№ 133
гр. Варна, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110202610 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Н. К. ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №232 от 08.06.2022г., издадено от Зам. Кмет на Община Варна, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. на
основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП , за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят К., редовно призован,
не се явява, не се представлява.
Процесуален представител на АНО, при редовност на призоваването, не се явява в
с.з., депозирано е писмено становище д молба НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 09.05.2022г. св.К. (полицай в сектор "Общинска полиция" при ОДМВР –
Варна) бил на работа в екип със св.П., също служител на „Общинска полиция“-Варна.
1
Полицейските служители патрулирали със служебен автомобил по бул.“Владислав
Варненчик“, като окол 11:40ч. на горепосочената дата, преминавайки по булеварда от
заведение „МакДоналдс“ в посока центъра на града горепосочените свидетели забелязали,
че отчасти на пътното платно и отчасти на тротоара е паркиран л.а. „Мерцедес“ с рег.№ В
6636 ВХ в зоната на действие на знак В27 ("Забранени са престоят и паркирането"). Водач
на автомобила бил жалбоподателят М. К., който към момента в който полицейските
служители възприели неправилно паркираният лек автомобил не се намирал в същия.
Контролните органи спрели зад л.а. „Мерцедес“ и пуснали светлинната сигнализация на
служебния автомобил.В близост се намирал жалбоподателя, който приближил полицейските
служители и заявил, че той е водач на процесния л.а.“Мерцедес“.Поискани били
документите на въз.К., при което той възразил и заявил, че има право да спира, тъй като е за
кратко време.Първоначално св.К. съставил глоба с фиш за констатираното нарушение на
чл.6т.1 от ЗДвП, но тъй като жалбоподателят отказал да подпише фиша, на место св.К.
започнал съставянето на АУАН срещу К. за същото нарушение на чл.6т.1 от ЗДвП .Тъй като
К. имал сериозна травма на коляното и изпитал силна болка, част от текста в АУАН бил
изписан от св.П., но в последствие в графата за актосъставител подпис бил положен от
св.К..Съставеният АУАН бил предоставен за подпис на жалбоподателя, но същият отказал
да го подпише.Отказът бил удостоверен от св.П..Въпреки, че АУАН не бил подписан от
въз.К., препис от акта бил връчен по надлежния ред срещу подпис.Изготвен бил и снимков
материал, касаещ приетото за установено нарушение.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок жалбоподателят не
депозирал писмено възражение срещу съставения АУАН/ има данни единствено, че е
пуснал жалба срещу действията на полицейските служители/,поради което въз основа на
материалите по преписката на 08.06.22г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на
следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите К. и П. и писмени доказателства- АУАН, фиш, заповеди,
снимков материал и др., приобщени по делото.
Деянието и неговото авторство се установяват изцяло от показанията на
свидетелите К. и П., които са непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се.
Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, а напротив показанията на горепосочените свидетели подкрепят и
затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на
направените от съда фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в срок, от надлежна
страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално
2
допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН.Отказът на жалбоподателя да подпише
акта е удостоверен с подпис на свидетеля по АУАН, но това не води до извод за наличие на
съществено процесуално нарушение, още повече, че е бил връчен екземпляр от АУАН на
въззивника срещу подпис и по никакъв начин не му е било ограничено правото на защита,
поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.Имало е реална и обективна
възможност за депозиране на възражение срещу АУАН в срока по чл.44 от ЗАНН, но
жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност.НП е издадено от компетентен орган
и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.Както в АУАН, така и в НП нарушението е
оп4исано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на
извършване, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, със забраната на точно
кой знак въззивникът не е съобразил поведението си, както фактът, че в АУАН фигурират
престой и паркиране, а с НП е наложено наказание единствено за неправилно паркиране на
лек автомобил не е съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на
НП, още повече, че ЗАНН дава възможност за издаване на НП и при нередовност на АУАН,
стига нарушението и неговото авторство да са установени по категоричен и несъмнен начин,
какъвто е настоящият казус.В АУАН, екземпляр от който е бил връчен на нарушителя срещу
подпис, изрично е отразена възможността за депозиране на възражение срещу акта, поради
което и тези възражения в жалбата не се споделят от съда.
По отношение на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП предвижда задължение за всеки участник в
движението да съобразява своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка.
От обективна страна жалбоподателят е нарушил посочената разпоредба, тъй като
на посочените в наказателното постановление дата, час и място е паркирал управлявания от
него лек автомобил в зоната на действие на знак В27, който забранява престоят и
паркирането.Възражения относно това кой е паркирал автомобила не са направени в нито
един момент от АНП, не са направени и с депозираната жалба срещу НП.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят е знаел, че се намира в зоната на действие на знак В27,същото се установява
както от гласните доказателства, така и от изготвения снимков материал, но въпреки това
съзнателно е паркирал управлявания от него автомобил.Автомобилът е бил паркиран
неправилно, тъй като водачът му е бил извън него.
Следователно законосъобразно е била ангажирана отговорността на въз.К. за
извършено нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП предвижда административно
наказание глоба в размер на 20 лв. за водач, който неправилно престоява или е паркирал
3
неправилно. В конкретния случай размерът на наказанието е фиксиран и съдът не разполага
с правомощия да го ревизира.
Нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обичайната за съответния вид, а и съгласно разпоредбите на ЗДвП, за нарушения по този
закон чл.28 от ЗАНН е неприложим.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна – Община
Варна, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед
разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид
обстоятелството, че процесуалното представителство се свежда до изготвяне на писмено
становище, е в размер на 80, 00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на Община
Варна.
Мотивиран от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №232 от 08.06.2022г.,
издадено от Зам. Кмет на Община Варна, с което на М. Н. К. ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП
, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Н. К. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Община ВАРНА, сумата от
80, 00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4