Р Е Ш Е Н И Е
№
1538
гр.Плевен,
17,10,2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IX-ти граждански състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Ц.С., като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№3558 по описа на съда за
2016 г., на основание закона и данните по делото, за да се произнесе,
съобрази следното:
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представляван от *** - изпълнителен
директор и председател на УС, чрез пълномощника адв.Б.К.
от ПАК, против Е.А.А., ЕГН **********,***, в която се
твърди, че на основание чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, сегашен чл.559, ал.1,
т.1 от КЗ, *** е изплатил по щета №120097/31,05,2011 г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 10 112,91 лева, за увреден при ПТП,
настъпило на 18,12,2010 г. в гр.***, с рег.№***, собственост
на ***. Сочи се, че виновен за ПТП е ответникът, който, управлявайки собствения
си л.а. *** с ДК №***, при движение по ул.***, предприема маневра престрояване
в дясната за него лента, не забелязва движещия се там участник – 2 – л.а.***,
удря го странично и причинява процесното ПТП. Твърди се, че в нарушение на
чл.260 от КЗ /отм./ - сега чл.490 от КЗ, ответникът управлява увреждащия
автомобил без сключена задължителна застраховка ГО. В заключение ищеца моли
съда да постанови решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.288а, ал.3
вр.чл.288, т.12 от КЗ /отм./ - сега чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7 от КЗ
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 112,91 лева,
представляваща изплатеното от *** по щета №120097/31,05,2011 г. обезщетение,
ведно със законната лихва от ИМ до окончателното изплащане на сумата. Ищеца
претендира и направените деловодни разноски. В писмена защита, депозирана преди
последното с.з., процесуалният представител на ищеца сочи възражения срещу
твърденията на ответника за изтекла погасителна давност, а по останалите
възражения на ответника общо твърди, че са неприложими в застрахователната
практика.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор чрез
адв.К. от АК ***, в който
сочи, че искът е вероятно частично основателен, но е погасен по давност.
Ответникът не оспорва настъпването на ПТП, но счита, че претенцията е в силно
завишен размер. Прави се възражение, че ПТП е настъпило на 18,12,2010 г., и
давността е изтекла на 18,12,2015 г. Твърди се още, че експертиза на увредения
автомобил е правена три месеца след ПТП, като не са използвани снимки от ПТП.
Сочи се, че в калкулациите и фактурите фигурират отремонтирани детайли и части,
които няма как да са в причинно-следствена връзка с описаното в протокола за
ПТП. Ответникът твърди още, че от приложените
документи е видно, че щетата
непрекъснато е нараствала,
като в автоекспертизата е 2768,96 евро, в писмото от немския застраховател вече
е 3253,72 евро, а от ГФ е изплатена 5108,81 евро. Твърди се, че ответникът не е
бил уведомен от ГФ за образуваната преписка и не е могъл своевременно да
направи своите възражения. Сочи се, че увреждащия автомобил е продаден веднага
след връщането на ответника в България и може да се установи чрез свидетели
какво е било състоянието му. В с.з. процесуалният представител на ищеца – адв.Д.П. от ПАК, моли съда да отхвърли претенцията. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, са наведени
твърдения, че ответникът не
оспорва извръшването на
деликт, но оспорва размера на вредите. Сочи се, че в представените от самия ищеца доказателства са посочени взаимноизключващи
се за извършване ремонтни работи, размера на щетата непрекъснато нараства, а представените снимки, освен че са неясни, са
изготвени близо четири месеца след ПТП. Твърди се, че липсва уведомяване на ответника за заведената от ГФ щета и дори да е установено плащане от страна на ГФ, не може
да се ангажира отговорността
на ответника, първо поради липса на уведомяване по чл.559 от КЗ, а от друга страна – поради неустановяване на действителния размер на вредите.
Като прецени събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
От представеното в заверен превод от немски език „известие
за пътна злополука“ №473027/18122010/1250 се установява, че на 18,12,2010 г. в
11,20 ч. е настъпило ПТП между автомобил, управляван от ответника /с №ЕН0788ВМ/
и автомобил, управляван от Денис Бекер /с № ***/.
В известието изрично е посочено, че участник №1 /ответникът/ е признал
нарушението на правилата за движение и дори му е наложена глоба, заплатена от
него на момента. В известието е посочено също така, че щетите по автомобила на
участник №1 са 200 евро, а по автомобила на участник №2 – 1000 евро.
