Р Е Ш Е Н И Е
№453
07.08.2013г. гр.Кюстендил
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски районен съд, гражданска колегия
на шестнадесети
юли две хиляди и тринадесета година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
секретар: Г.М.,
като разгледа докладваното от съдия
ДЖОНЕВА
Гр.д.№667 по
описа за 2012г. на
РС-Кюстендил
и, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по исковата
молба на Т.С.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощниците й адв.Ив.Й. ***,
против М.Б.О. с ЕГН ********** ***.
Предявен е иск с правно основание
чл.124 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. с чл.26 ал.2 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено по отношение на ответницата, че договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.07.2011г., сключен между Т.С.С., от една страна като продавач, и М.Б.О., от друга страна като купувач, по силата на който
първата е продала на втората собствения си
недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор 41112.504.1156.3.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, одобрени със заповед
№РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, находящ се в сграда №3,
построена в ЖСК „Надежда-94” в поземлен имот с идентификатор ***, адрес на
имота: гр.Кюстендил ж.к.„****” бл.29 вх.А ет.1 ап.3, предназначение: жилище,
апартамент, състоящ се от дневна, две спални, кухня, баня, тоалетна и входно
антре, с площ от 93.61 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с №3, със
застроена площ от 4.58 кв.м. и 3.144%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
за сумата от 9 800 лева,
който договор е обективиран в нотариален акт №76, том II, рег.№4052, дело №223/2011г. на нотариус Б.А. с рег.№325 на НК и район на действие РС-Кюстендил, е нищожен,
поради: 1) липса на съгласие у продавача Т.С. за сключването му и 2) привидност – покупко-продажбата е
прикривала дарение.
Пълномощниците на ищцата
поддържат нищожността на договора с твърдения, че доверителката им, при
сключването му не е имала намерение да продава своя имот на М.О., а е считала,
че ще прехвърли жилището си срещу поето от бащата на последната – Б.О. –
задължение да я гледа и издържа докато е
жива. Привидността на сделката обосновават с твърдението, че вписаната в
нотариалния акт продажна цена всъщност не е била получена от ищцата, при което
на практика имотът се е оказал дарен на ответницата.
В случай, че съдът не намери иска
за нищожност на договора за основателен на нито едно от заявените основания, С.,
чрез пълномощниците си, предявява срещу О. евентуална претенция, която е с
правно основание, както следва: чл.31 от ЗЗД за унищожаване на същия договор, сключен във формата на нотариален акт №76, том
II, рег.№4052, дело №223/2011г. на нотариус Б.А. с
рег.№325 на НК, като сключен в момент, в който С. не е могла да разбира
и да ръководи действията си, в следствие на влошено здравословно състояние,
поради заболяване „Паркинсонова болест-предимно треморна форма–умерена степен.
Артериална хипертония ІІ-ст. лека степен. Двустранна коксартроза без ФД.
Отслабена горност на мозъчната активност.”, напреднала възраст и неграмотност.
Претендира се унищожаване на договора и в хипотезата на чл.33 от ЗЗД – като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни
условия, наличието на което основание се обосновава с твърдение, че ищцата е
живяла в изключително лоши битови условия и договорената цена е многократно под
пазарната стойност на имота и двукратно под данъчната му оценка.
Така се поддържат претенциите,
като се излагат подробни аргументи в съответната посока, в това число и в
писмените защити, които пълномощниците на ищцата представят. Търси се
присъждане и на сторените разноски.
В отговора по чл.131 от ГПК се
оспорват заявените искови претенции с принципни твърдения за неоснователността
им. В писмената защита пълномощниците на ответницата – адв.Св.Канева и адв.Р.А.
***, отхвърлят възможността договорът да е нищожен на твърдените от С.
основания, като излагат подробни доводи за недоказаност на основанието за
унищожаемост на договора, визирано в нормата на чл.31 от ЗЗД. Поддържа се
отхвърляне на исковете и присъждане на разноските, направени в хода на
съдебното производство.
