Мотиви към присъда по НОХД № 3847 по
описа за 2020г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен
състав
Подсъдимите А.М.Х., В.М.Х. и М.В.Х. са
предадени на съд по обвинение по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК, за това, че на 30.01.19 г. в с.Каменар, обл.Варна, в
съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди,
причинили телесни повреди на повече от едно лице, а именно: лека телесна
повреда на Д.М.И., изразяваща се в травматичен оток и разкъсно-контузна
рана в дясната половина на челото на границата с окосмената част на главата,
дълбоко ожулване, травматичен оток със забелване на епидермиса отгоре надолу в
областта на дясната скула и дясната долночелюстна
става, травматичен оток и разкъсно-контузна рана в
областта на горната устна, травматичен оток и ожулвания в областта на дясното
коляно, контузия на дясната колянна става, които
травматични увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, както и лека телесна повреда на Л.М.И., изразяващи се в
контузия на гръдния кош и контузия на пояса, които травматични увреждания в
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Подсъдимите са предадени
на съд и по обвинение по чл.170, ал.2, пр.1 и пр.4, вр.
ал.1, пр.1 от НК, за това, че на 30.01.2019 г. в с.Каменар, обл.Варна, влезли в чуждо жилище, находящо
се на ул."Клен" №6, собственост на Д.М.И., като употребили за това
сила и деянието е извършено нощем и от три лица - А.М.Х., В.М.Х. и М.В.Х.
Пострадалите лица не предявяват
граждански искове против подсъдимите за причинени имуществени или неимуществени
вреди. Правят искане да бъдат конституирани като частни обвинители, което е
уважено.
При
проведеното разпоредително заседание не са направени възражения и искания по
въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано или протестирано и е влязло в
сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
В съдебното заседание прокурорът
поддържа повдигнатите обвинения и предлага на съда, предвид наличието на
смекчаващи обстоятелства, да определи на подсъдимите наказания ”лишаване от
свобода” в размер малко над минималния предвиден размер в закона за първото
престъпление и под минималния такъв за второто деяние, изтърпяването на които да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Частните обвинители, лично и чрез процесуалния
си представител, считат обвинението за доказано и молят подсъдимите да бъдат
признати за виновни и за налагане на справедливи наказания, както и за
присъждане на направените по делото разноски.
В хода на
съдебните прения защитникът- адв.Б. изразява
становище за недоказаност на обвинението. Счита за недостоверни и противоречиви
част от събраните по делото гласни доказателствени
средства. Оспорва и правната кварификация на първото
от описаните в обвинителния акт престъпления. Оспорва обвинението по чл.170,
ал.2 от НК като недоказано и некореспондиращо с фактите. Моли подсъдимите да бъдат
признати за невиновни и по двете обвинения.
Разпитани на досъдебното производство и
пред съда, подсъдимите не се признават за виновни в извършване на посочените в
обвинителния акт деяния и дават обяснения в своя защита. В последната си дума подсъдимите
А.Х. и М.Х. правят искане да бъдат оправдани, а подс.В.Х.
не прави допълнително изявление.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимите
А.М.Х. и В.М.Х. били братя, а подс.М.В.Х.-син на подс.В.М.Х..***. В същото село живеели и пострадалите Д.М.И.
и сестра му Л.М.И., но отношенията им с подсъдимите били изострени.
През м.януари 2019г. починала майката на
подсъдимите А.Х. и В.Х., като погребението се състояло на 30.01.2019г. Вечерта
след ритуала подс. А.Х. употребил значително
количество алкохол. Заедно с останалите подсъдими взели решение да влязат в
дома на св.Д.И. и да нанесат побой на него и на членовете на семейството му. В
изпълнение на замисленото всеки от подсъдимите взел дървена бухалка и заедно се
отправили към обитаваната от св.Д.И. къща, намираща се на адрес: ***, която
достигнали около 20,45ч. на същата дата. Входната врата на къщата била
заключена, но подс.А.Х. я блъснал силно, в резултат
на което тя се отделила от най-долната панта и се отворила. Извършителите
нахлули в жилището и започнали да гонят
присъстващите из помещенията, като крещели, че ще ги изгонят от селото. Подс.А.Х. нанесъл удар с юмрук по лицето на св.Р.Асенова
Трифонова, след което я ударил и с бухалка в областта на кръста. Св. Д.И. –син
на свидетелката, се насочил към нея, с намерение да я защити, но тримата
подсъдими започнали да му нанасят удари с юмруци и с носените дървени бухалки.
