Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260110 05.04.2021 година град
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд
граждански състав
На двадесет и четвърти
март Две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание,в
състав:
Председател:Милена Дечева
Членове:1.Жулиета Серафимова
2.Тодор
Хаджиев
Секретар:Р.К.
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№108 по описа на
съда за 2021 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260187/06.11.2020г.,постановено
по гр.д.№546/2020г. Районен съд-Хасково:ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД-гр.София, че П.Д.В. не дължи сумите по
изпълнителен лист от 13.07.2011г.,издаден по т.д.№1672/2011г. на описа на СГС
на основание решение №2029/04.10.2010г. по арбитражно дело №2029/2010г. на Арбитражен съд с арбитър Б.Г.,в полза на
„Профи Кредит България“ ,както следва:3920,25лв.,представляваща
неизплатена част от главница в размер на 4 500,46лв.,ведно със законната
лихва от постановяване на съдебното решение/04.10.2010г./ до окончателното
погасяване на задължението,както и 90лв.-разноски
за арбитражното производство и 50лв.-разноски
в производството по издаване на изпълнителен лист,за принудително събиране,за
които е образувано изпълнително дело №2020929040049 по описа на ЧСИ Николета
Кавакова,поради погасяването им по давност.
Недоволен от така постановеното решение
е останал въззивникът „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ЕАД-гр.София ,който чрез пълномощника си го обжалва в
законоустановения срок с оплаквания за неправилност.Твърди,че неправилно и в
противоречие с установената по делото фактическа обстановка районният съд е
приел,че вземането по процесния изпълнителен лист било погасено по давност,като
не е отчел образуваното изпълнително дело №893/2019г. по описа на ЧСИ Биляна
Богданова.Счита също,че в настоящият случай следвало да намери приложение ППВС
№3/18.11.1080г. и да бъде прието,че от образуваното изпълнително дело на
11.08.2011г. до приемането на ТР №2/26.06.2015г.,постановено по тълк.дело
№282013г. на ОСГТК на ВКС,с което е отменено цитираното постановление,давност
относно процесното вземане не е текла,тъй като в периода е било налично действащо
изпълнително дело,а тълкувателното решение действало за в бъдеще.В следствие на
това поддържа,че за периода от 26.06.2015г.-26.06.2020г.,ако не са били
извършвани изпълнителни действия по образуваното през 2011г. изпълнително дело
давността би могла да бъде изтекла,но в случая било образувано ново
изпълнително дело на 20.01.2020г. с №49/2020г.
по описа на ЧСИ Николета Кавакова,с което действие била прекъсната давността.В
подкрепа на доводите си се позовава на съдебна практика на ВКС,която според
него е приложима в настоящия случай.Претендира въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото
на спора,с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК
изцяло и да присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата П.Д.В. С писмена молба,чрез
пълномощника си,депозирана преди насроченото съдебно заседание оспорва подадената
въззивна жалба и излага съображения за нейната неоснователност.Претендира от
въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Хасково.
Хасковският окръжен съд след
преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно
и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
РС-Хасково е бил сезиран с иск , с правно
основание чл.439 ал.1 от ГПК, предявен от ищеца П.Д.В.,чрез пълномощникът й против ответника
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД-гр.София.Ищецът е твърдял,че срещу него има
образувано изпълнително дело №20209290400049 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с
изпълнително основание -изпълнителен лист издаден на 13.07.2011г. от СГС на основание арбитражно решение
№2029/04.10.2010г. по арбитражно дело №2029/2010г. на Арбитражен съд с арбитър Б.Г..Твърдял е
също,че вземанията по изпълнителният лист от посочената дата са изцяло погасени.
От
събраните по делото доказателства се установява,че ответното дружество „Кредит Инкасо Иневстмънтс
БГ“ЕАД-гр.София е придобило вземане по изпълнителен лист от 13.07.2011г. издаден от СГС ,въз основа на арбитражно
решение №2029/04.10.2010г. по арбитражно дело №2029/2010г. на Арбитражен съд с арбитър Б.Г. ,на основание
сключен между него и „Профи Кредит България“ЕООД договор за цесия.Не е спорно
също,че длъжник по изпълнителния лист е ищцата П.Д.В.,която е осъдена да
заплати на кредитора „Профи Кредит
България“ЕООД следните суми,а именно: 4500,46лв.-главница;90лв.-разноски по арбитражното
производство и 50лв. разноски в
производството по издаване на изпълнителен лист.Установено е също,че въз основа на процесния изпълнителен лист по молба на кредитора „Профи Кредит България“ЕООД
е било образувано изпълнително дело №89382011г. по описа на ЧСИ Биляна
Богданова на 11.08.2011г. Посоченото
изпълнително дело е било прекратено поради
настъпила перемция,с постановление за
прекратяване от 20.11.2019г.В последствие въз основа на същия изпълнителен лист
,по молба от 20.01.2020г. на кредитора „Кредит Инсако Инвестмъннтс БГ“ЕАД
,придобил чрез цесия вземането по посочения
изпълнителен лист ,е образувано ново изпълнително дело №20209290400049 по описа
на ЧСИ Николета Кавакова.
