МОТИВИ по нохд №
557/2015 год. по описа на ОС- Хасково:
С обвинителен акт
Хасковската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия О.Н.Г.
*** затова, че на 21.ІІ.2015 год.
в гр.Димитровград,
област Хасково, в жилище, намиращо се на бул.”******” №** вх.** ап.***, при
условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително разпространил
/продал/ на К.Г.К. високорисково наркотично вещество-
амфетамин с активно действащ компонент амфетамин база 13,3 % тегловни процента
с нето тегло 0,2541
грама на стойност 7.62 лв. и по същото време и място
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- амфетамин с
активно действащ компонент амфетамин база 12,5 % тегловни процента и с нето
тегло 0,1408 грама
на стойност 4.22 лв., амфетамин с активно действащ компонент амфетамин база
13,6 % тегловни процента с нето тегло 0,6645 грама на
стойност 19.93 лв., марихуана с активно действащ компонент тетрахидроканабинол
6,9% тегловни процента с нето тегло 3,2103 грама на
стойност 19.86 лв. и марихуана с активно действащ компонент
тетрахидробканабинол 1,9 % тегловни процента с нето тегло 0,1106 грама на
стойност 0.66 лв., или всичко на обща стойност 52.29 лв.- престъпление по чл.354а ал.1 предл.І
вр. чл.26 ал.1 от НК.
В обвинителната си
реч прокурорът намира, че от събраните доказателства обвинението е било
доказано по безспорен и несъмнен начин съобразно дадената по обвинителния акт
правна квалификация на деянието. Пледира за признаването на подсъдимия за
виновен и налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок, ориентиран към
минималния, предвиден от НК, с оглед малкото количество наркотично вещество, както
и за приложение на чл.66 ал.1 от НК, без да се прилага чл.55 от същия.
Подсъдимият не се
признава за виновен. Дава подробни обяснения, в които отрича съществените,
релевантни за повдигнатото обвинение обстоятелства, изложени по обвинителния
акт- че е продал на свид.К.К. наркотично вещество и
че намереното в дома му друго такова е било предназначено за разпространение. Наличието
му обяснява с това, че от 1996 год. започнал да приема наркотични вещества,
прекъснал за дълъг период от време след успешно доброволно лечение и, но малко
преди случая започнал отново.
Защитникът му адв.И. пледира за недоказаност на обвиниението по
предявената правна квалификация по чл.354а ал.1 от НК, респ. на поддържаната по
обвинителния акт фактическа обстановка. Обръща внимание, че свидетелите-
полицейски служители П. и Д. не са станали очевидци на продажба на наркотично
вещество, а показанията на свид.К.К. намира за лесно
манипулируеми поради факта, че същият е осъждан. Красноречиво затова говорело,
че у този свидетел било намерено наркотично вещество, но същият не бил обвинен.
Намира за недостоверно описанието на обстоятелствата, при които било намерено
топче с наркотично вещество в улея за чистачките на автомобила, с който свид.К. дошъл до дома на подсъдимия. По делото не било
безспорно установено сходство на намереното в дома на подсъдимия нарктично
вещество с това у свид.К.. Поради това пледира, че подзащитният му осъществил
състава на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 от НК и моли за приложението
на чл.78а от НК и съответно за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание
Като
съобрази събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства
поотделно и в съвкупност, Хасковският окръжен съд приема за установено
следното:
По
фактическата обстановка:
Подс.О.Н.Г. е на **** год., *******, живущ ***, ****, ****,
грамотен със ***** образование, *****. За известен период от време е бил
студент, но не завършил. Съвсем малък, останал без баща. В продължение на дълги
години- приблизително в периода 1996- 2008 год. злоупотребявал с наркотици и
алкохол. През 2008 год. се подложил на доброволно лечение в медицинско
заведение- Държавна психиатрична болница в гр.Р., което протекло успешно,
преустановил употребата им и бил в дълга ремисия. Около година преди настоящия
случай обаче отново започнал да употребява амфетамини и марихуана. След
приключване на досъдебното производство, през м.август м.г. заминал за Англия и си намерил работа,
понастоящем желае да се установи там.