Фактическата съпруга на св.И.-Н.Р. успяла да избяга от сградата, заедно с
детето си, но тримата извършители нанесли удари в областта на кръста на сестрата
на пострадалия-св.Л.И.. От своя страна св.И. успял да нанесе удари в областта
на дясното ухо на подс.А.Х., като удар му нанесъл и
св.Б.М., след което подсъдимият паднал на земята. Междувременно на мястото на
инцидента пристигнали и други лица- близки на подсъдимите. В даден момент
пострадалият И. успял да се обади на тел.112 и да подаде сигнал за случващото
се. Като разбрали това, присъстващите неустановени лица извели подс.А.Х. от къщата и всички освен семейството на
пострадалия се отдалечили.
По-късно пострадалите Д.И. и Л.И.
посетили Спешен център при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, където им била оказана
медицинска помощ. Подсъдимият А.Х. също бил отведен в Спешен център при МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ АД и бил приет за лечение с диагноза мозъчно сътресение.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните
доказателства- отчасти от обясненията на подсъдимите, дадени в съдебно
заседание; от показанията на свидетелите Д.М.И. (дадени в съдебно заседание и
прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от
НПК), Л.М.И. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), Б.Л.М. (дадени в съдебно заседание
и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2
от НПК), Х.Д.М., И. С.И. и Р.А.Т. , а също и от заключенията на назначените
съдебно-медицински експертизи, съдебно-психиатрична експертиза, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
По делото като веществено доказателство
е приложен компакт-диск, съдържащ аудиозаписи от
обаждания на тел.112, който е приобщен чрез възпроизвеждането му в съдебно
заседание. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1
от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки,
видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като
веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като
представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл
изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).
С най-голямо значение за изясняването на
фактическата обстановка са показанията на пострадалите Д.И. и Л.И., както и на свидетелите-очевидци Б.Л.М. и Р.А.Т. Свидетелите
И. и М., по отношение които е приложена разпоредбата на чл.281 от НПК,
потвърждават достоверността на дадените от тях показания в хода на досъдебното
производство. Поради това, при наличие на непълноти или противоречия с
показанията, дадени в съдебно заседание, съдът кредитира тези от досъдебното
производство, доколкото същите са дадени наскоро след визираната в обвинителния
акт дата на инкриминираното деяние, при което несъмнено спомените на свидетелите
са били по-пълни и ясни. По същите съображения съдът кредитира и показанията на
св.Л.И., дадени пред орган на досъдебното производство, макар и тя да няма ясни
спомени от случилото се.
Показания следва да бъдат кредитирани,
тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични по отношение обстоятелствата от
значение за предмета на доказване. Несъществените несъответствия между
показанията на отделните свидетели лесно могат да се обяснят с изтеклия период
от време, а и с обстоятелството, че четиримата не са се намирали в
непосредствена близост един до друг, поради което и са възприели по различен
начин отделни елементи от случилото се. От съществено значение е
обстоятелството, че и четиримата свидетели са категорични, че подсъдимите са
нахлули със сила в дома на пострадалите, носейки бухалки и са им нанесли удари.
Макар и като пострадали от
престъплението свидетелите Д.И. и Л.И. да са заинтересувани от изхода на
делото, не са налице основания за съмнение в достоверността на дадените от тях
показания. Според установената съдебна практика показанията на пострадалия са
важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само
поради евентуалната му заинтересованост като претърпял вреди от престъплението.
Последното задължава съда при оценката им внимателно да ги прецени и съпостави
с останалите източници на доказателства. Обективността и добросъвестността им
се преценява след съпоставка с всички други преди и косвени годни доказателства
(Решение № 290 от
14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1650/2011 г., II н. о., НК). В случая непосредствено
след инцидента пострадалите са изложили твърденията си относно самоличността на
извършителите и обстоятелствата, при които са извършени деянията. От
възпроизведения в съдебно заседание звукозапис се установява също, че още по
време на инцидента пострадалият И. е подал сигнал на тел.112 и е съобщил, че в
дома му са влезли лица, които бият цялото му семейство. Тези обстоятелства
налагат извода за достоверността на дадените от посочените лица показания, като
също така не е констатирано наличието на мотив те да сочат за извършители лица,
различни от действителните.