При
тези данни по делото правилно и в съответствие с установените факти и
обстоятелства,първоинстанционният съд е приел,че вземането отразено в
изпълнителния лист 13.07.2011г. е погасено по давност.В тази връзка следва да
се отбележи следното:
Решаващите правни изводи на РС-Хасково по въпроса за погасителната давност в процесния изпълнителен процес кореспондират с постановките дадени в Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 / 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК ,съобразени са и с дадените разрешения в решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. 2917/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение №170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 735/06.11.2019 г. по гр. д. № 3982/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., в които се приема ,че преди да е бил издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му. В хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед задължителното тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове. Такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 § 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19.02.2013 г. на ЕСПЧ по делото П.П. срещу България, по жалба № 2834/2006 год. и решение от 10.01.2019 г. на ЕСПЧ по делото В. срещу България по жалба № 48149/2009 г. Според последната при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС (ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС), отменящи стари ППВС (ППВС № 4/1964 г.) и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6 § 1 КЗПЧОС.
За настоящето дело приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б. "в" ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност за процесните вземания по изпълнителен лист от 13.07.2011г., признати с влязло в сила арбитражно решение, е прекъсната с образуване на изпълнителното дело №893/2011г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова на 11.08.2011г., а след това е спряла да тече докато е траяла висящността му. До 26.06.2015 г. – дата на приемането на тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила, процесното принудително изпълнение не е било прекратявано с нарочен акт на съдебния изпълнител, но по самото изпълнително дело е констатирано бездействие на взискателя за период от време, посочен в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което е обусловило прекратяването на това изпълнително дело по силата на закона и без да е налице нарочен акт.В тази връзка след като последното установено действие по принудително изпълнение по изпълнително дело е било на 13.07.2012г.,то към 13.07.2014г. изпълнителното дело следва да се счита прекратено по силата на закона и от този момент нататък следва да тече нова давност.Новото изпълнително производство срещу длъжника е започнало на 20.01.2020г. към който момент предвидената в ЗЗД петгодишна погасителна давност за вземането по изпълнителния лист от 13.07.2011г. е била изтекла ,поради което това вземане е погасено по давност.В този смисъл настоящият съдебен състав не се споделя доводите на въззивника,че изпълнителното дело е било висящо и до момента на приемането на тълкувателното решение погасителната давност за вземането по изпълнителния лист от 2011г. е спряла да тече.Напротив от доказателствата приложени в изпълнително дело №893/2011г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова се установява,че взискателя по това дело ,след 13.07.2012г. не е предприел никакви изпълнителни действия,поради което след тази дата и считано от 13.07.2014г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство следва да се счита прекратено по силата на закона ,поради което не може да се приеме,че петгодишния период за изтичане на погасителната давност би бил 26.06.2015г.-26.06.2020г. Новата петгодишна давност, след прекъсването на предходната с образуването на изпълнителния процес и спирането на течението на давностния срок при висящността на принудителното изпълнение до 13.07.2014г. не започва да тече от постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и към момента на образуване на новото изпълнително дело на 20.01.2020г. да не е изтекла. Поради това настоящият съдебен състав счита,че след като в периода от 13.07.2014г. -13.07.2019г. не са били предприети действия по принудително изпълнение ,давността за вземането по изпълнителния лист от 13.07.2011г. е изтекла ,поради което и предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъде уважен.
Предвид изложените по-горе съображения
въззивната инстанция намира обжалваното решение на РС-Хасково за валидно ,допустимо и
правилно,поради което същото ще следва да бъде потвърдено.При постановяването
му не са били допуснати твърдените
нарушения на материалния и процесуалния закон.Решението е постановено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при напълно изяснена
фактическа обстановка.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260187/06.11.2020г.,постановено по
гр.д.№546/2020г. на Районен съд-Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.
.