Видно от приложеното копие
от Комбинирана полица №155099009919/20,07,2010 г. на ***, по отношение управлявания
от ответника л.а. е имало сключена задължителна застраховка „ГО“, заплащането
на премията по която е било разсрочено на четири вноски. В полицата и изрично
посочено, че при неплащане на която и да е от разсрочените вноски,
застраховката се прекратява от 00,00 ч. на 16-ти ден,
следващ датата на падежа, на която е дължима съответната разсрочена вноска.
Видно от писмо изх.№*********/11,03,2011 г. ИД
на *** до ГФ-София, застрахователна полица №155099009919/20,07,2010 г. на *** е
прекратена поради неплащане на втората вноска на 04,11,2010 г., като в ГФ
полицата е подадена като прекратена на 08,11,2010 г.
От представеното копие от претенция от
НББАЗ до ГФ е видно, че на основание
получена претенция от *** са изплатени на 28,04,2011 г. имуществени щети в следствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с български рег.номер ЕН0788ВМ в размер на 5108,81 евро, като от
ГФ се претендира посочената сума ведно с банкови разходи в размер на 61,84 евро.
Видно от представено копие от платежно
нареждане от 15,06,2011 г., ГФ е изплатил по сметка
на НББАЗ сумата от 10112,91 лева.
От представената в заверен
превод от немски език на Експертиза №*********/12505481 от дата 22,03,2011 г. се
установява, че същата е извършена след оглед на автомобила с № ***,
в присъствието на съпругата на държателя на автомобила. В експертизата изрично
е посочено, че към момента на огледа превозното средство е било неразглобено, все
още не е било ремонтирано и не са установени промени в състоянието
непосредствено след събитието, довело до щетата. ВЛ е посочило изчерпателно
необходимите ремонтни работи и е посочило крайна цена на същите в размер на
2768,96 евро с включено ДДС. ВЛ е посочило също така, че стойността на
увреденото МПС се е намалила с 600,00 евро.
Видно от представеното в заверен превод от немски език писмо от *** до НББАЗ от 24,03,2011 г., е, че във връзка
с ПТП, станало на 18,12,2010
г., с
МПС с рег.№ЕН0788ВМ, се претендира за
изплащане сумата от 2326,86 евро за разходи за ремонт, 301,86 евро разход за
техническа експертиза, 600,00 евро за намаляване на стойността и 25,00 евро
общи суми за дребни разходи, или общо сумата от 3253,72 евро.
Видно от представеното в заверен превод от немски език писмо от *** до НББАЗ от 04,05,2011 г., е, че във връзка
с ПТП, станало на 18,12,2010
г., с
МПС с рег.№ЕН0788ВМ, се претендира за
изплащане сумата от 613,90 евро за разходи за ремонт – останала част, 172,00
евро за пропуснати ползи поради неизползване за 4 дни и 402,82 евро разходи за
адвокат, или общо сумата от 1188,72 евро.
Видно от представената
в
заверен превод от немски език междинна
фактура №11-04681 на *** до НББАЗ от 24,03,2011 г., е, че във връзка
с ПТП, станало на 18,12,2010
г., с
МПС с рег.№ЕН0788ВМ, се претендира за
изплащане сумата от 3253,72 евро за щети и 488,06 евро за такса.
Видно от представената в
заверен превод от немски език фактура №16410004426/30,04,2011 г., ремонтът на
МПС с № *** е
възлязъл на 2940,76 евро.
Видно от представената
в
заверен превод от немски език фактура
№11-04792 на *** до НББАЗ от 04,05,2011 г., е, че във връзка
с ПТП, станало на 18,12,2010
г., с
МПС с рег.№ЕН0788ВМ, се претендира за
изплащане сумата от 1188,72 евро за щети и 178,31 евро за такса.
Видно от представената в
заверен превод от немски език фактура №999/048604052031100 от 22,03,2011 г.
стойността на извършената автоекспертиза възлиза на
301,86 евро.
С регресна
покана изх.. №ГФ-РП-1004/04.12.2015 г. ищцовото
дружество е поканило ответника да им възстанови изплатените от тях обезщетения
по щета №ГФ-12-0097/31,05,2011 г., като видно от известието за доставяне
получателят е непознат на посочения адрес /***/.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
По делото в тежест на ищеца е да
установи, че ответникът с действията си е станал причина
за възникване на ПТП, при което
са причинени щети на застрахования
автомобил, да докаже техният размер, да докаже,
че е заплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер.
Ответникът не оспорва възникналото ПТП по негова вина, а
основните възражения са по размера на причинените вреди, както и за изтекла
погасителна давност.
На
първо място следва да се отбележи, че довода на ответника за изтекла давност е
неоснователно. Съгласно константната съдебна
практика, част от която е цитирана и от ищеца в молба от 22,07,2016 г. и в писмената
му защита от 26,09,2016 г., вземанията по регресните
искове, в това число и суброгационните искове, които
произтичат от самия закон, а не от договора за застраховка /каквото е и
вземането на ***/, се погасяват с 5 - годишен срок и този срок започва да тече от момента на изплащането на обезщетението.
В конкретния случай, видно от приложеното на л.17 преводно нареждане за
кредитен превод, ищецът е изплатил обезщетението по щета №12-0097/11 на 15,06,2011
г. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена по пощата на 12,05,2016 г., тоест в рамките на предвидения в закона
петгодишен срок, от което следва изводът, че вземането на ищеца не е погасено
по давност.
По силата
на чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, но
действащ към момента на ПТП, Гаранционния фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава
членка, когато моторното превозно средство на виновния
водач обичайно се намира на
територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на
застрахователното събитие не може да
се определи застрахователя. В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл.288а,
ал.1 вр.чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ ищецът, като лице, което
изпълнява чужд дълг, разполага с регресен иск против
прекия виновен причинител на вредата
и може да се суброгира в правата на увредения
субект, доколкото се касае за
виновно увреждащо поведение на ответника
и до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция
в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение, за да възникне
валидно задължение длъжника да възстанови
на ищеца стойността на причинените
от виновното му противоправно поведение имуществени вреди.
Както бе посочено по-горе, ответникът не оспорва причиненото
ПТП по негова вина и липсата на сключена задължителна застраховка „ГО“ към онзи
момент. Оспорва се обстоятелството, че ответникът не е бил уведомен за
заведената щета и размера на претендираните вреди.
По отношение
на възражението, че ответникът не е търсен във връзка с претенцията на
Гаранционния фонд, съдът намира същото за неоснователно. Представените
доказателства – регресна покана и обратна разписка,
водят до обратния извод. Лицето не е намерено поради трайното му отсъствие от
адреса, като по делото е представена и справка, че именно това е постоянният и
настоящ адрес на лицето.
По отношение
на претендирания размер на вредите - съгласно чл.5 от
Вътрешните правила на Съвета на бюрата на държавите-членки, искането за реимбурсиране на заплатени от съответното бюро суми за
причинените от ПТП-то щети спрямо съответното заинтересовано бюро, трябвада съдържа следното: 1/сумите, изплатени като
обезщетение на увредени лица или въз основа на доброволно споразумение или
съгласно съдебно решение; 2/сумите, платени за външни услуги във връзка с
обработването и уреждането на всяка щета, както и всички разходи специално
направени във връзка със съдебни дела, които биха били изплатени при подобни
обстоятелства от застраховател, установен в държавата, в която е настъпило
произшествието; 3/таксата за обработване, която да покрива всички останали
разноски, изчислени по правилата, одобрени от Съвета на Бюрата. В случая в процесната сума са включени освен пряката щета именно
такива разходи, свързани с нейното установяване и отстраняване, поради което
същите се явяват дължими от ответника. Отделно от това съгласно разпоредбата на
чл.288, ал.8 от КЗ /отм./ разходите за определяне и изплащане на обезщетението
са за сметка на виновния водач, а съгласно ал.12 фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8.
С
оглед всичко гореизложено съдът счита, че предявеният иск е основатеелн
и доказан по размер и следва да бъде уважен като такъв.
С
оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сторените по делото разноски, които са в размер на 404,52 лева за платена ДТ. По
делото е приложено адвокатско пълномощно, но доколкото в него не е уговорен и
съответно заплатен адвокатски хонорар, такъв не следва да се присъжда.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.288а, ал.3 вр.чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ Е.А.А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от *** - изпълнителен
директор и председател на УС, сумата от 10 112,91 лева, представляваща изплатеното от *** по щета
№12-0097/31,05,2011 г. обезщетение,
ведно със законната лихва от ИМ до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.А.А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от *** - изпълнителен
директор и председател на УС, сторените по делото разноски в размер на 404,52
лева за платена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Плевен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: