№ 400
гр. С., 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря К. М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110120955 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. В. Г. срещу Столична
община, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.49, вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 25 000 лева (след допуснато на
осн. чл. 214 ГПК увеличение размера на първоначално предявената претенция - 10 000
лв., частично предявена от общия размер на иска от 25 000 лв., направено в откритото
съдебно заседание, проведено на 14.12.2022 г.), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 21.11.2021г., до окончателното заплащане; сумата от 2 100,80 лева – обезщетение за
имуществени вреди, от които: 1 876 лв., представляваща заплатена сума по фактура №
**********/06.12.2021 г. за 1/3 плака за фибула комплект с винтове ф3.5, кат. №
ОМВ33, голям остеосинтезен пакет кат. № КГ-3, сет за ортопедична операция № 2, кат.
№ HIPSET 2; 190 лв. за ортеза “P. C. W.”; 34,80 лв., представляваща сума за заплатени
6 броя потребителски такси към Първа клиника по травматология към УМБАЛСМ
„Пирогов“ ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане; 386,76 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за имуществени вреди за периода от 21.11.2021г. до 18.04.2022 г.
Ищцата твърди, че на 21.11.2021г. около 17:30 ч. в гр. С., на ул. „М.“, в близост до
магазин „Ф.“, се спънала и стъпила накриво в прерязано колче на тротоара, като част от
недобре обезопасен участък от пешеходната зона. Твърди, че предвид часа на
инцидента и слабото, дори липсващо осветление, за ищцата е било невъзможно да
забележи неправомерно прерязаното колче. Два часа след инцидента ищцата потърсила
медицинска помощ и била закарана от екип на Центъра за спешна медицинска помощ в
УМБАЛ „Света Анна“, където й била поставена диагноза: бималеоларна фрактура на
дясната подбедрица и й било предложено оперативно лечение, като поради липсата на
финансови средства, на ищцата й била извършена гипсова имобилизация. Излага, че на
1
01.12.2021 г. в резултат на ненамаляващата болка потърсила отново медицинска
помощ, като поради невъзможността на ищцата да стигне до прегледния кабинет на
собствен ход, прегледът бил извършен в условията на личния й автомобил. На
03.12.2021 г. ищцата отново потърсила лекарска помощ, като на същата дата била
оперирана в УМБАЛСМ „Пирогов“ и изписана от болничното заведение на 09.12.2021
г. Твърди, че вследствие на инцидента е претърпяла следните неимуществени вреди:
физически болки и страдания, наличие на оток, зачервяване, остри болки в ходилото,
дясната подбедрица и целия долен десен крайник, които нараствали при стъпване,
изпитвала силни и продължителни болки и от поставените й планки и два вида пирони,
била е с тежка контузия, в болничен повече от два месеца и половина, чувствала силно
неудобство от това, че е в тежест на близките и приятелите си, доколкото имала
ежедневна нужда от техните грижи и помощ, изпитвала притеснения от трайно
засягане функцията на крайника, тревожност относно периода на обездвижване и
възстановяване, изпитвала физически и психически дискомфорт. Твърди, че след
инцидента и предвид обстоятелството, че по професия е готвачка и й се налага да стои
дълго време изправена, е била възпрепятствана да изпълнява трудовите си задължения,
вследствие на което доходите й намалели и се е наложило да поиска заем от близките
й, което допълнително е потискало психиката на ищцата. Сочи, че в резултат на
получената травма и до настоящия момент изпитва силни болки при стоене дълго
време изправена. Твърди, че е претърпяла и имуществени вреди в размер на 2 100,80
лева, от които: 1 876 лв., представляваща заплатена сума по фактура №
**********/06.12.2021 г. за 1/3 плака за фибула комплект с винтове ф3.5, кат. №
ОМВ33, голям остеосинтезен пакет кат. № КГ-3, сет за ортопедична операция № 2, кат.
