№ 14900
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:..........
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20221110117186 по
описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 137, ал. 2 ЗЕ за сумата от 3 000 лева, като частичен иск от 20 000 лева,
представляваща цена за ползването на изградени от ищеца съоръжения за
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна
собственост, находяща се в ................., за периода от 07.09.2020 г. до
31.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба – 31.03.2022 г. до окончателното плащане на вземането.
Ищцовото дружество твърди, че по силата на сключен с ответника
предварителен договор за присъединяване № ........... и споразумение към него
от 07.12.2018 г. последният се е задължил при условията на чл. 137, ал. 2 ЗЕ
да придобие правото на собственост върху изградените съоръжения -
топлопровод и абонатна станция, изградени от ищеца за негова сметка, като
чрез тях е захранвана с топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване жилищна сграда с магазини, ателиета и подземен гараж,
топлопровод ............ за жилищна сграда етажна собстевност, находяща се в
.................. Твърди, че изграждането на процесното съоръжение е било
съгласувано с топлопреносното предприятие и отговаря на всички законови и
експлоатационни изисквания, като на 07.08.2020 г. съоръженията били
въведени в експлоатация с Разрешение за ползване № .............. г. бил
подписан окончателен договор № .............. за присъединяване на битов клиент
към топлопреносната мрежа на ответника за етажните собственици от
сградата. Ищеца сочи, че до настоящия момент клаузите по посочените
договори се изпълняват само от него, изпълнението от негова страна е
съобразено с инвестиционния проект, като ответникът снабдява клиентите в
процесната сграда с топлинна енергия за битови нужди и поддържа
1
прилежащите съоръжения на топлопреносната мрежа. Поддържа, че са
направили опити доброволно и извънседабна да уредяьт спора с ответното
дружество, но въпреки многократни покани ответното дружество нито
заплащал цена за ползването на съоръжението, нито е приел предложенията
за сключване на окончателен договор по реда на чл. 138 ЗЕ. При тези
твърдения претендира осъждане на ответника да му заплати сума,
представляваща цената на ползването на съоръженията за периода от
07.09.2020 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 31.03.2022 г. до окончателното
плащане на вземането, както и напарвените по делото съдебни и деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „................ е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска по основание и размер, моли да бъде отхвърлен,
претендира разноски.
С протоколно определение от 19.06.2023 г. съдът е допуснал на осн. чл.
214, ал. 1 от ГПК изменение на размера на иска, като същия следва да се
счита предявен за сумата в размер на 15 000 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори между страните по делото, а е видно и от представените и
приложени по делото доказателства, че между страните са налице отношения
във връзка с изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към
топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна собственост, находяща
се в ................., а именно – предварителен договор за присъединяване №
........... и споразумение към него от 07.12.2018 г.
В сключения между страните договор за присъединяване на
потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, са уговорени
необходимите условия за присъединяването на процесната сграда към
топлопреносната мрежа, посочени са параметрите на строежа –
присъединителен водопровод и абонатна станция, срокът за изграждането му,
както и че до прехвърляне на собствеността потребителят е собственик на
строежа.
По делото няма спор и че съоръжението е изградено в съответствие с
техническите правила и норми, въведено е в експлоатация с Разрешение за
ползване № .............. г. бил подписан окончателен договор № .............. за
присъединяване на битов клиент към топлопреносната мрежа на ответника за
етажните собственици от сградата. Не е спорно между страните и че
съоръженията са предадени във владение на ответното топлофикационно
дружество, което е открило абонатни номера за заплащане на доставяната
топлинна енергия на потребителите в сградата, както и че ползва процесните
съоръжения.
2
Съгласно чл. 137, ал. 1 Закона за енергетиката при присъединяване на
потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал. 2 от
същата разпоредба в случай, че изграждането на съоръженията се извършва
от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие,
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията,
изградени от потребителите. Разпоредбата на чл. 137, ал.2 от ЗЕ еднозначно
дефинира възмездното ползване от топлопреносното предприятие на
присъединителният тръбопровод, съоръженията към него и абонатната
станция, в случаите когато те са изградени от клиентите на топлоенерегия за
битови нужди. Предпоставка за задължението е съоръженията да са
изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие, което се
установява от доказателствата по делото. В случая, съоръженията на ищеца са
изградени въз основа на сключен между страните предварителен договор за
присъединяване на сграда към топлопреносната мрежа на ответното
дружество от 25.10.2017 г. Представеното по делото разрешение за ползване
от 07.08.2020 г. доказва, че поетото от ищцовото дружество задължение по
предварителния договор за направа на присъединителен топлопровод и
абонатна станция е изпълнено. Това дава основание, в съответствие с чл. 138,
ал. 1 ЗЕ, да бъде сключен писмен договор за присъединяване към
топлопреносната мрежа. Съгласно чл. 23 от предварителния договор за
присъединяване, топлофикационното дружество се задължава да придобие
правата на собственост върху изградените съоръжения, които да му бъдат
прехвърлени от потребителя при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ, като до
прехвърлянето на собствеността, потребителят остава собственик на тези
съоръжения. Не се спори, че такъв договор между собственика на
съоръженията и топлопреносното предприятие не е сключен. Липсват и
доказателства, свидетелстващи, че договорът не е сключен по вина на ищеца.