В противоречие с твърденията на
посочената група свидетели са обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите
Христо Демиров М. и И. Стоянов И.. Подс. А.Х. не
отрича, че на процесната дата е бил в близост до
жилището на пострадалите, но твърди, че е влязъл само в двора, за да изпрати
св.И.И., при което бил нападнат от семейството на
пострадалите. Подсъдимите В.Х. и М.Х. отричат да са влизали в двора на
пострадалите и твърдят, че са пристигнали впоследствие, след като на подс.А.Х. е бил нанесен побой. На твърденията на подсъдимите
кореспондират показанията на посочените от тях двама свидетели- Христо М. и И.И..
Свидетелите Д.И., Л.И., Б.М. и Р.Т. са
съответно пострадали от деянието и техни близки, а свидетелите Х. М. и И.И. са близки на подсъдимите. При това положение никой от изброените
свидетели не би могло да бъде счетен за напълно непредубеден и незаинтересуван.
В същото време обясненията на подсъдимите са не само доказателствено
средство, но и важно средство за защита. При анализа на достоверността на
събраните гласни доказателствени средства съдът се
основава не само на тяхната последователност и логичност, както и на наличието
или липсата на данни за предубеденост или заинтересуваност. От решаващо значение
е съответствието на дадените показания или обяснения със събраните напълно обективни
и достоверни доказателства по делото. При наличието на две противоречащи си
групи гласни доказателства следва да
бъдат кредитирани тези, които се подкрепят от други доказателства по делото, в
чиято достоверност липсват основания за съмнение. В настоящия случай това са
на първо място заключенията на назначените съдебномедицински експертизи,
приложените медицински удостоверения и други медицински документи. Конкретно в
заключението на съдебномедицинска експертиза №198-2019 се посочва, че
пострадалият Д.И. е получил травматичен оток и разкъсно
контузна рана в дясната половина на челото на
границата с окосмената част на главата, дълбоко ожулване, травматичен оток със забелване
на епидермиса отгоре надолу в областта на дясната скула и дясната долночелюстна става, травматичен оток и разкъсно
контузна рана в областта на горната устна,
травматичен оток и ожулвания в областта на дясното коляно, контузия на дясната колянна става. Вещото лице посочва, че констатираните
травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и
могат да бъдат получени при удари с юмруци и бухалки, т.е.-по начин, посочен от
пострадалия. От заключението на Съдебномедицинска експертиза №20292019 се
установява, че св.Л.И. е получила контузия на гръдния кош и контузия на пояса,
които са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени при удари с юмруци и други, падане и удар на задната повърхност на
гръдния кош и пояса в подлежащата повърхност. В посочените заключения,
изготвени въз основа приложената медицинска документация, са закрепени
действителните находки по телата на пострадалите, които поради естеството си са неповлияеми от всякакъв
субективизъм. Видно е, че показанията на пострадалите и на свидетелите Б.М.
