Разпореждане по дело №358/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 118/17.10.2011 г., постановено от К. районен съд по гр.д. № 830 по описа за 2011 г. на същия съд е отхвърлен предявения от Н. А. Ю. от Г. против “З. К. Л.И. – Г. иск по чл.223, във вр. с чл.183, ал.1 от КЗ за сумата от 1 825 лв., представляваща задължение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” от 09.04.2009 г. Със същото решение Н. А. Ю. от Г. е осъден да заплати на “З. К. Л.И. – Г. сумата в размер на 249.50 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Н. А. Ю. от Г., който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че за да е налице застрахователно събитие, подлежащо на обезщетение не било задължително да е настъпило ПТП. Рискът можел да бъде свързан и с непредпазливи действия на самия застрахован, чийто интерес от сключване на договора и заплащане на застрахователните премии бил в това, чÕ обезпечава личната си непредпазливост. Затова следвало да се приеме, че когато при проявена непредпазливост пострада лично застрахованият, заплащането на застрахователната сума се дължало. Обезщетение се дължало и, когато при лична непредпазливост на застрахования, освен него пострадат и други лица или имущество на други лица. Изключение от това правило било налице тогава, когато застрахованият умишлено е причинил застрахователното събитие, което не било налице. Моли съда да отмени обжалваното решение на К. районен съд и да уважи предявения иск. В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си.

Въззиваемият “З. К. Л.И. – Г., представляван от ю.к Г., оспорва жалбата в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В отговора се сочи, че не е налице покрит риск по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” съгласно разпоредбата на чл.257 от КЗ. Събитието не се намирало в причинно-следствена връзка и било резултат от непредпазливостта и небрежността на Н. Ю. към стопанисването и поддържането на лекия автомобил. Задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” не обезщетявала вреди, причинени на собственика на застрахованото МПС. Процесното събитие не било застрахователно такова и ответникът не носел отговорност по задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”. Моли съда да потвърди решението на К. районен съд и да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.

Решението на К. районе съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск от застраховано лице по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите против застраховател за заплащане на обезщетение за изплатени на увредени лица суми, както и за причинени на застрахования имуществени вреди. Установено е от доказателствата по делото, че на 09.06.2009 г. в Г. жалбодателят Н. А. Ю. се опитал да приведе в движение собствения си лек автомобил, марка “С.”, като в този момент възникнал пожар в автомобила му, който нанесъл щети и на два съседни автомобила – “Ф.Т.” с ДК № *, собственост на Р.В.Р. и “Ф.Е.” с ДК № *, собственост на Г. Д.Г. Н. А. Ю. възстановил на собствениците нанесените щети, възлизащи на 850 лв. за лекия автомобил марка “Ф.Т.” и 625 лв. за лек автомобил “Ф.Е.”, като стойността на неговият автомобил, който изгорял напълно, била в размер на 350 лв. Причина за възникналия пожар били направените от ищеца приспособления за привеждане на автомобила в движение, едното от които била пластмасова бутилка от “кока кола” с известно количество бензин вътре в нея и с монтирана малка тръбичка в капачката, посредством която водачът впръсквал бензин в карбуратора и така привеждал двигателя в ход. Освен това Н. Ю. направил и монтирал в автомобила си специална трипътна връзка на маркуча за гориво между горивоподкачващата помпа и карбуратора, като двата края на тази връзка били свързани с този маркуч, а третия край на трипътната връзка бил свързан с маркуч, другият край на който бил поставен в метална туба с бензин, намираща се в купето на автомобила над двигателя. Когато двигателят започвал да работи, водачът изваждал маркуча на тубата от трипътната връзка и затапвал третия отвор на връзката, като при тази операция неизменно не изливал бензин. В деня на инцидента въззивникът привел двигателя на автомобила си в ход по посочения начин, като се навел да измъкне маркуча от трипътната връзка и забелязал, че отстрани на двигателя гори огън. Около двигателя имало разпръснат бензин, като от кабелите за високо напрежение (кабелите за свещи) била произведена искра, която запалила бензина, както и омаслените повърхности, които също започнали да горят и по този начин огънят обхванал целия автомобил, като засегнал и паркираните отстрани автомобили.

При така установената фактическа обстановка обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че застрахователят не дължи обезщетение на ищеца по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл.267, ал.1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство. Т.е., посочения текст урежда отговорността на застрахователя за причинени от застрахования вреди на трети лица вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство. Тази отговорност би се ангажирала както при настъпване на ПТП, така и в случай на причиняване на вреди от обичайното и нормално използуване на моторно превозно средство. В случая, обаче въззивникът не е отстранил възникнала повреда на автомобила си, а вместо това е направил приспособление за поскане в ход на двигателя, което създава висок риск от възникване на пожар. Нещо повече, Н. Ю. е нарушил елементарните правила за противопожарна безопасност, като при това е проявил груба небрежност и е създал реална предпоставка за възникване на пожар. Ето защо изработеното от въззивника приспособление излиза извън обичайно и нормално използуване на моторно превозно средство, което има предвид разпоредбата на чл.267, ал.1 от КЗ и което би могло да доведе до ангажиране отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. В подкрепа на това становище и разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 от КЗ, където е предвидено, че застрахователят не отговаря за вреди, причинени от застрахования, когато същият не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Безспорно, е че ищецът не е взел необходимите мерки за отстраняване на възникналата повреда, а вместо това е направил приспособление, което застрашава не само безопасността на движението, но дори и здравето и имуществото на трети лица. В тази връзка съдът не споделя изложените във въззивната жалба доводи, че застрахователят не отговаря за причинени вреди единствено при умишлено причинено застрахователно събитие.

Що се отнася до отговорността на застрахователя по отношение на вреди, причинени на застрахования по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, то същата е изключена по силата на изричната законова разпоредба на чл.268, т.3 от КЗ, поради което претенцията на ищеца и в тази й част е неоснователна.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решение № 118/17.10.2011 г., постановено от К. районен съд по гр.д. № 830 по описа за 2011 г. на същия съд. При този изход на делото следва да се присъдят в полза на въззиваемия направените пред тази инстанция разноски в размер на 249.50 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/17.10.2011 г., постановено от К. районен съд по гр.д. № 830 по описа за 2011 г. на същия съд.

ОСЪЖДА Н. А. Ю. от Г.У., Б. вх.”*”, .2, А., с ЕГН * да заплати на З. К. Л.И. – Г., общ.С., район “К.С.”, Б. В. № *, ЕИК * направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 249.50 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.