Постоянният
и настоящ адрес ***, където живял до заминаването си за Англия заедно със
своята майка- свид.О.. В началото на 2015 год. в РУП-
Димитровград постъпили оплаквания от живущите в същия блок, че във входа,
предимно вечер, непрекъснато влизат и
излизат непознати външни лица, което им създава неудобства. Според тях
причината била, че техният съсед- подсъдимият се занимава с продажба на
наркотични вещества. По този повод имали разправии с него, а на Общо събрание
на живущите взели решение входната врата да се заключва.
Така
постъпилата информация служителите на РУП- Димитровград решили да проверят.
Сформирали екипи за наблюдение над дома на подсъдимия. На 23.ІІ.м.г. вечерта
свидетелите Х.П. и А.Д., служители в „Криминална полиция” при РУП се установили
в лек автомобил на паркинга пред жилищния блок на бул.”****” №****, на място,
удобно за наблюдение и с добра видимост към вход Г. В района били разположени и
други техни колеги.
Свидетелите
К.К. и М.Д. работели заедно на автомивка. И двамата употребявали наркотични
вещества- амфетамини. На 23.ІІ.м.г. около 19 часа привършили работа и си
тръгнали с лекия автомбил на свид.Д. „Форд Сиера”,
рег.№ ******. Свид.К. предложил на свид.Д. да го
„почерпи” с една „линия” амфетамин, който възнамерявал да закупи от подс.Г.. Указвал
на колегата си накъде да кара, тъй като свид.Д. не познавал
последния и не знаел къде живее.
Стигайки
пред жилищния блок на подс.Г., свид.М.Д. спрял колата
на паркинга, където в друг автомобил осъществявали наблюдение полицаите Х.П. и А.Д..
Последните познавали двамата новодошли служебно. Свид.К.К.
слязъл и провел разговор по мобилния си телефон, веднага след който светнал
прозорец на жилището на подсъдимия, той се показал на терасата и му пуснал ключ
за входната врата. Свид.К. отключил и се качил на
етажа на подс.Г.. Без да влиза в жилището, на
входната врата му дал 5 лева и получил топче, в което имало амфетамин, обвит в
алуминиево фолио. Разговорът между двамата, без самото предаване на парите и
наркотичното вещество, бил възприет от наблюдаващите полицейски служители, тъй
като работело осветлението на стълбищната площадка. Свид.К.
се върнал се обратно, излязъл от входа и се отправил към автомобила на свид.Д.. В този момент свидетелите П. и А.Д. решили да задържат
него и спътника му. Излезли от автомобила си и се насочили към тях. Като възприел
наближаващите полицаи, свид.К. с рязко движение с
ръка хвърлил топчето с амфетамин върху предното стъкло на автмобила. То
попаднало в улей в основата на дясната чистачка, но това останало незабелязано
от никого. Свид.К. веднага заявил на полицаите, че е
дошъл да си купи амфетамин от подсъдимия и го изхвърлил, когато ги видял. Полицейските
служители огледали терена около автомобила, но не открили топчето. Отвели К. и Д.
поотделно- единият полицай се качил в автомобила на свид.М.Д.
и му наредил на кара към управлението, а
свид.К.К. бил отведен с полицейски автомобил. Там
били разпитани в различни стаи. Бил уведомен дежурен разследващ полицай, който
извършил оглед на лекия автомобил „Форд Сиера”, рег.№ ******* //л.4 и сл. от
ДП- с това действие по разследването е започнало ДП/, при който на предния
капак на колата, в улей в основата на
дясната чистачка е открито и иззето топче станиол. След разтварянето на
обвивката се установило, че съдържа бяло на цвят вещество, което тествано с
полеви наркотест реагира на амфетамин.
Свидетелите
П. и А.Д. се върнали пред жилището на подсъдимия, вече с по- голям екип от
хора, с намерение да извършат оглед и претърсване. Нямали обаче ключ за
входната врата. Докато обмисляли какво да предприемат, стълбищното осветление
отново се включило и от жилището на подс.Г. излязло момиче- свид.С.О.,
която напуснала входа и се отправила към близкия магазин „*****”. Полицаите
решили да влязат заедно с нея, когато тя се връща. В този момент обаче
забелязали пред блока лек автомобил „Фолксваген Голф”, за който знаели, че се
ползва от свид.И.А.. Последният също им бил служебно
известен като лице, имащо отношение към разпространението на наркотици и затова
решили да изчакат. След малко подсъдимият излязъл от блока и влязъл в
автомобила на свид.А.. Полицаите пристъпили към задържането му в момент, когато
предавал на свид.А. дребна сума пари.
