
С оглед гореизложеното, основателна се явява въззивната жалба, с
която е сезиран съдът. Следва да се отмени обжалваното решение и съгласно
чл. 630, ал.1 от ТЗ да се обяви неплатежоспособността на дружеството и
началната дата на това състояние, да се открие производство по
несъстоятелност за ответното дружество, да се назначи временен синдик, да
се наложат обезпечителни мерки – запор и възбрана върху имуществото на
дружеството, да се уведомят кредиторите за сроковете за предявяване на
вземанията. Не следва да се определя дата на първо събрание на кредиторите,
тъй като ТЗ в тази част е отменен /ДВ,бр.66 от 01.08.2023 г./ и съгласно
пар.99 от ПЗР заварените висящи производства по несъстоятелност
приключват по реда на този закон, доколкото не е предвидено друго. Следва
да се определят първоначални разноски за производството по
несъстоятелност, поради липса на парични средства в каса и в банкови
сметки, които да бъдат внесени от молителя, инициирал производството по
несъстоятелност, а именно сумата в размер на 3 000 лв., вносима в
едноседмичен срок от вписване на решението в Търговския регистър, с
указание, че при невнасяне на сумата в срок, ще се пристъпи към спиране на
производството по несъстоятелност по реда на чл.632,ал.1 от ТЗ.
По разноските – молителят ги е претендирал, която негова претенция е
основателна с оглед резултата на делото. Не е представил списък по чл.80 от
ГПК, но се установява, че е направил разноски пред първата инстанция 300
лв. за ДТ, 800 лв. за вещо лице, 5 370 лв. внесено адвокатско възнаграждение,
пред настоящата инстанция 150 лв. за ДТ, или общо 6 620 лв., която сума
следва да му бъде присъдена.
Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №19 от 10.05.2023 г. по търг.дело
№13/2023 г. по описа на Окръжен съд К., с което е отхвърлена молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на длъжника Д. ООД, ЕИК
*********, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
8
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Д. ООД, ЕИК *********, и
определя началната дата на състоянието 01.01.2017 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на Д. ООД, ЕИК
*********.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на Д.
ООД, ЕИК *********.
Назначава временен синдик на Д. ООД, ЕИК *********, Д. З. М. -
И., като определя месечно възнаграждение на синдика в размер на 1000 лв. и
дата на встъпване на синдика – тридневен срок от съобщаване на
назначението.
Указва на назначения синдик в тридневен срок от съобщаването да
представи писмена декларация с нотариална заверка на подписа по
чл.656,ал.2 във вр. с чл.655 от ТЗ и писмено съгласие по чл.666 от ТЗ.
Указва на кредиторите на Д. ООД, ЕИК *********, че съгласно
чл.685,ал.1 от ТЗ могат да предявяват писмено своите вземания пред съда по
несъстоятелността в срок до един месец от вписване в Търговския регистър
на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Указва на кредитора, инициирал производството по
несъстоятелност, К. В. Д. да внесе сумата от 3 000 лв. разноски за
производството по несъстоятелност в едноседмичен срок от вписване на
решението в Търговския регистър, като при невнасяне на посочената сума в
срок ще се пристъпи към спиране на производството по несъстоятелност по
реда на чл.632 от ТЗ.
Осъжда Д. ООД да заплати на К. В. Д. сумата от 6 620 лв.
направени разноски за две инстанции.
Решението да се впише в книгата по чл.634 в от ТЗ, за което се
изпрати заверен препис от него на Окръжен съд К..
Решението да се впише в Търговския регистър, воден от Агенция
по вписванията, на която се изпрати заверен препис от него.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, като може да се
обжалва пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от вписването
му в Търговския регистър.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10