РС-Кюстендил, след като се
запозна с доказателствата по
делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на
чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
През 2004г. Т.С., чрез участие в
ЖСК, придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ жилище –
апартамент №3 на първи жилищен етаж във вход „А” на жилищна сграда блок-ЕП-29,
построена от ЖСК „***” върху общинска земя в парцел І в кв.395 по плана на
гр.Кюстендил, кв.„***”, който апартамент се състоял от дневна, две спални,
кухня, баня, тоалетна и входно антре, с площ от 93.61 кв.м., ведно с избено
помещение с №3, със застроена площ от 4.58 кв.м. и 3.144% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото. Правото на собственост е удостоверено в
нотариален акт с №147 том І дело №133/2004г. по описа на нотариус с рег.№188 по
Регистъра на НК (л.11 от делото).
Първоначално в имота имало
проблеми със свързването и функционирането на водопроводната и електрическата
инсталации и собствениците на отделни обекти търсели решения, за да направят
възможно ползването на жилищата. Т.С. заживяла в своето жилище без да подсигури
функционирането на тези инсталации и това е фактическото положение и към
настоящия момент. Ищцата живее в апартамента, без стените да са боядисани, да
са сложени подови настилки. В жилището мебелировката е изключително бедна –
ищцата спи на две дъски, покрити с китеник; за сядане ползва празна тенекия от
сирене. Канализацията в апартамента също не функционира. С. се отоплява на
твърдо гориво, като печката се намира в стаята, в която спи, а в съседна стая
държи дървата за огрев. Тези факти се установяват от показанията на свидетелите
Г. В. (л.77) и Л.Г. (л.77-78).
Същевременно, от показанията на свидетелите А.М. (л.78), А.С. (л.85) и Д.
О. (л.85) става ясно, че въпреки условията, в които е живяла, Т.С. през
последните години е била спретната, гримирана и добре облечена жена.
С. страда от заболяване с водеща
диагноза: „Паркинсонова болест-предимно треморна форма–умерена степен.
Артериална хипертония ІІ-ст. лека степен. Двустранна коксартроза без ФД.
Отслабена горност на мозъчната активност.”, за което с експертно решение на
ТЕЛК от 15.10.2009г. е инвалидизирана пожизнено (вж.л.12).
Освен жилищния имот не се спори,
че ищцата притежавала и вилен такъв в местността „Гола Велика” в близост до
гр.Кюстендил, във връзка с който от 2007г. насетне подавала жалби до
РПУ-Кюстендил за съдействие по повод поведение на съседи на имота (вж.изискваните
преписки от РП-Кюстендил и л.13-21 от делото). По повод образуваните преписки
по подадените жалби С. се запознала с полицейски инспектор Б.О., с когото
постепенно станали по-близки познати, тъй като О. й оказвал съдействие, както
във връзка с жалбите, така и в някои от личните и имотните й дела (в т.см. са
показанията на св.Л.Г. (л.78), както и показанията на св.Б.О. на л.86 от
делото). Според свидетелката Л.Г., ищцата е неграмотна – не можа да пише и чете
– научила се е само до полага подпис, както и трудно се ориентира в действията,
които трябва да предприеме. При получаване на поща, социални помощи и други,
въпреки треперенето, поради паркинсоновата болест, С. обичайно е поставяла
подпис, като комуникацията със съответните служители се е осъществявала
нормално (в т.см. вж. показанията на свидетелитеА.М. на л.78, А.С. на л.85 и
Д.О. на л.85).
Пред свидетелката Л.Г.,***, която
неколкократно е оказвала съдействие на ищцата при изготвяне и подаване на
жалби, С. е заявявала, че е сама, няма близки, роднини, няма на кого да
разчита, като е казвала, че ще трябва да даде апартамента си на някого, за да я
гледа, без да е заявявала намерение да продава жилището си.
На 19.07.2011г. Б.О. оставил в
кантората на нотариус Б.А. документи, нужни, за да се сключи договор за
покупко-продажба на апартамента на Т.С., с купувач – М.О., негова дъщеря
(вж.показанията на свидетеля нотариус Б.А. в съдебното заседание от
16.07.2013г.). Към този момент, съобразно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на
изп.директор на АГКК, същият имот представлявал самостоятелен обект с идентификатор
***, находящ се в сграда №3, построена в ЖСК „***” в поземлен имот с
идентификатор *** (вж.скицата на л.10 от делото).