Непосредствено
след това били извършени оглед /л.7 и сл./ и претърсване и изземване /л.13 и
сл./ в жилището на подсъдимия, при които били намерени и иззети наркотични
вещества и помощни средства за разпространението им, както следва- от стая, в
съседство с хола, върху парче ламинат на масата- бял прах и бяла на цвят бучка,
реагиращи на амфетамин, от бюро за компютър- електронна везна с отворен,
прозрачен капак и две полиетиленови пликчета, едното съдържащо бял прах,
реагиращ на амфетамин, а другото с остатъци от такъв, на същото бюро- вляво от
везната- прозрачен полиетиленов плик, съдържащ изсушена зелена листна маса,
реагираща на канабис, на същото бюро- зад лаптоп- ролка алуминиево фолио и
разсипана кафява и зелена листна маса, реагиращи на канабис, от подвижна дъска
под бюрото- три прозрачни, нойлонови пликчета, едното с надпис „5”, съдържащи
остатъци от бял прах, които реагират на амфетамин, от секция в същата стая- 12
бр. празни полиетиленови пликчета с остатъчни следи от бял прах.
Същата
вечер в дома на подсъдимия е прекарала и свид.О., която му отишла на гости след
работа. Възприела наличието на гореописаните, иззети наркотични вещества по
съответните места в стаята- самата тя през цялото време била в същата стая. Заявява,
че му е гостувала и друг път и тогава също в дома му е имало наркотици, защото
той употребявал. Възприела позвъняване на входната врата преди идването на
полицаите, когато подс.Г. отишъл да отвори и тя не разбрала кой и защо е дошъл.
Отрича подсъдимият да се е занимавал с продажба на наркотични вещества, но
заявява, че на два пъти, когато е била в дома му, се е случвало да идват лица
след предварително обаждане по телефона.
Иззетите
наркотични вещества са били подложени в хода на разследването на Физико-
химическа експертиза /л.38- 40 от ДП/, чието заключение установява, че:
1/ Бяло,
прахообразно вещество, съдържащо се в станиолово топче, иззето от лек автомобил
„Форд Сиера” рег.№ ***** е амфетамин с нето тегло 0,2541
грама и активно действащо вещество амфетамин- база със съдържание 13,3 тегловни
процента;
2/ Бяло, прахообразно вещество, установено и
иззето от парче ламинат върху масата в стоя, съседна на хола в жилището на подсъдимия-
амфетамин с нето тегло 0,1408 грама и активно действащо вещество амфетамин-
база със съдържание 12,5 тегловни процента;
3/ Бяло,
прахообразно вещество, съдържащо се в две полиетиленови пликчета, едното
съдържащо бял прах, а а другото- остатъци от такъв, иззети от бюро за компютър
до електронна везна в същата стая- амфетамин с нетно тегло 0,6645 г и със съдържание
на активно действащо вещество амфетамин- база 13,6 тегловни процента- в пълното
пликче, а остатъците във второто не могат да бъдат изследвани поради
незначителните следови количества;
4/ Зелена, суха
листна маса в полиетиленов плик- вдясно от електронната везна на същото бюро е
марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло
3,1101 г и съдържание на активнодействащ компонент тетрахидроканабинол- 6,9
тегловни процента;
5/ Разсипана на
същото бюро кафява и зелена листна маса е марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 0,1106 г и съдържание на
активнодействащ компонент тетрахидроканабинол- 1,9 тегловни процента;
Остатъци от бяло,
прахообразно вещество, полепнало по три броя полиетиленови пликчета- иззети от
подвижна дъска под същото бюро и остатъци от такъв по 12 бр. празни
полиетиленови пликчета, иззети от секция в същата стая, поради незначителните
следови количества не могат да бъдат изследвани, респ. да се установят нетно
тегло и съдържание на активно вещество.
Амфетаминът и
марихуаната са включени в Списък І- Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото
здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната
медицина към чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенята като
наркотични, приета с МПС №293/2011 год. на осн чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП. Същите са наркотични
вещества, нямат легална употреба, пазар и производство и са под контрлол
съгласно Единната конвенция за психотропните вещества на ООН, ратифицирана от
Република България, както и съгласно Законът за контрол върху наркотичните
вещества и прекусорите.
Съгл.ПМС №23 от
29.І.1998 год. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, цената на 1 грам амфетамин възлиза на 30 лв., а на 1 г
марихуана- на 6 лв., без изискване на процентно съдържание на активен компонент.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе за установена въз основа на свидетелските
показания на свидетелите Х.П., А.Д., С.О., И.А., Ю.О., дадени на съдебното
следствие, както и на свидетелите К.К. и М.Д., вкл. дадени на ДП и приобщени по
реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, преценени във взаимовръзка с данните
от протоколите за извършените на ДП огледи и претърсвания и изземвания,
изготвените за онагледяването им фотоалбуми, както и от заключението на
назначената експертиза.
Именно във връзка с
оценката на свидетелските показания са свързани основните възражения на
подсъдимия и неговата защита по доказаността на обвинението, поради което съдът
дължи обстоен коментар и изложение на анализа и интерпретацията им.
Оспорват се- фактът
на продажба на наркотично вещество- амфетамин от подсъдимия на свид.К.К. с
аргумента, че свидетелите- преки очевидци- полицаите П. и Д. не са възприели непосредствено
размяна на пари срещу наркотично вещество, както и че намереното количество
наркотични вещества в дома на подсъдимия са предназначени за продажба, тъй като
количеството им е незначително, а той самият употребявал такива. По този начин
се мотивира искането деянието му да се преквалифицира по чл.354а ал.5 вр. ал.3
от НК- просто държане на накротични вещества в маловажен случай.
Поначало не лишен
от основание е доводът, че свид.К. е лесно
манипулируем, тъй като е осъждан и у него е открито наркотично вещество, но не
е обвинен по настоящото дело. Чисто теоретично е възможно и „подхвълянето” на
станиоловото топче с амфетамин върху предния капак на автомобила на свид.М.Д., което първоначално не е било намерено пред
жилищния блок на подсъдимия, а това е станало едва при огледа в полицейското
управление.
Настоящото дело
обаче е ярка илюстрация на правилото, че доказателствата по делото следва да се
ценят в съвкупност, в тяхното единство и взаимна връзка, като се съпоставят
едно с друго и проверяват едно чрез друго.
Първо, крайно
неубедителни са обясненията на подсъдимия, че свид.К.
дошъл до дома му /факт, който той няма как да отрече, защото се доказва не само
от показанията на двамата полицаи, но и от тези на свид.О./,
само за да го попита не желае ли да си закупят „амфети на партия”, т.е.- за
съвместна употреба. Затова е достатъчен един телефонен разговор, изобщо не е нужно
подсъдимият да му пуска ключ за входната врата, а свидетелят да се качва до
вратата на апартамента му.
В случая следва да
се започне с показанията на свид.О., която заявява,
че и друг път е гостувала в дома на подсъдимия и е виждала у тях наркотични
вещества, както и че иззетите при проведеното претърсване на 23.ІІ.м.г. са били
там още по- рано същия ден, когато тя отишла да му гостува. По- нататък следва
да се оценят показанията на свид.К., че същата вечер
решил да „почерпи” колегата си свид.Д. с една линия амфет и именно с тази цел му
казал да кара автомобила към дома на подсъдимия, на когото се обадил още по
пътя. Свидетелите П. и А.Д. наистна не са могли пряко и непосредствено да
възприемат размяна на пари /пет лева/ срещу амфетамин /станиоловото топче/,
станала на входа на апартамента на подсъдимия, но за сметка на това са видели
достатъчно красноречиви действия- свид.К. слиза от
автомобила на свид.Д., провежда разговор по мобилен телефон, непосредствено
след който светва прозорец в дома на подсъдимия, последният се показва и му
пуска нещо от терасата, свидетелят взема предмета- несъмнено ключ за входната
врата, която от известно време се е заключвала, отключва я и се насочва право
към жилището на подсъдимия. Без да влиза и да се бави, веднага се връща
обратно, излиза от входа на блока, насочва се към автомобила и виждайки полицаите,
прави рязко движение с ръка /неотречено от самия свидетел и възприето и от всички
останали свидетели/, като впоследствие е признал, че е изхвърлил станиоловото
топче в посока предния прозорец на автомобила. В тъмнината никой не е могъл да
види къде е паднало топчето, но по- късно, вече в полицейското управление, то е
установено в улей в основата на предната дясна чистачка. Улеят дава възможност
топчето да се закрепи достатъчно добре и да остане там при придвижването на
автомобила до управлението, така че не е чак толкова странно, че е било открито
едва след известен период от време- при проведения на спокойствие и с нужното
внимание оглед.