Нещо повече, ищцовото дружество е поканило ответника да сключат договор
за прехвърляне на собствеността върху съоръженията като е представило и
цялата техническа документация, въз основа на която са изградени и
въведени в експлоатация.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът
не е осигурил необходимите документи за сключване на окончателния
договор за прехвърляне на собствеността върху изграденото съоръжение.
Действително тези документи са неразделна част от договора за
присъединяване, но дали това условие е изпълнено или не, има значение за
сключването на договора за присъединяване, но не и за придобиването на
собствеността върху топлопровода и абонатната станция, което съобразно
уговореното от страните в сключения между тях Договор за присъединяване
на сграда към топлопреносната мрежа на ответното дружество от 25.10.2017
г., следва да стане с отделен договор, възможността за сключването на който
не е обвързана от описаните документи като не може да бъде направен извод
3
за недобросъвестно поведение на ищцовото дружество.
При липсата на договорна обвързаност между страните, отношенията
между тях следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване,
предвид разместването на имуществени блага, без основание. Видно от
доказателствата по делото в случая процесното съоръжение е изградено от
ищцовото дружество, въведено е в експлоатация, ползва се от ответника през
процесния период, но собствеността върху същото не му е прехвърлена,
въпреки наличието на законово задължение за това. В тези случаи, за периода
до изкупуване на съоръженията, последното дължи на потребителя, изградил
съоръженията за своя сметка, цена за ползването им, с която се е обогатил.
Следователно предявения иск е доказан по основание.
Неизменно в съдебната практика е утвърдено разбирането, че
уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД е обусловено от доказването на размера
както на обогатяването, така и на обедняването, тъй като се дължи по-малката
сума между тях. Необходимо е още да се установи връзка между
обедняването и обогатяването, която да поизтича от един и или няколко общи
факти. Съобразно дадените с §1, т. 1, т. 65 и т. 23 от ДР на ЗЕ дефиниции,
абонатната станция и топлопроводите са енергийни обекти, част от
топлопреносната мрежа на страната. Следователно обектите от чието
ползване произтича факта на обогатяването и обедняването на страните са с
особен статут, регулиран от нормативната уредба /Закона за енергетиката и
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването/, затова с оглед
съпътстващите вещта ограничения, предмет на правна регламентация,
обогатяването и обедняването са съизмерими с една и съща величина,
представляваща сумата, с която топлопреносното предприятие се е обогатило
в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по
чл. 138, ал. 1 ЗЕ и с която собственикът на енергийните уредби и съоръжения
е обеднял поради неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха
сключили договор по посочения законов текст. Размерът на обезщетението
следва да се определи по „Методика за определяне на цените за предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребителите през
собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ“, одобрена от ДКЕВР на основание чл.
117, ал. 7, чл. 138, ал. 3 и чл. 197, ал. 7 от ЗЕ, приета с решение по протокол №
27/04.02.2008 г. /решение №179/18.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 13/2010 г., ІІ т.
о./.
От приетото и неоспорено заключение на съдебно - техническа
експертиза, изготвено въз основа на Методиката, одобрена с протокол №
27/04.02.2008 г., т. 12 на ДКЕВР, цената за предоставен достъп до
съоръженията на ищеца за периода от 07.08.2020 г. до 31.03.2022 г. е в размер
на 15 026, 99 лева. Предявеният иск вследствие допуснатото изменение на
размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК се счита предявен за сумата в
размер на 15 000 лева, поради което и иска е доказан и по размер и следва да
4
бъде изцяло уважен, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска - 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора право на разноски има ищеца, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, по така представеният списък по чл. 80 ГПК за сумата в размер
на 7 580,70 лева, от които държавна такса в размер на 600 лева, депозит за
СТЕ в размер на 830, 70 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 6 150
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............., със седалище и адрес на управление .............,
представлявано от ............... – изпълнителен директор, да заплати на
.........., със седалище и адрес на управление .............., на основание чл. 59
ЗЗД вр. 137, ал. 2 ЗЕ, сумата в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева,
представляваща цена за ползването на изградени от ищеца съоръжения за
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна
собственост, находяща се в ................., за периода от 07.09.2020 г. до
31.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба – 31.03.2022 г. до окончателното плащане на вземането,
както и сумата в размер на 7 580, 70 лева /седем хиляди петстотин и
осемдесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща направените по
делото разноски, както следва – държавна такса в размер на 600 лева, депозит
за СТЕ в размер на 830, 70 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 6
150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5