и Р.Т. напълно кореспондират на обективните данни, описани от вещото лице, като
твърденията им за начина на получаване на нараняванията съответства на
установения в заключенията механизъм на увреждане. В същото време заключението
на Съдебномедицинска експертиза №246-2019 не подкрепя обясненията на подс.А.Х. и посочените от него свидетели. Подсъдимият
твърди, че са му нанесени удари с нож и бухалка. От цитираното заключение обаче
се установява че подсъдимият е получил мозъчно сътресение, околоочен
хематом в дясно и разкъсно-контузна рана в областта
на дясното ухо, като уврежданията са резултат от удари с или върху твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени от удари с юмруци, събаряне и удар в
подлежащата повърхност. В съдебно заседание вещото лице изрично посочва, че
първоначалните данни за порезна рана на подсъдимия не са потвърдени, а е
поставена диагноза разкъсно-контузна рана. При това
положение е видно, че данните от съдебномедицинските експертизи кореспондират
на показанията на пострадалите, но опровергават обясненията на подс.А.Х.. Посоченият подсъдим също така твърди, че е бил в
безсъзнание и няма спомени за случилото се, като в същата насока са обясненията
на подс.В.Х. и на св.М.. В заключението на
назначената съдебнопсихиатрична експертиза обаче се посочва изрично, че подс.А.Х. симулира амнезия, предизвикана от алкохола, а
когато е провокиран от въпрос на вещото лице спонтанно прави изявление,
опровергаващо твърденията му за липса на спомени. От възпроизведения в съдебно
заседание звукозапис се установява, че подсъдимият лично е позвънил на тел.112
и е заявил, че той е ударения, за когото са се обадили, че лежи на земята,
както и че чака линейка. Подсъдимият също така указва медицинския екип да бъде
изпратен на ул.“Клен“ №6 в с.Каменар. Очевидно е при това положение, че А.Х. не
е бил в безсъзнание, като също така не се е намирал пред някакъв магазин, а е
бил на адреса на пострадалите. На следващо място следва да се отбележи, че
обясненията на подсъдимите и показанията на посочените от тях свидетели не
дават обяснение за наличието на уврежданията на пострадалите. Всички тези
увреждания не биха могли да възникнат без нанасяне на удари, и то многобройни. Нито
обясненията на подсъдимите, нито показанията на св.М. и И.И.
дават обяснение за наличието на констатираните по пострадалите множество отделни увреждания, поради
което техните твърдения относно инцидента очевидно не съответстват на истината.
Напротив, безспорно е предвид данните от съдебномедицинските експертизи, че на
пострадалите са нанесени множество удари по начин и със средства, съобщен от
двамата. Очевидно е, че на заключенията на съдебномедицинските експертизи и на
данните от приложените медицински документи, закрепили обективно констатираните
увреждания, причинени на двете лица, кореспондират единствено показанията на пострадалите
и на свидетелите М. и Т. , което е решаващо основание същите да бъдат
кредитирани изцяло. Изводът за
достоверността на показанията на първата група свидетели се подкрепя и от
приобщения протокол за оглед на местопроизшествие, в който е отразено, че един
от прозорците на къщата на пострадалите е счупен, а най-долната панта на
входната врата е отделена от вратата.
По отношение втората група гласни доказателствени средства се налага противоположен извод, а
именно- за тяхната недостоверност, предвид противоречието им с обективните данни от съдебномедицинските
експертизи и съдебнопсихиатрична експертиза, както и с тези, съдържащи се в
записите от тел.112 и в протокола за оглед на местопроизшествие. Следва да се
има предвид и че св.М. не твърди да е присъствал на инцидента, а заявява, че е
пристигнал впоследствие, поради което и неговите показания не са от естество да
обусловят промяна във фактическите изводи на съда. При оценката на
достоверността на гласните доказателствени средства
съдът съобрази и данните от СМЕ №246-2019г. в която е отразено, че при
първоначалния преглед подс.А.Х. е в съзнание,
контактен, но под въздействие на алкохол. От приложената по ДП (л.50, т.I) характеристична справка е видно, че А.Х. при
злоупотреба с алкохол става избухлив и склонен към физическа саморазправа. В
това си състояние губи чувство за ориентация и не разпознава познати лица. По
отношение него са налични сигнали за нарушаване на обществения ред предимно в
нетрезво състояние. Посочената справка, приобщена в качеството й на писмено
доказателство, е изготвена от компетентен орган, в резултат от извършени
надлежни действия по установяване на отразените в нея обстоятелства и следва да
бъде отчетена при формирането на изводите на съда, като подкрепя извода, че
именно подс.А.Х. и останалите двама подсъдими са агресорите
в разглеждания случай, а получените от първия подсъдим увреждания са в резултат
от действия при условията на неизбежна отбрана от страдн
на пострадалия.
Предвид всичко изложено съдът приема за
безспорно установено, че на процесните дата и място
подсъдимите са проявили непредизвикана агресия към пострадалите, като са
нахлули в дома им, въоръжени с дървени бухалки и са им нанесли удари, с които
са им причинили инкриминираните увреждания.