Предвид изложеното
съдът, първо, отхвърля възможността топчето да е било впоследствие „подхвърлено”
на мястото, където е открито и второ- възприема случилото се между подсъдимия и
свид.К. тъкмо като продажба на наркотично вещество.
Най- после-
проведените по- късно същия ден в дома на подсъдимия оглед и претърсване и
изземване са установили наличие както на наркотични вещества /макар и в
незначителни количества, но пък от два вида- амфетамин и марихуана/, така и на
характерни, помощни за разпространението на наркотици средства- електронна
везна, голям брой полиетиленови пликчета, някои от които номерирани, празни, но
с остатъци от бяло, прахообразно вещество, реагиращо на амфетамин. Ето защо
сделката между подсъдимия и свидетеля за
количество наркотично вещество за еднократна употреба следва да се цени в
съвкупност с намереното в дома му, което е сериозна индиция за дейност по
разпространение на такива.
Свидетелските
показания на полицаите П. и А.Д. могат да се оценят предвид изложеното като преки
и уличаващи подсъдимия в извършването на деянията, в които е обвинен. Досежно
показанията на свидетелите К.К. и М.Д., дадени на ДП, които са приобщени по
реда на чл.281 ал.4 от НПК следва да се подчертае, че не са единственото
доказателство, на което почиват изводите на съда с оглед ограничението по
чл.281 ал.8 от същия, те се допълват от достатъчно многобройни и разнообразни
други събрани доказателства, като се подкрепят и намрат опора в тях. Всъщност
на съдебното следстве тези двама свидтели не дават коренно противоречиви
показания, а по- скоро не са така подробни и конкретни.
В заключение- съдът
няма никакви съмнения относно доказаността по категоричен начин на поддържаната
по обвинителния акт фактическа обстановка и в частност- никакви колебания
относно извършителството на деянието и авторството на подсъдимия.
По правната
квалификация на деянието:
При така
установената фактическа обстановка и предвид горизложения анализ на събраните
доказателства, съдът намира, че деянието на подс.Г.
осъществява признаците на престъпление по чл.354а ал.1 предл.І вр. чл.26 ал.1
от НК и от обективна, и от субективна страна.
От обективната
страна са осъществени две деяния- разпространение чрез продажба и държане с цел
продажба на наркотични вещества, съставомерни по един и същи текст от НК-
чл.354а ал.1 предл.І, извършени в съвсем непродължителен период от време.
По отношение на
разпространяването чрез продажба, съдът изложи подробни мотиви по- горе.
Фактът на „държане”
на намерените в дома на подсъдимия наркотици при обсъдените по- горе
доказателства не разкрива особени проблеми, те са се намирали в дома, в който
той е живял постоянно и който е негов постоянен адрес.
От субективна
страна деянието е съставомерно при наличието на специална цел- разпространение.
Същата се извежда най- напред косвено- от факта, че наред с наркотичните
вещества, са установени и помощни за тази дейност средства- електронна везна,
голям брой полиетиленови пликчета с остатъци от наркотични вещества, а освен
това и съвсем пряко и категорично- от продаденото количество за еднкратна употреба
на свид.К., представляващо само по себе си
разпространение, който пък се е насочил към дома на подсъдимия не случайно, а
знаейки, че ще може да си го закупи от него, защото го е правил и друг път.
Специалната цел
сочи на пряк умисъл в действията на подсъдимия, който е съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и предвиждал общественоопасните му последици, но въпреки
това пряко и непосредствено е целял постигането на същите. Всички обективни
признаци от състава на престъплението са се обхващали от неговите представи.
Подбудите и
причините за извършване на престъплението са- стремеж за сдобиване с материални
средства без полагане на труд, незачитане на закона и установения правов ред.
Предвид
гореизложеното съдът призна подс.Г. за виновен в
престъпление по чл.354а ал.1 предл.І вр. чл.26 ал.1 от НК, като прие, че
коректната правна квалификация на деянието е тази, дадена и по обвинителния
акт.
Общата стойност на
наркотичните вещества, предвид установеното в ПМС №23 от 29.І.1998 год. за определяне
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, а именно- цена
на 1 грам амфетамин- 30 лв., а на 1 г марихуана- 6 лв., без изискване на
процентно съдържание на активен компонент, възлиза на 52.29 лв.
По вида и
размера на наложеното наказание:
Целите, които се
преследват с налагането на наказание в наказателния процес са прогласени в
чл.36 от НК- да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите
и добрите нрави, да се въздействува
предупредително върху него и да му
се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се
въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. При това съобразно разпоредбата на
чл.54 от същия съдът е длъжен да съобрази степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и всички други смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, които са били установени.
При преценка
степента гореизложените релевантни обстоятелства, съдът установи следното:
Степента на обществена
опасност на конкретното деяние на подс.Г. не е
висока, а тъкмо обратното- по- ниска е в сравнение с обичайните случаи на
извършване на престъпления от същия вид. Количествата наркотични вещества са крайно
незначителни- продаденото на свид.К.- 0,2541 г, намерените в
дома му- амфетамини- с общо нето тегло под един грам /0,7053 г/ и марихуана- с
общо нетно тегло 3,3209 г.
Съвкупната им стойност е 52.29 лв.
Степента на
обществена опасност на личността на дееца също не е висока. Подсъдимият е
неосъждан, сравнително млад човек, с нелоши характеристични дани. Красноречив е
фактът, че след повече от десетгодишен период на трайна злоупотреба с наркотици
и алкохол, доброволно се е подложил на лечение в специализирано болнично
лечение и е постигнал успех в личната си борба със зависимостите, като
употребата на алкохол е спрял и досега, но след около 6-7 годишен период на
„ремисия” е възобновил употребата на наркотици. Понастоящем обаче е предприел
сериозен опит за започне живота си наново и начисто- заминал е за Англия,
където си е намерил работа и е с намерение да се устрои за постоянно. Оттогава-
около половин година- отново е преустановил употребата на наркотици.
Междувременно е изплатил свои дългове към кредитни институции.
Гореописаните
обстоятелства съдът оценява като даващи достатъчно основние да се приеме, че по
делото са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, макар и не изключителни,
но такива, при които и най- лекото, предвидено от закона наказание да се
прецени като несъразмерно тежко. Разпоредбата на чл.354а ал.1 от НК предвижда
кумулативно налагане на две наказания- „лишаване от свобода” за срок от 2 до 8
години и „глоба” в размер от 5 000 до 20 000 лв.
Съдът прецени, че при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК следва да наложи наказанието „лишаване от
свобода” под предвидения от закона минимум, а именно- за срок от една година и
шест месеца, а при условята на чл.55 ал.2 от същия- наказанието „глоба” в
размер, намален с ½ от предвиения минмум- 2 500 лв. Така отмерените
наказания в своята съвкупност ще постигнат целите, плогласени в чл.36 от НК.
За постигане на
същите цели не се налага ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода”, поради което съдът отложи същото със срок от 3 години по реда на
чл.66 ал.1 от НК. На подсъдимия следва да се даде възможнст да се откъсне от
досегашната си среда.
По веществените доказателства и разноските:
Предметът на престъплението- наркотично вещество- амфетамин с активно действащ
компонент амфетамин база 13,3 % с нето тегло 0,2541 грама /остатък 0,2339 г след
изследване/, амфетамин със съдържание на
активен наркотично действащ компонент амфетамин база 12,5 % тегловни процента с
нето тегло 0,1408 грама /остатък 0,1206 грама след изследване/, амфетамин със
съдържание на активен наркотично действащ компонент амфетамин база 13,6 %
тегловни процента с нето тегло 0,6645 грама /остатък 0,6440 грама след
изследване/, марихуана с активно действащ компонент тетрахидробканабинол 6,9%
тегловни процента с нето тегло 3,2103 грама / остатък 3,1101 грама след
изследване/ и марихуана с активно действащ компонент тетрахидробканабинол 1,9 %
тегловни процента с нето тегло 0,1106 грама- цялото разходвано при
изследването- предадено на съхранение на Централно митническо управление, отдел
„МРР-НОП” се отне в полза на държавата на осн. чл.354а ал.6 от НК.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК направените по делото разноски
се присъдиха според фазата, на която
са направени както следва- в полза на бюджета на МВР- сумата от 221.80 лв. и в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС- Хасково- 72,50 лв.
Мотивиран от
изложеното съдът постанови присъдата си.
Съдия: