Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр.Плевен, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №441
по описа за 2020 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр с чл.203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба от ТП Държавно горско
стопанство Плевен против Басейнова дирекция „Дунавски район“ Плевен, с посочено
правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.204 ал.1 от АПК и чл.86 от ЗЗД, с
която се иска да бъде присъдено обезщетение за нанесени имуществени вреди за
периода от 12.11.2018г до 05.02.2020г в общ размер на 8908,44лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ТП Държавно горско стопанство Плевен е титуляр
на Разрешително за водовземане чрез съществуващи водовземни съоръжения
№11520142/17.12.2012г., с краен срок на действие 17.12.2018г. с обект на
водоснабдяване – горски разсадник в
м.“Ормана“ в землището на с.Рибен, общ.Долна Митрополия. Твърди се, че
водовземането е било необходимо за осъществяване на дейността – ежегодно
поливане /напояване/ на тополови и върбови резници до израстването им като
фиданки за периода, през който е необходимо напояване – от месец април до месец
октомври. Твърди се още, че преди изтичане срока на действие на разрешителното
е поискано продължаване на действието му, като с Решение №ПВ1-86/12.11.2018г.
на Директора на БДДР-Плевен е отказано продължаване срока на разрешителното за
водовземане, поправено по реда на чл.62 ал.2 от АПК с Решение №ПВ1
-86/12.11.2018г. Твърди се още, че тези решения са обжалвани пред
Административен съд Плевен, който с Решение №72/18.02.2019г. по адм.дело
№1104/2018г. е отхвърлил жалбите, като е приел, че издадените решения са
законосъобразни. Сочи се, че при инстанционен контрол, с Решение
№16259/28.11.2019г. по адм.дело №4123/2019г. ВАС е отменил решението на
Административен съд Плевен и е отменил решенията на Директора на БДДР-Плевен,
като е върнал преписката на административния орган за произнасяне по молбата на
ТП ДГС Плевен за продължаване срока на разрешителното. Сочи се още, че с
решение №2892/05.02.2020г. на Директора на БДДР-Плевен е продължен срока на
действие на Разрешително №11520142/17.12.2012г.
до 17.12.2024г. Твърди се, че през периода, през който няма действащо
разрешително за водовземане, ТП ДГС-Плевен е претърпяло имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за закупуването на резници, част от които не
са поникнали, а друга част от тях са поникнали, но са достигнали до растеж,
който е маломерен и нестандартен, водещ до бракуването им, вследствие на
невъзможността ТП ДГС-Плевен да използва вода за напояване на същите. Сочи се,
че разрешителното за водовземане е от изключително значение за поливането и
отглеждането на резниците до израстването им като фиданки. Твърди се също, че
този разсадник е с национално значение и неговата задача е да обезпечи
залесителната дейност на държавните горски стопанства от цялата страна със
стандартни фиданки – млади дървесни растения, предназначени за засаждане, като
сортирането и окачествяването им се извършва по височина, която са достигнали
за една година. В тази връзка се твърди, че ТП ДГС-Плевен е вкоренило в горски
разсадник в землището на с.Рибен през пролетта на 13.03.2019г. 30000бр. резници
от топола и 1860бр. резници от върба. Сочи се, че за отглеждането на стандартни
фиданки за един вегетативен период е необходимо да се извършват редици
мероприятия в тополовите и върбови вкоренилища, като напояването е едно от
основните и важни мероприятия, като влажността на почвата трябва да се поддържа
изключително висока. Твърди се, че недостатъчната влажност води до непокълване
на резниците и/или до тяхното покълване, но като маломерни и нестандартни,
поради което трябва да бъдат бракувани след изваждането и тяхното сортиране и
окачествяване. Посочва се, че едва през 2020г. е възстановено правото на
водовземане по разрешителното за напояване в горски разсадник, поради което
през периода от датата на издаване на решението за отказ за продължаване срока
на разрешителното – 12.11.2018г. до датата на издаване на решението за
продължаване срока на разрешителното – 05.02.2020г., ТП ДГС-Плевен не е
притежавало действащо разрешително за водовземане по ЗВ и не е имало право да
извършва водовземане за напояване на резници и фиданки. Твърди се, че ТП
ДГС-Плевен през този период не е извършвало водовземане, тъй като това би
представлявало нарушение на чл.44 от ЗВ, в резултата на което част от
закупените и засети резници от топола и върба не са поникнали, а част от тези
които са покълнали са с растеж на маломерни и нестандартни. Твърди се, че при
есенна инвентаризация през 2019г., съгласно изискванията на Наредба №4 от
15.02.2012г., е установено, че при вкоренени 30000бр. резници от топола, 27244бр. са покълнали, а
2756бр. не са покълнали, както и при 1860бр. вкоренени резници от върба,
1740бр. са покълнали, а 120бр. не са покълнали. Твърди се още, през април
2020г. е извършена проверка на наличните вегетативни фиданки и след сортирането
им е установено, че 5667бр. фиданки от топола и 120бр. фиданки от върба следва
да бъдат бракувани и унищожени, поради нестандартния си размер. Сочи се, че на
база горните резултати е констатирано, че поради липса на действащо
разрешително за водовземане и неполиване в периода на засаждане и отглеждане на
тополови и върбови резници през 2019г., реализираните финансови загуби за стопанството от
непоникналите резници и от нестандартните и подлежащи на бракуване фиданки е в
общ размер на 8908,44лева, от които за 2756бр. непокълналите тополови резници –
578,78лева; за 120бр. непокълнали върбови резници – 25,20лева; за 5667бр.
бракувани тополови фиданки - 8160лева и за 120бр. бракувани върбови фиданки –
144лева. Счита се, че по безспорен начин са доказани претърпените финансови
загуби от страна на ТП ДГС-Плевен и на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата
следва да отговаря за вредите, като е налице отменен по надлежния ред
административен акт, реално причинените от това вреди, както и наличието на
пряка и непосредствена причинна връзка между тях. В заключение се моли исковата
молба да бъде уважена и ответникът БДДР-Плевен да заплати обезщетение в размер
общо на 8908,44лева за нанесените имуществени вреди през периода, през който
няма действащо разрешително за водовземане, а именно 12.11.2018г.-05.02.2020г.,
за 2756бр. непокълналите тополови резници – 578,78лева; за 120бр. непокълнали
върбови резници – 25,20лева; за 5667бр. бракувани тополови фиданки - 8160лева и
за 120бр. бракувани върбови фиданки – 144лева. Претендира се и законната лихва
върху исканата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски.
От ответника е депозиран писмен отговор по исковата
молба с доводи за нейната неоснователност, като се твърди, че от страна на
БДДР-Плевен, през процесния период, не са предприемани нито правни, нито
фактически действия да се отнеме възможността на ТД ДГС-Плевен да водовзема,
като не е прекратявано или спирано действието на разрешителното, тъй като
Решение №ПВ1-86/12.11.2018г. не е влизало в законна сила. В тази връзка се
счита, че няма причина, поради която да се смята, че насажденията, на базата на
които е изчислена сумата за обезщетение, са бракувани вследствие действията на
БДДР-Плевен.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт
М. с надлежно пълномощно, която поддържа депозираната искова молба и счита, че
от събраните доказателства по безспорен начин се доказва нейната основателност.
Претендира присъждане на направените разноски. Представя писмени бележки с
подробни доводи и молба за уважаване на исковата претенция, както и възражение
по отношение присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт З. с надлежно пълномощно, която навежда доводи, че исковата молба е
неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски. Представя писмени бележки с подробни доводи за неоснователност на
иска.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Счита, че в
хода на съдебното дирене не се доказва пряка причинна връзка между твърдяните
вреди и незаконосъобразната дейност, респ. акт на ответника.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между
страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ТП
ДГС-Плевен е титуляр на Разрешително за водовземане чрез съществуващи
водовземни съоръжения №11520142/17.12.2012г. с обект на водоснабдяване – горски
разсадник в ПИ №047003, м.“Ормана“ в землището на с.Рибен, което е с краен срок
на действие 17.12.2018г., и за което е поискано продължаване срока на действие
със заявление от 13.09.2018г. По това заявление от Директора на БДДР-Плевен е
издадено Решение №ПВ1-86/12.11.2018г. за отказ за продължаване срока на
разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни
съоръжения, срещу което е подадена жалба в Административен съд Плевен. С
Решение №72/18.02.2019г. по адм.дело №1104/2018г. по описа на съда е отхвърлена
жалбата срещу Решение №ПВ1-86/12.11.2018г. и Решение №ПВ1-86/16.11.2018г. за
поправка на очевидна фактическа грешка. При инстанционен контрол, с Решение
№16259/28.11.2019г. по адм.дело №4123/2019г. е отменено Решение №72/18.02.2019г.
по адм.дело №1104/2018г. на Административен съд Плевен, отменено е Решение
№ПВ1-86/12.11.2018г. и Решение №ПВ1-86/16.11.2018г. за поправка на очевидна
фактическа грешка и преписката е върната на органа за произнасяне по молбата на
ТП ДГС-Плевен за продължаване срока на разрешителното за водовземане. С Решение
№2892/05.02.2020г. за изменение, продължаване срока на действие и отнемане на
част от разрешеното водовземане по разрешително за водовземане №11520142 е
продължен срока на действие до 17.12.2024г. и е отнета част от разрешеното
водовземане по разрешителното за водовземане.
Установява се, че при извършена
есенна инвентаризация през м.септември 2019г. /л.14-26/ е констатирано, че от
ТП ДГС-Плевен са вкоренени 30000бр. резници от топола, от които 27244бр. са
поникнали, а 2756бр. не са покълнали, както и са вкоренени 1860бр. резници от
върба, от които 1740бр. са поникнали, а 120бр. не са покълнали. Видно от
доказателствата по делото /л.9-13/ е, че при проверка през м.април 2020г. на
наличните вегетативни фиданки е констатирано, че 5667бр. фиданки от топола и
120бр. фиданки от върба следва да бъдат бракувани и унищожени, поради
нестандартния си размер. При обобщаване
на резултатите от извършената инвентаризация
през есента на 2019г. и предложените за бракуване през пролетта на
2020г. фиданки от топола и върба е установено, че са претърпени финансови
загуби за ТП ДГС-Плевен в общ размер на 8908,44лева.
По делото /л. 98-113/ са представени от ищеца и
доказателства за извършено торене на почвата, пръскане с химически препарати с
цел опазване от болести и вредители, както и данни за фитосанитарно състояние
на фиданките.
Видно от приложена на л.148 от делото справка е, че от
ТП ДГС-Плевен през 2013г. са вкоренени 30000бр. резници топола и 6000бр. резници
върба, от които 21973бр. топола и 3282бр. върба са непокълнали и бракувани;
през 2014г. са вкоренени 35000бр. резници топола и 6000бр. резници върба, от
които 13996бр. топола и 2520бр. върба са непокълнали и бракувани; през 2015г.
са вкоренени 20000бр. резници топола и 1500бр. резници върба, от които 5300бр.
топола и 500бр. върба са непокълнали и бракувани; през 2016г. са вкоренени
41550бр. резници топола и 1200бр. резници върба, от които 5970бр. топола и
258бр. върба са непокълнали и бракувани; през 2017г. са вкоренени 24500бр.
резници топола, от които 4435бр. топола са непокълнали и бракувани; през 2018г.
са вкоренени 30000бр. резници топола и 1100бр. резници върба, от които 4115бр.
топола и 140бр. върба са непокълнали и бракувани; през 2019г. са вкоренени
30000бр. резници топола и 1860бр. резници върба, от които 8423бр. топола и
240бр. върба са непокълнали и бракувани.
По делото е назначена и комплексна съдебна
агроикономическа експертиза, по които първоначалното и допълнителното
заключение съдът кредитира с доверие като компетентни и обективно изготвени. Според
първоначалното заключение, съществени се считат загуби над 20% от
инвентаризираните през есента фиданки, определени окомерно, като е установено,
че процента на прихващане на вкоренените резници топола е 90,81, а процентът на
прихващане от вкоренените резници върба е 93,55. Посочено е, че резултатите от
инвентаризацията направена през 2019г. са в рамките на допустимите 5%, а именно
за топола -0,49%, а за върба +0,75%. Посочено е още, че стойността на непокълналите
резници и стойността на фиданките, които са извън стандарта е 7589,75лева, като
в съдебно заседание на 14.10.2020г. вещото лице уточнява, че тази сума е без
ДДС, а сумата с ДДС е 8908,44лева. Според вещите лица, поливането /напояването/
е основно, задължително и най-важно мероприятие, като целта му е да осигурява
оптимален растеж и развитие на резниците и фиданките, като периодът на поливане
е от м.май до 15август. Отразено е в заключението, че процесите на развитие и
растеж изискват високо водно съдържание /влага/ в почвата, което се постига
чрез изкуствено поливане /напояване/ - капково или с дъждуване, като
оптималното овлажняване на почвата за развитие на културите е 75% от ППВ.
Вещите лица са установили, че стойността на валежите за 2019г. е най-ниска за
периода от 2012г.—2019г. и може да се приеме, че годината е била с малко
валежи. Посочено е, че периодите на интензивен растеж са около 15-20май и
15юни-15юли и тогава влагата е от основно значение за оптималното развитие на
резниците и фиданките, като поливането /напояването/ е основна и важна част от
производството на фиданки от топола и върба. Според вещите лица, поливане
/напояване/ и достатъчна влага с всички съпътстващи грижи по опазването и
производството на посадъчен материал са необходима и неотделима част от
технологията на производство, но не може да се посочи само една причина за
брак. Специалистите посочват, че има връзка между водоползването от
Разрешителното за водовземане и удовлетворяването на нуждите от влага за
фиданките, тъй като за растежа и развитието е нужно голямо количество вода и
ако не се осигури навреме те ще се компрометират. Направили са извод, че със
сигурност липсата на разполагаема влага за растенията е свързана с наличието на
такава в почвата и ако не се полива и напоява, продукцията ще е с ниски
стандарти. Счели са още, че не може еднозначно да се твърди, че непокълналите
резници и нестандартните фиданки са вследствие само недостатъчната влажност
поради липса на поливане, вследствие на неиздадено разрешително за водовземане,
тъй като заедно с поливането се извършват още мероприятия като култивиране в
редовете и междуредията, торене, опазване и борба с болести и вредители и др.
грижи. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че отговорът на този въпрос не
е еднозначен. Посочва, че може всичко да е направено /по отношение
технологичния процес/ и накрая пак да има отпад, но водата е основен компонент
съпътстващ този процес, защото това е интензивна култура.
Според допълнителното заключение, са положени грижи във възможните граници, ресурси
и време, спазени са технологичните и специфични изисквания на процеса по
производство на тополови и върбови посадъчни материали.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Фактическият състав на отговорността
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв
административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка
между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините
по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът Басейнова
дирекция „Дунавски район“-Плевен, съгласно чл.2 ал.1 от Правилник за дейността,
организацията на работа и състав на басейновите дирекции е юридическо лице на
бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Ето защо Басейнова
дирекция „Дунавски район“-Плевен е пасивно легитимирана да отговаря по иска за
обезщетение за вреди на ТП „ДГС“-Плевен.
В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът
намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във
връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди,
че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издаден административен акт
/Решение №ПВ1-86/12.11.2018г. за отказ за продължаване срока на разрешително за
водовземане от подземни води, издаден от директора на БДДР-Плевен/, отменен по съдебен
ред, и се изразяват в претърпени финансови загуби от страна на ТП ДГС-Плевен,
поради отнето право да водовзема с цел напояване на засятите резници от топола
и върба, което е довело до непоникване на част от реколтата, а за друга част до
покълване на негодни фиданки, които са бракувани и унищожени.
Искът за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица са подсъдни на административните съдилища, съобразно чл.128
ал.1 т.6 и чл.132 ал.1 от АПК. А
съгласно чл.204 ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред. С оглед изложеното, съдебният състав
приема, че исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес
от предявяването й, тъй като се претендира обезщетение за имуществени вреди, за
които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразен акт на
административен орган, отменен по съдебен ред, поради което е процесуално
допустима. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред
съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен
съд-Плевен, който е компетентният съд в двете хипотези.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Първата предпоставка от фактическият състав на
отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква наличието на незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината),
при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния
ред. Безспорно е по делото, че е налице тази предпоставка. Решение
№ПВ1-86/12.11.2018г. за отказ за продължаване срока на разрешително за
водовземане от подземни води е издадено от директора на БДДР-Плевен и
представлява административен акт, издаден от административен орган при
изпълнение на административен дейност. Този административен акт е
незаконосъобразен и е отменен по съдебен ред с Решение №16259/28.11.2019г. по
адм.дело №4123/2019г. по описа на ВАС.
Втората предпоставка от фактическия състав е настъпила
вреда в имуществената сфера на ищеца. По делото са налице доказателства, от
които може да се направи надлежен извод, че ТП ДГС-Плевен за исковия период е
претърпяло финансови загуби от непоникване на част от вкоренените резници
топола и върба, както и от частично покълване на негодни фиданки, които са
бракувани и унищожени, и които финансови загуби са в общ размер на 8908,44лева
с ДДС. Но съдът счита, че тези вреди не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт - отменено по съдебен ред Решение №ПВ1-86/12.11.2018г. за отказ за
продължаване срока на разрешително за водовземане от подземни води. В тази
връзка по делото не е доказано по безспорен начин и наличието на пряка причинна
връзка между отменения административен акт и твърдените вреди, настъпили в
имуществената сфера на ищеца. В приетото и кредитирано с доверие заключение по
назначената комплексна експертиза е посочено от вещите лица, че липсата на
разполагаема влага за растенията е свързана с наличието на такава в почвата и
ако не се полива и напоява, продукцията ще е с ниски стандарти, но са направили
извод, че не може еднозначно да се твърди, че непокълналите резници и
нестандартните фиданки са вследствие само недостатъчната влажност поради липса
на поливане, вследствие на незаконосъобразно издаденото решение за отказ за
продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане. В
допълнителното заключение е посочено, че са спазени технологичните и специфични
изисквания на процеса по производство на тополови и върбови посадъчни материали
от страна на ищеца, но в съдебно заседание на 14.10.2020г. вещото лице
уточнява, че „има технологичен отпад и има загуби, които при всяко производство
ги има на растителна продукция и те си присъстват, ако ще и да е елитен
материал. Част от него трябва да отпадне защото има генезис, който всяко
растение носи в себе си и може да не се стигне до крайния резултат“, както и
„…че не се дължи този резултат – добър или лош, непременно само на липсата или
наличието на водата.“ Според вещите лица, съществени се считат загуби над 20%
от инвентаризираните през есента фиданки, определени окомерно, като е
установено, че процента на прихващане на вкоренените резници топола е 90,81, а
процентът на прихващане от вкоренените резници върба е 93,55 и е посочено, че
резултатите от инвентаризацията направена през 2019г. са в рамките на
допустимите 5%. Установява се от данните по делото, че през предходни години е
имало по-висок процент на непокълнали резници и бракувани фиданки. От ищеца се
твърди, че това е вследствие на форсмажорни обстоятелства, но не са налице
доказателства за тези твърдения. Ето защо съдът възприема извода на вещите
лице, че поливането /напояването/ и достатъчната влага в производството на
посадъчен материал са необходима и неотделима част от технологията на
производство, но не може да се посочи, че е само една причината за
непокълналите резници и бракуваните фиданки. Т.е. не може по категоричен начин
да се приеме за доказано, че именно липсата на водовземане поради незаконосъобразния
отказ за продължаване срока на разрешителното за водовземане е причината за
настъпилите в имуществената сфера на ищеца финансови загуби от непокълнали
резници топола и върба и бракувани фиданки за процесния период.
По изложените съображения, съдът намира, че така
предявения иск с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.203 от АПК е неоснователен и недоказан. Въпреки, че е
налице първата предпоставка и е доказано настъпването на вреди в имуществената
сфера на ищеца, то тези вреди не са пряка и непосредствена последица от
отменения административен акт, поради което и не е налице причинна връзка
между издадения незаконосъобразен акт и
причинените имуществени вреди. Затова претенцията на ТП ДГС-Плевен за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде отхвърлена
изцяло. Предвид последното, неоснователна е и претенцията за лихви.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 2
и ал.4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3
от АПК във вр. чл. 78, ал. 8
от ГПК на ответната страна се следва присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определени по реда на чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, като за разликата до
претендирания размер от 2326лева искането за разноски следва да бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен,
четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на ТП Държавно горско
стопанство Плевен против Басейнова дирекция „Дунавски район“ Плевен, с посочено
правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.204 ал.1 от АПК и чл.86 от ЗЗД, с
която се иска да бъде присъдено обезщетение за нанесени имуществени вреди за
периода от 12.11.2018г до 05.02.2020г в общ размер на 8908,44лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Териториално поделение
Държавно горско стопанство-Плевен да заплати в полза на Басейнова дирекция
„Дунавски район“-Плевен направените по делото разноски в размер на 300лева
/триста лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на Басейнова дирекция „Дунавски район“-Плевен за присъждане на
разноски за разликата от 300лева /триста лева/ до 2326 лева /две хиляди триста
двадесет и шест лева/.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/