Характерът на причинените на пострадалите
увреждания се установява от заключенията на двете съдебно-медицински
експертизи, в които се приема, че получените от тях травматични увреждания са
обусловили и у двамата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Предвид така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимите са осъществили на първо място състава
на престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, вр.
с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като са
причинили на двамата пострадали увреждания, които следва да се квалифицират
като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Причинена е телесна
повреда на повече от едно лице, при което е налице квалифициращият признак по
чл.131, ал.1, т.4, пр.3. Съдът намира и че телесните повреди са причинени по
хулигански подбуди. Според константната съдебна практика деянието е извършено
по хулигански подбуди, когато деецът с действията си при извършването му
демонстрира непристойно поведение, с което грубо нарушава обществения ред и
изразява явно неуважение към обществото. За да се квалифицира деянието като
извършено по хулигански подбуди е необходимо да се установи, че същото е израз
на съзнание и воля за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към колектива. Касае се следователно до явно и
демонстративно незачитане на установения правопорядък
и обществото. /В този смисъл е изрично Решение № 307:81г. на ВС, II н.о./.
Според Постановление №2/74г. на Пленума
на ВС също така хулиганските действия са прояви, скандализиращи обществото,
чрез които се изразява брутална демонстрация против установения ред и с които
се изразява открито висока степен на неуважение към личността. Съдът намира, че
процесното деяние действително се отличава с такива
особености, предвид обстановката и начина на извършването му- нахлуване в дома
на пострадалите без никакъв повод, нанасяне на удари на присъстващите без
разлика от кой пол и на каква възраст са, закани, че ще бъдат изгонени от
селото и т.н. В цитираното постановление изрично се приема също така, че
хулиганските действия могат да бъдат извършени и при евентуален умисъл, като и
при причиняване на телесна повреда по чисто личен мотив може да е налице
хулиганство, ако действията са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред
и изразяват явно неуважение към обществото. В процесния
случай деянието е извършено с демонстративно незачитане на правовия ред, като
са присъствали множество очевидци и следователно е довело до грубо нарушаване
на обществения ред. Макар и извършването на престъплението да е обусловено от
желание за лична саморазправа с пострадалите, обвиняемите, като хора с нормална
психика, безспорно са действали по хулигански подбуди, със съзнание, че по този
начин нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. По
изложените съображения съдът призна обвиняемите за виновни извършването на
престъплението, в което са обвинени. Доколкото деянието е извършено от тримата
едновременно, които са действали синхронизирано и всеки от тях е нанасял удари
на пострадалите, безспорно подсъдимите са действали при условията на съучастие
по смисъла на чл.20, ал.2 от НК и се явяват съизвършители,
тъй като всеки от тях е участвал в самото изпълнение на престъплението.
На
следващо място подсъдимите са осъществили състава на престъпление по чл.170,
ал.2, пр.1 и пр.4, във вр. с ал.1 от НК. Тримата са
влезли в обитаваното от пострадалите жилище, като са употребили за това сила-разбили
са вратата и са нахлули без позволение. В практиката си ВКС изтъква, че въпреки
отсъствието на легално определение в закона използваните в Наказателния кодекс понятия
по правило се тълкуват според техния действителен смисъл и общоупотребимо
значение. Следователно под „нощем“,
по смисъла на чл. 170, ал. 2 от НК, се разбира тъмната част от денонощието, която се променя според
годишния сезон и залеза на слънцето. (Решение № 237 от 23.11.2017 г. на
ВКС по н. д. № 698/2017 г., II н. о., НК). Ноторно известно е, че през м.януари времето
след 20,30ч., когато е извършено деянието, попада в тъмната част на
денонощието. При извършването на престъплението са участвали и тримата
подсъдими координирано, които заедно са навлезли в дома на пострадалите
посредством употребена сила. При това положение безспорно са налице
квалифициращите признаци по чл.170, ал.2,
пр.1 и пр.4, във вр. с ал.1 от НК, поради което съдът
призна подсъдимите за виновни в извършването и на второто престъпление, описано
в обвинителния акт.