№ HIPSET 2; 190 лв. за ортеза “P. C. W.”; 34,80 лв., представляваща сума за заплатени
6 броя потребителски такси към Първа клиника по травматология към УМБАЛСМ
„Пирогов“ ЕАД. Поддържа, че отговорност за причинените й вреди следва да носи
Столична община, която чрез своите служители следва да осигурява необходимия
контрол по поддръжка на настилката на тротоара, колчетата и обезопасяване на
опасния участък, доколкото същите се явяват общинска собственост.
Поради изложеното предявява настоящите искове, като претендира и разноски по
производството.
Ответникът - Столична община, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, с който се оспорват предявените искове по основание и размер.
Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения досежно времето и
мястото на инцидента, механизма на инцидента, причинната връзка между твърдения
инцидент и получените увреждания. Релевира възражение за съпричиняване от страна
на ищцата, доколкото същата е отказала първоначално предложеното й оперативно
лечение, както и е управлявала личния си автомобил, което несъмнено е повлияло
негативно на състоянието й. Твърди, че доколкото ищцата не е положила
необходимата грижа за здравето си, същата е удължила периода на възстановяването
си. Поради което моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира
сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения по делото Амбулаторен лист № от дата 21.11.2021г. издаден от д-
р А. И.- Ортопедия и трамватлогия на името на К. В. Г. е видно следното: „...Анамнеза:
снета по данни на пациентката и близкия й. След стъпване на криво в тъмен участък на
2
ул. Магахан, съобщава за болка и ограничени, болезнени движения в дясна глезенна
ства. Отказва предложена хоспитализация. Обективно състояние: Добро общо
състояние. Контактна. Адекватна. Заема активно положение. Оток, хематом и
деформация на областта на дясна глезенна ства. Болка и ограничени движения в дясна
глезенна ства. Без данни за СЦС. Терапия: гипсова имобилизация. Заключение: f-ra
bimaleollaris dex.
От лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 36721 от 21.11.2021г. на името на К.
В. Г. се установява, че на ищцата е вписана: „... Основна диагноза: счупване на други
части на подбедрицата. Анамнеза: по данни на пациентката постъпва в СО като
„стъпнала накриво” при което травмира десният глезен. Съобщава за силна болка, оток
и невъзможност за движение в областта. Изследвания: ро графия: глезен – фас и
профил.”
Съгласно болничен лист №, ищцата е била в отпуск от 03.12.2021г. до 08.01.2022г.
(37 дни) с диагноза: множествени счупвание на подбедрицата – закрито, а съгласно
болничен лист № Е20220043249 от 09.01.2022 до 07.02.2022г. (30 календарни дни).
От приложеното по делото СМУ № 804/2021г. издадено от д-р М. А. - съдебен
лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ”Александровска”
от дата 01.12.2021г. на името на К. В. Г. е видно следното: „...ПРЕДВАРИТЕЛНИ
СВЕДЕНИЯ: Съобщава, че на 21.11.21 г. около 17,30 ч. се спънала и стъпила накриво в
неправилно прерязано колче, като част от недобре обезопасен участък от пешеходна
зона, вследствие на което наранила глезените си. Поради невъзможност на
пострадалата да стигне до прегледния кабинет на собствен ход, настоящият преглед се
извърши в условията на личния автомобил пред КСМД. ОБЕКТИВНО: На десния
долен крайник има наложена гипсова имобилизация, обхващаща опасващо
подбедрицата, глезена и стъпалото на същия. Представя Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 36721/21.11.21 г., издаден на нейно име от УМБАЛ „Света Анна“, в който е
отразено, че е извършена рентгенография във фас и профил на глезена на пострадалата.
В Амбулаторен лист № 5229/21.11.21 г. се съобщава, че по време на консултация от
лекар-ортопед и травматолог е поставено заключение за бималеоларна фрактура на
дясната подбедрица. Заключение: При прегледа и от мед. документация на К. В. Г. се
установи: бималеоларно (двуглезенно) счупване на дясната подбедрица. Това
травматично увреждане е получено по механизма на преразтягане с надпределно
превишаване на издръжливостта на тъканите с най-вероятен елемент на усукване и
може да се получи по време и начин, както съобщава прегледаната. Причинено й е
трайно затруднение на движенията на долния десен крайник“.
От приложената по делото Епикриза ИЗ №34207 на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”
ЕАД гр. С., е видно, че ищцата К. В. Г. е била приета на 03.12.2021г. и е изписана на
09.12.2021г. с поставена диагноза: Множествени счупвания на подбедрицата, закрито –
дясно. Анамнеза: Снета по данни на пациента. Постъпва за първи път в клиниката.
Страданието датира 11.11.2021г., когато е пострадала при битов инцидент - падане от
собствен ръст на улицата, докарана е била от екип на ЦСМП в МБАЛ
„Св.Анна“.Приета е за оперативно лечение и е извършена на 03.11.2021 г. операция
№1291 1657. Дата 03.11.2021г.
Съдът не обсъжда подробно представената по делото медицинска документация,
тъй като същата е обект на подробно изследване от вещото лице по допуснатата в
настоящото производство СМЕ.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза изготвена от
3
вещото лице Д. А. Л., което съдът цени като обосновано, безпристрастно и
компетентно изготвено въз основа на представената медицинска документация.
Съгласно експертното заключение в резултат от процесния инцидент ищцата е
получила следните травматични увреждания: Счупване на външния и вътрешния
глезен, и на фрагмент от голямопищялната кост на дясната подбедрица. /т.нар.
триглезенно счупване или трималеоларно счупване тип Кътън/. При наличните данни
следва да се приеме, че полученото счупване е в причинно-следствена връзка с
процесния инцидент. Срока на имобилизация при такива счупвания е от порядъка на
два и половина - три месеца. Срока на нетрудоспособност е от порядка на половин
година, при нормално протичащ оздравителен процес и липса на усложнения.
Възстановяването на зесегната функция би следвало да настъпи в пълен обем, без
последици за здравето на пострадалата. В материалите по делото няма данни за
възникнали усложнения в хода на лечението и възстановителния процес и в този
смисъл следва да се приеме, че възстановяването е било с обичайната
продължителност и че е завършило с възстановяване на засегната функция на
крайника. В хода на проведеното болнично лечение, не са установени увреждания от
съдов и неврологичен характер, както и няма данни за усложнения от инфекциозен или
друг характер. Евентуално отражение на травмата върху бъдещето състояние може да
се обсъжда хипотетично, като не може да се изключи на определен етап появата на
артритни промени, както и възможността при по-голямо натоварване и при промяна на
времето също да се появява периодична болка в областта на дясната глезенна става.
Установеното счупване е получено по индиректен механизъм. При извеждане на
тялото от равновесие, при т. нар. „стъпване на криво“, е възможно ходилото да застане
в пронационно-абдукционна позиция, при което може да се счупи вътрешния глезен,
външния глезен и фрагмент от тибята /т.нар. треглезенно счупване/. В този смисъл
установеното счупване е възможно да се получи по описания механизъм, при
въпросния инцидент. Като цяло проведеното лечение е правилно. На пациентката е
предложено хирургично лечение, което към онзи момент същата е отказала /по нейни
данни по финансови причини/ и затова се е преминало към класически вариант, а
именно налагане на гипсова имобилизация. В последствие на 03.12.21г пациентката е
приета в УМБАЛСМ „Пирогов”, при което е извършена оперативна интервенция с
поставяне на плака и винтове. В конкретния случай забавянето на оперативната
интервенция с около 12 дни, предвид поставянето на гипсова имобилизация
непосредствено след инцидента, не се отразило съществено на продължителността на
възстановителния период. Ако се приеме, че веднага се преминало към операция, то
периода на възстановяване би бил относително по-кратък, най-вероятно с около две –
три седмици, на фона на посочения по-горе общ период, който е от порядъка на шест
месеца. Сроковете на имобилизация при този вид счупвания са от порядъка на два и
половина - три месеца, а срока на нетрудоспособност е от порядка на половин година,
при нормално протичащ оздравителен процес и липса на усложнения. Възникналите
неудобства при пострадалата са били свързани основно със затруднено придвижване,
най-вече през първите два-три месеца, което е налагало ползването на помощни
средства и в този смисъл е водело до затруднения при извършване на ежедневните
дейности, а за период от около шест месеца и до невъзможност за извършване на
трудовата дейност.
Освен описаните по-горе писмени доказателства и приетата СМЕ, за установяване
на обстоятелствата по настъпване на твърдяното от ищцата вредоносно събитие и
претърпените от нея неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства
4
чрез разпит на свидетелите Й. Г. С. (случайно присъстващ по време на инцидента) и В.
Д. К. (дъщеря на ищцата).
Свидетелят С. посочва, че не познава ищцата. Запознал се с нея на 21.11.2021 г.
след инцидента. Разказва, че си купувал дюнер в гр. С., пред „Ф.“ в жк. „Х. Д.“, и
видял, че ищцата се спъва в колче и пада. Дошли още два-трима човека за да я вдигнат.
Кракът и бил провиснал на една страна. Спънала се на тротоара от едно отрязано
колче, което стърчало. До него имало дупка. Инцидентът се случил на смръчаване,
нямало осветеление. Звъннали на линейка, която дошла след 30-40 минути Свидетелят
извикал дъщерята на ищцата от колата и отишъл с тях до Окръжна болница, тъй като
дъщерята на ищцата била много уплашена. Там стояли около 2-3 часа. Докторът казал,
че трябва да се направи операция, която струва около 2300-2400 лева и трябва да се
плати веднага, а жените нямали пари. След като гипсирали ищцата си тръгнали от
болницата и свид. С. им помогнал с качването до 5-тия етаж.
Свидетелят К. – дъщеря на ищцата, посочва, че си спомня добре за „жестокия“
инцидент претърпян от майка й през м.ноември 2021 г. пред „Ф.“. Разказва, че тя била в
колата, когато дошъл един господин, който й казал, че майка й е паднала. Събрали се
много хора. Викнали линейка и я откарали в Окръжна болница, където им казали, че
трябва да се направи операция, която струвала сума, която те не можели да си позволят
и й поставили гипс. Другият свидетел – г-н С. им погнал да се приберат. Майка й била
много зле, не можела да ходи и да става. Това продължило около 3 месеца. Оперирали
я в последствие в Пирогов. След това започнала да ходи постепенно с проходилка, след
това с патерици. Изпаднала в тежка депресия, че не може да ходи и да се върне на
работа. Непрекъснато вдигала температура. С раздвижването й помогнал синът на
нейна колежка. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Кочева преценени по чл.
172 ГПК, тъй като същите са логични, последователни и подкрепящи се изцяло от
събраната доказателствена съвкупност, припокриващи се с показанията на изцяло
незаинтересования свидетел Й. Г. С..
Представени са доказателства за заплатена сума в размер на 1 876 лв.,
представляваща заплатена сума по фактура № **********/06.12.2021 г. за 1/3 плака за
фибула комплект с винтове ф3.5, кат. № ОМВ33, голям остеосинтезен пакет кат. №
КГ-3, сет за ортопедична операция № 2, кат. № HIPSET 2; 190 лв. по фактура
№/06.12.2021 г. за ортеза “P. C. W.”; 34,80 лв. по фактура №/09.12.2021 г.,
представляваща сума за заплатени 6 броя потребителски такси към Първа клиника по
травматология към УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД
Други относими към правния спор доказателства не са представени.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се
за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни
действия по чл.45 ЗЗД. Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена,
5
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа -
чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл.45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка
между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от
фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Съобразно константната съдебна практика (ППВС №7/1959 г. и др.) юридическите
лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД, но не и на
основание чл.45 ЗЗД. Същите носят отговорност за вредите, причинени от техни
работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по
силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от
кръга на посочените лица (в този смисъл и т.7 от ППВС № 7/1959 г.).
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява
осъществяването на всеки един от юридическите факти, пораждащи отговорността на
ответната община.
Установи се въз основа на приетото СМЕ, събраните по делото писмени
доказаталства и кредитираните свидетелски показания, че на 21.11.2021 г. ищцата е
претърпяла сочения от нея инцидент около 17:30 ч. в гр. С., на ул. „М.“, в близост до
магазин „Ф.“– падане поради спъване и стъпване накриво в неправилно прерязано
колче, като част от недобре обезопасен участък от пешеходна зона, в причинна връзка
с което ищцата е получила следните травматични увреждания: Счупване на външния и
вътрешния глезен, и на фрагмент от голямопищялната кост на дясната подбедрица.
/т.нар. триглезенно счупване или трималеоларно счупване тип Кътън/.
Участъкът, в който се твърди, че е станало произшествието, а именно тротоарът
на ул. „М.”, е публична общинска собственост. Тротоарът е част от земното платно,
съобразно § 1, т. 2 от ДР на ЗП. Според текста на чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на тротоарите в границите на урбанизираните територии се
организира от съответната община. Чл. 48, т.2, б."б" от ППЗП вменява в задължение на
съответните общини организирането на дейностите по поддържане на тротоарите в
градовете. Посочените дейности по отношение общинската пътна инфраструктура на
територията на Столична община ответникът като юридическо лице реализира чрез
служителите си или други лица, на които е възложил извършването им, като на
основание чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност за
причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им
работа.
Вменените на ответната община правомощия за стопанисване на общинската
пътна мрежа несъмнено включват и отстраняване на всякакви повреди по общинските
пътища, които създават опасност от увреждане на пътните превозни средства, както и
на пешеходците, като част от общото задължение на общината за поддържането им в
6
необходимото за гарантиране на безопасен трафик състояние. Затова и в процесния
случай наличието на неремонтирано „прерязано колче“ и несигнализиран участък от
пътя, по който преминават пешеходци, и който е станал причина за настъпилата
злополука, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е
възложил изпълнението на указаните по-горе дейности по поддръжка на общинската
инфраструктура. Натоварените с тези дейности лица не са извършили дължимите
действия по привеждане на проблемния участък в обезопасено състояние, като това
тяхно бездействие, по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се презюмира да е виновно. В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно приетото в Постановление № 9/28.12.1966 г.
на Пленума на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената
работа не само, когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на
бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителя бездействието
на изпълнителя на работата също е основание за отговорност за увреждане, когато то
се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от
техническите или други правила и от характера на възложената работа. Затова и в
случая, доколкото се установи, че в причинна връзка с визираното противоправно
поведение на лицата, на които са възложени дейностите по поддръжка на общинската
пътна мрежа, за ищцата са настъпили вреди, то за същите спрямо нея отговаря
ответникът на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител.
От изложеното следва, че правопораждащият вземането на ищцата фактически
състав по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е изпълнен във всичките си елементи, поради което
предявените искове са доказани в своето основание. По отношение размера на
предявените искове съдът съобразява следното:
Гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа по чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД е функционално обусловена от отговорността на делинквента и съответно
тъждествена на нея по обем и съдържание. Затова и ответникът отговаря спрямо
ищцата при същите условия, при които отговаря причинителят на вредите, т.е. по
правилата на деликтната отговорност.
Съгласно чл. 51 ЗЗД отговорността на делинквента обхваща всички вреди,
настъпили като пряка и непосредствена последица от увреждането, като при
определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди приложение
намира принципът на справедливото им репариране, установен с нормата на чл. 52
ЗЗД. При съобразяване на даденото в т. 2 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС задължително тълкуване следва да се отбележи, че въведеното в чл. 52
ЗЗД понятие за справедливост като критерий за съразмерна обезвреда не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, подлежащи на изследване от съда във всеки отделен случай. Като
такива обстоятелства в конкретиката на процесния случай следва да бъдат ценени вида
и тежестта на получените от ищцата телесни увреждания, характера и интензитета на
свързаните с тях болки и страдания, продължителността на възстановителния период и
наличието на евентуални остатъчни оплаквания.
При преценка размера на следващото се по справедливост обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът отчита преди всичко характера
на причиненото и травматично увреждане – счупване на външния и вътрешния глезен,
и на фрагмент от голямопищялната кост на дясната подбедрица. /т.нар. триглезенно
счупване или трималеоларно счупване тип Кътън/, наложило гипсова имобилизация,
обхващаща опасващо подбедрицата, глезена и стъпалото на същия и извършена
операция №1291 1657 на 03.11.2021г., при която се извършва стабилизация чрез един
7
брой интерфрап АО винт и 1/3 тубуларна плака със седем отвора и поставянето на 2
броя супрасиндезмални винта и последващо рехабилитационно лечение, с обща
продължителност на възстановителния период 2,5-3 месеца, през който ищцата е
търпяла физически болки и страдания, както и неудобства при ежедневното си
обслужване и нетрудоспособност от порядка на около половин година, при нормално
протичащ оздравителен процес и липса на усложнения. Следва да се съобрази и това,
че лечението на ищцата е протекло с необходимост от оперативни интервенции, и е
довело до пълното възстановяване функциите и цялостният обем на движения на
засегнатия крайник. В материалите по делото няма данни за възникнали усложнения в
хода на лечението и възстановителния процес и в този смисъл следва да се приеме, че
възстановяването е било с обичайната продължителност и че е завършило с
възстановяване на засегната функция на крайника. се установи проявлението на болки
в ръката и занапред, но с нисък интензитет и епизодичен, нетраен характер. Като
релевантно следва да се цени и това, че отделно от телесното увреждане ищцата е
получил стрес и емоционален дискомфорт, свързани със спомена за инцидента, които
неминуемо са повлияли негативно психиката и.
При съобразяване на всички посочени обстоятелства съдът приема, че сумата от
7000 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищцата
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с който същите да бъдат съразмерно
компенсирани. Наведеното от ответника правонамаляващо възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата не може да бъде споделено от съда.
С отговора на исковата молба ответникът релевира възражение за съпричиняване от
страна на ищцата, доколкото същата е отказала първоначално предложеното й
оперативно лечение, както и е управлявала личния си автомобил, което несъмнено е
повлияло негативно на състоянието й. Вещото лице дава заключение, че проведеното
лечение е правилно. На пациентката е предложено хирургично лечение, което към
онзи момент същата е отказала /по нейни данни по финансови причини/ и затова се е
преминало към класически вариант, а именно налагане на гипсова имобилизация. В
последствие на 03.12.21г пациентката е приета в УМБАЛСМ „Пирогов”, при което е
извършена оперативна интервения с поставяне на плака и винтове. В конкретния
случай забавянето на оперативната инревенция с около 12 дни, предвид поставянето на
гипсова имобилизация непосредствено след инцидента, не се отразило съществено на
продължителността на възстановителния период. По делото липсват каквито и да е
доказателства в подкрепа на заявеното твърдение, че в резултат на виновното
поведение на ищеца е настъпил процесният инцидент. Още повече – показанията на
разпитаните свидетели навеждат съждения в обратна посока, че не ищцата, а дъщеря й
е управлява автомобила. Не се установява от експертното заключение ищцата да е
имала придружаващи заболявания, спомогнали настъпването на увреждането.
Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение на неимуществени
вреди е основателен до размера от 14 000 лв., за който следва да се уважи, като се
отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 25 000 лв.
По иска за присъждане на обезщетение на имуществени вреди, съгласно чл. 51,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД обезщетението при деликтната отговорност обхваща всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът приема, че е налице
е причинна връзка между претърпяното от ищцата телесно увреждане и направените от
същата разходи за заплатени такси за преглед и рехабилитация.
От представените по делото от ищцата писмени доказателства се установява, че
последната е сторила разходи за лечение в размер на сумата от 2100,80 лв., от които
сума в размер на 1 876 лв., представляваща заплатена сума по фактура №
8
**********/06.12.2021 г. за 1/3 плака за фибула комплект с винтове ф3.5, кат. №
ОМВ33, голям остеосинтезен пакет кат. № КГ-3, сет за ортопедична операция № 2, кат.
№ HIPSET 2; 190 лв. по фактура №/06.12.2021 г. за ортеза “P. C. W.”; 34,80 лв. по
фактура №/09.12.2021 г., представляваща сума за заплатени 6 броя потребителски
такси към Първа клиника по травматология към УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД.
Като съобрази гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск за обезщетение
за имуществени вреди, е основателен в пълния предявен размер от 2100,80 лв. и следва
да се уважи изцяло.
По искът за заплащане на сумата 386,76 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за имуществени вреди за периода от 21.11.2021г. до 18.04.2022 г. Съгласно
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение се
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като при
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Изискуемостта на
вземанията за имуществени вреди настъпва от датата на непозволеното увреждане,
съответно от откриване на причинителя на увреждането. Аргументите произтичат от
принципното тълкуване, дадено в т.2 на ППВС № 2/1981г., че изискуемостта на
вземанията за имуществени вреди настъпва от датата на непозволеното увреждане и от
базисните разлики между договорната и деликтната отговорност. Главното съдържание
на последната е юридически факт, пораждащ облигационни отношения със
санкционни последици. Деликтната отговорност има първично санкционно
съдържание - увреденият става кредитор, а делинквента - длъжник веднага след
проявлението на деликта. Тази отговорност е по-тежка от договорната и на поправяне
подлежат всички преки и непосредствени вреди, включително и непредвидимите,
независимо от формата на вината. В този смисъл Решение № 21 от 06.11.2019 г.,
постановено по т.д. № 2762 по описа за 2018 год. На ВКС, ТК, състав на І т.о. Поради
което предявеният иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 386,76 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за имуществени вреди за периода от 21.11.2021г. до
18.04.2022 г. следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски
възниква в полза на всяка от страните съразмерно на уважената, респ. отхвърлената
част от предявения иск. Ищцата е заплатила държавна такса в размер на 499,50 лева.
Съобразно уважената част от исковите претенции в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски за заплатена държавна такса в размер на 299,61 лева.
От страна на адв. П. в проведеното на 14.12.2022 г. открито съдебно заседание е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. от адв. П. в полза на ищцата. По
делото не е представен договор за правна защита и съдействие, с оглед на което съдът
приема, че такова не се дължи, тъй като не е налице правно основание за присъждането
му.
Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото, от което по съразмерност следва да му се присъдят 120,05 лева.
Ищцата е освободена от част частично от заплащането на ДТ и от разноски за СМЕ. На
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на на
бюджета на съдебната власт по сметка на СРС на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 160
9
лева за държавна такса и 149,95 лева –депозит за СМЕ.
Съобразно изложените по-горе мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. С., ул. „М.” № ДА К. В. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. „С. К.”, бл. .б., ет, ап. на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 14 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травми в
резултат от нараняване при падане вследствие на стъпване на криво върху прерязано
колче на тротоара при инцидент на 21.11.2021 г. в гр. С., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважение размер от 14 000 лева до пълния предявен размер от 25
000 лева ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното и изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. С., ул. „М.” № ДА ЗАПЛАТИ
НА К. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С. К.”, бл. .б., ет, ап. на основание чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата в общ размер от 2100,80 лв., представляваща дължимо
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена сума в
размер на 1 876 лв.по фактура № **********/06.12.2021 г. за 1/3 плака за фибула
комплект с винтове ф3.5, кат. № ОМВ33, голям остеосинтезен пакет кат. № КГ-3, сет
за ортопедична операция № 2, кат. № HIPSET 2; 190 лв. по фактура №/06.12.2021 г. за
ортеза “P. C. W.”; 34,80 лв. по фактура №/09.12.2021 г., представляваща сума за
заплатени 6 броя потребителски такси към Първа клиника по травматология към
УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД в резултат от нараняване при падане вследствие на
стъпване на криво върху прерязано колче на тротоара при инцидент на 21.11.2021 г. в
гр. С. и на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 386,76 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за имуществени вреди за периода от 21.11.2021г. до 18.04.2022 г.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. С., ул. „М.” № ДА ЗАПЛАТИ
НА К. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С. К.”, бл. .б., ет, ап. на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 299,61 лева – разноски за държавна такса в производството.
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С. К.”, бл. .б., ет, ап. ДА
ЗАПЛАТИ НА ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. С., ул. „М.” № на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, сумата от 120,05 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. С., ул. „М.” № ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС на осн. чл. 78, ал.
6 ГПК сумата от 160 лева за държавна такса и 149,95 лева –депозит за СМЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11