На следващия ден – 20.07.2011г. в
кантората на нотариуса се явили Т.С., М.О. и Б.О., като на нотариуса направило
впечатление, че продавачката била ентусиазирана, подхождала с голямо желание
към сделката; казвала, че ще остане да живее в апартамента, а те (М. и Б.О.) ще
се грижат за нея, ще направят имота годен за обитаване. Нотариусът видял, че
продавачката трепери и провел разговор с нея, за да установи дееспособността й,
попитал я дали има деца и тя отговорила, че няма такива, а и не желае никой
родственик да може да оспори сделката, която ще бъде сключена. Нотариусът
преценил, че прехвърлителката разбира каква сделка сключва, разбира последиците
от нея, прочел нотариалния акт на страните и запитал С. дали действително е
получила там посочената сума. С. потупвайки чантата, която носела, казала, че
„паричките” са в нея и, че ще ги скрие така, че никой да не ги намери. Поради
треперенето на ръката й, нотариусът решил продавачката да не се подписва, а да
положи отпечатък от палеца на дясната си ръка, който именно способ бил
използван. Изложеното се установява от показанията на свидетеля нотариус Б.А..
Така, с нотариален акт №76, том II, рег.№4052,
дело №223/2011г. на
нотариус Б.А. с рег.№325 на
НК и район на действие РС-Кюстендил, Т.С. продала на М.О. апартамента в кв.„***” за сумата от
9 800 лева, която, според вписаното
в акта, й била изплатена изцяло преди подписването му (вж.официално заверения
препис от нотариалното дело на л.48-58). Данъчната оценка на имота към момента
на сключване сделката възлизала на 18 119.10 лева. Продавачката пожизнено
си запазила правото на безвъзмездно ползване и обитаване на имота.
Банков превод на подобна сума по
сметка на продавачката в деня на сделката, в дните преди и/или след нея не е
извършван. Единствената по-голяма сума, която е постъпвала по сметка на С. е
сумата от 1000 лева, внесени на 16.08.2012г. (вж.заключението на в.л.М.Н. на
л.91-101 от делото). Ищцовата страна представя разписка, без дата, според която
Т.С. удостоверява, че на 16.08.2012г. е получила от адв.Й. и адв.А. сума в
размер на 1 500.00 лева, предадена им от неин длъжник – А. Х. С. (л.104).
През месец март 2012г. С., след
едно сравнително дълго отсъствие,
посетила адв.Л.Г. и й се оплакала, че доверието, което имала на Б.О.,
когато й обещавал да й отнесе дърва, останало излъгано. Адв.Г. се
поинтересувала защо С. е очаквала именно той да й набави дърва и тя обяснила,
че е прехвърлила апартамента, за да я гледа, че ще живее там, докато е жива, а
после ще остане на дъщеря му. Тъй като С. не разполагала с документи, адв.Г. се
снабдила с препис от нотариалния акт и установила, че сключения договор е
покупко-продажба. Пред нея С. отрекла да е получавала посочените там пари
(л.77-78).
Свидетелят Б.О. твърди, че не е
обещавал на С. да й доставя дърва и въглища, но го е правил - през зимата, след
закупуването на апартамента (л.86). Свидетелката Д.Орлова твърди, че й е
известно, както, че С. е продала жилището си на О. – факт, който бил известен
на целия блок №3а, така и това, че О. е карал въглища и се е грижил за ищцата
(л.85-л.86).