И двете престъпления са извършени с пряк
умисъл, като подсъдимите са съзнавали техния общественоопА.характер
и са искали настъпването на общественоопасните им
последици. Тримата са имали представи, че навлизат с употреба на сила в чуждо
жилище, както и че нанасянето на удари води до увреждане на пострадалите, като
всеки от извършителите също така е съзнавал, че действа съвместно с останалите
двама. Като лица с неувредена психика подсъдимите несъмнено са съзнавали и че
нанасят непредизвикани с нищо увреждания на повече от едно лице, че с
действията си нарушават грубо обществения ред, както и че действат през тъмната
част на денонощието.
При определяне на наказанията по
отношение и тримата подсъдими съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства настъпилата реабилитация за осъжданията им.
Подс.А.Х. е осъждан за едно престъпление, за което е
настъпила реабилитация на 18.04.2009г., като не е извършвал други престъпления
до 24.11.2019г., когато е извършил престъпление по чл.345, ал.2 от НК, за което
е освободен от наказателна отговорност.
Подс. В.Х. е осъждан на поправителен труд и обществено
порицание (с присъда, влязла в законна сила на 17.07.1987г.) и на глоба (с
определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 11.05.2002г.). Няма
данни дали и кога наложените наказания са били изпълнени. Според задължителните
указания, дадени в т.2 и т.3 на ТР№2/2018г. обаче реабилитацията на осъден, неизтърпял
наложеното му наказание, чиято изпълнимост е погасена по давност, е възможно да
настъпи след последователно изтичане на давностния
срок за изпълнение на наказанието и на срока за реабилитация. Началният момент,
от който започва да тече срокът за реабилитация, е този на изтичане на
обикновената давност за изпълнение на наказанието, ако не са предприети
действия за спиране или прекъсване на давността. Ако такива са предприети,
началният момент е този на изтичане на абсолютната изпълнителска давност. В
случая подсъдимият е осъден и на лишаване от свобода, изтърпяването на което е
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, с присъда, влязла в сила на 17.04.2006г.
Няма данни за спиране или прекъсване на давността по отношение наказанията
глоба, поправителен труд и обществено порицание. Предвид изтеклия значителен
период от време обаче абсолютната давност за изпълнение на тези наказания безспорно
е изтекла (на 17.07.1990г. за наказанията поправителен труд и обществено
порицание и на 11.05.2005г. за наказанието глоба). Следователно за първото от
престъпленията, за които и осъден подсъдимия, най-късният момент, в който е
настъпила реабилитация, е 17.07.1991г., на основание чл.86, ал.1, т.3 от НК.
Останалите две осъждания са за деяния, които са кумулируеми.
В съответствие с указанията, дадени в ТР №54/61г. на ВС, ОСНК, реабилитация и
за двете осъждания следва да настъпи, както ако е било определено общо
наказание, по реда на чл.88а, ал.1 от НК. Според разпоредбата на чл.88а, ал.4
от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е
реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на
предвидените срокове за всички осъждания. В случая сроковете по чл.82, ал.1 от НК за всички осъждания са изтекли на 17.04.2014г. (с изтичането на петгодишния
срок по чл.82, ал.1, т.4 от НК за наложеното наказание лишаване от свобода,
считано от изтичането на определения изпитателен срок) и следователно на тази
дата е настъпила пълна реабилитация по чл.88а от НК на подсъдимия, който се
явява неосъждан към момента на извършване на настоящите престъпления.
Подсъдимият М.Х. е реабилитиран на
28.12.2003г. за първото извършено от него престъпление (видно от отбелязването
в справката за съдимост). За останалите две осъждания на лицето реабилитация
настъпва по реда на чл.88а, ал.1 и ал.4 от НК. Срокът по чл.82, ал.1, т.4 от НК
по отношение наказанието, наложено по НОХД№1822/2007г., е изтекъл на
23.05.2015г. (пет години, считано от изтичане на определения изпитателен срок,
предвид нормата на чл.82, ал.2 от НК). Срокът по чл.82, ал.1, т.5 от НК по
отношение наказанието пробация, наложено по
НОХД№3611/2010г., е изтекъл на 31.05.2013г. Следователно подсъдимият е
реабилитиран за всички осъждания, считано от по-късната от двете дати, а
именно-23.05.2015г. и се явява неосъждан към момента на извършване на настоящия
престъпления.
