О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр.
Пловдив, 29.04. 2020 г.
Пловдивският
апелативен съд, наказателно отделение, първи наказателен състав, в закрито
заседание на двадесет и девети април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
след като разгледа
докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД № 164 по описа за 2020 г.,
намира и приема за установено следното:
Производство по
реда на чл.249 ал.3 НПК.
С протоколно
определение от 26. 02. 2020 г. по НОХД 241/2019 г. *окръжен съд е прекратил
съдебното производство по НОХД 241/2019 г. и е върнал делото на прокурора за
отстраняване на съществени нарушения, свързани с правата на пострадали от
престъплението лица.
Недоволна от така
посоченото определение е останала О.п.К. която го е протестирала с искане то да
бъде отменено и делото да се върне на Окръжен съд – гр. * за разглеждане.
Подсъдимите и
конституираните частни обвинители не са взели становище по протеста.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените
оплаквания в протеста, намира и приема за установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.
Срещу
подсъдимия М.Х.Х. е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 343
ал. 4 вр. ал. 3 пр. 2 б. Б, пр. 1 вр. ал. 1 б. Б и б. В вр. чл. 342 ал. 1 НК,
понеже на 06. 08. 2018 г. на кръстовището за с.* и с.*, общ.*, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил * с ДК №*, е нарушил чл. 37 ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Ш.М.Т.и средна телесна повреда
на И.С.С., изразяваща се в трайно затрудняване движението на долния ляв
крайник.
Срещу С.С.С.със същия обвинителен акт е повдигнато
обвинение по чл. 343 ал. 2 вр. ал. 3 пр. 2 б. Б пр. 1 вр. ал. 1 б. Б и б. В вр.
чл. 342 ал. 1 НК, понеже на 06. 08. 2018 г. на кръстовището за с.* и с.*, общ.*,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка * с ДК № *, е
нарушил правилата за движение по пътищата чл. 20 ал. 2 и чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на Ш.М.Т.и средна телесна
повреда на И.С.С., изразяваща се в трайно затрудняване движението на долния ляв
крайник.
На 26. 02. 2020 г. е проведено разпоредително
заседание в което преди даване ход на делото, като частни обвинители в
наказателния процес са били конституирани Г.М.Т., Н.Г.Д., Г.Г.М., Е.А.Ю.,
наследници на Ш.Т.и пострадалата И.С.С..
След като е изслушал становищата на страните по
отношение въпросите, които е следвало да бъдат обсъдени в чл. 248 ал. 1 т. 1 -
8 НПК, първоинстанционният съд е преценил, че делото е подсъдно на окръжния съд
и не са налице основания за прекратяване или спиране, с оглед изискванията на
чл. 248 т. 1 и 2 НПК.
При обсъждането на т. 3 от същия текст окръжният съд е
приел, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено отстранимо
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на
пострадали от престъпление. Обсъдено е приложеното /т. 1 л. 21 ДП/ удостоверение
изх. № 1135/14. 08. 2018 г., от което е видно, че пострадалата Ш.Т.е оставила
роднини по съребрена линия от втора степен – братя и сестри, а именно С.М.Я.,
Ф.М.И., М.М.Я. и Я.М.Ю..
С оглед на указанията, дадени в т. 1 от ТР на ОСНГК на
ВКС от 21. 06. 2018 г. по т. д. № 1/2016 г., съдът е преценил, че в случая
братята и сестрите на Ш.Т.не са били установени в хода на разследване в хода на
досъдебното производство, съответно те не са били уведомени за образуваното
досъдебно производство и правото им да участват в наказателния процес. Прието
е, че това е отстранимо съществено процесуално нарушение в хипотезата на чл.
249 ал. 4 т. 2 НПК.
Пловдивският апелативен съд счита, че в конкретния
случай процесуалната коректност е изисквала още в хода на досъдебното
производство да бъдат установени всички наследници на пострадалата Ш.Т., които са
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди и
съответно да участват в наказателното производство като граждански ищци,
каквато възможност имат братята и сестрите. Още повече, че същите са били
известни на органите на досъдебното производство. В този смисъл и
взискателността на първоинстанционния съд следва да бъде споделена, тъй като ако
всички наследници, включително и тези по разширения кръг от цитираното
Тълкувателно решение, са издирени още в хода на досъдебното производство, това
във всички случаи ще доведе и до съответната процесуална икономия и решаване на
делото в разумен срок по време на съдебната фаза на наказателния процес.
Съгласно Тълкувателното решение т. 1 абз. 3, в
наказателния процес материалната легитимация за получаване на обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, може да бъде
реализирана от лицата, изброени в Постановление № 4/25. 05. 1961 г. и
Постановление № 5/24. 11. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от
братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи втора
степен. Следователно братята и сестрите на починалия са легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт респ. те имат
възможност да се конституират като граждански ищци. Спрямо останалите наследници,
органите на досъдебното производство са изпълнили задълженията си, визирани в
чл. 75 НПК, поради което по отношение на тях не може да се приеме наличието на
процесуално нарушение в хипотезата на чл. 249 ал. 4 т. 2 НПК.
Неуведомяването на братята и сестрите на пострадалата,
които имат процесуална възможност да получат обезщетение, в случая не може да
се възприеме като съществено процесуално нарушение, понеже на тази група
наследници, към настоящият момент, не е преграден пътя за реализиране на
техните права в съдебната фаза на процеса, с оглед възможността, предвидена в
чл.84 ал.1 НПК.
Пловдивският апелативен съд счита, че
принципно правилно *окръжен съд е поставил изискването всички наследници да
бъдат издирени и уведомени за образуваното наказателно производство. Няма
пречка обаче, в конкретния случай, по отношение лицата от посочения кръг
наследници, това да бъде сторено и в
хода на разпоредителното заседание, на което очевидно ще следва обсъдят и
останалите въпроси, визирани в чл. 248 т. 4 - 8 НПК. По този начин ще им бъде
дадена възможност в пълен обем те да реализират своите права, а така също и
останалите страни в процеса ще могат да сторят същото. Имената на братята и
сестрите на Ш.Т.са известни и чрез справка в НБД може да се установят техните
адреси и същите да бъдат уведомени за образуването на наказателното
производство и фазата, в която то предстои да се развива.
Ето защо Пловдивският апелативен съд счита, че
определението на първостепенният съд следва да бъде отменено и делото върнато
за продължаване на разпоредителното заседание
и обсъждане на правните въпроси, регламентирани в чл. 248 ал. 1 т. 4 – 8 НПК и изпълнение указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
Предвид на горното съдът и
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ определение
от 26. 02. 2020 г., постановено по НОХД 241/2019 г., по описа на * окръжен съд,
с което е прекратено съдебното производство по делото и то е върнато на
прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
ВРЪЩА делото
на * окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на
разпоредителното заседание и изпълнение мотивите, дадени в настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.