№ 319
гр. Русе, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20234520103286 по описа за 2023 година
Ищецът А. Д. А. твърди, че с влязло в сила решение № 1077/09.12.2021г. по гр.дело
№ 5381/2021г. по описа на РРС, е бил прекратен гражданския брак на страните с развод по
взаимно съгласие. Съгласно т.4 от постигнатото между молителите споразумение по чл.51,
ал.1 от СК, одобреното впоследствие от съда с посоченото решение: „... Придобитият по
време на брака лек автомобил „БМВ” с рег.№ *******, ще остане в собственост на М. А.
А.а, като А. Д. А. се задължава да й прехвърли собствеността върху ½ идеална част от
същия в едноседмичен срок от постановяване на решението за развод, срещу цена в размер
на 3 000 лева, платима в шестмесечен срок от сключване на сделката”. На 17.12.2021г. А. А.
изпълнил поетото задължение и прехвърлил на ответницата собствеността върху ½ идеална
част от посоченото МПС срещу цена в размер на 3 000.00 лева, която следвало да му бъде
заплатена в шестмесечен срок от сключване на договора за покупко-продажба. В уговорения
шестмесечен срок, ответницата заплатила само сумата в размер на 600.00 лева, а остатъкът
от цената в размер на 2 400.00 лева заплатила едва на 14.06.2023г., много след изтичане на
уговорения между страните краен срок за плащане. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Периодът на забавата, за
който ответницата дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва върху
несвоевременно платената част от дължимата главница в размер на 2 400.00 лева е
18.06.2022г. – 14.06.2023г., а размерът на дължимото обезщетение е 257.00 лева. Поради
това съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от
256.96 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
1
18.06.2022г. до 14.06.2023г. върху несвоевременно платената част от продажна цена в
размер на 2 400.00 лева на ½ идеална част от лек автомобил „БМВ” с рег.№ *******.
Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.84, ал.1 от ЗЗД.
Ответницата М. А. Б. твърди, че предявеният иск е недопустим, като твърди, че
приложените към исковата молба адвокатско пълномощно и договор за правна защита и
съдействие в частта за „упълномощител” и „клиент” не са подписани от ищеца А. А., поради
което оспорва истинността на тези писмени документи. По същество признава предявения
иск, но твърди, че не дължи разноски по делото, включително и заплатено възнаграждение
на упълномощения от ищеца адвокат, тъй като претенцията за такива представлява
злоупотреба с правото на иск по подробно изложени в отговора съображения.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С влязло в сила решение № 1077/09.12.2021г. по гр.дело № 5381/2021г. по описа на
РРС, е бил прекратен гражданския брак на страните с развод по взаимно съгласие, а
съгласно т.4 от постигнатото между молителите споразумение по чл.51, ал.1 от СК,
одобреното впоследствие от съда с посоченото решение: „... Придобитият по време на брака
лек автомобил „БМВ” с рег.№ *******, ще остане в собственост на М. А. А.а, като А. Д. А.
се задължава да й прехвърли собствеността върху ½ идеална част от същия в едноседмичен
срок от постановяване на решението за развод, срещу цена в размер на 3 000 лева, платима в
шестмесечен срок от сключване на сделката”. На 17.12.2021г. А. А. изпълнил поетото
задължение и прехвърлил на ответницата собствеността върху ½ идеална част от посоченото
МПС срещу цена в размер на 3 000.00 лева, която следвало да му бъде заплатена в
шестмесечен срок от сключване на договора за покупко-продажба. В уговорения
шестмесечен срок, ответницата заплатила само сумата в размер на 600.00 лева, а остатъкът
от цената в размер на 2 400.00 лева заплатила едва на 14.06.2023г., след изтичане на
уговорения между страните краен срок за плащане, поради което и съгласно чл.84, ал.1 от
ЗЗД М. Б. е изпаднала в забава и дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата върху несвоевременно платената част от дължимата главница в размер
на 2 400.00 лева за периода 18.06.2022г. – 14.06.2023г., която възлиза в размер на 256.96
лева, който факт не се оспорва от страните.