Предвид изложеното и тримата подсъдими
следва да бъдат третирани като неосъждани лица. Продължителните периоди, през
който не са извършвали престъпления след като са били осъдени, следва да бъдат
отчетени като смекчаващо обстоятелство.
Все пак, при преценката на обществената
опасност на извършителите, следва да се има предвид, че реабилитацията заличава
факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите
свързват с него; тя обаче не може да заличи факта на престъплението и на
наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за преценките
при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност /Решение №430/96г.
на ВКС по н.д.№468/1995г./. Съществува и становище, според което осъждане, за
което е настъпила реабилитация, не следва да се отчита при определянето на
наказанието и реабилитираните лица
следва да се третират еднакво с неосъжданите. Настоящият състав споделя първото
от изложените виждания и счита, че от гледна точка на разума е неоправдано
обществената опасност на лица, които са били осъждани, но са реабилитирани, да
се приравнява изцяло на обществената опасност на такива, които никога не са
извършвали престъпления и не са били осъждани. Поради това съдът приема, че
наличието на предходни осъждания характеризира отрицателно подсъдимите и налага
извода за повишената им степен на обществена опасност.
Като отегчаващи обстоятелства по отношение и тримата подсъдими съдът
отчете извършването на две отделни престъпления, а също и особеностите на
деянията и особената наглост, с която са извършени. Според константната съдебна практика с
пецификата на осъществяване на причинителската
деятелност може да бъде отчетена като отегчаващо отговорността обстоятелство,
като съответно определя завишена степен на обществена опасност на личността на
конкретния деец, намерила проявление в самото осъществяване на деянието / в
този смисъл е Решение № 641 от
4.02.2009 г. на ВКС/.
Конкретно
по отношение подс.А.Х. съдът отчете като допълнителни
отегчаващи обстоятелства отрицателните характеристични данни, съобразно
приложената справка, а по отношение второто от инкриминираните деяния- и
обстоятелството, че той е бил осъден за друго престъпление по чл.170, ал.2 от НК. Независимо от настъпилата реабилитация това обстоятелство указва на
повишена склонност у подсъдимия към извършване на престъпления от този вид. При
така установеното и предвид показанията на пострадалите, че именно подс.А.Х. и подс.М.Х. са нанасяли
най-много удари, съдът намери, че наказанията и за двете престъпления следва да
бъдат определени над минималния размер, предвиден в закона, при отчитане както
на смекчаващите, така и на отегчаващите обстоятелства, като намери за
справедливо да наложи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца за престъплението
по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2 от НК и лишаване от свобода за срок от една година и два месеца за
престъплението по чл.170, ал.2, пр.1 и пр.4, във вр.
с ал.1 от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подс.А.Х., като наложи най-тежкото наказание от
определените за двете престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от една година и два
месеца. Предвид липсата на формални
пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК и с оглед констатираните смекчаващи
обстоятелства съдът намери, че за постигането на целите по чл.36 от НК не е
необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно реално, поради което отложи
изтърпяването му, но за по продължителен изпитателен срок от четири години,
предвид повишената обществена опасност на подсъдимия.
По отношение подс.В.Х.,
освен касаещите и тримата подсъдими съображения,
съдът отчете обстоятелството, че същият е бил осъден за две отделни
престъпления по чл.325 от НК, както и за престъпление по чл.170, ал.2 от НК.
Посочените осъждания следва да бъдат счетени за източник на данни за повишената
обществена опасност на подсъдимия и изявената му склонност към незачитане на
установения в страната правов ред. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете
по-малкия интензитет на участието му при нанасянето на побой на пострадалите,
видно от техните показания. По изложените съображения съдът намери, че наказанията и за двете престъпления
следва да бъдат определени над минималния размер, предвиден в закона, при
отчитане както на смекчаващите, така и на отегчаващите обстоятелства. За
първото от инкриминираните деяния съдът прецени за справедливо наказание от
шест месеца лишаване от свобода, което е над минималния предвиден размер, но
по-ниско от определеното на подс.А.Х., предвид
по-малкото участие на втория подсъдим при причиняването на уврежданията. По
отношение престъплението по чл.170, ал.2, пр.1 и пр.4, във вр. с ал.1 от НК съдът намери за необходимо и справедливо
налагането на наказание лишаване от свобода над минималния размер, за срок от
една година и два месеца, съобразно установената склонност у подсъдимия да
извършва престъпления от този вид. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи
общо наказание на подс.В.Х., като наложи най-тежкото
наказание от определените за двете престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от една
година и два месеца. Предвид липсата на
формални пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК и с оглед констатираните
смекчаващи обстоятелства съдът намери, че за постигането на целите по чл.36 от НК не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно реално, поради което
отложи изтърпяването на същото, но също за по продължителен изпитателен срок от
четири години, предвид повишената обществена опасност на подсъдимия.
По отношение подс.М.Х.
съдът отчете като допълнително отегчаващо обстоятелство интензивността на
участието му при извършването на първото инкриминирано деяние, поради което
определи наказание лишаване от свобода над минималния размер, предвиден в
закона, а именно- осем месеца лишаване от свобода. Предвид липсата на данни да
е проявявал незачитане към неприкосновеността на жилището до този момент съдът
намери за справедливо налагането на наказание в минималния предвиден размер за
престъплението по чл.170, ал.2, пр.1 и пр.4, във вр.
с ал.1 от НК, като определи наказание от една година лишаване от свобода. На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подс.М.Х., като наложи най-тежкото наказание от
определените за двете престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от една година. Предвид настъпилата реабилитация към момента на
извършване на деянията и липсата на формални пречки за приложението на чл.66,
ал.1 от НК, като съобрази и констатираните смекчаващи обстоятелства, съдът
намери, че за постигането на целите по чл.36 от НК не е необходимо наложеното
наказание да бъде изтърпяно реално, поради което отложи изтърпяването на
същото, но както и по отношение останалите двама подсъдими- за по-
продължителен изпитателен срок от четири години, предвид повишената обществена
опасност на подсъдимия.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че дори и предходната съдимост на подсъдимите
да бъде изцяло игнорирана във връзка с настъпилата реабилитация, отново биха
били налице основания за налагане на наказания над минималните предвидени
размери (с изключение на наказанието на подс.М.Х. за
второто инкриминирано деяние). Степента на
обществена опасност на обвиняемите не се определя само от чистото съдебно
минало, а и от проявлението на личността им в конкретно извършените престъпни
деяния. (Решение №193/21.04.2009г. ВКС, по н.д.№89/2009г., I н.о.). Интензитета на
осъществяване на деятелността от подсъдимия и активната му роля при
извършването на процесното деяние носят значителна
негативна оценка за неговата личност, а и както беше посочено по-горе, следва
да бъде отчетена с
пецификата на осъществяване
на конкретната причинителската деятелност. В случая
съдът намира, че начинът, по който са извършени деянията, липсата на какъвто и
да е повод за осъществяването им, нанасянето на множество отделни увреждания на
св.И., нанасянето на удар на св.Трифонова, независимо от възрастта й,
игнорирането на присъствието на малолетни деца и т.н. налагат извода за
значителната степен на обществена опасност на деянията и съответно-на тази на
извършителите. При това положение липсват основания за определяне на наказания
в по-нисък размер.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на
подсъдимия А.М. направените по делото разноски,
включително тези, направени по отношение само него, в размер 275,43 лв., които следва да бъдат заплатени по сметка на
ОДМВР-Варна. На същото основание съдът възложи на всеки от подсъдимите В.Х. и М.Х. да заплати съответната част от направените
по делото разноски, в размер на по 64,83 лв., които следва да
бъдат заплатени по сметка на ОДМВР-Варна.
На основание чл.301, ал.1, т.11, вр. с чл.112,
ал.4 от НПК съдът прие, че иззетият като веществено доказателство 1бр. CD-R“
Verbatim“,
следва да се остави по делото, а вещественото доказателство по делото- 1бр. кафяв хартиен плик, запечатан и подпечатан с два броя сини печати на
ВРП, червен печат върху плика „ВД №17/20г.“, следва да бъде отнет в полза на
държавата и след влизане в сила на присъдата -да бъде унищожен, като
вещ на незначителна
стойност.
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК иззетият като веществено
доказателство 1бр. CD,
съдържащ данни от медицински изследвания, следва да се върне на Асен М.Х..
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия: