Р Е Ш Е Н
И Е
№49
гр.Силистра, 26.09.2023 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д
А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при секретаря Анета Тодорова, с участието на Заместник
окръжния прокурор при ОП гр. Силистра Т.Ж., като разгледа докладваното от съдия
М.Славова КАНД №46 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
С
Решение №25/02.05.2023г.,постановено по АНД №92/2021г.,Районният съд гр.Тутракан
е отменил Наказателно постановление №СС-18/31.03.2021г.,издадено
от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр.Силистра,с
което на П.Т.М., в качеството му на длъжностно лице - главен архитект на община
гр.Тутракан, на основание чл.232 ал.1 т.2 във връзка с чл.239 ал.1 т.2 и чл.222
ал.1 т.15 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е било наложено
административно наказание по вид „глоба” в размер на 1000 лева,за нарушение на
чл.148 ал.2, във връзка с чл.152 ал.2 ЗУТ.Осъдил е РДНСК-Силистра да му заплати
съдебни разноски.
Производството е образувано по касационна жалба на Началника
на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр.Силистра,
подадена чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт Д.К.,с искане да бъде
отменено обжалваното решение на ТРС и постановено ново,потвърждаващо първоначално
оспореното наказателно постановление.Главното възражение на касатора е за
неправилно приложение на материалния закон от въззивната инстанция, като е
въведено и оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - неуточнени,
което ги оставя извън периметъра на настоящия съдебен контрол по аргумент от
чл.218 АПК,вр. с чл.63в ЗАНН.Касационният
жалбоподател поддържа, че съдът неправилно счел вписаното в основанието за
издаване на Разрешение за строеж №24/01.07.20г. „етапно строителство“ за
допусната очевидна фактическа грешка от органа, тъй като такова не се съдържало
нито в одобрения инвестиционен проект (иманентно присъща/неразделна част от
РС), нито в обстоятелствената част на само-то строително разрешение.Счита,че с
оглед нормативно придадената сила на актове-те по ЗУТ от процесния вид,
съгласно чл.156 ал.8 ЗУТ, повеляващ, че веднъж влязло
в сила РС не подлежи на отмяна, то вписаното основание пораждало неясноти и
неизбежно щяло да засегне дейностите по реализация на строежа и въвеждането му
в експлоатация.Ето защо намира, че релевираното нарушение е такова по смисъла
на чл.6 ЗАНН, с определяем кръг на вредни последици и настоява да бъде
потвърдено процесното пред ТРС наказателно постановление,след касиране на
атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции,а в условията на евентуалност,по реда на чл.63д ал.2 ЗАНН,заявява
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
ответника.
Ответникът
по касация - арх.П.Т.М., чрез
представител по пълномощие адв.Е.Д. ***, оспорва касационната жалба, излагайки в
Писмен отговор и в съдебно заседание, подробни доводи в подкрепа на решаващите
изводи на ТРС.Релевира допълнителен аргумент за липса на състав изобщо на
административно нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като очевидната
фактическа грешка е допусната неволно/невиновно и от същата не могат да
произтекат никакви вредни последици. Нещо повече, въпросното РС е окончателно
отменено след осъществен пълен инстанционен контрол,
макар и на друго основание (не заради ОФГ), поради което не съществува в
правния мир като акт, който би предизвикал каквито и да е правни последици.Настоява
за оставяне в сила на оспорения съдебен акт,както и за присъждане на разноски,съгласно
представен Списък по чл.80 ГПК (л.23), в пълния им удостоверен размер,тъй като
съгласно измененията в Наредба №1/09.07.04г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн.ДВ,бр.64/04г.,
посл.изм.ДВ,бр.88/ 04.11.22г.),чл.18 препраща към
правилото от чл.7 ал.2 с.н. определяйки минималното възнаграждение съобразно
стойността на наложената административна санкция, което именно било съобразено
в случая.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Силистра счита,че
обжалвано- то решение на Тутраканския РС е законосъобразно. Дава заключение за неговото
потвърждаване с отхвърляне на касационната жалба.
Производството
е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен
съд,след обсъждане на доводите в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните,прие следното: Касационното
основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция е за нeправилно приложение на материалния закон (чл.348 ал.1 т.1 НПК,вр.с чл.63в ЗАНН). Главният довод е насочен срещу извода на съда за допусната ОФГ от
главния архитект в релевирания акт по чл.214 ЗУТ, който съгласно
регламентацията от чл.156 ал.8 ЗУТ, се ползва с особен/засилен стабилитет след
влизането му в сила,като нормотворецът е изключил възможността на отмяната му
по извънинстанционните способи.Поддържа, че общественоопасни последици от вписването в основанието за
издаване на Разрешение за строеж №24/01.07.2020г.,на чл.152 ал.2 ЗУТ, неизбежно
биха произтекли във фазата на въвеждане на същия в експлоатация,което сочело на
консумирано административно нарушение от главния архитект на община Тутракан, защото
било недопустимо да се вписва „етапно строителство“ при липса на такъв
инвестиционен проект. Последното доказвало лошото изпълнение на задълженията му
като длъжностно лице по разума на чл.232 ал.1 ЗУТ. Проверката на обжалвания акт
следва да се извърши на терена на доводите от жалбата и в пределите на чл.218
ал.2 АПК
Тутраканският районен съд е извършил вярно,въз основа
на събраните доказателства,фактическите установявания по делото като е приел,че
издаденото Разрешение за строеж не предвижда етапното му изпълнение, което се
установява недвусмислено и от приложения инвестиционен проект.Никъде в
текстовата част на РС не се посочва,че то се издава за определен етап от
строителството.Ето защо, изписването на чл.152 ал.2 ЗУТ в основанието за
издаването му, е плод на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.62 ал.2 АПК,
която не може да засегне правните последици, разпоредени/предизвикани от самия
акт по чл.214 ЗУТ. Същата е повече от очевидна, лесно установима
след съпоставяне на основанията за издаване на РС с останалото му съдържание. Нещо
повече, съгласно регламентацията от чл.62 ал.2 АПК, поправка на ОФГ, допусната
в административния акт, се поправя от органа, който го е издал и след изтичане
на срока за обжалване (в противовес на главното възражение на касатора,
почерпено от чл.156 ал.8 ЗУТ), именно защото не засяга процеса на
волеобразуване на компетентния орган,а изявената му воля (макар и с допуснатата
ОФГ) не е в състояние да заблуди нито участниците в строителния процес, нито
контролните органи, нито третите лица.Ето защо процесната фактическа грешка не
поражда общественоопасни последици, което ирелевира
изцяло приложението на административнонаказателни
разпоредби по отношение на поведението на длъжностното лице, което я е
допуснало. Следователно, като законосъобразно РС № 24/01.07.2020г., незасегнато
по същество от коментирана фактическа грешка, не сочи на основанието от чл.232
ал.1 т.2 ЗУТ за ангажиране на административнонаказателната отговорност на длъжностното
лице, което го е издало.
Съдът е установил, че макар и издадено в съответствие
с нормираната процедура и от компетентен административнонаказващ
орган, процесното пред него НП е материално незаконосъобразно и, съответно на
фактите по делото и закона, го е отменил. Решението е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
Неоснователни са възраженията на касатора,обсъдени
по-горе като неразривно свързани с главните изводи на въззивната инстанция. Не
без значение е и основателното възражение на ответника по касация,че макар и на
друго основание (не за допуснатата ОФГ),въпросното строително разрешение е
отменено и хипотетичната опасност да предизвика каквито и да е вредни последици,
е окончателно отстранена.
Решението
е правилно,включително по отношение на изложените съображения, че деянието не разкрива
белезите на административно нарушение по смисъла на релевираното такова с
чл.232 ал.1 т.2 ЗУТ. Поисканите разноски от ответника по касация, чието
присъждане намира своето основание в изхода на настоящия процес, са атакувани с
възражение за прекомерност,което е неоснователно.Видно от приложения на л.20-гръб Договор за правна
защита и съдействие е,че е договорено и заплатено в брой възнаграждение на един
адвокат от ответника в размер на 450 лева. Адвокат Е.Д. е изготвила подробен
писмен отговор на касационната жалба и е участвала лично в съдебно заседание,което
сочи на добросъвестно изпълнени задължения в пълен обем За
административно-наказателните производства в Раздел IV от Наредба №1/04г.,са предвидени минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като с чл.18 ал.2 е постановено, че когато административното
наказание е под формата на глоба, каквото е процесното,възнаграждението се
определя по реда на чл.7 ал.2, върху стойността на наложената глоба, което в
случая означава следното: наложената глоба на арх.П.М. е в размер на 1000 лева и
съгласно чл.7 ал.2 т.1 от с.н., възнаграждението при интерес до 1000 лева, е
400 лева. Заплатеното незначително по-високо възнаграждение,не сочи на
прекомерност.Ето защо искането на ответника по касация за присъждане на разноски,
следва да бъде уважено в удостоверения му по делото размер.
С оглед на гореизложеното, настоящият касационен състав
намира,че въззивното решение е постановено при липса
на касационни основания за неговата отмяна,воден от което и на основание чл.221
ал.2 пр.1 АПК,във връзка с чл.63в ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №25/02.05.2023г., постановено по АНД №92/ 2021г. по описа на Районен
съд гр.Тутракан.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален
строителен контрол гр.Силистра,с административен адрес:гр.Силистра,ул.*****************,
да заплати на П.Т.М., в качеството му
на главен архитект на община гр.Тутракан, с ЕГН:********** и служебен адрес: ***,
сумата от 450.00 (Четиристотин и петдесет)
лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.