Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр. Габрово, 03.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 92 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27 от Закона за общинската собственост ЗОС/.
Делото е образувано по жалба от Л.Я.Г. и Д.Я.Д.,***, против Заповед № 377 от 24.04.2023 година на Кмета на Община Севлиево.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, в условията на евентуалност – незаконосъобразна и неправилна. Развиват се доводи за нищожност на процесната заповед като следствие от твърдяна в жалбата нищожност на Заповед № 170 от 17.02.2023 година на Кмета на Община Севлиево за възобновяване на производството по отчуждаване на процесния имот, която заповед е била издадена след срока по чл. 102, ал. 2 от АПК; неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение предвид състоянието, местонахождението, предназначението, установения начин на фактическо ползване на имота. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед като нищожна, евентуално - за изменение на заповедта в частта на определеното парично обезщетение, като размерът му бъде увеличен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателите Л.Я.Г. и Д.Я.Д. се представляват в открито съдебно заседание от общ надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата, както и искането по същество. Подробни съображения са развити с депозирана по делото писмена защита /л. 231-232/.
Ответната страна Кмет на Община Севлиево се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ предвид съображенията, развити в депозираните по делото писмено становище /л. 166-168/ и писмени бележки /л. 228-229/. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежни страни, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 27, ал. 1, изр. 2 от ЗОС, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателите се легитимират като собственици на овощна градина от 7 /седем/ декара в землището на гр. Севлиево, местност Функата, видно от Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 41 от 17.12.1953 година /л. 86/ и удостоверения за наследници, издадени от Община Севлиево /л. 87-89/.
С оспорената в настоящото производство заповед Кметът на Община Севлиево на основание чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗОС е наредил отчуждаването на имота, собственост на жалбоподателите, посочен в заповедта като ПИ № *****/незастроен/, с площ от 6266 кв.м., съгласно проект за изменение на КККР на гр. Севлиево, одобрена със Заповед № РД-18-77 от 16.07.2008 година на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ , попадащ в одобрен със Заповед № 0922 от 27.09.2021 година на Зам.-кмета на Община Севлиево ПУП-ПРЗ за обект: разширение на ПИ № *****/„Гробищен парк“ в кадастрални райони 36, 557 и 559 по КККР на гр. Севлиево, община Севлиево, съгласно Решения №№ 106 от 27.05.2021 година и 042 от 28.02.2023 година на Общински съвет – Севлиево /л. 30/.
По делото са налице данни за надлежно съобщаване на заповедта на жалбоподалите, като последните са реализирали в законоустановения срок правото на оспорване /л. 31-49/.
Преди издаването на заповедта, в хода на административното производство, по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗОС на лицензиран оценител по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОС е възложено изготвяне на оценка /л. 52-59/, като определеното парично обезщетение към 17.02.2023 година е в размер на 18 880 лева. При изготвянето на тази оценка се сочи, че е използвана информация от агенции за недвижими имоти в гр. Габрово и гр. Севлиево, посочени са данни за 3 имота, ползван е методът на пазарните аналози.
Според заключението на вещото лице по назначената и изслушана по делото съдебна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК /л. 199-213/, равностойното парично обезщетение за отчуждения имот е следното: Вариант 1, изготвен в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на ПУП по чл. 21, ал. 1 вр. чл. 22, ал. 5 от ЗОС, при ползване на всички известни аналози – 17 357.00 лева, при изключване на сделка № 2, посочена в табличната част на заключението /предвид цената, която е 6.5 пъти по висока от средната/ - 9 023.00 лева; Вариант 2, изготвен в съответствие с установения траен начин на фактическо ползване на имота, като за имот без предвидено застрояване /чл. 22, ал. 8 от ЗОС/ - 22 332.00 лева при използване на всички известни аналози, вкл. оценяване на трайното насаждение, или 13 998.00 лева - при изключване на сделка № 2, посочена в табличната част на заключението /предвид цената, която е 6.5 пъти по висока от средната/.
Един от спорните по делото въпрос, определящ пределите на съдебния контрол за законосъобразност на обжалвания акт, е свързан с размера на определеното за отчуждения имот парично обезщетение. Според чл. 22, ал. 5 от ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Съгласно чл. 22, ал. 8 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение по ал. 5 за поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, се определя като за имоти без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическото им ползване.
Заключението на назначеното от съда вещо лице е изготвено изцяло в съответствие с правилото на ал. 5 вр. ал. 8 на чл. 22 от ЗОС и съобразено в пълен обем с критериите по § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗОС. Размерът на паричното обезщетение за отчуждения имот е изчислен на основата на осреднени цени от сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания и със сравними с него характеристики в периода по т. 2 на § 1 от ДР на ЗОС. Критериите за определяне на „равностойно парично обезщетение“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗОС са уредени именно в чл. 22, ал. 5 от ЗОС и в § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗОС, поради което, както и като съобрази приложимостта на чл. 22, ал. 8 от ЗОС по отношение на процесния случай, съдът кредитира така приетото заключение като обективно и компетентно изготвено, като намира, че размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждения имот възлиза на 22 332.00 лева. Процесният имот е с установен траен начин на фактическо ползване овощна градина. Липсва законово и логическо основание за изключване на сделка № 2, посочена в табличната част на заключението, независимо от високата продажна цена, щом сделката отговаря на критериите по § 1, т. 2 вр. т. 3 от ДР на ЗОС.
Оценката на имота, предмет на отчуждаването, е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материалноправните предпоставки за издаването на административния акт, в частта относно размера на обезщетението. Несъответствието между оценката на имота, подлежащ на отчуждаване, определена в административното производство, и неговата пазарна стойност, установена от приетото по делото и кредитирано от съда експертно заключение, води до извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, която може да бъде квалифицирана като противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона - основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Отчуждаването на недвижими имоти - частна собственост на физически и юридически лица, по реда и при условията на ЗОС, представлява една принудителна административна продажба, при която собственикът следва да получи равностойно парично обезщетение. Изложеното дава основание на съда да приеме, че обжалваният акт следва да бъде изменен, за да се постигне съответствие на неговото съдържание, в частта относно определения размер на обезщетението, с дължимото, определено съгласно приложимите законови разпоредби.
Настоящият съдебен състав намира възражението на оспорващите за нищожност на процесната заповед за неоснователно. Заповед № 170 от 17.02.2023 година на Кмета на Община Севлиево за възобновяване на производството по отчуждаване на процесния имот, за която се твърди, че е нищожна, вследствие на което нищожна се явява и процесната заповед, не е била оспорена по съдебен ред, поради което е влязла в сила. В АПК не е уредена възможност за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност по отношение на административен акт в рамките на съдебно производство по обжалване на друг административен акт. Посоченият институт намира приложение само в гражданския процес, който има за предмет спорове относно граждански правоотношения, по отношение на които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение. Възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е надлежно уредена от административнопроцесуалните правила, като по отношение на тяхната валидност е предвидено изрично оспорване без ограничение във времето – чл. 149, ал. 5 от АПК. Докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен, неговият стабилитет следва да бъде зачитан.
С оглед задължението на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК да обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, и предвид изложеното по-горе, съдът приема, че освен установеното противоречие с приложимите в случая материалноправни разпоредби и целта на закона, други отменителни основания на чл. 146 от АПК не са налице. Заповедта, предмет на съдебен контрол в настоящото производство, е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона писмена форма, с посочени фактическите и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила.
Искането на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски като своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора следва да бъде уважено. Всеки от жалбоподателите е извършил разноски в размер на 910 /деветстотин и десет/ лева – по 10 /десет/ лева дължима и внесена държавна такса, по 400 /четиристотин/ лева възнаграждение за вещо лице и по 500 /петстотин/ лева договорено и внесено адвокатско възнаграждение съгласно представен Договор за правна защита и съдействие /л. 22/, по отношение на чийто размер не е правено възражение за прекомерност от ответната страна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 3 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед № 377 от 24.04.2023 година на Кмета на Община Севлиево в частта ѝ относно определеното парично обезщетение в размер на 18 880 лева за отчуждения със същата заповед ПИ № *****/незастроен/, с площ от 6266 кв.м. по КККР на гр. Севлиево, одобрена със Заповед № РД-18-77 от 16.07.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение за отчуждения имот от 18 880 /осемнадесет хиляди осемстотин и осемдесет/ лева на 22 332 /двадесет и две хиляди триста тридесет и два/ лева.
ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати Д.Я.Д. *** с ЕГН ********** сумата от 910 /деветстотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл. 27, ал.6 от ЗОС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/ не се
чете