Ответницата е представила платежно нареждане, от което е видно, че на 29.09.2023г.
е заплатила на ищеца претендираната от него лихва за забава в размер на 256.96 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.1
2
от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му.
В случая, както е посочено във фактическата обстановка, в т.4 от постигнатото между
молителите споразумение по чл.51, ал.1 от СК, одобреното впоследствие от съда с решение
№ 1077/09.12.2021г. по гр.дело № 5381/2021г. по описа на РРС е било договорено: „...
Придобитият по време на брака лек автомобил „БМВ” с рег.№ *******, ще остане в
собственост на М. А. А.а, като А. Д. А. се задължава да й прехвърли собствеността върху ½
идеална част от същия в едноседмичен срок от постановяване на решението за развод,
срещу цена в размер на 3 000 лева, платима в шестмесечен срок от сключване на сделката”.
На 17.12.2021г. А. А. изпълнил поетото задължение и прехвърлил на ответницата
собствеността върху ½ идеална част от посоченото МПС срещу цена в размер на 3 000.00
лева, която следвало да му бъде заплатена в шестмесечен срок от сключване на договора за
покупко-продажба. В уговорения шестмесечен срок, ответницата заплатила само сумата в
размер на 600.00 лева, а остатъкът от цената в размер на 2 400.00 лева заплатила едва на
14.06.2023г., след изтичане на уговорения между страните краен срок за плащане, поради
което и съгласно чл.86, ал.1 и чл.84, ал.1 от ЗЗД М. Б. е изпаднала в забава и дължи на
ищеца обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата върху несвоевременно
платената част от дължимата главница в размер на 2 400.00 лева за периода 18.06.2022г. –
14.06.2023г., която възлиза в размер на 256.96 лева, който факт не се оспорва от страните.
Ответницата е представила платежно нареждане, от което е видно, че на 29.09.2023г.
е заплатила на ищеца претендираната от него лихва за забава в размер на 256.96 лева.
Съобразявайки извършеното от ответницата плащане на претендираната от ищеца
лихва за забава, съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск, като погасен след
завеждане на делото.
Съдът намира, че ответницата на основание чл.78, ал.1 и предвид основателността на
предявения иск, следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски в размер на 450.00 лева – заплатени държавна такса за производството по
делото и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, тъй като тя е дала повод за
завеждане на делото. Плащането на исковата сума от нейна страна е било извършено на
29.09.2023г. след завеждане на делото, което е от 23.06.2023г., а и дори след подаване на
отговора на исковата молба, което е станало на 15.08.2023г., поради което тя е станала и
причина ищецът да предяви претенцията си по исков ред и да направи разноски, които тя
следва да понесе. Без значение е твърдението на ответницата, че преди предявяването на
иска не била поканена да заплати доброволно лихвата за забава. Тя е била наясно с падежа
на задължението си, на който не е извършила плащане, а е сторила това със забава, поради
което и дължи лихва за забава, като ищецът няма законово предвидено задължение да я
поканва предварително да заплати доброволно същата.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. А., с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр.Русе,
ул.”Драма” № 15 – адвокат К. Х. против М. А. Б. от ***************, с ЕГН: **********,
иск за сумата от 256.96 лева /двеста петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 18.06.2022г.
до 14.06.2023г. върху несвоевременно платената част от продажна цена в размер на 2 400.00
лева на ½ идеална част от лек автомобил „БМВ” с рег.№ *******, като ПОГАСЕН СЛЕД
ЗАВЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА М. А. Б. от ***************, с ЕГН: **********, да заплати на А. Д. А., с
ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Драма” № 15 – адвокат К. Х., сумата от
450.00 /четиристотин и петдесет/ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4