По делото е прието заключение с
вх.№12932/27.05.2013г. на в.л.д-р В.Р., психиатър, д-р А.А., невролог, и А.К.,
психолог. Експертите, след извършените прегледи, интервю, изследвания, са
приели, че С. няма патологични неврологични изменения и тежки нарушения от
дементен тип, а паркинсоновата й болест се характеризира със статичен тремор и
лека мускулна ригидност (слаба мимика на лицето). В психолого-психиатричната
част, вещите лица обосновават извод, че Т. Смилокова страда от персистиращо
налудно разстройство, представляващо психично разстройство, което се отличава с
развитието било на единична налудност, било на множество взаимосвързани
налудности, които обикновено са трайни и пожизнени, като съдържанието им е
разнообразно. Обикновено началото е в зряла възраст, като характерни за
възрастните хора са налудностите от малкия кръг /близки, съседи/ - за
ограбване, тормоз и унищожение и почти винаги са съпроводени с кверулантски
действия /писане на нелепи жалби/ в подкрепа на налудното поведение. Вещите
лица считат, че у Т.С. мислите и поведението, както към месец юли 2011г., така
и сега, са били подчинени на чувството за застрашеност на собствения й живот и
желанието да си осигури защита и сигурност, в нейния случай – като се довери на
лице, олицетворяващо защита и власт. Волеизявлението й е било повлияно
негативно и от фактори, като лесна внушаемост, неграмотност, възрастта, с
нейните харатеристики – самотност, боледуване, необходимост от грижи и
подкрепа. В заключението се сочи, че установеното психично разстройство
представлява продължително разстройство на съзнанието, свързано е и е довело до
трайно нарушение на емоционално-волевите, мисловни, интелектуално-мнестични и
когнитивни функции, като доказателство за непрекъснатото им протичане е
задълбочаващата се социална дезадаптация, която към настоящия момент се
изразява в това, че Т.С. е загубила всичките си имоти, поради невъзможност да
ги стопанисва и управлява. Заключението на вещите лица е, че психичното
разстройство, датиращо от 2007г., с персистиращи налудни мисли за отравяне,
преследване и ограбване и психотична мотивация на поведението, съобусловено от
неврологичната болест на Паркинсон и неграмотността е довело Т.С. до частична
невъзможност да възприема правилно действителността, да взема правилни решения,
да защитава интересите си, да извършва сделки и да сключва договори, да разбира
свойството и значението на постъпките си, както и да преценява последствията от
извършени такива. Въпреки че през м.юли 2011г. С. формално е разбирала и е
планувала прехвърлянето на жилището си, не е могла в достатъчна степен да предвиди
и прогнозира последствията от действията си. Съхранената й способност да
функционира краткосрочно в ежедневието, както и да разпознава близкото й
обкръжение, според вещите лица, е причина ищцата активно да участва в
извършеното от нея през месец юли 2011г., но параноидните проекции, породили
нереални очаквания към околните, психотичната мотивация на поведенческите
изяви, високата степен на лесна внушаемост и възможност за манипулиране от
лица, които й предлагат закрила и защита, както и неграмотността й, в сериозна
степен са влошили волеизявлението й, с некритичността, както към собственото,
така и към поведението на другите. В съдебно заседание експертите поддържат
тези си изводи, както и, че въпреки активното участие на С. при сключването на
сделката и формалното разбиране на случващото се, волеизявлението й е
опорочено, поради психотичната мотивация и параноидни проекции. Именно с оглед
последните, вещите лица не изключват възможността и сегашните й твърдения да са
плод на внушение от трето лице. В подкрепа на тези изводи, както се каза
по-горе, д-р Р. изтъква и появилата се разлика в имотоното състояние на С.
преди и след боледуването, позовавайки се на твърденията на ищцата, че е
загубила всичките си имоти. Доказателства за наличието или липсата на
разпореждане с имота в местността „Гола Велика” по делото няма.
При така установените по делото
факти, съдът формира следните правни изводи:
Искът за прогласяване нищожността
на договора за покупко-продажба от 20.07.2011г. е неоснователен, а
съображенията за това съждение са:
Според чл.26 ал.2 изр.1 от ЗЗД, нищожни са
договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсват
съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.
Ищцовата страна поддържа наличие
на две от визираните в разпоредбата основания – липса на съгласие и привидност.
Нищожни, поради липса на
съгласие, са: 1) договорите, сключени от малолетни или от поставени под пълно
запрещение лица, т.е. от недееспособни субекти; 2) договорите, сключени от
дееспособни лица, в следствие на упражнено, спорямо тях или техни близки
насилие; 3) договорите, при които волеизявлението е направено на шега или е
дадено, като пример, както и 4) договорите, при които волеизвлението е
направено при мислена уговорка, че страната не желае правните последици и то
при положение, че тази уговорка е доведена до знанието на адресата на
волеизявлението.
Явно е, без да е потребно
навлизане в по-подробен анализ на хипотезите на този вид нищожност и съотнасянето
им към конкретиката на спора, че нито един от гореизброените случаи не е
налице.
Процесният договор не е нищожен и на
другото твърдяно основание – привидност. За да е налице такава, следва да се
установи, че страните по сделката, сключвайки я, не са целяли настъпване на
типичните за нея правни последици, а са искали да настъпят такива на друга
правна сделка – прикрита. В случая, за прикрит се сочи договор за дарение, какъвто се
поддържа да е налице, само и единствено поради неплащане на продажната цена.
Самият аргумент, с който се поддържа привидността, опровергава възможността да
е налице такава. А при установената по делото фактология изобщо не може да става дума за
симулативност по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД. Не се установи да е налице
каквато и да било привидност на съглашението, като не се събраха доказателства
процесната сделка за покупко-продажба на недвижим имот да е прикривала някакъв
друг договор.
Искът за признаване за
установено, че договорът е нищожен е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Този извод обуславя потребността да се разгледа евентуално съединения иск за
унищожаемост на договора, в хипотезите, регламентирани в чл.31 и чл.33 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗЗД
сочи, че договорът, сключен от
дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира
или да ръководи действията си, е унищожаем. Нормата урежда съответния вид недействителност на
договорите, сключени от лица, които, макар според гражданското законодателство
да са дееспособни, не са извършили волеизявлението съзнателно и разумно, тъй
като са били в състояние, при което не са разбирали значението на действията си
или не са могли да ги ръководят. Без значение е дали това състояние е било
краткотрайно или продължително, достатъчно е да е съществувало към момента на
сключване на договора. Без значение също така, е какво е породило
неспособността – временно състояние на алкохолно опиянение или наркотично
въздействие, патологичен афект, треска или душевна болест (без да лицето да е
поставено под запрещение). В случаите на чл.31 от ЗЗД всъщност липсва разумно
формирана вътрешна воля, насочена към пораждане на определени правни последици,
с тази отлика от нищожността поради липса на съгласие по чл.26 ал.2 от ЗЗД, че
лицето, което прави волеизявлението е дееспособно.
Твърди се, че при сключване на
процесния договор, ищцата, поради влошено здравословно състояние, напреднала
възраст и неграмотност, не е била способна да разбира и да ръководи действията
си. Верността на това твърдение, според съда, бе надлежно доказана в хода на
съдебното дирене. От показанията на свидетелката Л.Г., която не е
заинтересована или предубедена, като същевременно е лице, познаващо ищцата от
дълго време и имащо непосредствени впечатления за нейните способности да се
ориентира в събитията, които й се случават, става ясно, че С. е неграмотна,
първична в общуването, че същата живее в неприемливи за повечето хора битови
условия – без ток, вода, канализация, мебели. Същевременно ищцата е възрастна
жена, лесно поддаваща се на въздействия и внушения. Заключението на вещите лица
е категорично и обосновано и е в посока, че С. страда от персистиращо психично
налудно разстройство, което е било факт и към момента на сключване на договора
и се е характеризирало с налудни мисли за отравяне, преследване и ограбване и
психотична мотивация на поведението, съобусловено с неврологичната болест /на
Паркинсон/ и неграмотност. Тази съвкупност, според експертите, е довела до
невъзможност С. да възприема правилно действителността, да взема правилни
решения, да защитава интересите си, да извършва сделки и да сключва договори,
да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да преценява
последствията от извършени такива. Направените констатации, предполагащи
използването на специални знания, каквито съдът не притежава, не се
опровергават от останалия доказателствен материал. Свидетелят Б.А. –
нотариусът, изповядал сделката, сочи, че ищцата е проявявала активност при
сключването й, но това поведение, според вещите лица, не е равнозначно на
осмисляне на действията, а е проекция на психотичната й мотивация. Сред
събраните доказателства няма такива, годни да оборят констатациите и изводите
на експертите, специалисти в областта на психологията, психиатрията и
неврологията. Данни, че фактите, на които вещите лица са изградили изводите си
са неверни, по делото също липсват.
Предвид посоченото, съдът изцяло
кредитира заключението, според което при сключване на сделката Т.С. не е могла
да разбира значението на постъпките си и да предвиди и прогнозира последствията
от своите действия.
Изложеното отнася казуса именно в
хипотезата на чл.31 от ал.1 от ЗЗД и процесният договор се явява унищожаем на
това основание. Искът следва да се уважи. Липсва потребност от обсъждане на другото заявено основние
за унищожаемост на договора – поради крайна нужда.
Ищцата е била освободена от заплащане на
държавна такса, която е в размер на 721.40 лева. На основание чл.78 ал.6 от ГПК, тази сума следва да бъде заплатена в полза на бюджета на съда от ответницата.
Ищцата е сторила разноски за вещи
лица, в общ размер на 450.00 лева, които на основание чл.78 ал.1 от ГПК, следва
да й бъдат заплатени от ответницата.
По делото са представени
пълномощни, според които Смилокова е упълномощила адв.Й. *** да я представляват
по делото. На пълномощното на адв.А. е отбелязано, че същото е безплатно.
Сключени договори за правна защита и съдействие по делото липсват и доколкото
упълномощаването по правило е безвъзмездно, а няма позоваване на конкретна
хипотеза на чл.чл.38 ал.1 т.1-т.3 от ЗА, то съдът счита, че на пълномощниците
на ищцата не се следва заплащане на адвокатско възнаграждение от насрещната
страна в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА.
Направените от ответната страна
разноски остават за нейна сметка.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен предявения от Т.С.С. с ЕГН ********** ***, против М.Б.О.
с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.26
ал.2 от ЗЗДза признаване за
установено по отношение на О., че договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 20.07.2011г., сключен между Т.С.С., от една страна
като продавач, и М.Б.О., от друга страна като купувач, по силата
на който първата е продала на втората собствения си
недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор ***по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Кюстендил, одобрени със заповед
№РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, находящ се в сграда №3,
построена в ЖСК „***” в поземлен имот с идентификатор *** адрес на имота:
гр.Кюстендил ж.к.„****” бл.*** вх.А ет.1 ап.3, предназначение: жилище,
апартамент, състоящ се от дневна, две спални, кухня, баня, тоалетна и входно
антре, с площ от 93.61 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с №3, със
застроена площ от 4.58 кв.м. и 3.144%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
за сумата от 9 800 лева,
който договор е обективиран в нотариален акт
№76, том II, рег.№4052, дело №223/2011г. на нотариус Б.А. с
рег.№325 на НК и район на действие РС-Кюстендил, е
нищожен, поради: 1) липса на съгласие у продавача Т.С. за сключването му и 2) привидност –
покупко-продажбата е прикривала дарение.
У
Н И Щ О Ж А В А, на
основание чл.31 ал.1 от ЗЗД, сключения между Т.С.С. с ЕГН ********** ***, като
продавач, и М.Б.О. с ЕГН ********** ***, като купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.07.2011г., по силата на който първата е продала на втората собствения си недвижим имот – самостоятелен
обект с идентификатор 41112.504.1156.3.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на
изп.директор на АГКК, находящ се в сграда №3, построена в ЖСК „***” в поземлен
имот с идентификатор ***, адрес на имота: гр.Кюстендил ж.к.„*** бл.***вх.А ет.1
ап.3, предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от дневна, две спални,
кухня, баня, тоалетна и входно антре, с площ от 93.61 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение с №3, със застроена площ от 4.58 кв.м. и
3.144% ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, за сумата от 9 800 лева, който договор е обективиран в нотариален акт №76, том II, рег.№4052, дело №223/2011г. на нотариус Б.А. с
рег.№325 на НК и район на действие РС-Кюстендил.
О С Ъ Ж Д А М.Б.О. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.С.С. с ЕГН ********** ***
сумата от 450.00 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща сторени по
делото разноски.
О С Ъ Ж Д А М.Б.О. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС-Кюстендил сумата от
721.40 лева (седемстотин двадесет и един лева и четиридесет стотинки),
представляваща дължима на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса.
Указва на ищцата, че в 6-месечен срок от датата на влизане в сила на
съдебното решение, следва да отбележи същото в Службата по вписванията при
РС-Кюстендил.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд-Кюстендил с въззивна жалба в 2-седмичен срок от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: